Публикувана: 17 дек. 2009, 11:48 ч.
Последно мнение: 20 авг. 2010, 13:14 ч.

Желано забременяване след раждане

34 012
211
1

1
...
6
7
8
...
15
Всички

# 90 22 апр. 2010, 14:42 ч.

Варна
Мнения: 2 678

марчела, Мари-Ив, пожелавам ви скоро да се похвалите с две чертички, искам да ви споделя, че моята аг, ми каза лятото да почнем да правим опити пак, аз си мисля към септември да почнем (ще са минали 8 месеца от секциото дотогава), но много много ме е страх, страх ме е за всичко, за протичането на бременността, за самото раждане, така ме е страх от това секцио, все си мисля че няма да се събудя от пълнта упойка Embarassed

. Откакто е починало детето сънувам само кошмари-всяка божа вечер сънувам, че някой иска да убие мен и детето. оххх незнам, поне ви написах малко да ми поолекне на душицата Hug

# 91 23 апр. 2010, 14:09 ч.

Мнения: 120

мила sisi83,благодаря за пожеланието,надявам се всяка една от нас някой ден да се похвали с нова бременност,но най вече с живо и здраво бебче!Това,че не искам да отлагам повече обаче не значи,че не е е страх,напротив и аз като теб непрекъснато си мисля как ще мине и дали няма да се случи пак,не ми се мисли ако трябва да мина пак през такъв ужас....Аз родих нормално и незнам какво е да родиш със секцио,но принципно си мисля,че е по леко за майката,въпреки,че след това трябва повече време за въстановяване.Моето момченце беше едва 1.200 ,но въпреки това,не се разминах с няколко шева и ужасно много часове болка,но едва час след това,вече бях на крак,но се надявам следващия път да е по различно,все пак този път беше предизвикано раждането.Но предполагам,че въпреки болката и страха,независимо как ще родим най важното е този път всичко да е наред с бебчетата ни,мисля,че всички страдания,притеснения и страхове си заслужават!Така,че се надявам да минем през секцио или нормално раждане,но този път да се радваме на нашите бебчета цял живот! Praynig

Всички сме тук да изплачем мъката си ,но и да почерпим сили една от друга,така,че аз ще съм до теб в страховете ти както и предполагам всяка едн майка от този форум!Заедно ще минем през това! Hug

# 92 23 апр. 2010, 15:29 ч.

Мнения: 31

Днес стават точно 3 месеца откакто загубих моето малко момченце. Болката и ужасът не намаляват, не минава и секунда без да мисля за него. Cry

Моля се да е на едно по-хубаво място, където няма болка, страх и тъга, където всичко е красиво и светло Praynig

. Вярвам, че има такова място, където Бог прибира нашите ангелчета и се грижи за тях.

# 93 24 апр. 2010, 23:01 ч.

Мнения: 827

И при нас има почти три месеца от загубата на детенцето ни. Много ми липсва и винаги ще усещам тази празнота. Мислено му изпращам любовта си и ми се иска да знам, че то знае и усеща, че го обичаме.

Вече мислим за нови опити. Предстои да посетим доктора за да си поговорим на тази тема, спомням си, че ни предупреди да минат три месеца, преди да сме започнали с опитите, но все ще е добре пак да си поговорим. Същевременно обаче искам да споделя нещо с вас.

След като подновихме половия живот, има моменти, да не кажа почти винаги, когато по време на акта изведнъж в съзнанието ми нахлуват спомените от раждането, от манипулациите преди, по време и след раждане. Не знам дали щеше да бъде така, ако нещата се бяха развили положително, но на моменти се чудя - нормално ли е това? Все си мисля, че е първо защото като време е близко и второ, че е защото се засягат отново репродуктивните органи.

Бихте ли споделили при вас как е, защото съм леко объркана и не знам до колко това е нормално.

Инак, мъжа ми е внимателен, отнася се с разбиране, подкрепя ме, въобще имам му пълната подкрепа и в това отношение, но исках да разбера само аз ли се чувствам така?

# 94 25 апр. 2010, 10:33 ч.

Варна
Мнения: 2 678

Rumcajs, първо много съжалявам за загубавата ви, знам колко боли
Ще ти кажа при нас как е половия живот - за разлика от мъжа ми аз нямам желание за такъв, но когато го правим, аз винаги си спомням последните два дни преди да родя, как докторката ми казваше да правим секс за да тръгне да излиза бебето... и така... точно този болезнен спомен е останал и винаги се натъжавам вместо да ми е хубаво за съжаление. Но силно се надявам с течение на времето да съумеем да не мислим за това.
Но нали знаеш, че първо трябва да се успокоиш за да може бъдещото детенце да расте на хубаво място през следващите 9 месеца-аг постоянно ми го повтаря.
Прегръщам те Hug

# 95 25 апр. 2010, 13:24 ч.

Мнения: 31

Rumcajs знам как се чувстваш мила. И е съвсем нормално Аз дълго време не можех и да си помисля за секс. Мъжът ми търпеливо ме изчака. Когато започна да ми се връща желанието, аз каточели изпитах някъква вина, че искам да изпитвам удоволствие, а не го заслужавам. Но и това чувство отмина с времето. Сега се опитвам просто да се отпускам и да не мисля за нищо. От другия месец и ние започваме опити на ново /докторите ни разрешиха/, така че трябва да се заредя с положителни мисли, колкото и да ми е трудно.

Опитвай се да си мислиш за хубави неща, много е трудно, но аз започнах насила да си насочвам мислите. В началото изпитвах вина, когато не бях тъжна, когато ми станеше смешно. Но с времето започнах да разсъждавам по друг начин. Аз не съм избирала детето ми да се роди мъртво това не е мой избор, но аз избирам дали да продължа живота си като пълноценен човек, въпреки всичко или да се отдам на мъката си и да се предам. Ние винаги ще обичаме малките си ангелчета, това, че продължаваме живота си напред, не значи, че ги забравяме, не значи, че не ги обичаме, продължаваме защото нямаме друг избор, защото живота си продължава и без нас.

# 96 25 апр. 2010, 14:46 ч.

Мнения: 827

Благодаря ви за отговорите. Това е успокоение за мен.

vasi-ly, поста ти изцяло отговаря на моите мисли и чувства. По същия начин е и при нас и най-вече при мен. В началото, когато започнах да се съвземам, да ми се връща усмивката и да се чувствам по-добре усещах вина за това. Спомням си дори още докато бях в болницата, когато ми се върна чувството за глад усещах и за това вина. С течение на времето обаче разума ми казваше да не се поддавам прекалено на мъката, за да мога да се възстановя физически и психически. В началото всеки ден си плачех и страдах за детенцето ни. Не подтисках тези чувства, по този начин ми ставаше по-леко. Впоследствие разбирах, че мъката по детенцето винаги ще си я има, но не исках да остана само с нея. Ето защо, някак и от само себе си надеждата за бъдещо живо и здраво детенце надделяваше над страданието.

Сега когато тези спомени нахлуят изведнъж в съзнанието ми особено в момент в който не бих искала, аз също съзнателно насочвам мислите в друга посока. Запитах се обаче, нормално ли е това.
Старая се тази травма вече да заздравява за да може, както и sisi83 казва, да сме готови за бъдещото детенце.

Радвам се, че споделих с вас мислите си. Благодаря ви за подкрепата и разбирането. Flowers Rose

# 97 28 апр. 2010, 12:28 ч.

Мнения: 3

Здравейте, отдавна не съм писала, но аз също съм една от вас, познавам болката и празнотата. При мен вече минаха 10 месеца от раждането на мъртвото ми дете , но веднага след шестия месец се решихме да пробваме отново да забременея, и се случи , сега съм края на четвърти месец.Вярно изпитвам чувство на страх, не мога да се зарадвам истински но само мисълта за това ново човече ми дава сила да вървя напред и и да се боря с всичко в името на това дете, и мисълта, че един ден ще поема към мен протегнатите ръчички и топлия поглед.

# 98 29 апр. 2010, 08:25 ч.

Мнения: 31

GWM пожелавам ти безпроблемна бременност и едно здраво и красиво бебе на края Praynig

. Представям си колко е трудно, но и каква надежда е това. Радвам се че тук има място и за добри новини. Това е голяма утеха и надежда за такива като мен, на които сега предстои да започнат опити.

# 99 7 май 2010, 10:30 ч.

Мнения: 45

Здравейте мили момичета. Вече минаха 24 дни откакто се разделих с моето ангелче и все още не мога да се съвзема след всичко, което преживях. Аз бях в 20 седмица и трябваше да се предизвика раждане, заради вродена аномалия. Първата ми реакция след преживяното беше да спра да се храня и да откажа да излизам и да се виждам с всички. Казвах си;"Защо да ям, като няма кого да храня вече - аз вече нямам нужда от това'.

Слава богу, че дните минават по-бързо от колкото си представяме и хубавите неща наистина се случват някой ден......

Наистина ще се моля на всяка от нас скоро да й се случи най-желаното нещо на света!

# 100 7 май 2010, 19:54 ч.

Варна
Мнения: 2 678

Карина съжалявам много за детенцето, потъгувай, поплачи си, но ще дойде отново деня, в който ще тръпнеш от очакване появата на бебо Hug

аз вярвам, че този ден ще дойде за всички нас. Пиши, споделяй тук, на мен това много ми помогна и продължава да ми помага. Благодаря на всички момичета които ми дават сила да продължа напред. Hug

# 101 7 май 2010, 20:05 ч.

Бургас
Мнения: 181

Karina Hug

, болно ми е като видя нова майчица тук...Бъди силна , давай воля на чувствата си , болката винаги ще я има .... Наистина тук ще намериш голямо разбиране, такова каквото дори и най - близките ви приятели не могат да ти дадът, по простата причина , че тези усещания са чужди за околните. Не губи вяра Hug

Пожелавам го на теб и на всички наши момичета , отново да усетят зараждащият се в тях живот. Praynig

# 102 7 май 2010, 20:46 ч.

Мнения: 3 016

Цитат на: nani-banani в пт, 07 май 2010, 20:05

Пожелавам го на теб и на всички наши момичета , отново да усетят зараждащият се в тях живот. Praynig

Много хубаво пожелание newsm10

.

Karina,толкова съжалявам Hug

# 103 8 май 2010, 23:36 ч.

Мнения: 1 056

Момичета аз пак изтрещях седмица преди цикъла ми се появи ръждиво зацапване това беше вчера болки в яйчниците вече трети ден ,температурата ми е 37.3 правих си тест отрицателен Sad

.Изчетох маса постове и по другите под форуми киснах ама нещо се побърках на края на цялото четене ! И сега като знам ,ч,е в събота пак ще ми дойде ще се депресирам още толкова Съжалявам,че ви товаря ама на кого друг да споделя .Ако кажа на съпруга си ,ще ми каже стига се психира ,ще стане спокойно и пак ще почна с цивренето ,ако пиша на друго място пак ще трябва да обеснявам всичко !Ако някой има идея какво да мисля до другата събота съм готова да приема идеи колкото и нетрадиционни да са те .

# 104 9 май 2010, 03:17 ч.

Мнения: 120

За това,че си изтрещяла,напълно те разбирам,аз родих февруари,април ми дойде за първи път след раждането,а сега пък никакъв го няма и аз вече се чудя какво става.....относно това ръждиво зацапване и аз съм чела доста по форумите,че при някои раждали жени се появява когато са в овулация,незнам кое е вярно и кое не ,но ще ти кажа какво се случи при мен,още нямах идея,че съм бременна и чаках датата на цикъла,когато няколко дни преди това получих такова зацапване,дори леко прокървих и реших,че ми идва по рано,но нямаше цикъл изчаках 10 дни след това и си направих тест -беше положителен,после когато отидох на лекар,тя ми каза,че при някои жени се получава това в дните около датата на цикъла,и наистина следващия месец,когато вече бях втори месец бременна, пак се появиха и болките и зацапването.Не искам да ти давам напразни надежди,но искрено се надявам и при теб да е така.Не губи кураж,не унивай,знам колко силно го искаш,и при мен е така,усещам как почвам да психясвам,не съм забравила преживяното,не съм забравила личицето на малкото ми ангелче и въпреки това нон стоп си мисля за нова бременност,толкова много я искам...... Praynig

Препоръчани теми

Забременяване след мъртво раждане

Кремация на мъртвородените бебенца

Загубихме детенцето си ..

Загубих бебето си в 34 г.с.

Причина:

Причина: