Желано забременяване след раждане

diana_val4eva, спри да мислиш дали е станало. Не си помагаш съвсем никак. Много майчета тук и в искам бебе или другите форуми (зачатие, проблемно) биха ти казали същото. Между другото ще напиша нещо, което не ми се е случвало, но във времето прекарано в Искам бебе съм прочела - седмица след овулацията се случва да се появи зацапване. Имплантационно. Не се хващай за това като удавник за сламка, но и преди да правиш тестове си изчакай да направиш закъснение.   

Няма как да бъдем спокойни при положение, че това е нещо което най-много искаме, а не става веднага. Много е трудно и е разбираемо нашето силно желание и нетърпение отново да носим зрънцето щастие за което така се борим.
Кураж diana_val4eva, ще стане - опитай се така да си вдъхнеш сила и търпение.

На мен също ми е много трудно и буквално само стискам зъби.
На първия преглед след раждането, гинеколога ни помоли първите три месеца да няма бременност, за да може организма да се възстанови. Ето че вече минаха трите месеца и аз се бях настроила, че ако не от този, поне от следващия месец можем да започнем с опитите. При повторен разговор с доктора обаче, ни каза че е добре да се изчакат още 3 месеца и тогава да правим нови опити. Това много ме разстрои, точно защото желанието ми за дете е много силно и това ме мъчи като знам, че трябва още да се изчаква. От една страна знам, че е добре да минат 6-те месеца, от друга, желанието и нетърпението надделяват и това много ме мъчи. Но стискам зъби и чакам. Нямам друг изход.

Благодаря  за куража пожелавам късмет и здраве на всички !  Винаги можете да помогнете на човек 

Много Ви благодаря за добрите думи и разбиране. Наистина е вярно, че само човек, който го е изживял може да те разбере - моите приятелки повечето искат бебе и ме успокояват като казват"при тебе поне се получи, а ние какво да кажем...", а другите си имат бебчета и те поглеждат с едно съжаления, от което ти става още по-гадно.

Диана, аз преди да забременея изчетох много за признаците и знам, че понякога може да има така нареченото имплатац. прокървяване. Колкото до теста мисля си, че е твърде рано да показва каквото и да е. Все пак 1 седмица преди цикъла означава 1 седмица след акта. Това е твърде рано. Спомням си преди години имах бременност, на която ми показа чак 3,5 седмици след акта. правих си тестове през ден, защото не ми идваше и най-накрая показа.

Така че не мисли изобщо за това и изчакай.

Аз също много мечтая за нова бременност,но трябва да изчакам и този месечен цикъл и ако после  всичко е наред и доктора разреши би било страхотно,ще видим.Първата ми бременност беше буквално от един път,без броене и смятане ,не сам се и надявала на това,но се случи,сега обаче мисля да си помогна все пак малко:http://www.surecheck.info/clogin.php порових и намерих това календарче,не е нещо кой знае какво,но поне не броиш като луд,надявам се да не се сметне за един вид реклама,дано да е от полза на всички мами,които пак са на старта!Знам колко смелост се изисква за да се мисли за нова бременност, след преживения кошмар,но няма как трябва да минем през това Дано скоро една след друга да почнем с хубавите новини

Здравейте, момичета! Ето, че и аз вече съм в черния списък на загубилите рожбите си. На 6-ти май родих бебето си в началото на 6-тия месец. Казаха ми, че не е живо, но аз много се съмнявам в това. На последния преглед - 3 часа преди раждането - всичко с бебето беше добре. Патологията при моята бременност беше диагнозата "плацента превия". Лежах в болницата два месеца със зверски съсиреци и кръвоизливи, като ставах само, за да отида до тоалетна. Лекарите казваха, че с ниска плацента ще бъде така до края. Стисках зъби за това, че съм си оставила детенцето - на 1.9 години в къщи и му липсвам, но си казвах, че ще мине. И така до 6-ти май, когато усетих, че ми изтичат водите и раждането тръгна по нормален начин  . След това се наложи абразио. Сега съм на антибиотик и Бромокриптин за подтискане на кърмата. Боли ме сърцето все повече, с всеки изминал ден, макар че бременността ми беше кошмарна. Може би притесненията около кървенето и наложилата се операция на майка ми, както и това, че виждах детенцето си един път в седмицата допринесоха за преждевременното раждане. Сега чакам аутопсията .  Аз също не събрах сили да погледна трупчето на малкото ми момченце, което никога, ама никога няма да си простя. Сега се надявам времето да мине по-бързо, за да започнем с опитите отново. Моите страхове са, че първото ни дете се получи много трудно, след много дълго лечение и манипулации. Това, което изгубих стана неочаквано и много се радвахме на този подарък на съдбата. Сега ме е страх да не се наложи пак да минем през деветте кръга на ада...

Надявам се всички, изпитали тази болка, да гушнат скоро своите живи и здрави бебенца! Прегръщам ви силно и знам, че сърцата никога няма да спрат да кървят и да болят, но трябва да гледаме напред.

П.С Стихотворението ми бръкна в раната...

Здравей Диана, като чета написаното от теб сълзите ми тръгват отново, въпреки че се опитвам вече да не плача, тъй като и аз щях да съм в началото на 6-ти месец като тебе.  Напълно разбирам как се чувстваш - искам да ти кажа относно времето - не го мисли, то наистина тече бързо.
По-скоро насочи цялото си внимание и любов към хората, които са живи около теб и те обичат, защото те имат нужда от тебе, особено малкото ти човече.
Аз бях заобиколена от много любов, както на мъжа ми и на моето семейство и за нищо на света не искаха да ме виждат да страдам. Насочи цялата си енергия към възстановяването си, за да може много скоро всичко да е наред и да можеш да си имаш още 1 детенце.
Искрено ти съчувствам и подкрепям.
 

d-diana,толкова съжалявам,че и ти си приживяла този ужас,да загубиш бебчето си,поглеждайки назад си мисля,че няма по голяма болка от тази...,но не и се отдавай напълно,имаш още едно детенце,живо и здраво и то има нужда от майка си,мъж и толкова хора около теб,които те обичат,живей заради тях,а съм сигурна ,че живота ще ти даде пак шанс,въпреки всички трудности до сега.Февруари,когато това се случи и с мен,си мислех,че не ми се живее,не виждах смисъла да продължа,но ето ме сега,мисля,за нова бременност,гледам все повече напред с надежда,майките тук много ми помагат за това,всеки път,когато започна пак да пропадам,те ме измъкват.Мъката и болката винаги ще ги има,но знай,че не си сама

Днес ми е толкова скапано ,че няма на къде.Имах преди 7 дни зацапване и днес отидох на лекар гледа ме на видеозон  и на всеки от яйчниците ми откри по 5-6 малки кистички .Изписа ми Дуфастон и ми обясни ,че много трудно мога да забременея с две думе детенцето ,което съм имала било късмет да но моето късметче е АНГЕЛЧЕ .Ако някой има идея това лекарсво какво ще ми помогне ще съм благодарна и се чудя дали да ходя на друг лекар и така до като стигна до психодиспансера

Миличка, съжалявам 
Потърси още едно-две лекарски мнения и после при специалист по стерилитет /ако резултата е същия де/. Той ще ти даде най-адекватен съвет. Милата тя 

diana_val4evaаз лично не съм пила дуфастон,но до колкото знам се пие за доста неща ,едно от които е за по лесно инплантиране или за профилактика след спонтанен аборт,при нередовен цикъл дори през първите месеци на бременността,така,че горе главата мила,хубаво е тези кистички да се лекуват за да не стане по лошо.но може пък като го пиеш да помогне и за една последваща бременност.Знам колко силно го искаш,всички се чувстваме така,но какво да се прави,ще стискаме зъби и ще правим каквото е нужно преди това,ако искаш за да си по спокойна иди и на друг лекар,напиши и в търсачката лекарството и прочети за какво са го пили,има доста изписано,преди съм чела заради моя приателка,аа относно забременяването,я не и се връзвай толкова,имам позната която имаше миома и отказа операция,отиде при друг лекар и пи доста време лекарства,незнам после какво стана,но преди седица я мернах с вече доста личащо коремче,така,че не се предавай,това е най важното и дано всичко се оправи бързо при теб

diana_val4eva, потърси и друго лекарско мнение.
 
Аз съм с поликистозни яйчници - с кистички в яйчниците. От години съм на хормон - достинекс, който ги поддържа без да имат кисти. Дуфастон също съм приемала. Нашето детенце беше първо и планово - стана от третия опит. Казвам ти всичко това с цел да не се отчайваш. Лекарите ги говорят едни.. и не винаги са прави. Затова, потърси и друго мнение.

Дуфастона е прогестеронов препарат /хормонален/, когато има занишени нива на хормона прогестерон, този препарат спомага за нормализирането на хормона и оттам нормалната дейност на яйчниците. И да, преди забременяването и в първите месеца от бременността съм го приемала за задържане на плода.

По-редно е преди да ти го изпишат, преди това да изследваш нивата на пролактина и ако трябва и на други хормони. Това трябва с лекарите да обсъдиш.
Успех и горе главата.

р.с. Аз съм с висок пролактин и съответно приемах Достинекс и с нисък прогестерон - съответно - Дуфастон. Дуфастона съм го приемала както по-горе писах само преди забременяването и в началото на бременността, защото той предотвратява спонтанните аборти. Поне това му е смисъла.

Здравейте мили моми4ета аз загуних моя бебо на 06.05. живя само три дни термина ми беше а 22.05. а в края на април ми казаха 4е има вродени малформатсии и няма да оживе е живя  дни толкова прили4а6е на бащаси с рижава коси4ка. Толкова ми е ТЕЖКО ТОЛКОВА Е ТИХО У ДОМА но се надявам след като се вазтановя щастието да ни се усмихне .Намерих голяма упора при вас моми4ета желая успех на вси4ки.

sveti82... ,имай сили, знам че е много ,много трудно ,но не се предавай   

sveti82съжалявам за загубата ти знам колко изгубена се чувстваш,но няма начин,трябва да живеем с тази болка,за това всички см е тук да споделяме и да се подкрепяме когато стане непоносимо,знай,че не си сама,всички заедно ще преминем през това и един ден ще се радваме на живи и здрави бебчета!