Ноемврийчета 2005 - 29та коледно-първомартенска-първоюнска тема

Привет от нас!
нямам вече време за писане. в свободното си време ям, спя, къпя се, ходя до тоалетна.

За приятелките - не съм забелязала някакво лошо влияние на този етап. Всъщност, хич не съм наясно с кого  дружи Мина. Спрягат се различни имена. Уча я да отсвирва досадните и дразнещи я деца. (В тая връзка - браво на Пипа!). За интелектуалните упражнения с Мина- засега съм пас. Напоследък се е запалила по една развиваща компютърна игра, че чак пристрастила. Вие по колко време разрешавате на децата да играят такива игри? Друго хоби напоследък - игри на "не се сърди човече". Минито и то помни кат слон - рецитираше ми цялото тържество за 8. Март от-до, а и Галка прихвана част от  песните и стихчетата. Щях да пращам Галка в Монтесорска ЧДГ, но това, което видях там не ми допадна. Родителите се увличат по ранното обучение, а са важни и др. неща - социалните умения. При монтесори те не се развиват, както и креативността. Затова Галка остана при мен до септември, когато отива в държавна дг.
Аз се занимавам с Принца на мойте мечти - татито ме майтапеше, че не е трябвало да се престаравам да го правя толкоз убав, нали е мъж. Той се хили вее (Чико), гука и ме радва.

Весели празници!

Нямам снимки за момента, уви.
Който има - да дава, е имам една парола за фейсбук и вече мога да гледам.

в Монтесори не се ли развива креативността? Изненадана съм.
а коя е тази развиваща компютърна игра?
аз го оставям в starfall.com  час, час и нещо, но не всеки ден.
пък аз имам новина от родителската среща относно приятелчетата - че Деян увличал децата в игри и всички играели с него, а родителите искали децата им да играят с Деян/това пък прозвуча много весело/.

тити, на теория те казват, че развиват креативността, но на практика видях съвсем различна картинка. Може би в този монтесорски център да е било така, не знам. Децата решават логически задачки с еднозначни отговори, на който му писне - отива да лежи на килима с празен поглед. Набляга се на математика, рационално, точни науки, ред. Има 1000 правила. Няма играчки, има "материал". И този "Матриал" (както казваше бай Тошо) е по-ценен от човека, към него се подхожда с пиетет някакъв. Не се толерират ролеви игри, фантазия. Залага се на практичното, на научното обяснение на света още от крехка възраст (имаше и напикан монтесорианец).
А Галка се представи като "Стела от Уинкс, на 5 годинки". Та , реших, е не е за там. Съвем друго тесто сме нашето семейство. Логично е и вкъщи да се продължава линията от учебното заведение, нали така?

Играта е към българската книжка "Кой светна луната", има и диск с игра. Книжката е супер, но леко апокрифна. Свързах се с авторката и тя каза, че не е разпространена добре. Има игри за оцветяване, за броене, за познаване на часовник, за стреляне. Мина разви голяма ловкост.

Браво на популярния Деян!

Четох с нестихващ интерес трепетите споделени на последните страници, но нещо муза за писане- йок. Простете за което- отбелязвам се, з тези кой не засичам из другите нивя интернетски, че сме живи и здрави и даже се напъваме някакви великденски чудеса да сътворим.

За мен към момента е тръпка детските градини и дали и къде да пусна Яна от идните сезони- не ме натиряйте сега как е важно да е в ДГ и колко е изпуснала......аз все оке не мога да се кандисам, че е по- добре да е там, като се изключи контакта с деца, което и движещата ми сила да я записвам всъщност.

Ще приема радушно препоръки за ДГ-та, които наистина имат подход към децата, а не много добре описаното от кукла чудо, което масово се шири из нашенските уж прехвалени заведения.

Всъщност с последната детегледачка не се спогодихме точно заради това- тя искаше Яна да седи на чин и да решава задачи и пише букви и беше непонятно как така детето моля ти се искало да играе на някакви измислени игри- това й беше "огромно предизвикателство" по нейни думи  Е, вече не е предизвикана жената, но така или иначе не може само с детегледачки да се кара- все пак идва нова смяна и големите е редно да навлизат в живота.

тити, брех къв лидер си отгледала ти- с какво го храниш това дете, та е така увлекателно за деца и родители?

При нас- Биба е готино хлапе, обаче е светлинни години назад от кака си на тази възраст- сиреч тя е веселия шотландец- ни се обръща, ни прави опит да става, ама пък се хили като зелка и е страшен кротуш това дете. Има милост към мен Бог и ме дари с едно от тези кротки хлапета- ся да не взема да си с....а на късмета, като кака ви Божка и аз, ама да си похваля чадото. 
Голямото е все по- атрактивно и то- играем на всякакви "измислени" игри, правим опит и да поучава по нещичко пътьом, но не я насилвам. ще я пускам пак на Хелън Дорон скоро, че много й липсва, балета върви добре, даже взима и допълнителен урок, че ми е талантлива. Ходи и на приложни изкуства, ама това последното под заплаха от санкции, че нещо е скатавка.
Това в кратце при нас.
а, снимки от Калина скоро ще сложа във фейсбук, че из форума не ми се пускат. То те бяха преди сто години, ама много се замотахме с подбора и тн.

Днес ми е ден за козунаци и тн врътни. Вчера отметнахме разкрасяването на лимонените бисквити,  с  които за пръв път детето наистина помага и съм горда по цялото сърце от това, че иначе идва уж да помага, изяжда ми маслото, разпилява каквото докопа и отива да си играе. Пораснали са тези малки образи вече, ей!

За ПС- игри- не давам такива. ТВ- напоследък гледа доста повече от това, което ми се иска, но просто вечер и аз имам нужда от час почивка и спокойствие. Като се окопитя малко и този час на ден ще й бъде съквестиран.

Хайде сполай ви с яйца, теста и прочие и лек път на заминаващите 

Честито Възкресение Христово! Здраве и любов в семейството!

Милейди,  Пиши по-често, беше ми приятно да те изчета!

Христос воскресе!
Привет на всички
Два месеца близо не съм се вясвала, но имах безумно много работа.... и много ми липсвахте. То и сега нямам време да изчета всичко, но наминавам да се отчета че при нас всичко е ок. Мина първомартенско - осмомартенско и първопролетно тържество на веднъж. Този път Ники имаше стихче за рецитиране и се представи прекрасно, т.е без претеснение излезе и на микрофона си каза думите. Аз бях решила, че ще се притесни. Новото при нея е че се извъди балетен талант. Миналата седмица треньорката ме извика да поговорим. Бях решила, че ще я критикува за дисциплината, а ме изненада с факта, че Ники имам всички данни да се занимава с професионален балет - разбирайте силно музикална, много меки кости, добре оформенти крака, които вече са извъртяни така както  трябва за това изкуство. Препоръча ни ако искаме професионално да се ангажира да отидем в София, защото само там може да получи професионална подготовка. Моята реакция беше силно учудване и коментар, че нямаме планове за сега да се местим, а тя ме успокои че имало пансион от 4 клас . Както и да е оставяме нещата така....докато стане 4 клас. Не че бих я пуснала сама на пансион в Сф, но знае ли човек къде ще го отведе вятъра, а дали тя до тогава ще тренира е съвсем друг проблем. Вчера ми дадоха снимките от фотосесията която и направиха и утре ще гледам да ги кача и споделя. Има чудесни попадения, впердвид мъката която беше.
За приятелите забелязвам че Ники си имам мнение за децата и поддържа отношения с един и същи деца, още от яслата. Държи на тях, а явно и те на нея. Доволна съм. Но да не забравяме, че те са скорпиони, а една от характерните чарти на тази зодия е че са добри приятели.
За празниците със огромно закъснение, но от сърце- ЧЕСТИТ ИМЕН ДЕН на многото именици. Живи и здрави да са!
Нямам време да си сменя и аватора, но и това ще направя.

Воистина Возкресе

Привет и от мен 

Много се радвам, че само хубави неща се чуват при вас! Много приятно ме изненадахте 
В тая връзка поздравявам Деян на тити за успешната му социална реализация, Ники на Сиса за големия талант, Милейди за усмихнатата кротка Биба (днес ще ви потърся във фейсбука, обещавам  ), кукла за добрите деца и прекрасния принц 

Сиси, наистина е за притеснение, че Юлиана иска да дружи със зле възпитани деца и да копира поведението им. Пожелавам ви успешно да се справите с този етап в живота на детето ви! А дали не го прави от ревност към малкото си братче и държейки се лошо да се опитва да привлече вашето внимание към себе си  Просто ми хрумна, може и да греша ...

На Ади тържеството се отложи за 12 Април. Сега имам мисия да търся зелен чорапогащник, защото Ади се оказа, че ще е зелено яйце и ще бъде с ефирна зелена рокличка. Хубаво, че зеленото и отива 

Пожелавам на всички хубава седмица!

Привет отново от мен.
Ето част от снимките, за съжаление Ники се притесни и я почерпиха с някаква лимонада от която и останаха жълти мустачки, които личат на почти всички снимки . За това сесията ще се повтори някой слънчев ден.

Dominika успех на зеленото ти яйчице, после да кажеш как е минало.

Sissa,прекрасна е девойката

При нас има новости - стягаме се да се местим в жилището, където живееше баба ми и това ни идва малко ненавременно откъм разхди за необхоими ремонти, Пламен се е заел с много от нещата ( единствен положителен момент, че е без работа - поне има време за сваляне на тапети и махане на стари мазилки );
Иначе Росен е болен от преди Великден с хрема, Т - до 37,5 и ужасна кашлица; съответно сме на АБ, а той не яде и е станал на скелет;
но пък днес има напредък, надявам се да се оправим и да се справим с преместването до месец и да има мир и спокойствие:roll:
Надявам се всички да са здрави

Сисса, много интересно е това с балета, ама е много деликатна професия, трудна реализация, травми, неистов труд - но пък ако е наистина талантлива, как да махнеш с ръка на това? Добре, че имате време за размисъл

Деян вчера за пръв път на кино - изобщо на кино, и направо на 3D. Доволен е, за дракона гледал.

а миналата седмица ходихме до Йордания, там задължителна за посещение е Петра, който е ходил, знае, че се ходи много, ама много - някои казват 6 часа. Ние до края не стигнахме, но пък така се случи, че ходихме 3 пъти в града, а минимумът за ходене е 1 час в едната посока без спиране. И ние следобеда, па вечерта в тъмното, па на другия ден докъдето ни стигна мерака - от 9 сутринта докъм 14. В крайна сметка на Деян май много му хареса, но отрича категорично, защото се ходело много. Той си ходеше, верно мрънкаше, но си ходеше......

чудех се аз дали да сикажа мнението за балета още тогава, но замълчах. сега само ще кажа, че има 4 професии, към които категорично НЯМА да насоча децата си по никой начин: лекар, съдия, футболист и балерина. неща да обяснявам защо, че може и да засегна задочно не-тукашни приятели. да добавя, че уважавам избора на всеки. ако моите деца изберат тия сфери, няма да подскачам от радост, но ще ги подкрепя. обаче преди това ще съм се постарала да нямат желание за тях  

тити - завиждам, завиждам, завиждам. и то не благородно. аз явно не съм благороден човек. ако ня някой другарче му се случи нещо хубаво, си казвам 'чудесно за анего, ама защо и на мен не ми се случи'. и така във 'вайкането' благородството ми изчезва. дай боже още места много да посетите и още много пъти за ви завиждам. пък току-виж и ние стигнем/настигнем хората, на които завиждам (не)благородно  

и понеже съм се разписала след ен-седмично мълчание, да зема да попиша малко преди да съм забравила какво беше да си в Лисабон. За мадрид ще пропусна – всеки е бил там. А и да не е, има толкова евтини билети до там (от порядъка на 50тина Е в двете посоки), че пропускът лесно ще се навакса при желание. То като се замисля, желание да има човек. Стигнеш ли веднъж до мадрид, лисабон е на 15 Е разстояние. Струва ми се дори, че при по-ловко търсене, сумата може да се намали и на 10 Е в посока, ама айде, ся – за 5 Е не е нужно човек да си скъса нервите ид а си утрепе времето, нали. Както стана ясно, общата равносметка е 100-тина Е без малко на човек в двете посоки. Дет’се’вика – бензинът ни до морето е къде толкова.
Лисабон мирише на море. Или на океан – който както иска да го нарече. Това ми е първото впечатление още докато бяхме на летището. Втората ни мисъл е дали да пробваме да се придвижим с такси (твърдят около 10тина Е било) или да натрупаме ‘експириънс’ (по пътешественически казано) като хванем градски транспорт. Няма да ни бъде по-евтино, знаем (около 1.5 на човек), но поне наистина ще опитаме целият местен живот. Извадихме описанието на агенцията за апартаменти
/в последните години избираме да наемем апартамент, вместо хотелска стая. Първо, че не се усещам толкова задушена в условности, и второ, че някак ми е по-хлабаво около врата – и пространство има, и уреди всякакви – печки, микровелета, сушоари (абе сушоари как се пише – сушуар, или сешоар?), ютии. Та даже и основни хранителни неща – захар например за кафето 3 в 1, дето го пием на ранина в 7 – по традиция в чужбина продължаваме с ранното ставане, а е ужасно досадно в 7 сабахлянта да търсиш отворено кафе на чуждо място/
, зачетохме се внимателно, хванахме посоката и избрахме варианта със спирката:
http://media.snimka.bg/5926/018108249.jpg
След около час и половина обиколки с автобус, мъкнене на багаж в ситито – незнайно как бяхме попаднали в лисабонскити сити, а именно в Експо-то, пъшкане и прочие, все пак се метнахме на такси. Срещу 10тина Е и 20-тина минути пътуване с кола из лисабонските улици, таксито ни откара до къщата ни. Бяхме наели апартамент в Алфама – старата част на Лисабон. Ено време там са живели арстократите, но след пожар в 18 век (тогава ли беше?) кварталът изгорял, после го строили наново и  след новия строеш останал просто старата част, съвсем в центъра, но без аристократите. В днешно време това е най-туристическата част  на града – с малките тесни улички, завъртяни стълби навсякъде, нелепо строителство, простряни гащи и чорапи, и фадо-кръчмите. Доста съм обикаляла тук-таме, но лисабонският център е меко казано самобитно място. Заедно си тече местният живот – старият шиваш, цъкащ на още по-стара шевна машина, който виждащ през отворените врати на овехтяла шивачница, бръснарница с постери от 80те, леля по пеньоар, простираща гащи и сутиени тип палатка пред прозорците, тумба младежи, цакащи карти с крясъци, и туристите с фотоапаратите – всички са едно самобитно нещо. Туристите не пречат никак на местния живот, а местните пък са причина туристите да са точно там.
Та за града – не-голям, даже навярно по-малък от софия, разделен в няколко квартала, които имам чувството, че са обособени от забележителностите – Алфама с фадо-кръчмите, другата част с трамваите и елеваторите, ситито – с Експо-то, поердната част – с Паметника на завоевателите, Крепостта – отделни квартали, до които специално тярвб ада стигнеш, защото не са ти току-под носа, но пък не са и на парижките разстояния един от друг.

Изведнъж ми се отщя нещо да пиша. Друг път ще е. или пък по-после днес. Тая пролет съвсем ще ме изчезне – с всяка идваща положението става все по-зле отчайващо – пълна липса на тонус, умора и не-желание за каквото и да е напрягане – дори за да мисля.

Искам в Лисабон, завиждайки неблагородно и аз. Навремето с мъж ми искахме да емигрираме там, запалени от филма Лисабон'' на Вим Вендерс.
Обаче бях в болница 1 седмица с Чико и това е първото по-сериозно боледуване на мое дете. Не ме убиха, станах по-силна, дет се вика. Галка е на антибиотик у свеки, Мина го изкара тоз вирус вече.

Ники и прекрасна и позира добре. За балета - аз съм за специализацията отрано, та не е лошо, ако има талант детето.

Мислех си да търся някакво у-ще за Мина с рисуване от 1-ви клас, но май няма такова. Някой знае ли? Ако не - музикалното ли, де да знам. Важно да е в арт среда, а не сред кварталните хлапета. Тя пак си рисува по свое желание и има попадения. Догодина ще е на моето ниво, но пък аз рисувам зле.

Доминика, имаш ли снимки на Ади в зелено?

Анеле, вързо оздравяване!

Милейди, то и ние не сме ходили в Хелън Дорон от 1 месец-все някой е болен... Напоследък се чудя има ли смисъл да ги записвам догодина... Напредъкът е символичен. Трябва им англоговоряща среда.

Здравейте.
Ние сме на Павликени.
Изчитох ви с голям интерес. Браво на всички дечица с постижения.
Ние няма с какво да се похвалим. Освен, че Кити става доста инатлива и проклета. Само те тръшка и мрънка. Когато поиска е невероятно послушло и добро дете.
Сиси, по повод на приятелките - ако видиш Кити в лигавото и състояние, което напоследък е доста често ще кажеш, че това е най-невъзпитаното дете, което си виждала. А аз обеснявам, наказвам и крещя постоянно. Но не би.  За сега в градината я хвалят, но аз си знам стоката.
Ще продължа, че после, че дядо ми събуди Жужи и е страшно крива сега.

маик тъкмо се зачетах и на най-интересното спираш...разбирам те за депресивното състояние, и на мен тази пролет ми се отразява по-силно като че ли Иначе абсолютно съм съгласна за изброените 4 професии   Мъжът ми е категоричен, че не иска да се занимава с балет малката, но засега ще продължи заради спорта, заради артсредата както казва кукла и най-вече заради дисциплината, а там е желязна.

buba_katinka със сигурност с викане не става, аз също се усетих че влизам в тази схема и за това стигнах до книгата, от която бях копирала откъс. От тогава се опитвам да я разбера и вече живеем по-спокойно (като че ли)

тити с интерес чета впечатленията ти от Йордания, на скоро стар познат на мъжът ми ни покани там и сериозно се замисляме.

Чакам снимки на Ади или поне отзиви от тържеството.

те пък музикалните училища са една арт-среда......
пак всичко си зависи от родителите и ТЯХНАТА среда.
донякъде се радвам, че Деян си е стъпил на ушите, защото ми спестява всякакви размисли върху изкуството като професионална реализация

майче, не те ли досрамя да пуснеш само една снимка? аз пък точно хотели предпочитам, със закуска - да подложа добре и да залея отгоре с много кафе.

бубо, а защо сте на Павликени?