Има ли мами над 35 години, които бебеправят? Малко да си дадем кураж! Тема 30

chanel 5, написала си всичко, което мисля аз... 
Просто се чудех дали изобщо да пиша в темата, може би и не можах да се изкажа добре...
Седя и смятам аз... сега съм на почти 37. Като стана на 40 това дете ще е на 2. Ми като стана на 50, на 60... е такива глупости. Съзнавам, че са глупости. Свекърва ми е родила мъжът ми почти на 40. Жената, да е жива и здрава сега е на 76 и е с дух на 25 г. жена. Пием кафенце, за компанийка е ОК. Ето, значи може и на 76 да си млад. А и Александра много ме натиска. Преди го правеше някак по детски първосигнално. Сега вече като съзнателен човек споделя, че й е мъчно, че си няма братче или сестричка  Ние сме 3 деца и съзнавам, че ако тя остане самичка няма да е добре. Мъжът ми е сам и ми е споделял, че понякога му се е искало да не е така.
Абе явно ме е треснала някаква лека депресийка, ще трябва и аз да се издърпам за косите 

Ще се включа по въпроса на Vache, макар да не съм от "редовната група" (пишех в темата мнооого отдавна, малко преди да забременея с дъщеря си). Родих на почти 36, годинките никога не са ме разколебавали в плановете за бебе, но пък много често си ги мисля и аз тези нещица, чак ме свива под лъжичката  . Че на 50 ще имам 15-годишна луда тийнеджърка, на 60 вероятно ще я женим, може и вече да съм на 65 и тепърва да дундуркам внуци.....необичайно е, по-сложно е, но всеки път си давам кураж и спирам да го мисля. Това ми е терапията - просто се заставям да не мисля. Винаги действа  . Наслаждавам се на майчинството на зряла възраст (прекрасно е!!!) и толкоз.

Успех на всички прекрасни момичета, правещи бебчета   !

Честит Антонов ден!!!
Ваче ,Шанел ...всеки си задава въпроса ...понякога изпадам и аз в изчисления и подобни ...нормално е нали сме по "мъдри"уж и оглеждаме нещата от всички страни...но каква е гаранцията ,че не може да се разболеем и по рано например ( да не дава господ никого)...Аз имам сестра с 2 години по голяма и брат с 11 по малък...когато брат ми се роди татко беше на 42..сега е на 67...ожениха брат ми ( а той чака бебче през май) освен ,че много му помагат той ги крепи много със събитията , които се случват около него...затова може би ако спрем да смятаме по ще ни е леко...имам и 2 приятелки на нашите години ,който наскоро родиха вторите си деца ...ми то направо вече си е нормално не е като преди години да те сочат с пръст....гинеколожката ми , когато и изказах подобно мнение направо ми се скара...каза ми ,че си е тъкмо на време...да сме здрави само...Успех и на двечките! Много ме разведриха постовете ви...
Алис, браво на теб...много си позитивна...имахме нужда от изказване като твоето...благодаря!
Куб, и аз май прескачам този месец...започнаха леки симптоми на мц...по добре да не се надявам много много...
Реге, Бъни, Фъни,Николче,Мастерче, Дара ... 
Хубав ден момичета!!!  Препрочитайте това...

Здравейте момичета.
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ ИМЕННИЦИ!
Честит празник на мама ИЛЧЕ.Да е жив и здрав малкият ти именник.Много да спинка,много да хапва, и много да ви радва.Да расте спокоен и щастлив.
Добре дошли на новите момичета.Пожелавам ви много късмет и положителни емоции в нашата темичка.
Да ви кажа чесно никога не съм пресмятала,на колко години ще бъда и на колко години ще е (дай боже)детето ми,дали ще се справя в предвид напредването на възрастта.Мислила съм единствено   дали всичко през бременността ще е наред.Но нали има изследвания,които се правят задължително.Опитвам се да не мисля,че бременността няма да бъде успешна макар,че ми се случи преди половин година.За мен мисълта е много силна,ако мислим негативно и все за лоши неща то те сигурно ще се случат,затова е важно да мислим позитивно и все хубави неща.
Мислейки за положителни неща ние насочваме силата на мисълта към случване на добри и прекрасни случки и събития.

Честит имен ден на всички именници!   

Здавейте ненагледни
Честит имен ден на всички имениици както и на тези които имат именници,прекрасен празничен ден пожелавам.На Илчето специални прегръдки а за малкия мъж целувки.

Мира, чудесно че си записала час за гинеколог, пожелавам всички да е наред и да нямаш поводи за притеснения.

И аз като Kуп не мога да ставам рано и по принуда се налага да лягам късно, честно казано недоспиването ме наказва най-често с мигрена а това е нечовешко. така че в почвните дни ще се нареждам за кафенце и закуска една от последните, надявам се да не ми се сърдите.

Шанел виждам по аттачмънта ти че се бориш с тютюнопушенето, надявам се да помогнеш с воля , кураж и съвети на други наши членове , които имат същите идеи.

Ваче, въпросите които си задаваш са много естествени и логични , мисля че няма член на нашата тема който да не си ги е задавал многократни търсейки всички "за" и "против". Бих описала ситуацията като кантар- от едната страна е страхът с всички разумни изброени от теб аргументи, от другата страна е желанието да имаш дете. От теб зависи кое ще надделее в твоята ситуация -  ако остави страхът да победи се лишаваш от най-невроятното изживяване да бъдеш отново родител, ако желанието за дете е по силно винаги ще намери разумни аргументи за победа над страха.В едно съм сигурна- познавам членовете на тази тема отдавна и знам че нито една няма да те посъветва да се откажеш , а всички ще подкрепят желанието ,пред страха.

Алис благодаря за позитивния пост.

Дани-  с това запитване миличка ( "грубо в мозъка" ако може да използвам примера ) просто ме отрезвяваш и събуждаш отново въпроса който все отлагам - какво всъщност правя все още в тази чудесна тема и че ми е време просто да изчезвам към някои други теми от сорта на- как се плетат чорапи с 4 куки или Дали Мехмед и Инджи ще се оженят в следващите 100 епизода...Иначе цикъла ми е часовник, овулацията ми е по график, тялото ми отмерва последните фертилни години ...

Прегръщам ви ненагледни, желая ви прекрасна отморяваща неделна вечер, колкото е студено и гадно навън толкова да ви топло в душите и къщите.
търсете поводи за усмивки и релакс
 

Честит Антонов ден!!!

куп 74 -  

Ето по една наздравица за малкият Тони -    ( никак не съм на ТИ със слагането на снимки)

Момичета не се притеснявайте много за възрастта. Където живея, семействата средно имат по 3 деца (а доста семейства и повече), като често се ражда след 30 год първото дете. Повечето семейства имат второто или трето дете когато жената е около и след 35 (и все по-често това се отнася и за първо дете). Да ви кажа - и майките и бащите са едни жизнени, имат хубава и здрава връзка с децата си, и децата така ги подмладяват. Важното е да са живи и здрави и да ги отглеждаме с любов   .

_re_ge, благодаря за подкрепата! 

Честито на всички именници и специално на Тони на Илче! Много здраве и късмет!
Vache, разбира се, че всеки се замисля за това, но казват, че късното майчинство действало много добре на организма, та се надяваме да ни подмлади!
В интерес на истината съм си наложила една "вътршна" граница - до 40, ако не успея до тази възраст просто ще се откажа от второ дете, но знае ли човек.

Mira_p, на мен 40 ми е множко.. Ако не стане тази година се отказвам   Т.е. на близо 38  

Благодаря момичета за подкрепата!Да сме живи и здрави пък ако ни навести и щъркела още по-добре.
Забравих!
На всички колебаещите се препоръчвам да "отскочат"  до  "Многодетните...."  да видят какъв купон е.Повечето мами там са родили 3-тото или 4-тото си дете на нашата възраст.

Ми...аз тогава какаво да кажа...детоще ми е за първи път? 
Нямам друго дете....И мен ме е страх и си имам своите кошмари.....Дали всичко ще е наред,че ще има стари родители и т.н. ...Ама ако се замисля по-дълбоко и ще трябва да изпадна в дълбока депресия
Такъв тип мислене е само за БГ
На запад хората не се затормозяват с такива лоши и черногледи мисли....
Успех! И дано се случи чудото скоро

Здравейте слънчица,
Какво виждат очите ми - нови лица, и сте писалииииии. Ще ви чета после по-детайлно засега ви минах по диагонала.
ИИИииии като една истинска бъдеща свекърваааа   смятам, че съм длъжна да се намеся   - хич без да ви питам !!! просто тренирам де
Ама момичета, девойчетаааа какви са тези мисли, какви са тези приказки на 37-38 престаряли били!!!
Какви ги приказвате?!
От както се помня съм си мечтала да имам 3 деца. След като след хиляди перипетии се сдобихме с първия си син бях на 30 и се чувствах направо морална развалина - тази бременност ми отне толкова нерви и толкова ме опустоши, че в началото нямах сили да се радвам на сина си. Беше ме страх от всичко от 1-вия ден до последния.
След някоя и друга година плахо, реших че все пак бих изтърпяла всичко това още веднъж. След 4 години се роди малкия ми син - бях на 34. Няма такава лека и прекрасна бременност - летях, всичко беше прекрасно и безпроблемно. Толкова бях щастлива и някак всичко ми се виждаше завършено и прекрасно.
Чодините минаваха, мъниците станаха момчета, поотраснаха ... някак си вътрешно в себе си усещах че мога да дам обич и на още едно човече. Бях на 38-39, имахме известни разминавания с мъжът ми по темата искаме или не 3-то дете. Докато в един прекрасен ден, той се реши  
Е да, но кой казва, че нещата са лесни. Година и половина го чакахме малкия хубосник, минахме през голяма част от изследванията за стерилитет - всичко беше ок, но бебе нямаше и нямаше....
В един момент реших, че явно не ни е писано това щастие, някак освободих съзнанието си макар и временно - имахме много хубава емоция точно в този момент  
И на следващия месец видях  
Плаках, смях се, танцувах ......
Затворих страховете дълбоко в душата си - имах командировка в 2 държави, и посетих още 3 само в рамките на първите 4 месеца. Не се спрях до последно, работих до последния ден без ден болничен, менажирах тежкия ремонт, родих за 2 часа без грам упойка най-голямото слънце на света.
И най-вече никога не съм се чувствала повече майка и по-сигурна и по-щастлива и по-всеотдайно обичаща и всеотдаваща се на децата ( не само на бебето), както сега!!!
Сега наистина усещам най-прекрасните аспекти на майчинството, улавям и неуловените преди нежни и топли мигове - получавам невероятно удоволствие и щастие от времето прекарано и с бебето и с по-големите ми синове.
Определено за себе си мога да кажа, че последния ми син ме направи по-добър човек и по-добър, нежен и любящ родител ( или поне по-добре успяващ да го покаже).


Защо ви написах всичко това, за да ви кажа "Не поставяйте бариери на мечтите си" Прескочете съзнанието си, освобадете го - бъдете млади по дух, защото го можете!
От все сърце ви пожелавам невероятно щастие в навечерието на 2010 и дано тя ви срещне с вашите мечти   , а аз ще споделя радостта ви.


Чанел, Ваче, Мастърче   смело напред милички и никакви приказки за години!!!
А на всички стари муцуни - това е вашата година момичета!

Малеее не мога да повярвам.Ама щом казваш .Вярвам ти на 100 %.Направо себе си разпознах в горното.
Добре ,че си довършила историята та да дадеш надежда на такива като мене.
И много се радвам, че писа Много повдигащо духа ми подейства този разказ Лени.Като повечето ти постове впрочем 
И нещо друго да кажа на момичетата.Майка ми(и не само моята де )  като ме е родила млада хич не си е правила сметките, че ще стане баба на тези години на които вие споменавате и от които ви е страх.
Чедотото и закъсня по една или друга причина .с тази задача.
Та мили момичета не всичко се планира в този живот.Успех

TheNMaster, а аз пък мисля, че ако ми е за първи път изобщо няма и да се замислям 
Лени, миличка... много позитивен постинг 
А аз явно така съм се спихнала и съм станала ужасно изнервена, че не знам... непрекъснато съм на кантар, направо не мога да се позная. Аз обикновено взимам твърди решения, а сега.. ужас!
Съжалявам, че се вмъкнах в темата с такъв негативизъм, просто имах нужда да споделя и да бъда разбрана