Разпадащи се семейства, да се преброим

Бубче,прочети "последни публикации на този потребител" и мисля че ще ти стане ясно.Аз го направих,затова и спрях да се занимавам

И моите родители са разведени. И трябва да ви кажа, че от развода им не страдах толкова, колкото когато се местихме от един квартал в друг впоследствие, защото не можех да виждам приятелите си и момчето, в което бях "влюбена" тогава (в трети клас ). Моите си детски проблеми изживявах много по-сериозно - например кавга с приятелка, някакво недоразумение в училище, отколкото развода на майка ми. Защото тя никога не е правила драми от това, после се омъжи повторно, вторият й съпруг никога не е делил мен нито от децата си от първия брак, нито от брат ми, който се роди впоследствие.
Разбира се, в тийнейджърската си възраст поисках да зная защо се е случил този развод. Беше ми обяснено и пак драми нямаше.
Самата аз също съм разведена. Причини - тормоз, включително и физически, тотална липса на общи разбирания, пукнатини, които излязоха наяве след брака. Нежелание от страна на съпруга ми да поддържа семейството финансово...
Или някой ще ми каже, че трябваше да търпя "в името на детето", което беше свидетел и на скандали, и на побоища, и "обработвано" с приказки срещу майка си?
Не казвам, че и аз съм нямала вина за проблемите в брака си. Но понякога счупеното просто не може да се залепи.
Разводът ми бе едно от най-щастливите събития в живота ми. Вярно е, че детето беше объркано, но не толкова от самата раздяла, колкото от действията на баща си след нея - приказки, манипулации, обработвания. Той не спря да се държи с нея по-различно, отколкото по време на брака. С единствената разлика, че това се случваше доста по-рядко, след като детето порасна, въобще не иска да го вижда, има много повече и в материален аспект, има спокойствие вкъщи.
Няма идеални неща - страдах, ма вече не страдам. Въпроса е да сложиш на везните какво имаш и да видиш кога губиш повече - и ти, и детето - и при продължаващ брак, и при развод...

Прочетох, разбрах, че става въпрос за принципи свързани с религията, но няма да спра да се занимавам, защото няма да приема и са позволя да се обобщава и генерализира и някой, който никога не ме е виждал и отказва да вникне в малкото подробности, които съм дала, да отсъжда и да обвинява какво решение съм взела и колко съм неадекватна в него. Съжалявам, уважавам принципите на хората и не карам никой да се развежда, но мойта ситуация си е моя и знам кое правилно в нея. Само аз, не майка ми, не баща ми, не някой непознат. И при положения, че в тази тема голяма част от писалите сме в това положение, няма нужда от религиозни поучения. Момичето, оуснало темата, както и всички ние просто имахме нужда от място, където да споделим, да получим разбиране и да чуем нещо окуражително. Поученията на въпросния потребител ги срещаме ежечасно и ежеминутно, но не това беше идеята.

Здравеийте и щастлива нова година 2010?
Искам да се посъветвам с вас за моя близка която е със щастлив брак с 3 деца но съпруга и прави
следния номер:
За риза която /не разбрах точно тонирана при прането ли била или само не толкова бяла /
той и скъсва връхна дреха която той и купил + още някои дрешки за което после се извинил Та с нея като ми сподели се чудехме каво да предприеме за да не си позволява такива зли изблици/ правил е и за други вещи подобни изблици някога/.
Изглежда принципно много балансиран човек отстани та чак не повярвах че за него се отнася.
Дайте идея за изолиране на проблема моля.
Пожелавам на всеки тук споделено щастие, както и да чува сърцето си

алфира , това не ми звучи като да е първи и единствен опит... Аз търпях близо 11 години и пробвах всевъзможни техники - няма оправия.... Да търпи докато има нерви, после да поема по щастливия път на свободата (демек развода)... Не съм срещала досега нещастна разведена жена (може би с изключение на майка ми, но май и тя е преосмислила живота си вече)...

P.S. Ако наистина "съжалява" и "иска да се извини", нека е под формата на средства за закупуване на пострадалите вещи. Финансовата санкция би го накарала да се замисли следващия път, макар че и това е доста малко вероятно...

Този човек си е за психотерапевт. Не мога да приема подобно поведение за нормално и не мисля, че каквото и да било извинение е достатъчно. Дори и под форма на пари. Всеки път ли като си изпусне нервите ще съсипва вещи и после просто ще ги купуват пак? От това освен че ще им пострада и бюджетът друг ефект не виждам.

Ами в нашия случай редовно чупеше мебели и покъщина, после купуваше и ремонтираше... нямаше особен ефект... Но пък знае ли човек, може в нейния случай да подейства... Да не сме толкова черногледи.... Иначе психиатърът няма да помогне. На нас поне не ни е помогнал...

щастлив брак?????

Че то и аз години наред пазех позата "щастлив брак" пред всички, дори пред семейството ми. Бившата свекърва и майка й правеха всичко възможно да ме убедят да не споделям с никого проблемите, за да не се излагаме пред хората - нищо не трябваше да излиза. Баба му казваше, че сълзи да ми текат, като влизам при майка ми, да ги забъша и да се усмихна, все едно нищо не се е случило - нямало нужда да я тревожа. Имаше и още подобни, но вече не си ги спомням или поне не искам... Да не говорим, че съм възпитана в духа на съпругата, която трябва да подкрепя и да е съгласна за всичко със съпруга си, дори когато върши простотии от всякакъв род. Дотолкова съм заблуждавала всички, че като се разведох, дори много близки до мен хора ме питаха "Как можа да зарежеш ТОЛКОВА ДОБЪР МЪЖ?". Старателно се откъснах от всичките ни общи познати или приятели (то той се беше постарал да бъда обградена само с негови такива - моите много бързо ги разкара). Бях учудена от отделни хора, които мислех, че също вярват в "щастливия ни брак", но те споделиха, че са забелязвали отделни симптоми, че не всичко е било толкова блестящо, колкото съм се опитвала да демонстрирам.... Вярвам, защото ми посочиха отделни детайли, които наистина не е имало как да прикрия, чак ме е яд, че нищо не са ми казали тогава в очите....

класика в жанра!! 

аз стигнах дъното на драмите покрай раздялата и за първи път от месец насам спах спокойно и се събудих в чудесна форма. и с 5 кг. по-лека.
може би малко са ми позабавени и флегматични реакциите, но си мисля, че е нормално предвид, че не помня какво и кога съм яла в последно време, както и не помня кога за последно не съм била в стрес.
блажено спокойствие и тишина!
няма мъже, няма ядове.

мисля си - не е ли редно да има регистър с мъже, с които е крайно недобре да си имаме нещо общо. появява ти се някой, проверяваш го в регистъра и тогава се занимаваш с него. би спестило много.

Оу, имам един за включване в този регистър.
И един за белия списък имам, но все още не съм се отказала да му вися и мрънкам да се съберем, така че него по-нататък ще го впиша, ако все така упорито се дърпа 

Аз също! 

Благодаря ви момичета
Сега като се замисля и в моя брак не всичко е по мед и масло, но пък след като изкарахме тази година 3 месеца лятото с децата редом един до друг /което двойките прживяват чак като се пенсионират/ и оцеляхме с тези малки деца все още ставаме може би
Май проблемите навсякъде са едни и същи, но  е въпрос на търпение и интелект
С моята дружка не знам да говоря ли по-твърдо защото ца с 3 деца , а и ако се оправят да не си влошим отношенията...

Дано вс . е позитивно като завършек и при вас!!!