Аааааааааааааааааааа,то от толкова тръпки,затова сме на тоя ред и през тема са тези със заглавие"разпадащи се семейства".
Кофти нещо са тръпките!
Кофти нещо са тръпките!
- Публикувана: 26 дек. 2009, 01:22 ч.
- Последно мнение: 13 юни 2011, 17:46 ч.
Разпадащи се семейства, да се преброим
Хоп,хайде и аз при вас,от година мъжът ми има връзка с друга жена,от лятото аз знам (и той знае че знам),уж иска да се оправят нещата но все се чува и намира начин да се види с тая кифла 
,аз като разбера почвам със скандалите и виковете(за което съжалявам адски много)Ето за пореден път уж всичко беше КРАЙ с нея и на Нова година са били заедно и то при сестра му.Незнам какво да правя,постоянно ме лъже с този КРАЙ,като взема аз да го сложа вече 
неиздържам
,аз като разбера почвам със скандалите и виковете(за което съжалявам адски много)Ето за пореден път уж всичко беше КРАЙ с нея и на Нова година са били заедно и то при сестра му.Незнам какво да правя,постоянно ме лъже с този КРАЙ,като взема аз да го сложа вече неиздържам 
Когато пуснах темата не очаквах, че ще има толкова тъга в нея, по - скоро се надявах да се преброим онези от нас, които все още се опитват да поправят нещата....
И ние се оказахме много различни, той е темерут, не обича компании, егоист е, цялото ми ежедневие понякога се подчинява на него, освен това е избухлив и непредсказуем, и за най - малкото нещо може да направи проблем и то в най - неочакван момент... Тъжно ми е, защото другояче си представях нашата връзка и семейство, преди време си мислех, че е добър баща, но и тук имам големи съмнения...Докарва ми стрес, състарява ме преждевременно, но има, разбира се, като всеки човек и добри страни....Виновен ли е, че не ме обича вече? На сърцето си не можеш да заповядаш...Може пък аз да съм виновна, че нещата стоят така...Ето тези въпроси се въртят в главата ми вече от години....И не намирам отговор на тях ....Кратковременните изневери не помагат, и макар сексът да е проблем във връзката, не е там разковничето....Чувствам се понякога много нещастна и виновна, ще ми се да можех да оправя нещата, но просто не знам как...
И ние се оказахме много различни, той е темерут, не обича компании, егоист е, цялото ми ежедневие понякога се подчинява на него, освен това е избухлив и непредсказуем, и за най - малкото нещо може да направи проблем и то в най - неочакван момент... Тъжно ми е, защото другояче си представях нашата връзка и семейство, преди време си мислех, че е добър баща, но и тук имам големи съмнения...Докарва ми стрес, състарява ме преждевременно, но има, разбира се, като всеки човек и добри страни....Виновен ли е, че не ме обича вече? На сърцето си не можеш да заповядаш...Може пък аз да съм виновна, че нещата стоят така...Ето тези въпроси се въртят в главата ми вече от години....И не намирам отговор на тях ....Кратковременните изневери не помагат, и макар сексът да е проблем във връзката, не е там разковничето....Чувствам се понякога много нещастна и виновна, ще ми се да можех да оправя нещата, но просто не знам как...
Добре, де, не обича - не е виновен. Но ако не обичаш страстно някого вече, това означава ли непременно, че трябва да се държиш лошо с него?
Ми ,на моя мъж му беше лесно да ми каже какво чувства.Не изпитвам нищо към теб,;Съжалявам че го приемаш така зле ,ама не мога да сложа маска и да те лъжа;Не мога да ти кажа че съжалявам като не е така;С теб съм заради децата;И в същото време аз тръгвам да го напускам ,той все ме спира
Ми ,на моя мъж му беше лесно да ми каже какво чувства.Не изпитвам нищо към теб,;Съжалявам че го приемаш така зле ,ама не мога да сложа маска и да те лъжа;Не мога да ти кажа че съжалявам като не е така;С теб съм заради децата;И в същото време аз тръгвам да го напускам ,той все ме спира
И при мен беше същото. Той е лудо влюбен в оная , но седи с мен заради детето. А аз месеци наред се лъжех, че НЕЩО може да се промени; че той ще осъзнае, че е по-важно да запази семейството си, отколкото другата , с която е почти невъзможно да имат общо бъдеще ( тя има две деца и поне засега не иска да ги оставя без баща). Но...уви, това не стана - вече близо 1 година. Причини ми толкова много болка; толкова много лъжи ( дори жизнено важни), че ... не знам дали някой ден ще мога да забравя за всичко това. Не знам дали някой ден ще мога да имам доверие не само в някой мъж, но и в хората като цяло.
В момента се развеждаме. Ако знаех преди месеци , че ще стане така , нямаше да изживея цялата тази болка, която съм сигурна, че и ти изпитваш. Затова от моя гледна точка е най-добре да го напуснеш, от раз - няма друг начин. Иначе ще се съсипеш.
Разбира се, това е само мое мнение. При теб нещата може да се развият по друг начин. Искрено ти го желая.
Въпрос касаещ последните няколко поста:
Да обърнем ситуацията наобратно !
Защо не изпитвате подобни терзания когато вие жените напускате един мъж ?
Той ви е отдал част от живота си, грижел се е за вас, за детето ви ..... нищо не би ви трепнало към него и чувствата му ако вече не го обичате и сте се отдала на друг !?
Или греша
Да обърнем ситуацията наобратно !
Защо не изпитвате подобни терзания когато вие жените напускате един мъж ?
Той ви е отдал част от живота си, грижел се е за вас, за детето ви ..... нищо не би ви трепнало към него и чувствата му ако вече не го обичате и сте се отдала на друг !?
Или греша
Защо не изпитвате подобни терзания когато вие жените напускате един мъж ?
Той ви е отдал част от живота си, грижел се е за вас, за детето ви ..... нищо не би ви трепнало към него и чувствата му ако вече не го обичате и сте се отдала на друг !?
и точно къде са тези грижовни, любвеобвилни, верни и себеотдадени мъже ?!?!?!?!??!
