Разпадащи се семейства, да се преброим

 Благодаря Ви момичета! Почнах да чета със сълзи на очи след поредното разочарование, а на идеята за регистър си се посмях от сърце! 3 години си мисля, че най-лесното е да тегля чертата и да си тръгна, заради това се боря и правя компромис след компромис, сега осъзнах, че най-трудното ще е да си тръгна, но че после не е толкова страшно, самотно и плашещо! Хубавото е, че няма да съм сама, имам прекрасната си дъщеря и роднини, които ме подкрепят и са зад мен дори когато си троша главата.

  Добре, че са малките ни слънчица, за да ни топлят душите в самотните дни и нощи. Ако не беше тя, сигурно досега да бях превъртяла.

Здравейте момичета, чета вашите постове и виждам,че има доста други като мен. Аз се омъжих съвсем млада на 19 само защото много исках да създам семейството което ми беше липсвало. Мъжът ми е с 10 години по-голям от мен. Не беше богат нито красив просто му повярвах, че ме обича. Иска да има някой на който да мога да разчитам. Живеехме при майка му и баща му. Не беше много розово, но аз си мислех, че е нормално. Поне той в началото се държеше мило, особено ако изпълнявах изискванията му. Сега сме женени от 15 години, имаме две деца момче на 13 и момиче на 9години. Докато бяха малки децата покрай грижите за тях не обръщах много внимание на грубия характер на мъжа ми. С течение на времето нещата се влошиха защото започнах да му отвръщам, когато ми се караше или ме обиждаше. От непрекъснатия тормоз стигнах до болница. Бях в депресия 6 месеца правих опит да се самоубия, не издържах обвиненията му , че съм лоша майка и съпруга. постепенно се възстанових, но сега сме в непрекъснати караници. Зарекох се да не му обръщам внимание и да си мълча заради децата, но и така не се живее. Ако не вика на мен започва да се заяжда със сина ни той вече е голям и му отвръща. В момента живеем в наш апартамент на кредит, не мога да кажа, че е лош баща, отговорен съпруг е, но ние двамата сме си като съквартиранти, който само се разминават или се карат. Не знам какво да направя. Мислех си да търпя така докато мога, но не знам колко още ще мога да издържа. Синът ми сега ще кандидатства след 7 клас и не искам да му развалям бъдещето. Страхувам се, че няма да мога да се справя сама разбира се, че съм работила и ще работя но как се гледат 2 деца на квартира в днешно време с една заплата. Моля ви за съвет въпреки, че по скоро имам нужда от нормална оценка защото под този психически тормоз на който съм подложена започвам да се питам дали наистина не съм си виновна сама. Благодаря ви предварително за подкрепата

bigal, погледни тази тема: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=457398.msg13715815#msg13715815

и аз, и други жени са се изказали, мисля, че ще ти бъде полезна, проблемът е дискутиран от всички страни - правни, насилие, жилище, ... и естествено морални.

Дам , следя от време на време темата.Понякога от това , че се причислявам в групата на разпадащите , по някога от това , че виждам лъч светлина.
Съпруга ми , не ме бие , добър , много добър баща е, гледа доста децата.Къпането на малката е негово задължение, но.... Така или иначе но-то го има.Може би защото сме с разменени роли.Аз съм водещата фигура в семейството.Финансово , организационно , поемаща всички задължения за каквото и да се сетите.От април е без работа , но винаги съм била до него.За 13 години брак ми е причинил доста гадости и винаги съм била негов приятел , винаги до него в най-тежките му моменти.Как не осъзнава колко ме наранява , с едно единствено нещо... Мъчно ми е , гадно ми е , тежко ми е , а е голям добряк , но какво от това.Хиляди пъти ми е идвало да си взема децата и багажа , знам , че ще се справя , та аз и сега съм сама.Той е най-голямото ми дете ..., грижа се за него като за другите.Писва ми .Но изхода с развод, защо , питам се , като в крайна сметка и той е родителя?! Така поне ги води и взема от градина и училище , пишат домашни с баткото .Аз работя , работя , плащам сметки...Радвам се , че съм си извоювала свобода.Когато реша излизам с приятелки , веселя се , колкото и да ми е криво. И да в най-скоро време , може и аз да съм една от изневеряващите , със  сигурност няма да ми е по-гадно да го направя.Няма да се чувствам по-зле , та аз и сега се чувствам зле.Мога да си доставя положителни емоции , от човек , който не те приема за даденост и ти показва , че те обожава!
Та така , не винаги изневярата е гадно нещо....
това е моето решение за момента... Каквото почукало , такова се обадило...

Сега като ви чета,се сещам за мислите на известен писател(не знам кой)-"Когато ме излъжат веднъж,вината не е моя,но излъжат ли ме повече от веднъж,вината за това е моя"Дали наистина е така?

Може би е истина , но не и за мен! Доста съм дала във връзката си , искам и да получавам обаче и то не само лъжи...

Ами и аз да се запиша.Ние за сега сме от разпадащите се.След 2 години брак мъж ми явно още не е  разбрал,че живее с някои друг.Първо ме заменяше с приятелите си,след това с колегите,а вчера разбрах,че ме заменя и с някакви жени в нета.Писал им неща от рода на-еи много си сладка,много си секси.. .Всъщност не е кои знае какво,но мен си ме заболя малко.а като го попитах какви са тия простотии тои едва ли не ми се присмя в лицето,че съм се вкарвала в някви филми.Ми добре ти ако си мъж на място и ако си обичаш жената няма ли да ти стане поне малко криво?Дадох му последен шанс,защото много го обичам,но при следващата грешка ще ставам мома.

Valka-I,по-добре обичай толкова много себе си,не мъжа си.

Здравейте и от мен и аз съм една от всичките на които им се разпадна брака.Имах връзка с мъжа ми 7години преди брака и 13години брак. Но дойде момента в който просто мъжа ми каза че не иска този живот който живее, иска да си ергенува, да си живее живота, тежи му да се прибира навреме, да не пие, да излиза с детето зад блока и така. На всичкото от горе допусна да разбера за връзката която има, като да подчертая това е вторият път който го хващам да ми изневерява, така че аз казах стига. Уморих се да правя компромиси със себе си дори и заради детето, щото съм много нещастна и самотна дори с него.

Това, което описваш е ужасно. Действай докато е време и съм сигурна, че ще намериш щастието 

Попаднах на тази тема и се зачетох...и взех да си мисля, че явно взех да ставам мазохистка.
Моя и си пие(порядъчно и всекидневно) и си ме пришамарва от време на време. Абсолютно безоотговорен е, като за мен един отговорен россител има много повече задължения от това да му сменя памперса(това е представата за отговорен родител на свекърва ми). Той не може да ни издържа, защото изплаща заеми, а останалото отива за цигари и бира(поне имал домашна ракия). Има два вида отношение към детето или му крещи и удря(рядко засега), или го гъделичка 10мин преди да си легне. Даже миналата седмица навръх РД на детето му се наскара и го потупа, а не беше направила кой знае какво, абе поне този ден....... Мен постоянно ме тормози, не толкова физически, колкото психически, даже и за самоубийство съм си мислела. До април месец тази година, когато си хванах багажа и детето и се изненох..... до юни, когато успяха да ме убедят да му дам още един шанс(хиляден). Първата седмица горе-долу добре се държа, от там нататък по-старо му. Има къде да отидем, има кой да помага, но пак си е трудно, защото има толкова много  НО-та, има толкова странични фактори. Като това, че ми иска детето всеки ден да е при него, като откажа изпада в някакви панически пристъпи, че съм щяла да го взема. А му го давам 2 пъти в седмицата, през което време умирах от страх, дали ще я пази и дали няма пак да се напие някъде докато е с нея..... толкова е сложно. Но разумният изход е един - да си тръгна веднъж завинаги.
Просто исках да споделя.

Аз никакви НО-та и странични фактори не виждам.
Още щях да пиша, ама си гризвам езика, че не е възпитано да се обижда паднал.

juja_ - ти хубаво си избрала съзнателно да си мазохистка, ама детето питахте ли го? Или то ще е мазохист по рождение, защото "тупането" във вашето семейство е нормално, почти традиция...

Има си съд, подаваш молба за развод, контролирани свиждания в твое присъствие, детето е малко, така че е възможно. Вземи се в ръце, спри да си намираш извинения и оправдания преди да е станало късно. Пиям човек не си знае силата, детето ти е на 2 годинки...