Разпадащи се семейства, да се преброим

Тукне съм съгласна.Аз съм дете на разведени родители и мога да кажа,че не съм страдала,ама хич.


Обаче тук имаш пълно право.Кретена си е бил такъв и в началото,ама пуста любов...

Остава да се запитаме защо? Не познавам такива хора, които да твърдят, че са щастливи от развода на родителите си. Ти си единствен случай в моя житейски опит.

Не твърдя,че съм щастлива,казах само,че не съм страдала.И да се питаме защо,файда няма.Просто не ми се отрази зле по никакъв начин.Родителите ми след развода поддържат прекрасни отношения и не е имало за какво да страдам.Живеем дори на една и съща улица и бях с баща ми и майка ми всеки ден.Ти виждаш ли тук причина да страдам?Щото аз не.

Искаш да кажеш, че човек трябва да търпи всичко. Цял живот да бъде наказан, защото е направил грешката да се свърже с неподходящия човек. 

Разбира се, че не всичко! Но, че е необходимо търпение, това го казах още вчера.

Значи все едно, че не е имало развод! Всичко е прекрасно! Блазе ти! Родителите поддържали прекрасни отношения след развода....Ами тогава защо са се развели? Обоснован ли е такъв развод? Развели се, но си останали приятели-звучи като приказка.

Защото така са пожелали.Живеем в свободна страна и всеки има право да прави това,което намери за добре!С това отговарям и на следващия ти въпрос-да,обоснован е.

Че всеки има право да върши каквото пожелае, това е ясно! Въобще не го обсъждаме! Важният въпрос обаче е, дали с действията си ще донесе щастие на неговите близки или много тъга и разочарования. И дали само неговото "АЗ" е най-важното в случая.

Естествено, че нашето "Аз" е най-важното в живота ! Какво "щастие" очакваш да донесеш на близките си обезличавайки се и размазвайки се от компромиси, самоунижение и триумфално лично нещастие  

Твоето "Аз" трябва да прелива от щастие и пълноценност, за да може да допринесе за развитието и осмислянето на живота на децата ти, а не да им навреди безвъзвратно с родителския пример за мижитурско поведение, робски страх и овче подчинение. Всичко друго е лицемерие, самооправдаващо страхът ти да съществуваш самостоятелно

ЧЕСТИТА НОВА 2010 ГОДИНА !!!

Е, момичета - преброихме се !!! Сега остава да си пожелаем 2011 да не я посрещаме самотни, а до нас да застане един Принц /образно казано/.

В Утрото на Новата година,
в блясъка на идващите дни
нека радостта не ни отмине
и се сбъднат нашите мечти !!!

Четях ви досега, но мислех, че и аз ще пиша редом с вас. Не сме семейство.
Посрещнахме Новата година, танци, целувки, всичко ОК 
Към 4-5h сутринта му се разсърдих, като мислех, че е само временно и ще се разберем, пък от там насетне какви неща ми наговори...
Много се ядосах. Няколко пъти за 9 год. връзка уж сме се разделяли, а след седмица най-много сме пак заедно.
От няколко години насам знам, че правя много неща за него, а той дори на прости въпроси го мързи да помисли да ми отговори.
Отдавна да съм го зарязала, макар че много го обичам, но след като отидох да уча се отдалечихме със съученици, приятели, кой се ожени, кой е зает и нямам с кого да излизам. Та с него си излизаме. От 3 месеца съм безработна и още повече скучая, направо се побърквам. Ако не е нета не знам какво щях да правя.
Изневерявала съм му и никак не се чувствам виновна, но това са само авантюри за разнообразие, които не ги искам за сериозна връзка. Но и това рядко се случва, тези хора са далеч от мен, и пак скучая..
В малък град съм, срамежлива съм, не мога да говоря със всеки и за всичко, за това и нямам приятели, защото тези, които биха ми допаднали ги няма.
Много пъти е искал да се оженим, но аз все си намирах извинения, или учех, или заминавах някъде, с надеждата да намеря някой по-добър от него, който да ме заслужава. Но уви, такъв няма все още 
Та така, говорихме снощи и се надявах на мига да се разберем, но пак нещо ми каза и го помолих да не ми звъни и да не ме търси. А и знам, че няма да си "счупи" ръцете да го направи.
Ужас

Има много да се пише за нашата история, но стига толкова, просто исках да споделя

Семейството не е самостоятелно съществуване!

Семейството не е тотално разбиване и нещастие за двама индивиди в името на децата, които също са самостоятелни индивиди.

Търси си колкото си искаш оправдания  

Здравейте,

доскоро бях в редиците на разпадащите се семейства. Чувствах се безкрайно нещастна и виновна за безразличието, егоизма и безотговорността на мъжа ми.
Не заспивах и за миг от мислите права ли съм или не съм да лишавам двете си деца от наличието на баща вкъщи.

От месец съм щастливо разведена и единственото за което се упреквам, че не съм се престрашила да го сторя още преди години.

ПП: Дори не можете да си представите колко тайни излизат наяве след развода
Ако съм подозирала дори за половината от тях преди развода, на "милото" нямаше да му се размине без бури и урагани


МНОГО ЩАСТИЕ И КЪСМЕТ ПРЕЗ НОВАТА ГОДИНА!

Аз искам да те питам ти от позицията на каква ги пишеш тези неща - щастливо омъжена, нещастно омъжена, нещастно разведена или нещо друго? Как точко даваш меродавни съвети и препоръки. Всяка от нас сподели защо, къде и кога, а ти се появяваш просто така и почваш да обясняваш, размахвайки пръст, какви сме егоисти, как  съсипваме живота на децата си, защото сме крайно егоцентрични и влюбени и как едва ли не разбиваме психиката и здрвето на половината свят! Би ли ни казала кой житейски опит те доведе до тези изводи?