Разпадащи се семейства, да се преброим

Мама не успя да ми го каже, на аз със сигурност ще го препоръчам на дъщеря си 

Бе все си мислех, че хората като уж висши същества не би трябвало да се оставят на инстинктите, ами и малко акъл да влагат в действията си, ама явно не важи за всички. Инстинкт... хайде де!

За малка да кажа, че на мъжете разумът им стига колкото да надмогнат инстинкта не да пикаят където завърнат. Но
като  се сетих колко мъже съм виждала да пикаят навсякъде....

Здравейте, и аз да се включа в бройката.Не сме се разпаднали още, грях ми на душата, че пиша в такава тема, защото в момента съм бременна, но от доста време -години, не се чувствам добре в семейството.Имаме хубави и лоши моменти, като всяко семейство, но проблема е, че лошите са много повече от хубавите, не съм се чувствала щастлива и аз не знам от кога. Някои ще каже "ти забременя та се сети че не си щастлива" но такова е положението, това не е от сега, от години е.И за да е пълна лудницата имам и още едно момченце  на 3 годинки.Нямам къде да отида и на кои да разчитам и не мисля, че мога да се изнеса с две деца и да ги гледам сама така, че дълго ще продължи мъката с две деца от които едно тепърва бебе, /живот и здраве да си го родя/но нямам надежда да се оправят нещата. Мъжът ми  се отнася отговорно към семейството, ,носи си всички пари в къщи, работи много/не че аз не работя/,мисля си, че не ми изневерява, не пие, не бие,тоест нямаме ги тия проблеми, но не вървят нещата.Постоянно е недоволен от мен, че не нося достатъчно пари, че не правя това и това,че не успях да взема книжка и много други. Обижда ме, не постоянно,но достатъчно. Спим заедно ...за пет месеца ни се събират 2 пъти.Самочувствието ми е под нулата.Само гледам да мине днешния ден, отивам на работа, прибирам се,готвя, оправям дете, лягаме да спим и така до следващия ден.Събота и незделя почти винаги си седим в различни стаи,всеки нещо си прави,общо взето се разминаваме по стаите.Така ,че ако някои ми каже ,че това не е разпадащо се семейство.....Да ме прощават жените с изневеряващи мъже ,или мъже,които не си гледат семейството отговорно,защото това са по-тежки случаи,но и мойто трудно се изтърпява.Много дълго стана, но няма на кои да споделя мъката си , а и тук е по-лесно.

Едно съм научила - има ли проблеми в семейството още едно дете няма да ги реши...
Не се отнася за kroasankata, по принцип го казвам...Има много такива примери 

Колкото и да не съм съгласна с теб по принцип,тук не мога да си изкривя душата.За съжаление е точно така,както си го написала.

Нека да напомня, че писането на кирилица във форумите тук е задължително. Публикации на латиница се премахват!

Еееее .. инстинкт - много животинско ..... но май е най-добрия синоним на 'тръпка' който чета тук 

Май повечето жени са склонни да се разделят заради изневяра. За мен пък никога не е било проблем дали той ми кръшка или не. За себе си съм приела, че не е етично да имам връзка с повече от един човек и никога не съм изпитвала потребност от алтернативна връзка - винаги съм само с един, ако ме заинтересува друг - просто прекъсвам старата връзка и поемам нова. Сключването на брак е вид договор, че други връзки няма да има, или поне що се отнася до мен. В първия ми брак държах на откровенността и да си споделяме всичко, но вече предпочитам да не знам и да не ми споделят (аз си знам защо). Сегашният ми съпруг наистина не ми изневерява и не дава  поводи да мисля, че ще го направи и за в бъдеще (имам си причини да мисля така), но практически не ме интересува дали би кръшнал или не, стига да не прераства в някаква драма, при която някоя излъгана и нещастна жена да започне да звъни, да го търси, да се поставят усоловия... В такава ситуация бих теглила майната на всеки мъж. Ако ще завръзва връзка с друга, нямам никакво намерение да участвам в сапунката - да си събира крушите. Имах една такава връзка между двата брака с един екземпляр, който освен с мен, имаше "сериозна връзка" и с други жени, особено с една. В момента, в който тя е открила телефона ми в месечната му разпечатка и се свърза с мен, приключих всякакви отношения с плейбоя. Като цяло съм по-склонна да защитя позицията на страдащата жена и да лиша "героя" от вниманието си. Забелязала съм, че доста страдат от такава безцеремонност.

Освен такъв тип алтернативни връзки, друга причина за раздяла за мен е системната проява на неуважение, лъжите, насилието - физическо и психическо, пороци като наркомания, алкохолизъм, хазарт... Странно ми е, че почти никой не споменава това, като причина за разделяне. Аз се разведох първия път заради такива причини, а не заради някакви кръшкачески истории. И ако вторият ми съпруг не ми подсигури спокойствие в къщи, бих се развела отново. Не ме интересува колко време прекарва навън, с кого и как, но в къщи държа да има спокойствие и уют. Иначе си ми беше много гот разведена и щастлива. Във всеки случай не съм убедена, че наличието на деца може да бъде причина двама души да не се разведат, след като всичко останало около тях се е разпаднало. Децата не са слепи и глухи, много добре разбират, че семейството им същестува само на документи, а ако има и ежедневни скандали и побои - по-добре да не стават свидетели на това. Не мисля и, че е полезно за възпитанието им и ценностната им система, да наблюдават една постоянно страдаща от изневерите на съпруга си майка и един постоянно криещ се и лъжещ баща. При един развод ясно се дефинира кое е допустимо и кое не в едно семейство. Прекратяването на брака, като договор, прави доста по-етично връзките с други партньори (разведените са свободни, нали?!), отколкото преструването, че ги няма.

Ха-ха-ха   и как точно става това издирване? Аз много бих искала да се запозная с бившата съпруга на настоящия ми (втори) съпруг, но май никой около мен не желае да ми съдейства. Познавам брат й. Синът от първия брак живееше доста време с нас, след сватбата спря да общува с баща си, но с мен няма проблеми. Питала съм го за майка му, но отклонява темата. Дори съм си говорила по телефона с нея, когато сина е пребивавал при нас, но самата тя не изявява никакво желание да се запознаем. Определено бих искала да разбера някои неща от нея, особено причините й да се разведе. Та бих се радвала на съвет как да се срещна с нея и да си задам въпросите?

бяхме от тях!въпреки напразните усилията да запазя семейството! сега съм просто сама!

И ние, вИКТОРИ, сме сред разпадащите се  ще споделиш ли какво се случи и какви по-точно усилия опита, може на някоя/някой да бъдат от полза. И много ти съчуствам

А може би е по-добре да не знаеш...

Не губи вяра, момиче    Аз съм един от примерите, че човек може да оцелее и с 2 деца на ръцете си. Човекът реши още докато бях бременна 2ри път да си потърси друга - причини много, сложно е, вина както моя, така и негова. Роди се малката, на 3 месеца ме остави да се пробва с нея, на 8месеца  - почнахме развода. Голямата беше на 4г. Е, мислех си, че няма оцеляване. Сутрин се будех - ще имам ли пари да нахраня децата, да ги отгледам, мен кой ще ме вземе на 30 с 2 деца, не работя и какво ли още не... Той изкарваше много пари, издържаше ни в началото. ПОсле поредица от необратими събития и .... Започнах работа, децата на градина, постепенно си стъпих на краката, запознах се мъже, запознах се с МЪЖА... Сега живея с него, самия той е разведен и с 2 деца. Като сме всички заедно - е сещате се какво са 4 деца накуп от 5 до 13 години и едно много лудо куче  Не мога да кажа, че живота ми е песен, и аз имам своите проблеми, но се боря. Сега отново преживявам своите кризи, но вече знам - всичко е поправимо, каквото и да си мислим, както и да го чувстваме. Просто паднеш ли в един момент, най-малкото заради самия себе си, заради децата ставаш и продължаваш - друг шанс нямаш 
А че живота ни е една вътрележка - работа, деца, къща и обратно.... така е. Затова просто един ден казах - стига! И аз съм човек и имам право на своето лично време. Вече ходя на народни танци и водна аеробика, занимавам се с любимите си хобита, всяка седмица правя САМО ЗА МЕН  любимото ми суши. И събота ми е почивен ден! Вече съм го съобщила и е прието! Вярно, всичко това е с помощта на една чудесна жена, но всичко трябва да тръгне от самите нас 

Радвам се, че виждам и такива постове. И въпреки, че поста ти не е адресиран до мен, ми вдъхна вяра, че  всичко е възможно, някой ден. И аз сега съм в подобно положение и ...не знам накъде да поема. Но ти си права, че всичко е в самите нас - най-малкото заради децата си нямаме право да се предаваме, а трябва да продължим напред, по един или друг начин.