Разпадащи се семейства, да се преброим

Нормално е  да си поплачеш Аз ходих като призрак 2 седмици, бяла от рев, отслабнах 7 кг (пу, как ги върнах после ), бях спряла да ям съвсем, само вода пиех. Въобще класика в драма куийн жанра. Малко смешно го разказвам, ама то минаха две години вече, точно по това време беше, на 6 април каза, че се разделяме...Та го казвам смешно, защото от сегашния ми поглед на нещата, въобще не трябваше да страдам за него, ама въобще, въобще, та съм била направо смешно глупава да си го искам.
Не казвам, че и ти си глупава да плачеш. В тоя момент човек има нужда да си излее малко сълзи, все пак си го обичала.  Но аз вярвам...и дори знам, че в бъдеще те чакат много по-красиви неща. Дори не говоря за любов, а за теб самата - да извършиш толкова неща, които не си могла заради него и т.н. 

И вече започвам--имам едно ходене през Април с приятели и две за Май. Не мисля да се затварям в себе си, не си струва.

То нашата една....няма да влизам в подробности, но вече го изревах. Сега по-скоро заради обидата от изневярата поплаках, и защото всички сте толкова мили в думите си (и тук, и на живо всичко около мен), че то да му се дореве на човек.  

Отслабнала съм около 7 кг от Януари насам, което е супер, имах нужда. Сега тъкмо се амбицирам за още.

Само дето от вчера съм си свалила пръстена и постоянно го търся на ръката си, ама и с това ще свикна. Мисля и без това след днес да ги продам, златото си беше мое.

Супер за пътуванията!
И не прави като мен, аз от едното се върнах с гадже 

Red Velvet,дано всичко мине спокойно и намериш истинското щастие

Е, не успяхме да се споразумеем. Да видим, имаме месец и половина до следващата дата, дано да се разберем. Той иска да избяга от всякаква отговорност, че даже и не ми говори днес....

Направо нямам думи. Ся си хващам багажа и след празниците ме няма...да си я покани мацката и да правят каквото искат. 

Миличка,а къде смяташ да прекараш празниците-надявам се да не си сама в празната къща! Дано има къде да отидеш. А той бяга от отговорност и не ти говори,защото може би това е неговият начин да те нарани за последен(надявам се) път

Дилянка, мерси много за думите. Аз съм решила да съм сама, защото искам да си почина най-вече. Не ми се ходи при нашите, че като започнат 

Аз не съм депресирана, просто ми е гадно, че спи с някоя друга, при положение, че аз съм му угаждала на всички прищявки. Другото интересно е, че всъщност открих много инфо за нея, колежка ми е по проеесия и то на доста голяма компания, разведена, ползва си презимето.... И ми стана гадно, щото един вид така му е по-лесно като имаме нещо общо. 

Айде спирам,че има и други по-големи драми. Тя моята ще мине и замине.

Може да не се чувстваш депресирана все още,но и този момент ще дойде,а после ще отмине,за да си дойде всичко на мястото. Това е част от "лечението",а след това,ако знаеш колко е приятно....но имай малко търпение,за да бъде всичко по-сладко

Red Velvet, интересно ми е би ли му простила , ако ти каже , че иска да е с теб, че от тук нататък нищо няма да има между тях?

Ако има нещо между тях (което така или иначе вече знам,че е само секс), то е следствие на слабия му характер. Също така на другите ни комплексни проблеми, свързани основно с пари и по-скоро с липсата им, или пък с това, че не намерихме общ език относно правилното им харчене. После се отдалечихме, и понеже аз се промених като държание, което беше породено от издигането ми в работата, той реши, че аз явно имам връзка. И понеже не комуникирах с него, че ми се случват куп хубави неща в професионален план, той нямаше никаква идея. Разбра миналата седмица, което явно вече е било след започването на връзката му, което е било около началото на този месец....

Снощи така или иначе бяхме доста откровени един с друг от доста дълго време насам.

Така,че ти отговарям--да, бих била с него, защото на практика аз не искам да се развеждаме. Но не бих му простила, такова нещо не се прощава НИКОГА. Не е задължително да простим, за да останем с някой. Бих забравила, но бих искала все пак да ми разкаже какво го е накарало да го направи. Принципно като е благоразположен, споделя всичко.

В момента, обаче, не мисля много трезво и не съм добре емоционално. Но нямам време за драми, защото имам доста неща служебно, които са много хубави и някак си ме крепят.

Та един вид не мога да изживея шока и ужаса от драмата на изневярата, най-малкото, защото винаги съм си мислела, че това се случва само по телевизията.

Здравейте. Не знам какво да кажа и откъде да започна. Първо - кураж и късмет на всички ви, вярвам, че ще бъдете по-щастливи. Вече съм се чувствала така, сякаш светът е свършил, сега, след време, обръщайки се назад се питам как е възможно да съм била толкова наивна и глупава. Нашето " семейство " не е разпадащо се, то отдавна е безвъзвратно разпаднало се. Колкото и банално, и глупаво да звучи, ако не са децата отдавна да съм се развела. Банално и глупаво е, тъй като психопатът, на който повярвах преди цели 14 години вреди изключително много на развитието им, а с поведението си на мутра и диктатор - и на емоционалното им състояние. При нас работата е там, че е готов на всичко за да не се разведе, " а'е да видиме как Ше стане ?!!! ",както казва една приятелка " и майка му ще го изрита на втората седмица, знае, че никой няма да го търпи и си му е много добре така ". Наглостта на този класически тъпанар е уникален и почти невиждан случай, за него брака е символ на престиж и ако щете вярвайте, дори само заради това е готов да лъже, манипулира, заплашва, за да остане със статус " оженен ". Не ми се впуска в детайли за гнусните му, психопатични прояви, затова ще кажа една от най-фрапиращите и често повтарящи се прояви на дребната му душица. Използвайки фактът, че няма да извикам, защото момиченцето ни спи на метри от стаята , от която пиша, влиза, започва да дудне и съска обиди и при опита ми да изяла заприщва с лоеното си туловище изхода на стаята, с най-злобното, ехидно и гнусно изражение на света, което можете да си представите. Дори ме е будил за да разиграва идиотиите си, блъскал е по стените, вратите и шкафовете от яд, че му се отказва внимание, без окото му да мигне, че може да събуди малката ми дъщеричка. И досега не мога да и обясня " защо те блъсна и ръката ти после беше цялата синя ", тогава беше почивен ден и съжалявам, че отидох само до кварталното, а не до централното полицейско управление, после пак постъпих глупашки и оставих нещата така...и така цяла вечност. Написала съм жалба, казала съм на много приятелки за състоянието му, което е скрито изключително умело пред всичките ни общи познати, но ви моля, ако някой е минал по този път, да сподели опита си, реагира ли и как системата при подобни случаи ? Къде обръщат по-голямо внимание на жалбите - в полицията или в прокуратурата, и нужно ли е да я подам и на двете места ?
Бъдете щастливи и много обичани и вярвайте - така е по-добре за вас, по-добре известно време сами, отколкото с някой мухльо, лъжец, мамин синковец, а в нашия случай - и трите + психопат. 

Катюнгелче, въпреки че ми стана много мъчно, четейки поста ти, не мога да се сдържа да не отбележа противоречието в двете изречения, които съм цитирала. Защо си с него, щом вреди и на теб, и на децата? Наистина ли е невъзможно да се разведете?
Дано скоро намерите щастието с децата   

Това звучи ужасно. От опит мога да ти кажа, че в прокуратурата ще свършиш повече работа. Случаят е различен, защото при нас става дума за сестра ми, която е психично болна и е опасна за себе си и околните. Но жалбата се подава в прокуратурата, после те я пращат в полицията. Иди да провериш.
Именно заради децата си трябва да направиш нещо. Съществуват и защитени жилища и изобщо - програмата за защита от дом. насилие е добра. Пожелавам ти успех 
Аз отдавна писах в тая тема, но при нас нещата вече са ок  Може би защото той е в чужбина сега и не ме ядосва. 

Ане, той не винаги е бил чак такъв тъпанар, макар да си права, че да- винаги е бил тъпак и винаги му е личало, че е такъв, а аз съм си за смях с вечните си утопии и идеалистични представи за хората. През последните 1-2 години вече изкукурига тотално и се прие толкова сериозно , че да си позволява и да ми посяга, а което е най-втрещяващо и гнусно - дори пред момиченцето ми. Благодаря за милото пожелание !
Amanita, благодаря ти !    Защитено жилище няма да търся, по-скоро ще го командировам при мама, тъй като за дома в който живеем не е дал 1 стотинка и не си е мръднал лоеното туловище, освен за да блъска и удря мебелите, когато му се откаже внимание. Пълен мухльо. Но няма да оставя нещата така ! Радвам се за емиграцията на дразнителя ти

катюнгелче, звучиш все едно се надъхваш сама себе си все още. Много добре разбирам годините "утопии". Всяко нещо има не една, не дори две, а много страни и интерпретацията му от всеки е различна, особено, когато си "в нещата". За съжаление или не, нещата се развиват като "от само себе си" и в един момент ще се "намериш" направила или получила нещо, което и ти може би не си очаквала. Желая на теб и детенцето ви късмет, а може би съпругът ти също има нужда от помощ (психотерапевтична) и някъде в себе си крие недоволство от самия себе си.