Притчи

Дайте още...

Вървели по пътя млад и стар будитски монаси.Пътя им бил препречен от придошла река.На брега на реката стояла млада и хубава жена която ги помолила за помощ.Тогава стария я взел на ръце и я пренесъл на отсрещния бряг.Жената благодарила и продължила по пътя си.
Вечерта младия монах попитал:
-Защо я пренесе?Не извърши ли грях?
/забранено им било да се занимават с жени/
-Аз я пренесох,оставих и забравих.Ти като я носиш цял ден в главата си не грешиш ли,синко?

Светец и проститутка живели един срещу друг. Двамата умрели в един ден. Душата на проститутката, попаднала на небесата, а душата на светеца в ада. Пратениците, които дошли да ги изпроводят били озадачени. Те през цялото време се питали:

— Какво стана, има някаква грешка? Защо водим светеца в ада? Нима не е бил свят човек?

Най-мъдрият от тях казал:

— Той действително беше светец, но завиждаше на проститутката. Той през цялото време мислеше за купоните и удоволствията, които ставаха в дома й. Шумът от музиката, който идваше до неговия дом го вълнуваше от дъното на душата му. Нито един от клиентите й не беше така развълнуван,  както той. Цялото му внимание беше насочено към нейния дом. Даже докато се поклоняваше на Бога той слушаше звуците идващи от дома й.

— А проститутката?

— Тя страдала и винаги мислела за неведомото блаженство, което би трябвало да изпитва светеца. Всеки път като го виждала да носи цветя за поклонение тя си мислела: Кога и аз ще мога да бъда достойна да занеса цветя в храма. Аз съм толкова нечиста, че не мога даже да събера смелост, за да вляза в храма.

Проститутката често била очарована от аромата на благовонията, сиянието на светилниците, звука от поклоненията и от някои ритуали и медитации, за които не се чувствала достойна да участва. Тя винаги жадувала за живота на светеца, а светецът винаги жадувал за удоволствията. Техните интереси и подходи са напълно противоположни един на друг, но напълно им измениха съдбата.

Чаша кафе

"Най-щастливият човек на света не е този, който няма проблеми, а този, който се научава да живее с неща - далеч не идеални".

Група дипломирани отдавна, сега утвърдени в своите професии студенти се събрали, за да посетят бившия си професор от университета.

Разговорът скоро се превърнал в низ от оплаквания за стреса на работа и в живота.

След като предложил на гостите си кафе, професорът влязъл в кухнята и се върнал с голяма кана кафе и множество различни чаши. Те били порцеланови, пластмасови, стъклени, кристални, някои изглеждали обикновени, други скъпи, трети изтънчени. Казал им да си налеят кафе. Щом всички студенти държали по чаша с кафе, професорът казал: "Ако забелязахте, всички красиви и скъпо изглеждащи чаши бяха взети веднага, а обикновените и евтините останаха непокътнати. Докато продължавате да искате само най-доброто за себе си, това ще бъде източник на стрес и проблеми. Бъдете сигурни, че самата чаша не променя качеството на кафето. В повечето случаи тя просто го прави по-скъпо, а и понякога скрива какво всъщност пием. Това, което всички искахте беше кафе, не чаша, но всеки от вас съзнателно пожела най-хубавата чаша. А после започнахте да оглеждате чашите на останалите..."

Сега помислете върху това, казал професорът: "Животът е кафето, а работата, парите, социалното ви положение са чашите. Те са просто инструменти, които удържат и съдържат живота и видът чаша, която имаме, не определя, нито променя качеството на живота ни. Понякога, концентрирайки се върху чашата, забравяме да се насладим на кафето, което ни е дал Бог... Насладете се на кафето си!"

Най-щастливите хора не притежават най-доброто от всичко. Те просто създават най-доброто от това, което ни заобикаля. Четири са нещата, на които следва да обръщаме внимание в живота:

1. Живей просто.

2. Обичай щедро.

3. Желай от сърце.

4. Говори мило и приятелски.

Запали свещ и се наслади на кафето си този следобед..!

Препоръвам Хорхе Букай  "Нека ти разкажа" уникална е

"И това ще отмине"
---------------------------

Един крал повикал съветниците си и казал:
- Поръчал съм да ми изработят много красив пръстен. Ще вградят един от най-скъпите
диаманти. Искам да скрия в пръстена някакво послание, което да ми помогне в моменти на
отчаяние. Трябва да бъде много кратко така, че да се побира под диаманта.

Съветниците били мъдри мъже, велики учени, можели да напишат блестящи трактати, но как
да му дадат послание в не повече от две или три думи, което да му помогне в моменти на
истинско отчаяние... Мислили, разлиствали дебелите си книги, но не успели да открият нищо.

Кралят имал един много стар прислужник, който можел да му бъде баща - бил прислужник още
на баща му. Майка му починала много рано и този слуга се грижел за него, затова бил на
висока почит в двореца. Кралят изпитвал дълбоко уважение към него. Старецът казал:
- Аз не съм мъдър човек, учен, ерудиран, но знам посланието, защото има само едно
послание и тези хора не могат да ти го дадат. Може да ти го даде само мистик, човек,
който е познал себе си.
По време на живота си съм срещал всякакви хора и един от тях беше мистик. Той беше гост
на баща ти и аз му служех добре. Когато си тръгна ми даде това послание като жест на
благодарност за моята вярна служба, - и той го написал на листче хартия, сгънал го и
продължил - не го чети, просто го скрий в пръстена. Отвори го едва, когато всичко друго
се провали, когато нямаш друг изход.

Това време настъпило скоро. Врагове нападнали страната и кралят загубил кралството си.
Той бягал с коня си, само за да спаси живота си и вражеските конници го преследвали. Той
бил сам, те били много. Стигнал до място, където пътят свършвал - на ръба на една скала,
а отдолу зеела пропаст. Това означавало сигурна смърт. Не можел да обърне назад, чувал
грохота на преследвачите зад гърба си. Не можел да хукне напред, нямало изход...

Изведнъж си спомнил за пръстена. Отворил го, разгънал листчето и на него с много ситни
букви било написано едно невероятно ценно послание. Там просто пишело: "И това ще отмине."

Тишината го заляла, когато прочел - "и това ще отмине". И то отминало. Всичко отминава,
нищо в света не е вечно. Враговете, които го преследвали, се изгубили в гората, поели по
грешен път, тропотът от копитата на конете им бавно, бавно заглъхнал.

Кралят бил изключително благодарен на слугата си и на непознатия мистик. Тези думи се
оказали чудодейни. Той сгънал хартийката, сложил я обратно в пръстена, събрал разпиляната
си армия и си върнал кралството. В деня, в който влязъл в столицата като победител,
хората били организали огромно тържество - музика, танци, навсякъде по улиците на града
и той се чувствал много горд. Старецът вървял редом с каляската. Той казал:
- Сега е подходящият момент. Прочети отново посланието.

Кралят се удивил:
- Какво искаш да кажеш? Аз съм победител, хората празнуват. Не съм отчаян, това не е
безизходна ситуация.

Старецът отговорил:
- Чуй какво ми каза светецът - това послание не е само за моменти на отчаяние, то е и за
моменти на голяма радост. То е важно не само, когато си победен, а и когато си победител.
Не само, когато си последен, но и когато си пръв.

Кралят отворил пръстена и прочел посланието: "И това ще отмине" и внезапно го обхванала
същата тишина, същият покой насред тълпите - ликуващи, танцуващи, радостни - но гордостта,
 егото се били стопили. Всичко отминава.

Той повикал стария си прислужник да седне до него в каляската и попитал:
- Има ли нещо друго? Всичко отминава. Това послание се оказа много ценно.

Старецът отговорил:
- Третото нещо, което светецът каза, беше: "Запомни, че всичко е преходно. Само ти
оставаш, оставаш завинаги като наблюдател."

Един богат търговец имал четири жени. Отпътувал по работа и няколко дни преди завръщането си изпратил на всяка от жените си писмо, в което я питал какъв подарък желае да и донесе.
Четвъртата, най-младата от жените отговорила, че иска да получи красиви дрехи, благовония и задморски скъпоценности. Третата, често боледуваща жена поискала лекарство, което да я изцери от всичките и недъзи. Втората жена, която била много любознателна, пожелала да получи книги по метафизика, окултни науки и темподобни. Първата от жените загърбила мирските желания и написала просто:"Мой драгоценни съпруже, нищо не ми е нужно, само се завърни при мен жив и здрав и остани винаги наблизо."
Търговецът се завърнал и донесъл на всяка това, за което помолила. Стоки и скъпоценности за най-младата. Лекарства за третата. Книги за втората. А тъй като първата жена искала само него самия, останал да живее само с нея и безрезервно да и принадлежи.
Когато останалите жени усетили, че той рядко ги посещава и живее само с първата, спокойно им обяснил, че просто изпълнява техните желания.

Ето една и от мен. Преподавателят в курса "Методът Силва" ни я разказа:

Един човек бил много вярващ. Уповавал се на Бог за всичко.
В селото, в което живеел, завалял проливен дъжд.
Придошлата река излязла от коритото си и по улиците потекли бурни води,..
Хората започнали да се спасяват кой както може!
Само вярващия човек седял пред прага на къщата си и си повтарял: "Бог ще ми помогне!"
Минал неговия съсед с надуваема лодка:" Хей, ела! Има място за теб!"
"Не, не,.. Бог ще ми помогне!"
След малко най-добрият му приятел също предложил помощта си:"Ела на моята лодка, ще се удавиш"!
"Не, не, Бог ще ми помогне!" , повтярл човекът,...
Водата покачвала нивото си, скоро къщата му останала под водата,  удавил се,..

Човека се озовал пред Бога!
Погледнал го недоверчиво и промълвил:"Аз вярвах в теб, а ти ме остави да се удавя!,.."

Господ му отговорил: "Малко ли лодки ти изпратих...?"

В едно малко село живеел шаман, който бил известен с това, че има отговори на всички въпроси. Той бил Учителят и всички, дори и от съседните села, ходели при него за съвет.
Един ден едно младо момче решило да злепостави шамана, като пред цялото село му зададе въпрос, на който той не може да отговори правилно. Момчето събрало селото, за обясни как ще злепостави Учителя. Щяло да хване в двете си ръце по един гълъб и да попита шамана дали са живи или умрели гълъбите.
Ако шаманът кажел, че са умрели, момчето щяло да ги пусне да литнат, а ако каже, че са живи, момчето щяло да ги стисне силно и да ги убие. Всички хора много се притеснили за своя Учител и на следващия ден, когато момчето отивало при шамана, тръгнали след него да видят какво ще стане.
Момчето застанало пред шамана с двата гълъба в ръцете си и попитало:
“Учителю, тези гълъби живи ли са или са умрели?”
Шаманът погледнал момчето и спокойно отвърнал:
“Млади човече, всичко е в твоите ръце.”

 

Ято щъркели, както всяка година наесен, поели на юг. Обаче в едно семейство малкото щъркелче било много слабо и не можело да прелети целия път само. Затова баща му го взел на гърба си и потеглили. Над океана старият щъркел попитал синчето си:
- Сине, когато остарея, ще ме носиш ли и ти така на гърба си, както сега аз тебе?
- Да, татко, ще те нося.
Щъркелът се наклонил на една страна и изхвърлил малкото щъркелче в океана.
На следващата година историята се повторила: малкото щъркелче не успяло да заякне достатъчно, за да лети само, и старият щъркел го взел на гърба си.
Над океана бащата попитал сина си дали, когато остарее, ще го носи на раменете си така, както сега той го носи.
- Разбира се, татко, ще те нося – отговорило щъркелчето.
И то било изхвърлено.
На третата година потеглили пак на юг и пак старият щъркел носел на гърба си малкото щъркелче. Над океана го запитал:
- Сине, когато остарея, ще ме носиш ли и ти така мен, както сега аз нося теб?
- Не, татко.
- Защо?
- Защото тогава ще нося моето чедо.

 

Притча на индианците чероки
Стар чероки разказвал на своя внук за борбата, която се води във всеки един от нас. И рекъл на момчето, че в душите ни се борят два вълка. Единият е зъл, той е гневът, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, чувството за малоценност или пък за превъзходство, лъжата, фалшивата гордост и егоцентризмът. Другият е добър – той е радостта, мирът, любовта, надеждата, спокойствието, скромността, добротата, благосклонността, взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата.
Внукът се замислил за момент и след това попитал дядо си:
- И кой вълк побеждава?
- Този, когото нахраниш – отговорил старият чероки.

И аз!

Страхотни притчи 

Книга с притчи ли е това? Или отделна притча?Ако е второто копнете я тук.

Цялата е с много хубави притчи, но не я намирам в ел. вид.

Благодаря,Вилия! 

Притча за въплъщаването

Спомняйте си тази притча тогава, когато сте в сложна ситуация и ще се изпълните с мъдрост и радост.

Събрали се души на съвещание преди въплъщението си на Земята. И Бог попитал една от тях:

- Защо искаш да се въплътиш?

- Искам да се науча да прощавам.

- На кого се каниш да прощаваш? Погледни душите какви са чистички, светли, любящи. Те толкова те обичат, че не могат да направят нищо такова, заради което да се налага да им прощаваш.

Натъжила се Душата, но повторила:

- Аз така искам да се науча да прощавам!

Тогава до нея се приближила друга Душа и й казала:

- Не тъжи, аз те обичам толкова много, че ще бъда с теб на Земята и ще ти помогна да изпиташ опрощението. Ще бъда твой мъж, ще ти изневерявам и ти ще трябва да ми прощаваш.

Приближила се друга Душа и казала:

- Аз също те обичам много. Ще дойда с теб и ще бъда твоята майка, която ще те наказва, ще се меси в живота ти и ти ще се учиш да прощаваш.

Още една Душа се приближила и казала:

- Аз ще бъда твоят началник и от любов към теб ще се отнасям към теб грубо и несправедливо, така че да изпиташ какво е да се прощава.

Друга една Душа предложила да й бъде най-добрата приятелка и да я предаде, друга да й бъде злата и несправедлива свекърва и т. н. По този начин се събрала група от обичащи се души, измислили си сценария на своя живот на Земята и се въплътили.

Но се оказало, че да си спомнят за Себе си е сложно и трудно и те всички забравили своя договор. Повечето приели на сериозно живота си, започнали да се обиждат и гневят един на друг, забравяйки че сами са си съставили този сценарий и забравяйки най-важното – че те всички се обичат един друг!