Притчи

Здравейте и от мен !  
Записвам се при Вас с една любима притча -

Учителят

благодаря ви за притчите...и още един глас за "Нека ти разкажа" на Хорхе Букай

Монахът и дявола

Живял монах, който бил много набожен и един път дяволът се заял с него. Той му казал: „Хайде да се хванем на бас, че аз ще вляза в твоята килия на всяка цена.” Монахът отговорил: „Не! Аз няма никога да те пусна.”

Един ден монахът отворил вратата на килията си и видял на прага врана със счупено крило. Когато я занесъл в килията си, тя се превърнала в дявол и той казал: „Ето, видя ли, аз спечелих баса. Сега си избери наказание. Имаш три варианта. Първия вариант – да се напиеш. Втория – да прелюбодействаш с омъжени жени и третия – да убиеш човек”.

Замислил се монахът. Ако убие човек, ще погуби две души. Ако прелюбодейства – също. А ако се напие, ще погуби само една душа – своята. Така и решил. Взел, че се напил. Но, когато се напил, започнал да прелюбодейства, а когато влязъл съпругът на жената, в пиянска свада го убил. Така малкият на пръв поглед грях се превърнал в голяма трагедия.

Приказка за морската звезда

Някъде, далеч от тук, на брега на океана, един възрастен човек правеше своята обичайна разходка по плажа на залез слънце. До неотдавна бе бушувала страшна буря. Небето преливаше от ярко червено в оранжево, а вълните, сякаш вече уморени, нежно галеха брега. Възрастният човек се наслаждаваше на гледката, с удоволствие вдишваше морския въздух, който сега изглеждаше сякаш още по-чист.

Беше се замислил за нещо свое, може би  много важно нещо, когато забеляза по-нататък на плажа едно дете, което взимаше нещо от пясъка и после го хвърляше във водата. Възрастният човек предположи, че това е може би по-различно от игра и воден от любопитството си се запъти към детето. Когато приближи, той забеляза, че момчето взима изхвърлените от бурята на брега морски звезди и ги хвърля обратно в океана. Едва сега старецът забеляза, че целият плаж бе обсипан със стотици, може би хиляди морски звезди.

Момчето сякаш не го забелязваше. Старецът си помисли нещо и попита:

- Какво правиш? Ти си само едно малко момче и не би могъл да промениш нещата?!

Момчето го погледна, взе една морска звезда от пясъка, хвърли я в океана и каза:

- Ами аз току що промених нещата за тази морска звезда!

Тази притча ми е мнооооого любима.

ПРИТЧА ЗА ЖЕНСКАТА ВЛАСТ И МЪЖКАТА СИЛА

Бог създал мъжа и жената равни по сила. Заселил ги в един дом. Те се борели непрекъснато помежду си, но битките винаги завършвали наравно.
Веднъж мъжът решил:"Трябва да поговоря с Бог. Уморих се да се боря с тая жена и да не мога да я надвия." Отишъл на небето и застанал пред Бог:
-Господи,никой не може да помогне на мъжа освен теб. Ти умееш да палиш звездите на небето, бъди милосърден! Моля те, Господи, дай ми още сила, за да мога да победя жената! Излишно е всеки път да слизаш на земята да ни помиряваш. Дай ми още сила, макар и съвсем мъничко и аз ще въведа ред!
-Добре,-казал Бог-от днес ти ще бъдеш по-силен от жената.
И мъжът хукнал към къщи. Едва пристигнал и закрещял:
-Жено, сега аз съм твой господар! Господ ми даде още сила и сега аз съм по-силен от теб. Трябва да ми се подчиняваш!
Жената се нахвърлила върху него, но той я победил. Пак опитала, пак я победил.Победил я и трети път. Мъжът се възгордял:
-Дръж се както трябва, че ще ти дам да се разбереш!
Жената се разсърдила не на шега.
-Ще видим тая работа!-казала тя. И на другия ден сама отишла при Господ.
-Господи, дай и на мен още сила!
-Няма повече - отвърнал Бог.-Дадох всичката на мъжа ти.
-Но така той е по-силен от мен и ми се налага. Не можеш ли това, което си му дал, да разделиш помежду ни?
-Не! Каквото съм дал, не мога да взема обратно.Ще се наложи да се примириш.
Жената тръгнала към къщи много разгневена. По пътя срещнала дявола и му разказала каква беда и дошла до главата.
-Послушай ме и всичко ще се оправи!-казал дяволът.-Приглади си настръхналата козина, усмихни се и иди пак при Господ.Поискай му ключовете, които висят на гвоздея до вратата. После ела при мен и аз ще те науча какво да направиш с тях.
Жената го послушала, върнала се при Господ, който и дал ключовете, само и само да го остави на спокойствие. И после, бегом при дявола!
-Така, значи получи трите заветни ключа - казал той.-Ако ги използваш правилно, те ще ти донесат по-голяма власт и сила, отколкото мъжът някога ще има. С първия заключи вратата на кухнята. Мъжете първо мислят за ядене. Вторият ключ е за спалнята. Заключи я! И третият, последен ключ е за стаята, в която е люлката на вашето дете. Заключи и нея! Мъжете обичат децата си, искат да виждат как расте потомството им. Сега вземи своите ключове и върви вкъщи.
И добавил:
-Помни, не отключвай вратите, докато мъжът не се научи да използва силата си по твое желание и за твоя радост!
Жената побягнала към дома и изпълнила всички указания на дявола.
Мъжът се прибрал. Като видял, че всички врати, които досега стоели разтворени, са заключени, кипнал. Първо се опитал да ги разбие, уповавайки се на силата си, но не успял. Тогава се развикал:
-Кой заключи тези врати? Жено, откъде взе ключове?
-Господ ми ги даде.
-Няма да търпя тая работа!- креснал той и право при Господ.
-Жената не ме допуска до моята храна, моето дете и моята постеля. Каза, че ти си и дал ключовете.
-Така е. Тя ми ги поиска, Аз и ги дадох, а дяволът я е научил как да ги използва.
-Тогава дай и на мен ключове, за да мога да отворя вратите.
-Както не дадох на нея повече сила, така не мога да дам и на теб други ключове. Каквото съм дал, дал. Споразумейте се!
Върнал се мъжът при жена си и започнал да се мъчи да я умилостиви по всякакъв начин, но тя не отстъпила. Тогава и предложил да си разделят силата и ключовете поравно.
-Трябва да помисля-казала жената. И седнала да мисли. В този момент дяволът надникнал през прозореца.
-Не се съгласявай! Нека у него остане силата, а ключовете - у теб. Запомни, когато налетят мухите, кравата не може да мине без опашката си!
И сделката не се състояла.
От този момент на мъжете се налага да сдържат силата си, ако искат да съжителстват с жените си.
Ето защо мъжете отстъпват, а жените държат на своето.

Eто една от моите любими притчи:

Един прост овчар живял на един уединен остров. Той всякога се молел на
Бога по свой начин: слагал си тоягата на земята и я прескачал. Като я
прескачал от едната страна, той казвал:
- Господи , това правя заради тебе.
Прескачал я от другата страна и казвал същото. Това била неговата
свещена молитва. По едно  време един  параход спрял случайно на
острова. Един архиепископ слязъл от парахода да разбере, защо този
човек прескача тоягата , ту от едната, ту от другата страна.
- Какво правиш божи човече?
- Моля се на Бога.
- Така не трябва да се моли човек. Ето, аз ще те науча на една молитва.
Започнал да го учи на молитвата "Отче наш". Архиепископът чете,
овчарят повтаря след него. Като се убедил, че овчарят е научил вече
молитвата, архиепископът се отправил към парахода, който скоро отплавал.
Щом останал сам , овчарят започнал да казва молитвата, но останал
огорчен, че я забравил. Моментално той се спуснал към морето.
По едно време архиепископът , чул някой да го вика и що да види ,
овчарят ходил по вълните.
- Какво искаш ,Божи човече?
- Отче, свети, забравих молитвата , искам да ме научиш.
- Върни ни се на острова и бъди доволен от твоята молитва.
Това, което ти можеш да го правиш, аз не мога да го направя.
Ето тук можете да откриете останалите поучителни истории или притчи: http://www.bratstvoto.net/vehadi/menu/b9/history.html

ИСТОРИЯ ЗА ИДЕАЛНАТА ЖЕНА
Живеела Абсолютно Независима Жена. Преди около година станала такава-абсолютно независима. С което ужасно се гордеела. Ставала веднага щом звънне будилника, никога не се излежавала в леглото. Не пиела кафе и чай. Преодоляла зависимостта си от кофеина, заедно с тази от сладкото, калоричното и безполезното.
Затова сутрин пиела вода и закусвала неподсладена и безсолна овесена каша. Разделила се с приятелките си, защото не искала да става зависима от тях. Абсолютно равнодушно се отнасяла към шопинга. Никой не можел да я обвини, че е загубила главата си заради някакъв лъскав парцал. Какво е шопинга! Тя и заради мъже не си губела главата. Откакто отпратила любимия (замалко да изпадне в зависимост от него) минали вече няколко месеца. Накратко казано Абсолютно Независимата Жена чувствала, че още съвсем мъничко и ще се превърне в Идеалната Жена.
В събота сутринта зад вратата се чул шум. Отворила. На прага, залитайки от умора, стояла Котка. Жената ахнала:
-Ти?! Но как? Триста и четиридесет километра!
-Вървях година!-Котката прилегнала до крачето на фотьойла.
-Защо?
-Домъчня ми!-вдигнала очи Котката.-Не мога да живея нито без теб, нито без нашия мъж. Къде е той, между другото?
-Но нали те оставих при леля на село. Не се ли обиди?
-Първоначално да,-въздъхнала Котката-но после ти простих. Разбирам, толкова искаше да станеш независима.
-И станах!-гласът на жената предателски трепнал.
-Поздравления,-прошепнала Котката-какво да се прави! Ще почина ден-два и ще тръгна обратно.
През нощта жената се събудила трепереща. Винаги се будела от едно непонятно чуство за мъчителна пустота в гърдите. Около сърцето и било хладно, все едно някой бил пуснал вентилатор. По навик протегнала ръка за успокоително и се натъкнала на топла козинка. Котката се размърдала под одялото и замъркала. Скоро хладният вентилатор изчезнал.
... Минали три дни. Жената се събудила и половин час се излежавала в леглото. След това тръгнала към кухнята, предвкусвайки ароматното, черно кафе. След това протегнала ръка към мобилния и задала на любимия най-важния въпрос:"Къде си?", за стотен път от вчера насам. След това си уговорила среща с приятелка. И изведнъж видяла Котката, чакаща пред вратата.
-Пусни ме, моля!
-Тръгваш ли си?!-в очите на жената заблестели сълзи.-Но сега аз не мога без теб.
-Успокой се!-измъркала Котката.-Просто отивам да се разходя и ще се върна. Не затваряй вратата, моля! ... Независимостта не е отсъствие на зависимост, както ти се струваше. Това е да знаеш, че вратата е отворена. А също и щастие. От това, че има някой, заради когото си готова да изминеш триста и четиридесет километра пеш ...
И Котката прекрачила прага, ободрително усмихвайки се на Абсолютно Нормалната Жена.

Естел Много хубави притчи 

Колко време си живял?

Имало едно време един човек, който минавал през непознат за него град и попаднал в гробищата. Започнал да чете надгробните плочи и това, което му направило впечатление било, че на повечето от тях пишело, че там почива някой живял три, четири или две години. На човека му станало много мъчно и се разплакал, като си помислел колко много деца са починали в този град.

Тогава покрай него минала жена от същия град и го попитал защо плаче. Мъжът отговорил, че е потресен от това, колко много деца умират в този град. Тогава жената му се усмихнала и казала, че повечето от тези хора са починали като възрастни и то на преклонна възраст. После разяснила мистерията с годините по следния начин:
„В нашия град всички жители си водят дневници, в които записват случките и времето, в което се чувстват щастливи. Когато някой умре, ние събираме всички дни от дневника и така получаваме времето, през което този човек наистина е живял и се е радвал на живота. Това за нас е времето, което си заслужава да се отбележи като изживяно.”

„А ти колко време си живял страннико?” – попитала го накрая тя.

Хорхе Букай

Ето, сеячът излезе да сее;
и като сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха.
А други паднаха на скалисти места, където нямаше много пръст; и много скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;
а когато изгря слънцето, прегоряха и понеже нямаха корен, изсъхнаха.
Други пък паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги заглушиха.
А други паднаха на добрата земя и дадоха плод - кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет.

Обичам притчи-като остане време ще набера и аз някои.

ЛИСТОТО И ВРАБЕЦА

Имало едно време един лист. Веднъж вятърът го откъснал и той полетял нагоре надолу. малко врабче, току що излюпено, го попитало:
-Ти защо падна от дървото?
-Не съм паднал, просто ми омръзна да стоя там.
-А накъде летиш?
-Където си искам, натам летя.
Трябва да признаем, че той бил твърде горд и високомерен лист, за да си признае, че не умее да лети и напълно е подчинен на външни влияния, например на вятъра...а може той и наистина така да си е мислил.
Когато вятърът стихнал, листът паднал в реката и започнал да се носи по течението и.
-А сега защо падна и накъде си се отправил? - попитало врабчето.
-Аз не паднах-обидил се листът-просто ми омръзна да летя и поисках да поплувам, а накъде-накъде си искам, тъй като аз съм свободен лист и правя, каквото си искам.
-А защо не поплуваш в другата посока?
- Колко пъти да ти обяснявам - щом не плувам натам, значи не искам; правя само което искам.
След няколко дена врабчето се научило вече да лети мъничко и видяло пак листа, но той бил съвсем пожълтял.
- Защо си станал жълт? - запитало то.-Какво са ти направили?
- Никой нищо не ми е направил, просто поисках да си сменя цвета и го направих.
Врабчето повярвало на листа и оттогава започнало да счита листата за висши същества, защото не можело да разбере как може да се лети без крила, да се плува без ръце и крака, а още по-малко по желание да се сменя цвета.
Но настъпила есента и все по-често листа се откъсвали и политали, но врабчето никога не видяло нито един лист да лети в посока обратна на вятъра, а когато попадали в реката, никога не се носили срещу течението. И никога не видяло лист, който да остане зелен.
Врабчето пораснало и придобило жизнен опит, а заедно с това променило отношението си към листата, живеещи в илюзията на самоуспокоението, че управляват живота си.
А още узнало, че има и други същества, които считат себе си независещи от нищо-хората. Тяхното поведение изцяло зависи от порива на емоциите им, чувствата и желанията.
Врабчето така и не могло да разбере защо хората са толкова странни.
И врабчето решило за себе си, че е по-добре да си признае, че вятърът може да го издуха и да промени набелязания от него път, но да има възможност да му противостои, отколкото да говори, че не е подвластно на вятъра и то лети именно там, накъдето иска, когато вятърът го носи в обратна посока.

ПЪЛКОВОДЕЦЪТ

Пълководецът забавя, защото не вижда победата. Победата е важен момент на отдих на пътя. Тя трябва да се разгледа. Тя може да се види, вглеждайки се в целия път. Да се види и да се познае. Тук е нужна неподвижност и съзерцание, а не суетливост и предприемчивост.
Принцът оставал в столицата, очаквайки императора от поход. Приятелите му и даже незначителните хора настойчиво го съветвали да бяга преди завръщането на императора. Да бяга със семейството си и да спасява живота си. И му предлагали да му помогнат в бягството. Но принцът не разбирал с какво е заслужил немилостта.
Съвестта му била чиста и до този момент той бил вярна опора на императора. Той бил в недоумение и животът му станал непоносим от неразбирането на ставащото. Сигналите се умножавали, потвърждавайки грозящата опасност, но изобщо не прояснявали ставащото. Разхождайки се с жена си из парка, те трескаво преглеждали всички възможни причини на случващото се и не можели да ги намерят. И принцът почувствал, че полудява, привичната разбираема връзка между събитията се разрушавала пред очите му.
Принцът се затворил в кабинета си, седнал в дълбокото кресло
и няколко часа се отдал на размишления. Проста мисъл се появила, раздвижила се и започнала да расте. Всички известни събития леко и точно се подредили в една рисунка, неоставяйки никакви съмнения. Императорът тук няма нищо общо. Принцът изобщо не го спасявали, а искали да го принудят да бяга. Принцът не бягал, бягали другите.
 
Не може да се разгледа победата, без да се вгледаш в нея и без да загубиш за това разглеждане време. Само за него и за нищо друго. Времето бърза и отговорността расте. Отговорността упражнява натиск все повече и повече, не оставяйки друг изход, освен да видиш победата.

РАЗБИРАНЕТО Е ПО-ВАЖНО ОТ ЗНАНИЯТА.



ДЪНОВ ЗА РАЗБОЙНИЦИТЕ

Живял в планината свят човек. При него идвали хора отвсякъде за съвет, за изцеление, да изповядват погрешките си и да се помоли за тях, защото молитвата му се чувала надалече и нависоко, чак до Бога. При него идвали всякакви хора – и бедни и богати. Една разбойническа банда научила за това и започнала да причаква на връщане и да залавя богатите хора, които отивали при него и ги обирали до шушка. Така работата на разбойниците вървяла добре. Те започнали да забогатяват от обирите на богатите поклонници. Веднъж главатарят на бандата казал на разбойниците: “Ще отида да послушам този свят човек. Толкова време живеем до него и забогатяхме от онези, които отиват при него. А срамота е, че не го знаем какво проповядва и защо толкова се трупат при него и бедни и богати.” Отишъл главатарят при светията. Слушал ден, два, три. Накрая се приближил при него и му казал: “Чух твоите проповеди. Искам да отида в света да опитам твоето Учение, право ли е, че носи богатство за душата и мир на духа. Но на кого да оставя бандата? Нямам доверие на никого, освен на тебе, понеже си свят човек, както виждам и чувам. Ако се съгласиш да ръководиш бандата, докато се върна, аз ще отида в света и ще пробвам твоето Учение, дали го бива или не го бива. Трябва да се опита.” Светият човек му казал: “Хубаво, аз ще те замествам!”
Отишъл главатарят в света да прилага Учението на светията, а светията се предрешил като главатаря, така че заприличал досущ на него и застанал пред разбойниците. Нито един от тях не могъл да види разликата и не познал, че това не е техния истински главатар. Първата заповед, която издал, била: “Досега хващахме само богатите хора и ги обирахме. А от сега нататък ще хващаме и бедните.” Тази заповед не била много угодна на разбойниците, защото увеличавала работата им без полза – какво могат да вземат от бедняци и голтаци. Но нямало какво да правят, защото думата на главатаря била закон. Знаели, че който не му се подчинява, веднага му хвръквала главата. Затова започнали да хващат и бедни и богати, каквито се паднели. Първият, когото хванали, бил богат човек. Довели го при главатаря, а той го попитал: “Ти как забогатя? С правда или с неправда?”. Оказало се, че богатият забогатял с неправда. Наредил им: “Вземете му всичкото богатство, набийте го хубаво, и го пуснете.” Разбойниците изпълнили заповедта. А на обрания богаташ казали: “Иди си сега и гледай да забогатееш пак, но с правда. Инак, ако те хванем, ще ядеш отново бой”.
Вторият, когото хванали, пак бил богат човек. Питат го: “Ти как забогатя, с правда или с неправда?” Оказало се, че забогатял с правда. Главатарят заповядал: “Вземето му всичкото богатство, но не го бийте. Пуснете го с мир.” А на обрания богаташ казал: “Иди в света и гледай, пак да забогатееш, и отново с правда. Ако не забогатееш, ще ядеш голям бой, защото няма да ти се размине тогава, както сега се откупи.”
Третият, когото хванали, бил беден човек: “Ти защо не си забогатял?” – “Трудих се, работих, но все не ми вървеше.” Главатарят наредил: “Набийте го хубаво и го пуснете.” А на човека казал: “Гледай да забогатееш, и отново винаги с правда. Иначе, ако те хванем, лошо ще патиш!” Пуснали бедняка, отървал се само с боя!
Така постъпвали и така управлявали разбойниците от бандата, когато светият човек им бил главатар. Това се случва и с хора, и с общества, и с народи, и с човечеството – да минат през същото положение, когато ги управляват разбойници и когато главатарят им е свят човек! Тогава се разбира, че и разбойниците могат да правят добрини, когато Бог им заповяда!
Върнал се главатарят на бандата от света, отишъл при светия човек и му казал: “Проверих учението ти. Право е. Досега не сме били човеци, а сега ще станем човеци с твоето учение. Ще разпусна бандата и ще дойда при теб да се уча.” “Хубаво – казал светият човек, – ела да се учиш при мене.” Отишъл главатарят при бандата и се разпоредил, че от утре я разпуска. Но разбойниците не се съгласили. Казали му: “Тази работа тук на нас много ни харесва.” Тогава главатарят им разказал истината – че той е бил в света да проучи дали учението на светията е вярно, а на негово място бил оставил самия светия, който се преобразил в негов образ и че той ги е управлявал до сега. А те му казали: “Неговото управление е по-добро от твоето. Отиди при него да се учиш, а ние ще останем на служба при него и той ще ни бъде главатар.” Така и станало. Главатарят отишъл при светията да се учи, а разбойниците останали под командата на светията до ден днешен и до ден утрешен.”
Това е една от последните приказки, които Петър Дънов оставя на българите, преди да си замине от този свят през 1944 г. Кой е главатарят на бандата и кой е Светията, който се е преобразил и е взел образа на главатаря?
Нека бъдещите поколения да разгадават тази Приказка, оставена от Българския Учител и Мъдрец.


ИСКАЙ МИЛОСТ ОТ БОГА

Един от великите царе в историята Акбар бил наричан от хората Хранител на човечеството заради доброжелателството и справедливостта си. Той значително укрепил и разширил Индия по времето на управлението си.
Царят често обикалял столицата си и се спирал всеки път, когато някой от поданиците му искал да се обърне лично към него с някаква молба.
Веднъж той спрял при един просяк, който гръмко го възхвалявал и възклицавал: "Само царят може да ми даде щастие!"
Царят обърнал внимание на един просяк, седящ недалеч от първия, който като че ли възразявайки на първия, крещял още по-силно: "Само бог може да облагодетелства човека, само бог може да му даде щастие!"
Акбар се замислил над думите им.
В двореца той наредил да изпекат хляб и да пъхнат в него неголям къс злато. На следващия ден специално минал отново по същия път, сцената се повторила и той дал хляба на оня просяк, който молел за милост от царя, а на втория просяк не дал нищо.

След време той отново минал по същия път и спрял каляската, защото отново просякът протягал ръка към него. Царят излязъл от каретата и го попитал:
-Защо искаш помощ от мен? Нали ти дадох хляб, в който имаше достатъчно злато?
Нищият бил удивен:
-Аз не знам за какво злато говориш. Хлябът, който ми даде, ми се се стори много тежък и аз реших, че е зле изпечен. Поради това го дадох на моя съсед-другия просяк, за 10 монети.
Царят се огледал наоколо и не видял втория просяк. Тогава той наредил да разузнаят за него и му било доложено, че той дал хляба на жена си, тя намерила златото вътре, купила къща и оправила всички дела.
Тогава Акбар посъветвал другия просяк да не моли за милост вече царя, а бога и да се уповава единствено на божията милост.

НАДЕЖДАТА

(притча от Ошо)

Не погивай в капана на надеждата, не се увличай от идеята, че помощта идва отвън. Никой друг не възнамерява да удовлетворява твоите надежди. Това става вътре в теб.

Един ловец се заблудил в джунглата. За три дена той не срещнал никого и изпадал във все по-голямо отчаяние-три дена без храна и вода, без сън, в страх сред много хищни животни. На четвъртия ден видял човек, седящ под едно дърво, скочил към него, изпълнен с щастие и започнал да крещи:
-Каква радост!
И другият го прегръщал и двамата били много много щастливи.
След това започнали да се разпитват защо са в такъв екстаз. първият казал:
-Аз се заблудих и се надявах да срещна някого.
-Аз също се заблудих-казал другият-и се надявах да срещна някого. Но ако и двамата сме се заблудили, за какво се радваме? Сега просто сме се заблудили заедно.

ВРАТАТА

Един мъдрец търсел способен и талантлив ученик, който да има достатъчно навици и умения, че да му предаде знанията си, когато умре. Той събрал всички ученици и им казал:
-Имам проблем и искам да знам дали някой от вас може да го реши. Вижте, зад мен се намира най-голямата, тежка и масивна врата в града. Кой от вас може да я отвори без чужда помощ?
Някои от учениците просто свели глава, проблемът изглеждал неразрешим. Други изследвали вратата, обсъдили възможността за използването на лост и особеностите на материала и дошли до извода, че проблемът е нерешим.
Всички казали, че е невъзможно да направят това, което искал мъдрецът.
Само един ученик се приближил до вратата и започнал щателно да я изследва, проверил всичко внимателно, натискал я, почеквал определени участъци.
После дълбоко въздъхнал, съсредоточил се и меко побутнал вратата. Тя се отворила без никакво съпротивление, била сконструирана толкова безупречно, че било необходимо само леко побутване.
Мъдрецът си намерил приемник. Той се обърнал към останалите ученици и произнесъл следните думи:
-Успехът в живота зависи от няколко ключови фактора и сега вие можахте да наблюдавате тяхното действие. ПЪРВО-позволете на своите чувства напълно да изследват и разберат реалността, която ви обкръжава. ВТОРО-не правете прибързани и затова неправилни изводи. ТРЕТО-бъдете достатъчно смели да вземете решение. ЧЕТВЪРТО-вземайки го, действайте уверено и без съмнение. ПЕТО-съсредоточете се и вложете в това действие цялата своя сила и енергия. И последно-не се бойте да направите грешка.

УДАРЪТ

На един фабрикант му се повредил основен котел във фабриката и тя спряла. Той извикал един след друг всички експерти и експертни организации, които дълго мислили и се опитвали да оправят котела, но все неуспешно.
Когато вече се бил предал на отчаяние и очаквал фалита си, в кабинета му се появил един дребен мъж с малка чанта и му предложил той да поправи котела.
Мъжът не вдъхвал респект, но фабрикантът вече нямало какво да губи, така че го допуснал до помещението.
Дребният мъж извадил от чантата си малък чук и започнал внимателно да почуква котела навсякъде. След като го обиколил целия за десетина минути, той се върнал към чантата си, оставил малкия чук и извадил оттам един огромен чук, с който се приближил до котела и го ударил с все сила на едно точно определено място.
И котелът тръгнал!!!
Изуменият и зарадван фабрикант казал на мъжа да изпрати сметка за разходите си и, каквато и сметка да изпрати, той ще я осребри.
На следващия ден получил сметка за 10 000 лири. Зачудил се, защото мъжът работил само 10 минути, въпреки че предишните специалисти му взели много повече и наредил на секретарката си да преведе парите, но да помоли човека да напише сметка за разходите си по пера.
На следващия ден получил сметката и тя гласяла:
+ За това, че 10 минути обикалях и чуках котела – 1 лира.
+ И останалите 9 999 лири за това, че знаех къде точно и с каква сила да ударя.

4 ТИПА ТЪРСЕЩИ ИСТИНАТА

Има 4 вида търсещи Истината. Те отразяват човешката природа.

Има суфи история, в която се казва, че когато се създавали душите, попитали ги по какъв начин искат да попаднат в тялото.
Те се разделели на четири групи. Първите избрали пътя пеша, като най-безопасен. Вторите предпочели по-малко труд и поискали кон. Третите избрали вятъра, за да преодолеят всички прегради. Четвъртите избрали светлината - намирайки се в нея, те са могли да разбират и да се движат едновременно.

Тези четири групи все още съществуват и хората, търсещи Истината имат една от тези характеристики. Пешеходците са имитатори, ограничени от пространството и скоростта. Ездачите са тези, които се осланят на книгите и техния кон са убежденията на автора. Третите се носят по целия свят. Четвъртите са Търсещите директното Познание.

Ако става дума за познанието, първите се привързват към култове; вторите са привързани към идеи; третите са в плен на свои предпочитания и замисли; четвъртите са джнани (знаещи).

Ние може да съдим за способностите на човека по това, как предпочита да върви по Пътя. Първата група се интересуват от това, което те наричат техники; втората - от завладяващи идеи и раскази; на третите им е необходимо и двете; и едва четвъртите разпознават Истинската Реалност.

ПАЛЕЦЪТ

32-годишен пациент отишъл при терапевта Ричард Кроули. -Не мога да спра да си смуча палеца, - оплакал се той. - Не бъдете толкова заинтересовани от това, -казал му Кроули. -Но си смучете всеки ден различен пръст. Пациентът се опитал да следва препоръката. Но всеки път, когато поднасял ръката си към устата, бил принуден да прави съзнателен избор: кой пръст да направи обект на своето внимание този ден. Преди да свърши седмицата, навикът бил излекуван. - Когато порокът стане навик, трудно е да се справим с него, - казал Кроули. Но когато от нас се изисква да формираме нови отношения, да взимаме нови решения и да правим нови избори, ние разбираме, че това не си струва усилията.

СТАРАТА ЛИСИЦА

Просветленият мъдрец Ден Ху Ве по повод  учениците си имал навика да казва:
-Старата лисица ще научи повече от младия простак, отколкото младият простак се надява да научи от старата лисица.

ФИЛОСОФ И МИСТИК

Философ и мистик се заблудили в гората в тъмна нощ. Това била много опасна гора, пълна с диви зверове; тъмнината била непрогледна. Единият бил човек на съмнението, другият - на вярата. Внезапно започнала буря, ударил гръм и ярко пробляснала светкавица.
Философът погледнал нагоре, мистикът погледнал надолу пътеката. В момента на проблясването на светкавицата пътеката била пред тях, осветена и ясно видима.
Философът погледнал мълнията и започнал да гадае: "Какво става?" - и загубил пътеката.
Вие сте се заблудили в гора, още по-тъмна и гъста от тази в притчата. Нощта е още по-дълбока. Понякога присветват мълнии. Сведете очи към пътеката.

ЮЕ

Древен китайски текст гласи:
Има и такава, които сами си избират възгледите, между тях има и глупци. Човек с още незрели възгледи, който определя кое е истина и кое не е истина, прилича на оня, който днес е тръгнал към Юе, а твърди, че е дошъл в Юе вчера. Това значи да се представя несъществуващото като съществуващо. А как да се направи несъществуващото съществуващо — това не е знаел дори свещеният Млад Дракон, как ли бих могъл да зная аз?

ПОДВОДНИТЕ КАМЪНИ

Веднъж пътник на кораб забелязал безчисленото множество малки и големи подводни скали, с които било осеяно морето. Той запитал кормчията:
-Господин кормчия, как успявате да преминете през това множество скали? Сигурно познавате всеки камък, за да можете да го заобикаляте.
-Не, - отвърнал кормчията,- камъните не познавам, но познавам най-дълбоките места, през които може безопасно да се преведе кораба.

ТИБЕРИЙ И СИБИЛИТЕ

В Древния Рим група пророчици, известни като Сибили, написали 9 книги, които предсказвали бъдещето на Римската империя. Те занесли книгите на Тиберий и поискали за тях сто къса злато.
Тиберий сърдито ги изгонил. Сибилите изгорили 3 книги и отново се върнали при Тиберий, искайки за останалите 6 книги пак сто къса злато.
Той се разсмял и пак отказал: откъде накъде да плаща за 6 книги цената на девет?
Сибилите изгорили още три и се върнали с последните останали три.
-Цената все още е сто къса злато, -съобщили те.
Тиберий, погълнат от любопитство, заплатил цената, но бил способен вече да прочете само част от бъдещето на своята империя.

Учителят казал: "Много важно е в живота да не се търгува, когато има възможност за това."

МРЕЖАТА ВЕЧЕ Е НЕНУЖНА

(притча от Ошо)

Веднъж в страната на Мула Насредин починал мъдрецът на краля и преди смъртта си му казал да търси най-скромният човек в страната за негов наследник. "Защото скромността е всъщност и мъдрост".
По цялото кралство били разпратени тайни агенти да издирват най-скромния човек. Накрая те стигнали селото на Насредин. Той вече бил чул, че кралят търси мъдрец и дълбоко се замислил какво може да послужи за решаващ фактор при избора. Той бил много чел и знаел древното предание, че мъдрият е и скромен, така че напълно логично дошъл до извода, че кралят търсил най-скромният човек в кралството.
Когато го срещнали царските търсачи, макар и най-богатият човек в селото, той носел риболовна мрежа, връщайки се от реката. В това село риболовът не се считал за престижно занаятие и затова търсачите решили, че това е най-скромният човек.
-Кажи, защо носиш мрежа със себе си, та ти си най-богатият човек, защо се занимаваш с риболов?
-Аз забогатях от риболов, -обяснил Насредин. – И искам да се отблагодаря на своята предишна професия за това, което тя ми е дала, затова винаги нося мрежата на рамо.
Търсачите решили, че това е наистина скромен човек. Обикновено хората се срамуват от миналото си, когато станат богати и се опитват да го изтрият, така че хората дори да не се досещат къде се намират корените на новобогаташите. Богатият се опитва да си създаде ново минало, за да бъдат всички убедени, че той е роден аристократ. И така Мула Насредин се оказал най-скромният човек в кралството и бил назначен за мъдрец..
В деня на назначението си той хвърлил мрежата. Хората, които го препоръчали, останали поразени:
-Насредин, а къде е твоята мрежа?
-Когато рибата е хваната, - отвърнал той, - мрежата се изхвърля.

ОГЛЕДАЛОТО
/даоска притча/

Живял някога един крал. Той си построил огромен дворец. Това бил един дворец с милиони огледала. Абсолютно всичко, стените, пода и таваните били покрити с огледала.
Веднъж в двореца притичало едно куче. Огледало се и видяло около себе си множество кучета. Те били навсякъде. И като достатъчно умно, кучето се озъбило, за да се защити за всеки случай от тези милиони кучета наоколо и да ги изплаши. В отговор всички кучета му се озъбили. Кучето почнало да ръмжи - срещу него всички кучета му отговорили със същото.
Сега кучето било сигурно, че животът му е в опасност и започнало да лае. То започнало да лае с всички сили, много отчаяно. Но щом залаяло и онези милиони кучета също започнали да лаят. И колкото повече то лаяло, толкова по-силно те му отговаряли.
На сутринта намерили нещастното куче мъртво. А то било там само, в двореца нямало никой, там имало само тези милиони огледала. Никой не се беше борил с него, защото не е имало кой да го направи, но то видяло себе си в огледалата и се изплашило. И когато започнало да се сражава, отраженията в огледалата също влезли в бой. То загинало в борбата с милионите собствени отражения, които го заобикаляли от всички страни.
Ако няма никакви препятствия вътре във Вас, то не може да има и никакви препятствия извън Вас, нищо не може да застане на Вашия път. Такъв е законът.
Светът е само едно отражение, той е едно огромно огледало.

КОЛКО Е ПРЕКРАСНО

Лао Дзъ всеки ден правел рано сутринта разходки. Съпровождал го съсед. Но той знаел, че Лао Дзъ е човек на мълчанието. Така че в продължение на дълги години той го съпровождал в сутрешните разходки, но никога нищо не говорел. Веднъж той имал гост, който поискал да придружи Лао Дзъ на разходката. Съседът казал:
-Нищо не говори, тъй като Лао Дзъ иска да живее непосредствено. Нищо не говори!
Те излезли, а утрото било толкова прекрасно, толкова тихо, пеели птици. По навик гостът казал:
-Колко е прекрасно! – само това и нищо повече по време на цялата разходка, но Лао Дзъ го погледнал така, все едно извършил грях.
Когато се прибрали, Лао Дзъ казал на съседа:
-Никога повече не идвай! И никога не води когото и да било! Този човек изглежда е твърде приказлив. Утрото беше прекрасно, то беше толкова тихо. Този човек унищожи всичко.

ЗА СРАВНЕНИЯТА

При дзенски майстор дошъл ученик и попитал:
-Защо едни хора са красиви, а други уродливи; едни са умни, а други глупави? Защо съществува такова противоречие? Защо бог е създал едни красиви, а други безобразни? И не ми говорете за карми и че всичко е заради минали животи. Как се е появила разликата от самото начало, когато още не е имало минало?
Майсторът го завел в градината и казал:
-Ето това дърво е голямо, а това е малко. Аз често седях под тези дървета и размишлявах защо е така. Но когато отхвърлих ума, изчезна самият въпрос. Сега аз знам, че това дърво е високо, а това малко. Няма никакъв проблем!


НОЖИЦИТЕ
(суфи притча)

При Руми дошъл човек с хронична сърдечна невроза и казал:
-Не ми помагат никакви лекарства, всичко опитах. Можете ли вие да ми помогнете?
Майсторът внимателно погледнал дошлия и след спокойно интуитивно мислене казал:
-Донесете ми ножици.
Докато донесат ножиците, човекът нервно се почесвал и накрая не издържал, и попитал:
-Кажете, да не би да искате да ми извадите сърцето?
Руми се разсмял и отговорил:
-Аз не съм хирург.
Когато донесли ножиците, Майсторът отрязал едно копче от жилетката на пациента и му казал да не зашива друго и да не докосва с ръка мястото.
После му казал да дойде след две седмици.
След две седмици човекът дошъл много радостен и казал:
-Лекарят ми прослуша сърцето и каза, че то е наред. Какво направихте, господине? Изгонихте духа от копчето ли?
Руми отвърнал с усмивка:
-Вашата ръка непрекъснато притискаше копчето на жилетката и си играеше с него близо до сърцето. Това копче беше “духът”, който гризеше сърцето ви. Когато отрязах копчето и ви забраних да докосвате с ръка това място, аз освободих сърцето от нервните движения на ръката ви.

ЛЕЧЕНИЕ ОТ СЛЕПОТА

Авицена имал много старателен новоизпечен ученик. Веднъж при великия лекар довели слепец. Учителят казал какви компоненти да се смесят, за да се получат два пластира. Ученикът направил всичко точно и на другия ден болният прогледнал.
А съседът на ученика бил също сляп. Вдъхновен от успеха си ученикът направил още два такива пластира и ги сложил на очите на слепия. На следващия ден очите на слепия изцяло изтекли.
Добросъвестният идиот дотичал до учителя целия в сълзи:
Как така, учителю, аз направих точно както ти каза предишния път! Защо се случи така?
В дълбока печал мъдрецът отговорил:
Слепотата се дължи на различни причини: сухост на организма, влажност, жега, студ и т.н. Хиляда слепци са слепи по хиляда причини. Иди си, сине. Ти можеш да работиш само като хлебар.

ПОВЯРВАЙ

Веднъж Един атеист се разхождал около пропаст, подхлъзнал се и полетял надолу. Падайки му се удало да се хване за малко клонче. Висейки на него, полюшвайки се на хладния вятър той осъзнал цялата безизходност на положението си.
“Е, - помислил си той, - единствено бог може да ме спаси сега. Аз никога не съм вярвал в него, но може би съм бъркал. Какво има да губя?” Затова той извикал:
-Боже! Ако съществуваш, спаси ме и аз ще повярвам в теб!
Отговор не дошъл и той извикал отново:
Моля те, боже! Аз никога не съм вярвал в теб, но ако ти ме спасиш, отсега нататък ще вярвам в теб.
Изведнъж от небесата се разнесъл гръмовен глас:
-О не, няма. Аз познавам такива като теб!
Човекът толкова се удивил, че едва не изпуснал клона.
-Моля те, боже! Ти грешиш! Аз наистина мисля така! Ще повярвам!
-О не, нама! Вие винаги така говорите.
Човекът умолявал и убеждавал бог и накрая той му казал:
-Е добре. Ще те спася. Пусни клона.
-Да пусна клона?! –възкликнал човекът. – Ти да не ме мислиш за луд?

ГРУПИТЕ
(суфи притча)

Веднъж някакъв крал отишъл при мъдрия Бахаудин Накшбанди и седнал, наблюдавайки събранието на учениците му.
След това, когато започнали вечерята, кралят казал:
-О, учителю на вечността! Забелязах, че по време на занятията учениците ти седят в полукръг около теб, точно както и моите придворни. Дали в това няма някакъв знак?
Бахаудин отвърнал:
-О, повелителю на света! Кажи ми бързо как седят твоите придворни и аз ще мога да ти отговоря дали търсачите седят в същия ред.
-В първия кръг седят тези, към които аз изпитвам особено благоразположение, - затова те са и най-близо. По-назад седят важните и могъщите хора на кралството и посланиците. Най-накрая седят най-незначителните.
- В такъв случай – казал Бахаудин, - ние с теб делим хората по различни признаци. Тези, които седят най-близо до мен, са глухи. Така те могат да чуват. Средната група се състои от невежи, така че те да могат да се съсредоточат върху Учението. Най-далеч седят просветлените, за които близостта от такъв род не е важна.

ЕКСКУРЗИЯ В РАЯ
(Норбеков)

В рая се провежда екскурзия за обикновени хора и бизнесмени.
Гидът провежда инструктаж:
-А сега ние възможно най-тихо ще преминем и ще надзърнем зад много врати.
-Защо тихо?
-Зад всяка врата се намират представители на различни групи и всеки от тях си мисли, че те са единствените в рая.

КРИВОТО ДЪРВО
Расли в гората много красиви и стройни дървета и сред тях едно криво, ниско, чепато и грозно. Всички дървета се присмивали на това дърво и то било много нещастно.
Но един ден в гората дошли дървосекачи и започнали да секат наред. Всички дървета били отсечени, само малкото и кривото останало. Защото нямало какво да правят с него, то не служело за нищо.
Бъдете като това дърво-непотребни и невзрачни. Само тогава имате шанс да оцелеете.

ВЕЛИКИЯТ СЪН
(даоска притча от Чжуан Цзи)

Цюйцяо Цзи попитал Чан У Цзи:
-Слушал съм от Конфуций, че мъдрият не се обременява с никакви светски дела, не търси ползи, не се старае да избегне лишенията, не се стреми към нищо и даже не се държи за Пътя. Понякога той мълчи – и всичко казва; друг път говори – и нищо не казва. Така той странства извън пределите на пепелта и пръстта. Конфуций считаше, че всичко това са приказки на умопобъркани, а аз мисля, че така се държат хората, постигнали съкровения път. А какво мислите вие?
Чан У Цзи отвърнал:
-Чувайки тези думи дори Жълтият владика би се смутил, нима може да ги разбере Конфуций? И освен това ти твърде прибързваш в съжденията си. Виждаш яйце и вече искаш да чуеш кукуригане на петел, виждаш лък и вече искаш да ти поднесат печено месо. Впрочем аз ще ти разкажа някои несериозни неща, а ти ги изслушай несериозно, става ли?

Способен ли е някой да застане редом със слънцето и луната, да затвори в обятията си вселената, да живее заедно с цялото съществуване, да приема всичко, което се случва в света, и да не вижда различията между хората – ниски или извисени? Мъдрият действа без да умува и за него десет хиляди години са като един миг. За него всички неща в света съществуват сами по себе си и едно друго се съдържат. Откъде да знам, че привързаността към живота не е лъжа? Мога ли да бъда уверен, че човек, страхуващ се от смъртта, не прилича на онзи, който е напуснал дома си и се страхува да се върне в него? Красавицата Ли била дъщеря на пограничен страж във владенията Ай. Когато владетелят Цзин я взел при себе си, тя ридаела така, че ръкавите на роклята и се намокрили от сълзи. Но когато заживяла в двореца, разделила ложето с владетеля и вкусила отбраните ястия, тя пожелала това, което по-рано я натъжавало. Така че откъде мога да знам не се ли разкайва мъртвият за това, че преди това се е молил за удължаване на живота?

Някой насън пие вино, а наяве лее сълзи.

Някой насън лее сълзи, а като се събуди, отива на лов.

Когато сънуваме нещо, ние не знаем, че това е сън. В съня си ние дори можем да тълкуваме този сън, но едва когато се събудим, разбираме, че това е било сън. Но има още едно велико пробуждане, след което разбираш, че в света царува велик сън. А глупаците мислят, че бодърствуват и точно знаят кой е цар, а кой овчар. Колко са тъпи! И ти, и Конфуций – това е само сън. И това, че аз ви наричам сън, това също е сън. Тези думи ще ти се сторят загадъчни, но ако в продължение на много хиляди поколения изведнъж се появи велик мъдрец, разбиращ техния смисъл, за него цялата вечност време ще се изниже като един ден!

МИСЛИ ПОЗИТИВНО

Насредин карал свой приятел в колата с висока скорост. Приятелят му забелязал табела и възкликнал:
-Мула! Ние пътуваме в обратна посока!
-Защо винаги мислиш за лошото? Защо примерно не забележиш с каква скорост пътуваме! – бил отговорът.

ОТХВЪРЛЕНИЯТ ЖЕНИХ

Живял един млад тайванец, отчаяно желаещ ръката на красиво момиче. В течение на четири години той и пишел писма всеки ден, в които изливал любовните си чувства.
Ако младият човек не бил предприемал подобни усилия, красивата девойка едва ли би се омъжила за този, за когото в крайна сметка се омъжила – а той бил пощальонът, който и носел всичките тези писма.

***

Дори след дълги години учение монахинята Чийоно не успяла да постигне Просветление. Една лунна нощ тя носела ведро с вода. Докато се любувала на пълната луна, която се оглеждала във водата, бамбуковият обръч, опасващ ведрото, се скъсал. То се разпаднало. Водата изтекла и отражението на луната изчезнало. В този миг Чийоно била осенена от Просветлението. Тя написала следните стихове:

Как ли не опитвах
да опазя ведрото цяло.
Вярвах, че тънкият бамбук
ще го задържи.

Внезапно дъното изпадна:
няма ни вода,
ни луна в нея:
в ръката ми — Пустота!

***

Учителят Иккю показал своята мъдрост още като дете. Веднъж той счупил скъпата старинна чаша за чай на своя учител и много се разтревожил. Докато се чудел какво да прави, чул, че учителят му идва. Той бързо скрил парчетата от чашата под дрехата си.
— Учителю — попитал той, — защо нещата умират?
— Съвсем естествено е нещата да умират, а веществото, съдържащо се в тях, да се раздели и разпадне — казал учителят. — Когато му дойде времето, всеки човек, както и всяко нещо, трябва да си отиде.
— Учителю — рекъл малкият Иккю, показвайки парчетата, — било дошло времето на твоята чаша да си отиде.

ЕФИРЪТ

Стремящият се към целта намира пътя към нея, но самата цел остава недостъпна. Стремящият се да намери истинския път не го намира, но придобива добродетел. Мечтаещият да стане добродетелен никога не става такъв, но се сдобива с човеколюбие. Стараещият се да обича хората става само справедлив. Мечтаещият за справедливост придобива само ритуалност.
Затова за да придобиеш нещо, трябва да се стремиш към по-голямото.

***********************************

Раждането завършва със смърт, а със смъртта започва животът. Раждането на човек това е натрупването на ефир. Събира се ефирът-образува се живот, разсее се ефирът-образува се смърт. разложеното отново се превръща в божествено чудо, а божественото чудо отново се разлага. Затова е и казано: "Единният ефир пронизва цялата вселена".


ИЗЯСНЕТЕ КАКВО ЗАЩИТАВАТЕ

притча за Гюрджиев

Веднъж Гюрджиев, седейки заобиколен от учениците си, казал:
-Докато не узнаете основната си черта и не я осъзнаете, няма да успеете да осъзнаете истинската си природа.
Един от учениците попитал::
-Приведете ни, моля, някакъв пример.
-Добре. Погледнете човека, седящ пред мен. Основната му черта се изразява в това, че той никога "не си е в къщи".
Всички погледнали разсеяното изражение на лицето на ученика, а той изведнъж се стреснал и попитал:
-Извинете, какво казахте?
Гюрджиев казал:
-Той постоянно отсъства и при това иска да расте. Това е невъзможно; за да растеш, трябва да си бъдеш "у дома".
Сега Гюрджиев се обърнал към друг ученик:
-Погледнете внимателно този човек. Неговата основна черта е, че той непрекъснато спори.
Ученикът избухнал и изстрелял:
-Това не е вярно! Аз никога не споря!
Гюрджиев казал:
-Изяснете си какво защитавате. Това може да стане ключът към познаването на себе си.


 КОТКАТА НА ЕДИН ГУРУ

Всяка вечер, когато започвала медитация, една котка влизала в храма и се разхождала, отвличайки вниманието на медитиращите. Гуруто наредил по време на богослужение котката да се завързва.
Минали години, гуруто умрял, после умряла и котката, тогава учениците в манастира купили нова котка и всяка вечер я завързвали по време на медитация.

Минали векове...Учените последователи на този гуру съчинили трактати за ролята на завързаната котка за правилната медитация.

********************************

Както си вървели заедно в съгласие четирима души - турчин, персиец, арабин и грък, отнякъде се сдобили с един динар. Този динар станал причина да се скарат помежду си, защото, получавайки го те започнали да решават как да го похарчат. Персиецът казал:
- Хайде да купим ангур!
- Защо да купуваме ангур, по-добре да купим ейнаб - възразил арабинът.
Но тук се намесил турчина
- Защо да спорим - казал той - Не ни трябва нито ангур, нито ейнаб, ние трябва да получим за този динар узум!
Гръкът също изразил своето несъгласие:
- Ако трябва нещо да се купува, то това е стафил! - заявил той.
Всеки от тях започнал да доказва своята правота, и работата дошла до юмруци. И всичко това, защото в този момент при тях е нямало знаещ, който да им обясни, че те всичките говорят за едно и също, и че думите "ангур","ейнаб","узум" и "стафил" означават грозде, което всички те искали да купят, но всеки мислел за това на собствения си език.

НЯМА БОГ
 
"Вървял Учителят на Бялата ложа със своите ученици. По пътя срещнал Учителя на Черното братство с неговите ученици! Учителят на Черната ложа поздравил:

- Няма Бог!

Учителят на Бялата ложа отговорил:

- Няма Бог! - и след това всеки продължил по пътя си.

Учудени учениците на Бялата ложа попитали Учителя си защо така е отговорил, това противоречало на тяхната вяра. А той им отговорил:

- Бог е в хармонията! В споровете и караниците Любовта я няма."

ЧАЙКИТЕ

Един човек много обичал чайки. Всеки ден, когато излизал в морето, ята чайки кръжели над него и го следвали. Един ден баща му рекъл:
-Знам, че непрекъснато те следват чайки. Моля те хвани ми няколко за забавление.
Синът се съгласил. На другия ден излязъл в морето, но нито една чайка не го последвала.
Затова е казано-Висшата реч е без думи, висшето правене е неправене.
Това знание, което е достъпно на всички, не е дълбоко.

Който се смее накрая, най-добре се смее.

СЕЛЯНИНЪТ И ЛИСИЦАТА 
 
Влюбила се лисицата в селянина, отишла при него, обяснила му се в любов. Отвърнал и той, че как, не става, жена си има.
-Глупак си ти-отвърнала лисицата-жена ти е грозна, коварна, свадлива и не е домакиня. Защо я търпиш?
-Какво пък-отвърнал селянинът-такава е съдбата ми. С това разговорът и приключил.
Взела лисицата един голям казан, напълнила го с вода, сложила го на огъня. Минала жената на селянина и я попитала какво вари.
-От четирите страни на света събрах щастие, късмет и богатство - отвърнала лисицата.-Правя бульон, който се изкъпе в него, ще стане най-красив и богат и щастлив.
-А дълго ли още ще го вариш-попитала жената-искам и аз да се изкъпя.
-О, не може-отвърнала лисицата-той е само за мен. Вече е готов, отивам да си съблека кожата и влизам.
Чула жената това и с главата в казана. Сварила се.
А лисицата не се мотала дълго, свалила и кожата, наметнала я върху себе си, застанала на изток и започнала да чете заклинания. На сутринта се превърнала в прекрасна девойка и припнала към къщата на селянина.
Върнал се той вечерта от гората и що да види-къщата му подредена, свети, гозбата уханна, а на прага го чака прекрасна девойка. Не се замислил много и заживял с нея.
Живели много ли, малко ли, една година. Една вечер на вратата почукал даос. Приютил го селянинът, дал му подслон и храна и на сутринта го изпратил на прага, а даосът се обърнал и го попитал:
-Знаеш ли ти с кого живееш?
-А селянинът го пита:
-Има ли някакво значение? Ще ми стане ли от това знание по-добре?
Замислил се даосът, нищо не казал, обърнал се и си тръгнал.

ПАРТИЯ ШАХМАТ

Един човек си мислел, че когато загуби партия шахмат, е претърпял поражение.
След като учил 2 години при знаменит дзен учител, той разбрал, че е претърпял поражение, ако е спечелил.
Все още недоволен, той учил година и половина при великия суфи Нарсуфин и разбрал, че ако е загубил, но е доволен от загубата, тогава е претърпял поражение. Тогава отишъл три години в Хималаите и от великия йога Махариши разбрал, че ако е победил, но се чувства виновен за това, тогава е претърпял поражение.

ОГНЕН ЛОВ

Чжао Сянцзи се отправил на лов със стотици ловци, с помощта на високата трева запалили гората и изведнъж от камъка излязъл човек, който се повдигал и спускал с дима. Всички казали, че това е душата на покойник. Минавайки през огъня, все едно го няма, човекът излязъл без да бърза. Чжао Сянцзи се удивил, задържал го и го разгледал - човек от главата до петите. Попитал:
-С помощта на какъв секрет живееш в камъка? Как минаваш през огъня?
-Какво наричаш камък? Какво наричаш огън?
-Това, от което току що излезе, е камък. Това, през което току що премина, е огън.
-Не разбирам.
Чул цар Прекрасний за това и попитал Цзися, придворния си мъдрец що за човек е бил това?
-Аз, Шан, съм чувал от учителя си, че човек, който е постигнал хармонията, е подобен във всичко на другите неща. Нищо не може нито да го нарани, нито да го спре. Той може всичко.
-А защо ти не правиш това?-попитал цар Прекрасний.
-Аз, Шан, още не съм способен да отворя сърцето си и да го очистя от знания. Въпреки че се опитвам да говоря за това, когато стане въпрос.
-Защо учителят не прави това?
-Учителят е способен да направи това,- отговорил Цзися, - но е способен и да не прави това.
Отговорът много харесал на цар Прекрасни.

КАБИР, КАМАЛ И АЛЧНОСТТА

 Кабир, великият майстор, имал син Камал. Камал се скарал с баща си и се заселил срещу него. При Кабир идвали хора да му поднесат почитанията си, но той никога не приемал нищо от тях. Разчула се славата на Камал и хората започнали да ходят и при него, но той приемал всички дарове. Кабир се разлютил много, как може синът му да е толкова алчен! Отрекъл се от него.
Тогава Камал отишъл при баща си и му казал:
-Ти се разсърди и се издаде; цялото ти учение да не се сърдиш и да не бъдеш алчен е повърхностно. Това не е твоя работа. Ако аз взимам диаманти, защо това те интересува теб? Вероятно в теб има алчност. Твоята алчност може във всеки момент да вземе връх точно, както и твоят гняв. Ако в теб нямаше гняв, ти просто би свидетелства, че Камал взима вещи и това е всичко. Това е работа на Камал - да се грижи за собствената си същност, това не е твоя работа! Аз не съм ти ученик, аз сам съм майстор.
Кабир погледнал в себе си и се съгласил с Камал:
-Навярно ти си прав. Моята заинтересованост и злост относно това, че ти прибираш пари, демонстрира моята алчност, не твоята алчност; демонстрира моят гняв, не твоят гняв.

 МЪДРОСТТА 
 
Един младеж отишъл веднъж при един мъдрец и го запитал: "Господине, какво трябва да направя, за да стана мъдър?" Мъдрецът не благоволил да му отговори. Младежът, след като повторил неколкократно въпроса си със същия резултат, накрая си отишъл, за да се върне на следващия ден със същия въпрос. Отново не му бил даден никакъв отговор и младежът се върнал на третия ден, поставяйки настоятелно своя въпрос. „Господине, какво трябва да направя, за да стана мъдър?" Най-после мъдрецът се обърнал и се запътил към една близка рекичка. Той влязъл във водата и подканил младежа да го последва. Когато стигнали на достатъчна дълбочина, мъдрецът хванал младежа за раменете и го потопил във водата, държейки го така въпреки усилията му да се освободи. Накрая обаче той го освободил и когато младежът отново поел дъха си, мъдрецът го запитал: „Сине, какво най-много желаеше, когато беше под водата?" Младежът отговорил без колебание: „Въздух! Въздух! Аз желаех само въздух!" Мъдрецът попитал: „Не предпочиташе ли да имаш богатство, удоволствие, сила или любов, сине мой? Не мислеше ли за някое от тия неща?" - настоявал мъдрецът. „Не, господине, аз желаех и мислех само за въздух" - бил моменталният отговор. „Тогава - казал мъдрецът, - за да станеш мъдър, ти трябва да желаеш мъдростта със същата сила, с която сега желаеше въздуха. Ти трябва да се бориш за нея, като изключиш всяка друга цел в живота си. Тя трябва да е единственият ти стремеж денем и нощем. Ако търсиш мъдростта с такова усърдие, сине мой, ти сигурно ще станеш мъдър."
 
ВЪЖЕТО

Веднъж един могъщ цар трябвало да вземе решение, което не му било по сърце. Двама от неговите министри били извършили някакво престъпление, а той много ги обичал. Дори и да били извършили престъпление, той искал да им прости, неговата любов към тях била толкова голяма. Но това било против законите на страната и нямало да бъде добър прецедент. Затова те трябвало да бъдат наказани. А според законите на страната, за такова престъпление се полагало само смъртно наказание. Какво трябва да направи?
Било му много трудно, но намерил изход. Казал:
- Те трябва да бъдат осъдени на смърт, но ще им дам още една възможност. Ще бъде опънато въже между две скали над пропастта. Ако могат да минат по него, ще ги помилвам.
Това било почти невъзможно. Било невъзможно, защото те никога не били ходили по въже, още повече пък по въже, опънато над такава голяма пропаст - сигурна смърт. Да се ходи по въже е голямо изкуство - човек трябва да го научи, то е много трудна дисциплина. Не били и сънували през живота си, че ще станат въжеиграчи.
Единият от двамата не могъл да заспи. Цяла нощ се молел на Бога да му помогне. Сутринта не могъл да изпие чая си. Пристигнал на мястото, където трябвало да стане всичко. Цялата столица била се събрала там.
Другият, знаейки добре, че не знае нищо за ходенето по въже, че нищо не може да се направи и е почти сигурно, че ще умре, защо тогава да не се наспи - и заспал. Сутринта изпил както обикновено чая си. Спокойно пристигнал на мястото. Другият целият се бил разтреперил, а той бил тих п спокоен, много добре знаейки, че ще умре - а когато смъртта е сигурна, защо да се тревожиш? Умри спокойно.
Започнал да върви по въжето, и чудо на чудесата -- той ходел!
Никой не можел да повярва на очите си! Да гледат дошли дори въжеиграчи - дори и те не можели да повярват. Дори за тях това било трудно - разстоянието било твърде голямо и опасността била прекалено голяма. Една погрешна стъпка, едно леко накланяне наляво или надясно... и си отиваш. Едно леко нарушаване на равновесието, и смъртта те очаква на всяка стъпка. Но мъжът вървял, и вървял толкова спокойно, все едно правел сутрешната си разходка. Гой достигнал до отсрещната скала.
Първият мъж треперел, потял се. Извикал от своето място на другия:
- Моля те, кажи ми как премина, за да мога и аз да мина!
Другият извикал:
- Трудно е, защото не знам как. Знам само едно нещо това е начинът, по който съм вървял цял живот. Не съм въжеиграч, но сега разбирам, че съм, защото това е начинът, по който съм живял цял живот - уравновесено, без никога да стигам до крайност. Или, ако се наклоня наляво, незабавно се уравновесявам, накланяйки се надясно. Нищо друго не съм правил. Но това няма да ти помогне, защото това не е нещо, което се научава изведнъж. Ако живееш по този начин, чалъмът за това ти идва.
 
ТОВА НЕ ВОДИ КЪМ СВЯТОСТ
 
Буда обявявал във всеки град, в който пристигал:
-Моля, не задавайте 11 въпроса. Тези въпроси включват в себе си най-важните понятия като Бог, душа, смърт, живот, истина и т.н.
Когато го питали защо, той отговарял:
-Защото на тях не могат да се дадат отговори. Не защото аз не знам отговорите, но първо, е невъзможно да ги изразя с думи; и второ-познаването на тези неща не способства за святост в живота и не води до просветление, а на трето място-тези въпроси създават вярвания, които ви пречат да видите истинската реалност. Питайте за гнева и как да излезете от него. Питайте за алчността, за привързаността, за трансформацията. Питайте как да отхвърлите ума си и да достигнете състояние на медитация.
 
ЗА ЗАБРАВЯНЕТО
 
- Аз уча - казал Йен Хуей.
- Как? - попитал Учителят.
- Забравих правилата на Справедливостта и степените на Милосърдието - отвърнал той.
- Добре, но може да бъде и по-добре! - рекъл Учителят.
След няколко дни Йен рекъл:
- Постигнах напредък!
- Какъв? - попитал Учителят.
- Забравих Ритуалите и Музиката.
- По-добре е, но не е съвършено!
След известно време Йен Хуей казал на Учителя:
- А сега сядам и забравям всичко!
Учителят го погледнал удивено.
- Какво искаш да кажеш - да забравиш всичко? - попитал бързо той.
- Забравям тялото и сетивата си, оставям зад себе си всякаква външност и знание - отговорил Йен Хуей. - В средата на Нищото аз се присъединявам към Извора на Всички неща.
Учителят се поклонил:
- Ти си надхвърлил ограниченията на времето и познанието. Аз съм далеч след тебе. Ти си намерил Пътя!

***
 
ЗА ДАО
 
Знанието странствало на Север, към изворите на Тъмната Вода, и се изкатерило по Незабележимия Хълм, където срещнало Безмълвното Бездействие.
- Ще ти задам три въпроса - казало то. - Първо, какви мисли и усилия ще ни доведат до разбирането на Дао? Второ, къде трябва да идем и какво трябва да направим, за да намерим покой в Дао? Трето, откъде трябва да тръгнем и кой път да следваме, за да постигнем Дао?
Безмълвното Бездействие не му отговорило.
Тогава Знанието поело на Юг, към страната на Светлата Вода, и се изкачило на хълма Края на Съмненията, където видяло Импулсивния Оратор. Задало му същите въпроси.
- Ето отговорите - отвърнал той. Но щом заговорил, се объркал и забравил за какво става дума.
Тогава Знанието се върнало в двореца и попитало Жълтия Прародител, който му казал:
- Да не мислиш за нищо и да не полагаш никакво усилие - това е първата стъпка към разбирането на Дао. Да не отиваш наникъде и да не правиш нищо, е първата стъпка към намирането на покой в Дао. Да тръгнеш отникъде и да не следваш никакъв път е първата стъпка към постигането на Дао.
 
СТРУВА ЛИ СИ ДА СИ ВИСОКОМЕРЕН?
 
Случило се така, че Мулла Насредин се обърнал към високопоставен чиновник. Възмутен от наглостта му, Мулла Насредин не се стърпял:
- Откъде накъде, ти, любезни, си толкова високомерен? Кой си ти?
- Като че ли не знаеш! Аз съм управителят!
- Е, хубаво, и какъв ще станеш после?
- Губернатор!
- А след това?
- Министър.
- И още какъв?
- Премиер.
- И после какъв?
- Никакъв.
- Е, а аз сега вече съм никакъв. И тогава струва ли си да бъдеш толкова нагъл и високомерен?
 
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ПЪТЯТ?
 
Великата чистота попитала Безкрайността:
-Знаеш ли какво представлява пътят?
-Не знам-отвърнала Безкрайността.
Великата чистота попитала Неправенето за същото.
-Знам-отвърнало Неправенето.
- Ако знаеш пътя, кажи-той владее ли съдбите?
- Владее.
- Какви съдби носи той?
-От тези, които познавам, има благородни, има презрени, има съединени, има разделени, това са, които зная.
За тези думи Великата чистота попитала Безначалното:
- Кой от тях е прав, а кой не е прав? Безкрайността ли със своето знание или Неправенето със своето знание?
- Незнанието е по-дълбоко, а знанието е по-малко. - отвърнало Безначалното - Незнанието е вътрешно, а знанието външно.
Тук Великата чистота въздъхнала:
- Тогава незнанието е знание? А знанието - незнание? Но кой може да познае знаенето на незнанието?
- Пътят не се чува, - отвърнало Безначалното - ако се чува, значи не е път. Пътят е невидим: ако е видим, значи не е път. Пътят не може да се изрази с думи; ако е изразен, значи не е път. Който е познал формиращите форми на безформеното, разбира, че пътят не може да се назове.
- Тези, които питат за пътя и които отговарят, не знаят пътя, - продължило Безначалното. - Дори питащият за пътя още не е чувал за него. За пътя не може да се пита, на въпросите за него няма отговор. Питащият за това, за което не може да се пита, върви по задънена улица. Отговарящият на това, на което не може да се отговори, не притежава вътрешно знание. Този, който не притежавайки вътрешно знание, очаква въпроси, водещи до задънка, във външното не наблюдава вселената, а във вътрешното не знае първоизточника. Ето защо такива няма да се изкачат на планината и няма да странства във великата пустота.
 
НАСРЕДИН И КЛОНА

Насредин сечал с брадва клон, седейки на края му. Минувач му казал:
-Ти си полудял! Ако отрежеш този клон, ще паднеш на земята.
Насредин отвърнал:
-Върви си по пътя! Какво знаеш ти? - и продължил да сече.
Когато клонът бил отрязан, Насредин паднал с него на земята. Той веднага скочил и хукнал след минувача, говорейки си:
- Оказва се, че този човек е пророк, трябва да го питам колко дълго ще живея.

БОЙНИЯТ ПЕТЕЛ
 
Цзи Синцзи тренирал боен петел за чжоуския цар Сюаньван. След 10 дена царят попитал готов ли е петелът му за бой.
-Още не, все още е самонадеян и напразно се перчи.
След още 10 дена на същия въпрос Цзи Синцзи отвърнал:
-Все още не е. Все още се хвърля на всяка сянка и откликва на всеки звук.
След още 10 дена отговорът бил:
-Още не е готов, погледът му е пълен с ненавист, а силата му прелива отвън.
След нови 10 дена отговорът вече бил:
-Почти е готов. Няма да се разтревожи, дори ако чуе друг петел. Погледни го-като изрязан от дърво е. Пълнотата на неговите свойства е съвършена. На неговият призив няма да посмее да откликне нито един петел-ще се обърне и ще побегне...
 
 КАК ДА ПРЕОДОЛЕЕШ ПРАВИЛАТА
 
(притча от Ошо)
Ако човек е достатъчно хитър да запомни 33 000 правила, то той е и достатъчно съобразителен винаги да намери начин да ги прескочи. Ако не иска да направи нещо, той винаги ще намери начин.

Слушах история за един християнски светец. Някой го ударил по лицето, защото този ден в сутрешната си лекция той казал: "Исус казва, че ако някой те удари по едната буза, ти трябва да подложиш другата. И този човек искал да го провери, затова го ударил с все сила. Този светец бил наистина верен на думата си и подложил другата буза. Но другият също не бил прост, той ударил и по втората буза още по-силно. И тогава го очаквала неочакваност: светецът се нахвърлил върху него и започнал да го удря толкова силно, че човекът казал:
- Какво правиш? Ти си свят човек и сутринта каза, че ако някой те удари по едната буза, ти ще подложиш другата.
Светецът казал:
-Да, но аз нямам трета буза. А Исус се спира на втората. Сега аз съм свободен. Сега ще правя, каквото искам. Исус не дава по този въпрос никаква информация повече.
 
ТОПЧЕТА В КУТИЯ
 
В кутия насипали топчета-дървени и медни-с еднакъв размер. Затворили капака, почакали, отворили. Както си лежали преди, така си и останали. Отново затворили и разтресли добре кутията. Отворили и погледнали. Отгоре били дървените топчета; медните отдолу. Топчетата знаят своя път. Всяко от тях. Нима ние сме по-глупави?

Старец пътувал в препълнен автобус. Притискали го хора от всички страни, а било време да слиза. Никак не може да стигне до изхода. За щастие автобусът се разтресъл от лошия път и човекът могъл да се придвижи до изхода. Ако животът ни тресе, ние можем да се придвижим в него. Ако знаем къде е изходът.

Този, който има голяма цел, жизнените несгоди няма да му попречат, а успехите и неуспехите еднакво го придвижват напред. Каква е разликата как точно се тресе кутията? Каква е разликата как именно се тресе автобусът. Само да се случва нещо.
 

Един велик мъдрец изпратил главния си ученик в двореца на крал Джанаки, за да се научи на нещо, което на този млад човек не достигало. Младият човек казал:
-Ако ти не можеш да ме научиш, на какво може да ме научи този крал? Ти си велик мъдрец, а той е само крал. Какво знае той за медитацията и осъзнатостта?
Великият мъдрец казал:
-Просто следвай инструкциите ми. Иди при него и се поклони. Не бъди егоистичен, мислейки, че ти си санясин, а той обикновен домовладелец, че ти си духовен, а той-светски човек. Аз те изпращам при него, защото той може да те научи на нещо, което аз не мога, затова от този момент той е твоят учител. И аз знам, че се опитвах да направя това тук, но ти не можеш да го разбереш, защото за разбирането ти е нужен друг контекст. Дворецът и обкръжението на Джанаки ще ти дадат правилния контекст.
Много неохотно младият човек се отправил на път. Брамин да се поклони на крал! Това било нечувано!
Но учителят му казал така и така трябвало да направи.
Когато се поклонил на краля, той изпитвал гняв към учителя си, защото в неговите очи цялата ситуация била уродлива. Пълен с осъждане, той все пак се поклонил, а наоколо танцували красиви жени и се леело вино. Джанака се разсмял:
-Не ми се кланяй, ти си пълен с осъждане. И не бъди предубеден, преди да ме изпиташ на практика. Твоят учител добре ме познава и затова те изпрати да учиш при мен, но това не е начинът да се научиш.
Младият човек казал:
-Все ми е едно. Той ме изпрати, аз дойдох, но още утре се връщам обратно, защото тук не виждам нищо, на което мога да се науча. Ако мога да науча нещо от теб, фактически целият ми живот ще е изгубен напразно.
През нощта той получил най-разкошната стая, но не могъл да заспи, защото точно над главата му висял меч на тънка връвчица. Цялата нощ той стоял буден и наблюдателен, за да избегне катастрофата. На сутринта кралят го запитал удобна ли е била стаята, а младежът отговорил:
--Удобна? Всичко беше добре, но този меч?! Що за шега да поставиш този гол остър меч на тънка връвчица точно над главата ми?
Кралят казал:
-Ти беше толкова уморен и можеше лесно да заспиш, но не го направи. Опасността беше толкова голяма, че това беше твоето дело на живот и смърт. Затова и остана буден и бдителен. точно това е моето учение.
Макар и да седях в двореца, заобиколен от красиви жени, аз осъзнавах голият меч, висящ над главата ми. Той е невидим. Наричат го смърт. Аз не гледах тази млада жена, точно както не пиех вино, не се наслаждавах на разкоша. Аз осъзнавах смъртта, която може да дойде във всеки един момент. Аз постоянно осъзнавам смъртта, независимо че живея в дворец, аз съм отшелник.

ХОРСКОТО МНЕНИЕ
 
Баща и син се сдобили с един кон. На следващия ден тръгнали за някъде си през селото. Бащата казал:
- Сине, качи се ти на коня, а аз ще походя.
Като ги видели, селяните рекли:
- Ей, глей къв син - баща му ходи пеша, а той язди!
На другия ден бащата се качил на коня, а сина ходел. Селяните рекли:
- Бе къв баща бе, детето му ходи пеша, пък той язди!
На третия ден се качили и двамата на коня. Селяните:
- Нямат милост тия, ще уморят добичето!
На четвъртия ден и двамата тръгнали пеша, водейки коня. А селяните:
- Хахаха, глей кви глупаци! Кон имат, пеша ходят! Хахаха...
На следващия ден, от притеснение какво ще направят, конят умрял.
И бащата рекъл на сина:
- Виждаш ли сине, ако слушаш кво говорят хората, ще свършиш като коня !
 
МЪДРИЯТ СЕЛЯНИН
 
Вървял един човек из полето. Минал покрай един селянин и го попитал: Човече, след колко време ще стигна до града? Селянинът го погледнал, и му показал с ръка да продължава да върви. Пътникът помислил, че не го е разбрал, и попитал отново: След колко време ще стигна до града? Селянинът отново му посочил с ръка да върви. Е, явно на човекът не му е до мене – си казал пътникът и продължил. На края на нивата чул селянинът да вика след него: Човече, ще стигнеш във града по обяд. Добре де, два пъти те попитах, защо чак сега ми казваш? – попитал пътникът. За да зная кога ще стигнеш, трябва да те видя как вървиш- отговорил му селянинът.

МЪДРЕЦИТЕ

Учениците на един мъдрец, който владеел и някакво бойно изкуство го попитали:
"Учителю, може ли едни мъдрец като теб и с твоите умения да се справи с едно цунами?"
А Мъдрецът се усмихнал и казал:
"Че то за можене, може, ама какво ще дири един мъдрец, там където има цунами?!"

МЪДРЕЦИ И ЛИСТА

Двама мъдреци, които чакали и се готвели за просветление, стигнали до едно дърво и решили да призоват Бог и да го питат кога ще се просветлят...
И се появил Бог и първият мъдрец рекъл:
"Моля те, кажи ми кога ще постигна просветление?"
А Бог отвърнал:
"Колкото са листата на това дърво - след толкова години ще го постигнеш...."
И първият мъдрец скочил отчаяно, започнал да си скубе косите, да плаче и да вика: "След толкова много, след толкова много...."
Тогава вторият мъдрец попитал Бог за себе си и Бог му отвърнал:
"Колкото са листата на това дърво, след толкова години ще получиш просветление."
И вторият мъдрец скочил усмихнат и започнал да обикаля около дървото и да крещи радостно: " Само след толкова, само след толкова..."
 
СЛЕДИТЕ В ПЯСЪКА
 
Една нощ един човек сънувал сън.Сънувал,че се разхожда по морския бряг заедно с Бога.По небето проблясвали сцени от неговия живот.При всяка сцена той забелязвал двойни следи от стъпки по пясъка-едната била неговата,а другата на Господа.Когато проблясва последната сцена от живота му,той погледнал назад към следите от стъпки в пясъка.Забелязал,обаче ,че много пъти по жизнения му път имало само една следа от стъпки и че това ставало през най-тъжните и унизителни периоди в живота му.Това го разтревожило и запитал Господа:"О,боже,Ти някога ми каза,че след като съм да Те следвам,Ти ще вървиш винаги с мен.Но аз забелязах ,че по време на най-трудните моменти от живота ми по пясъка имаше само една следа от стъпки .Не разбирам защо когато най-много се нуждаех от Теб,Ти си ме изоставил сам."Господ му отговорил:"Мило мое дете ,аз те обичам и никога не бих те изоставил.По време на твоите изпитания и страдания ,когато виждаш само едни стъпки,то е било когато Аз съм те носил на ръце!"
 
ОСВОБОЖДЕНИЕТО
 
- Кой те е вързал? - попитал Учителят.
- Никой, отвърнал ученикът, който се стремял да постигне освобождение.
Защо тогава се стремиш към освобождение? - попитал Учителят.

МОНАСИТЕ РЕКАТА И МОМИЧЕТО
 
Двама монаси вървели по кален път. Валял силен дъжд. Като стигнали до завоя видели красиво момиче в копринено кимоно, което не можело да прекоси огромна локва на пътя. Единият монах повикал момичето, вдигнал го на ръце и го пренесъл на отсрещната страна. След това двамата монаси продължили пътя си към храма, само дето другия монах през цялото време мълчал намръщено. Малко преди да стигнат храма не издържал и попитал:
- Ние, монасите, не се доближаваме до жени. А ти дори пренесе това момиче на ръце през локвата. Защо?
На което първия монах отвърнал:
- Аз оставих момичето на пътя. Ти още ли го носиш в себе си....
 
САКСИИТЕ

Един монах се явил пред Учителя си с две саксии цветя в ръце.
- Пусни! - наредил Учителя.
Монахът пуснал едната саксия.
- Пусни! - отново наредил Учителят.
Монахът пуснал и втората саксия.
- Пусни - изревал този път Учителят.
- Ама вече нямам какво да пусна! - заекнал монахът.
Носи си го тогава - кимнал Учителят.

РИБИТЕ

Веднъж Джуан-дзъ и негов приятел се разхождали по брега на реката.
- С каква наслада си играят рибите във водата! - възкликнал Джуан-дзъ.
- Ти нали не си риба? - попитал приятелят. - Откъде знаеш наслаждават ли се рибите на играта си във водата или не са наслаждават?
Джуан-дзъ отвърнал:
- Ти нали не си аз. Откъде тогава знаеш, че не знам дали рибите се наслаждават на итграта си във водата.

ЕДНА ДЪЛГА ПРАВА ЛИНИЯ
(индийска притча)

Веднъж цар Акбар начертал една дълга права линия и попитал министрите си:
— Как може да се направи тази линия по-къса, без човек да се докосва до нея?
Бирбал, когото смятали за най-мъдрия човек в държавата, се приближил и начертал близо до първата линия - друга, но по-дълга от нея.

ДВЕ КАПКИ ОЛИО

Един баща изпратил сина си при най-големия мъдрещ на света, за да му разкрие тайната на щастието. Когато младежът пристигнал в двореца, влязъл в една голяма зала, пълна с хора, имало и музиканти, и танцьори и какво ли още не. В центъра на залата седял мъдрецът и разговарял с дошлите да го посетят. Младежът се приближил и обяснил за какво е дошъл. Мъдрецът му казал:
- Сега съм зает - използвай времето докато чакаш, за да разгледаш двореца. Но имам едно условие - ще ти отговоря на въпроса само ако обиколиш двореца с тази лъжица в ръка - и му подал една лъжица. Но внимавай, в нея има две капки олио и ти не трябва да ги разлееш.
Младежът обиколил двореца и след три часа се върнал при мъдреца държейки лъжицата в ръка. Капките олио още били в нея. Мъдрецът го попитал:
- Е, видя ли прекрасните ми персийски килими? Видя ли великолепната ми градина - на градинарят му трябваха 10 години, за да я създаде? Видя ли картините и статуите?"
- Не! - отговорил младежът. - Внимавах да не разлея капките олио!
- Обиколи тогава пак двореца, но този път разгледай всичко - казал Мъдрецът.
И младежът наистина този път обиколил двореца и този път наистина разгледал с удоволствие всичко. Но когато се върнал в залата при Мъдреца с ужас забелязал, че е разлял капките олио в лъжицата.
- Ето в това е смисълът на щастието - казал му Мъдрецът.
Да съумееш хем да се насладиш на прелестите на света край теб, хем да не забравяш и за двете капки олио в лъжицата....
 
ЦВЕТА НА ЖИТОТО
 
МАЛКИЯТ ПРИНЦ
Антоан дьо Сент Егзюпери

…Но се случи така, че след като дълго бе вървял сред пясъци, скали и снегове, Малкият принц намери най-сетне един път. А пътищата винаги водят при хората.
- Добър ден – каза той.
Беше стигнал до градина с цъфнали рози.
- Добър ден – казаха розите.
Малкият принц ги погледна. Всички приличаха на неговото цвете.
- Кои сте вие? – попита ги той смаян.
- Ние сме рози – казаха розите.
- А! – рече Малкият принц.
И се почувства много нещастен. Неговата роза му казваше, че тя е единствена по рода си в цялата вселена. А ето че тук, само в една градина, имаше пет хиляди такива, всичките като нея!
“Ако види това – каза си той , - тя ще бъде много обидена…”
А след малко си каза: “Аз се смятах богат, защото имам едно-единствено цвете, а съм притежавал една обикновена роза…” И легнал на тревата, той заплака.
Тъкмо тогава се появи лисичето.
- Добър ден – каза лисичето.
- Добър ден – отговори учтиво Малкият принц и се обърна, но не вида нищо.
- Аз съм тук, под ябълковото дърво…
- Какво си ти? – каза Малкият принц. – Много си хубаво…
- Аз съм лисиче. - рече лисичето.
- Ела да играеш с мене – предложи Малкият принц. – Толкова ми е тъжно…
- Не мога да играя с тебе – каза лисичето. – Аз не съм опитомено.
- Ах, извинявай – рече Малкият принц.
Но след като помисли, добави:
- Какво значи “да опитомяваш”?
- Това е нещо отдавна забравено. То значи “да се свържеш с другите”.
- Да се свържеш с другите ли?
- Разбира се – каза лисичето. – За мен сега ти си само едно момченце, което прилича досущ на сто хиляди други момченца. И не си ми потребен. А и аз също тъй не съм ти потребно. За теб аз съм една лисица, която прилича досущ на сто хиляди други лисици. Но ако ти ме опитомиш, ние ще сме си потребни един на друг. За мене ти ще бъдеш единствен в света…Ще разпознавам шум от стъпки, който ще бъде съвсем различен от всички други. Другите шумове ме карат да се крия под земята, шумът от твоите стъпки ще ме вика като музика да изляза от дупката. И освен това погледни! Виждаш ли нататък житните нивя. Аз не ям хляб. За мене житото е безполезно. Житните нивя не ми припомнят нищо. А това е тъжно! Но ти имаш коса с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде чудесно! Житото, което е златисто, ще ми напомня за теб. И шумоленето на вятъра в житата ще ми бъде приятно…
Лисичето млъкна и дълго гледа Малкия принц.
- Моля ти се…опитоми ме – каза то.
- Какво трябва да направя? – каза Малкият принц.
- Трябва да бъдеш много търпелив – отговори лисичето. – Отначало ще седнеш малко по далечко от мене, ей така, в тревата. Аз ще те гледам с крайчеца на окото си и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения. Но всеки път ти ще можеш да сядаш малко по-близо…
Така Малкият принц опитоми лисичето. И когато наближи часът на заминаването, лисичето каза:
- Ах!….Аз ще плача.
- Ти си виновно – каза Малкият принц, - не ти желаех никакво зло, но ти поиска да те опитомя…
- Разбира се – каза лисичето.
- Но ще плачеш! – каза Малкия принц.
- Разбира се – каза лисичето.
- Но тогава ти не печелиш нищо!
- Печеля – каза лисичето – заради цвета на житото.
И добави:
- Иди да видиш отново розите. Ти ще разбереш, че твоята е единствена в света. Сетна ще се върнеш да си вземеш сбогом и аз ще ти подаря една тайна.
Малкият принц отиде да види розите.
- Вие никак не приличате на моята роза, вие не сте още нищо – каза им той. – Никой не ви е опитомил и вие не сте опитомили никого. Вие сте сега такива, каквото бе моето лисиче. То беше лисиче, подобно на сто хиляди други лисичета. Но аз го направих мой приятел и сега то е единствено в света.
-И розите се почувстваха много смутени.
- Вие сте хубави, но празни – каза им Малкият принц. – За вас не може да се умре. Разбира се, някой обикновен минувач ще помисли, че моята роза прилича на вас. Но тя сама има много по-голямо значение, отколкото вие всички., защото тъкмо нея съм поливал аз…Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали или дори понякога да мълчи. Защото тя е моята роза.
И се върна пак при лисицата:
- Сбогом …-каза той.
- Сбогом – каза лисичето. – Ето моята тайна. Тя е много проста: най-хубавото се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите.

КОСТЕНУРКА И СКОРПИОН

Веднъж костенурката отстъпила на молбите на скорпиона да го качи на гърба си и го пренесе до другия бряг на реката. Скорпионът седял мирно през повечето път, но току пред другия бряг не се удържал и ужилил костенурката. Костенурката се възмутила:
-Моята природа е такава, че аз се стремя да помогна на всеки. Затова помогнах и на теб. Как можа да ме ужилиш?!?
-Приятелко-отвърнал скорпионът-твоята природа е да помагаш, а моята-да жиля. И сега какво, ти се опитваш да превърнеш твоята природа в добродетел, а моята наричаш подлост?

НЕ ОСТАВЯЙТЕ СЛЕДИ

дзенска притча
Умирайки дзенският монах Бокудзю помолил учениците си да му донесат всички книги, които написал, и всичко, което бил казъл. Те донесли всичко, неразбиращи какво иска да прави той. А той започнал да прави огън от тях.
Учениците започнали да крещят.
Бокудзю, виждайки какво правят, казал:

-Аз си отивам и не искам да оставям нищо след себе си. Аз не трябва да оставя дори отпечатък от крака си. Отсега този, който иска да ме следва, ще трябва да следва себе си. Този, който поиска да ме разбере, ще трябва да разбере себе си. Ето защо унищожавам всички тези книги.

Кой е Буда?

Един монах попитал Бай Джан:
- Кой е Буда?
- А ти кой си? - отвърнал Бай Джан.

ПЪТНИЦИТЕ
(суфи притча)

Някакви пътници стигнали в подножието на високи планини, тъй като им казали, че на върха има несметни съкровища. Скоро те видели, че до върха водят много пътища. Тъй като искали да стигнат по-бързо, те се спрели и започнали да спорят кой път води догоре най-бързо. Не стигайки до съгласие, решили да обиколят селата в подножието и да разпитат кой е най-прекият път. Във всяко село те получавали един и същи отговори - всеки път, който започва оттук, води догоре. Останалите никъде не водят. Най-смелите от тях започнали да катерят и стигнали плато, от което дочули вик от върха:
-Не се съмнявайте, всички пътища водят дотук....
Изпълнени с радост те поели надолу обратно и започнали да обикалят отново селата и да съобщават какво са чули. Където жителите не им вярвали, те надавали викове и започвали да спорят.
Очевидно заради силния вятър те не могли да чуят цялото послание. А то било:
-Всички пътища водят дотук. Качете се по който и да е от тях....

ПЕПЕРУДИТЕ И ОГЪНЯ
 
Персийска притча

Три пеперуди, долитайки до горяща свещ, започнали да разсъждават за природата на огъня. Първата, приближавайки се до пламъка, се върнала и казала:
-Той свети.
Втората долетяла по-близо и, когато се върнала, казала:
-Той изгаря.
Третата, долитайки съвсем близо, влязла в него и не се върнала. Тя научила това, което искала да узнае, но вече не можела да го съобщи.

Получилият знание се лишава от възможността да говори за него, затова знаещият мълчи, а говорещият не знае.
 
ИЗТОЧНИ ПРИТЧИ
 
Веднъж сановникьт Рико помолил Нансен да му обясни старата загадка за патицата в бутилката. Той казал:
— Ако човек сложи едно малко патенце в бутилка и започне да го храни през гърлото, докато то порасне и стане патица, изпълвайки цялата бутилка, как може той да извади патицата, без да я убие и без да счупи бутилката?
— Рико — извикал Нансен и плеснал силно с ръце.
— Да, учителю! — отговорил стреснат сановникьт.
— Виж! — казал Нансен. — Патицата излезе!

***

Учителят Джошу започнал да изучава Дзен на шестдесет години. Когато станал на осемдесет, той достигнал Просветлението. Казват, че след това преподавал цели четиридесет години.
Веднъж ученик запитал стария Джошу:
— Вие учите, че трябва да опразним съзнанието си. Аз нямам нищо в съзнанието. Сега какво трябва да правя?
— Изхвърли го! — казал Джошу.
— Но аз нямам нищо. Как мога да го изхвърля?
— Щом не можеш да го изхвърлиш, изнеси го! Изпъди го! Опразни го! Само не стой тук пред мен без нищо в съзнанието!

***

Джошу запитал един монах, които за първи пьт бил дошъл в залата на храма:
— Виждал ли съм те тук преди?
Монахът отговорил:
— Не, учителю.
— Тогава заповядай чаша чай — казал Джошу.
После се обърнал кьм друг монах:
— Виждал ли съм те тук преди?
— О, да, учителю, неведнъж — отговорил той.
— Тогава заповядай чаша чай — отгоборил Джошу.
По-късно настоятелят на храма запитал Джошу:
— Как така все им предлагате чай, каквото и да Ви отговорят?
На това Джошу извикал:
— Настоятелю, още ли си тук?
— Разбира се, учителю — отвърнал той.
— Тогава заповядай чаша чай —казал Джошу.

 ДЗЕН КОАНИ

Монах запитал учителя Джошу: “Кучето също ли притежава природата на Буда или не?”
Джошу казал своята прочута загадка-коан: “Пустота!"

***

При УЧИТЕЛЯ Нанин дошъл посетител, за да го пита за учението Дзен. Но вместо да слуша, той непрекъснато говорел за собствените си разбирания.
След някое Време Нанин поднесъл чай. Налял чашата на госта, но продължил да налива и след напълването й. Накрая гостът не издържал.
— Не Виждате ли, че е пълна догоре? — попитал
той. — Не може да поеме повече.
—Точно така — отвърнал Нанин и най-после спрял да налива. — Също като тази чаша и ти си преизпълнен с твоите собствени идеи. Как можеш да очакваш от мен да ти дам учението Дзен, щом не ми предлагаш празна чаша?

***

Изпаднал в съмнение монах веднъж запитал Фукецу:
— Казвате, че истината може да се изрази без думи и без мълчание. Как става това?
Фукецу отговорил:
— Когато бях момче, напролет в Южен Китай, ах, как пееха птиците в цъфналите дървеса!


Обаку казал на учителя Хякуджо:
— Казват, че преди столетия един учител се преродил в лисица петстотин пъти, понеже давал отговори, неотговарящи на същността на Дзен. Но да предположим, че на някой учител задават въпрос след въпрос и той винаги дава правилни и мъдри отговори според Дзен. Какво ще стане с него?
— Ела тук, близо до мен — рекъл учителят Хякуджо, — и ще ти отговоря.
Ученикът пристъпил към Хякуджо и му зашлевил плесница. Той знаел че това е отговорът, който учителят възнамерявал да му даде.
Учителят Хякуджо се засмял.
— Винаги съм знаел че персите имат червени бради — казал той,- — а сега и познавам един персиец, който има червена брада.


***

Предстояло откриването на нов манастир и учителят Хякуджо трябвало да реши кого от монасите си да избере, за да го управлява. Той свикал всички, напълнил една ваза с вода и запитал:
— Кой от Вас може да каже какво е това, без да го назовава по име?
Главният монах. който очаквал да му бъде поверено ръководството, се обадил пръв:
— Стои изправено, кухо е, но не е гета.
Друг монах казал:
— Не е езерце, защото може да се носи.
Тогава се надигнал готвачът, най-низшият по сан. Той ритнал вазата с крак и водата се разляла по пода. Така той показал как се постига пустота. Хякуджо назначил него за настоятел на манастира.

***

Учителят Гутеи имал навика да вдига пръста си, когато обяснявал някои положения от Дзен. Един млад послушник започнал да го имитира и всеки път, щом Гутеи Вдигнел пръста си по време на проповед, момчето правело същото. Всички се смеели.
Един ден Гутеи се обърнал и го видял. Той хванал ръката на момчето, измъкнал нож, отрязал пръста и го хвърлил надалеч. Момчето побягнало с рев.
— Спри! — извикал Гутеи.
Момчето спряло и погледнало учителя през сълзи. Гутеи вдигнал пръста си. Момчето вдигнало своя пръст. После внезапно осъзнало, че го няма. За миг се поколебало.
Сетне се поклонило.




Прочут войн дошъл при учителя Хакуин и го запитал:
— Учителю, кажете ми: съществуват ли наистина раят и адът?
— Кой си ти? — попитал Хакуин.
— Аз съм Воин от личната гвардия на великия император.
— Глупости! — отсякъл Хакуин. — Кой император би държал такъв като теб? Приличаш ми на просяк.
При тези думи войнът задрънкал с големия си меч от яд.
— Охо! — рекьл Хакуин. —Значи имаш меч! Сигурно е твърде тъп, за да ми отреже главата.
При тези думи войнът не могъл да се сдържи, измъкнал меча и се заканил на учителя. А той продумал:
— Сега знаеш половината от отговора! Ти открехваш вратите на ада!
Войнът се отдръпнал, прибрал меча и се поклонил.
—А сега знаеш другата половина — казал учителят. — Ти отвори портите на рая.


***

По времето на Тецуген свещените будистки книги на китайски език още не били издадени на японски. Тецуген решил да ги направи достояние на своите сънародници. Намерението му било да отпечата няколко хиляди копия с помощта на изрязани дървени блокчета на отделните йероглифи. Тръгнал той от град на град да събира дарения за осъществяване на великото си дело. За десет години събрал необходимата сума и поръчал изработването на блокчетата.
Точно тогава река Уджи придошла и в страната настанал глад. Тецуген извадил събраните пари и купил с тях ориз за гладуващите. После пак се отправил на пьт да събира дарения. Бил еднакво благодарен и на дребните суми, и на златните монети. След няколко години парите отново били събрани. По това време в страната избухнала епидемия. Хиляди семейства останали без средства за преживяване, затова Тецуген дал всичко събрано на изпадналите в неволя. Когато бедствието отшумяло, той отново тръгнал да събира пари. Най-сетне неговото велико дело било завършено и той умрял спокоен. И сега може да се видят свещените книги, издадени от Тецуген на японски език. Но знаещи хора твърдят, че първите две негови издания, останали недостижими за човешкото око, далеч надхвърлят по значение третото.

***

Думите „Първият принцип", които красят портата на храма Оаку в Киото, принадлежат на четката на учителя Кодзен. Той ги написал отначало върху лист хартия, а по-късно те били изрязани върху дърво.
Ученикът, който му приготвял туша, стоял наблизо и наблюдавал работата на учителя си. По едно време се обадил:
— Не е много хубаво!
Кодзен опитал отново. Ученикът казал:
— Сега е още по-лошо!
И Кодзен опитал трети път.
След шестдесет и четвъртия опит тушът вече привършвал и ученикът отишъл да приготви нов.
Като останал сам, без чужди погледи, които да го смущават, Кодзен бързо написал още веднъж думите с остатъка от туша. Върнал се ученикът и се вгледал в последния надпис.
— Този път е прекрасно! — заключил той.



На ученика Докен заръчали да отиде до един далечен манастир. Той много се разстроил, защото смятал, че това ще забави учението му с няколко месеца. Затова казал на приятеля си, по-напредналия ученик Соген:
— Моля те, поискай позволение да дойдеш с мен. Има толкова неща, които не зная, а ако сме заедно, ще можем да разговаряме за тях и по този начин ще се уча, докато пътувам.
— Добре, — казал Соген. —Но нека те запитам: ако ти си гладен, а аз ям ориз, ще те засити ли това? Ако си сакат в краката, утеха ли ще е за теб, че аз крача с пълни сили? Ако мехурът ти е пълен, ще ти олекне ли, когато аз се облекча?

***

Кьоген давал на учениците си следната задача:
— Дзен — това е човек, който виси от дърво на ръба на висока скала. Той е стиснал със зъби една малка клонка. Не се е хванал за клоните с ръце, нито краката му са се опрели някъде. От ръба на скалата друг човек му извиква: “Защо Бодхидхарма е отишъл от Индия в Китай?” Не отговори ли, той е загубен. Ако отговори, ще умре. Какво трябва да направи?

***

Учителят Тосоцу построил три порти и карал монасите да минават през тях. Първата порта била учението Дзен. Чрез изучаване на Дзен можеш да прозреш истинската си природа. Но къде е тя?
Преминавайки през втората порта, можеш да се освободиш от раждането и смъртта. Но когато си труп, как можеш да се освободиш?
Минеш ли през третата порта, тялото ти се разпада на четирите елемента. Ала къде си ти тогава?

***

Госо казал:
— Да предположим, че срещнете на пътя един учител по Дзен. Не можете да го заговорите. Не можете да стоите мълчаливо. Какво можете да направите?
(На тази загадка отговорът на Мумон бил: “Да му прасна един!”)



Вакуан стоял пред портрет на Бодхидхарма. На картината Бодхидхарма имал брада.
— Защо този приятел няма брада? — попитал Вакуан.

***

Шудзан вдигнал тоягата си и я размахал пред монасите си.
— Ако наречете това тояга — казал той, — вие отричате вечния му живот. Ако не го наречете тояга, вие отричате сегашното му съществувание. Кажете ми, как предлагате тогава да се нарича?

***

Учителят Гецуан казал: „Кеичу, първият майстор на колела, направил две колела. Всяко имало петдесет спици. Да предположим, че отрежете главината? — Ще има ли тогава колело?"

***

Висш сановник се обърнал към учителя Такуан с молба за съвет как да прекарва дните си по-пълноценно. По цял ден, обяснил той, му носели жалби и доклади и това навявало у него скука.
Такуан взел четчица и хартия и написал осем йероглифа. Те означавали:
Всеки ден си отива безвъзвратно.
И най-малкият отрязък време
струва колкото къс нефрит.


Банкеи кротко поучавал своите последователи, когато проповедта му била прекъсната от свещеник от сектата Шиншу, който вярвал в чудеса и мислел, че спасението идва от повтарянето на свещените слова.
Банкеи не могъл да продължи беседата си и попитал свещеника какво има да каже.
— Основателят на моята религия — похвалил се свещеникът, — застанал на единия бряг на реката с четчица за писане в ръка. Ученикът му застанал на другия бряг с лист хартия. И през реката, по въздуха, основателят изписал свещеното име Амида върху листа. Можете ли Вие да извършите такова чудо?
— Не — казал Банкеи. —Аз умея да правя само малки чудеса. Например, когато съм гладен, ям; когато съм жаден, пия; когато съм обиден, прощавам.

***

Учителят Хойен Фосо казал: “Твърди се, че през живота си Буда е изрекъл пет хиляди четиридесет и осем отделни истини. Те включват истината за Пустотата и истината за Съществуванието. Включват истината за Внезапното Просветление и истината за постепенното Просветление. Не са ли всички тези истини положителни?
Но, от друга страна, Йока в “Песента за Просветлението" казва, че няма същества и няма Буди, мъдреците са само водни мехурчета, а великите умове — не повече от проблясване на светкавица. Не са ли всички тези истини отрицаващи?
О, ученици мои, ако кажете “Да”, вие отричате Йока; ако кажете “Не”, противоречите на Буда. Ако Буда беше сега тук, сред Вас, как би решил този проблем?
Ако знаехме къде точно се намираме, всяка сутрин щяхме да задаваме въпроси на Буда и всяка вечер щяхме да го приветствуваме. Но тъй като не знаем къде сме, аз ще Ви издам една тайна: когато казвам “това е така”, може би не изричам положителна истина. Когато казвам “това не е така”, може би не отричам отрицателна истина.
Обърнете се на изток и вижте свещената Западна земя (Будисkият рай, наричан още Чистата земя или Земята на Буда); обърнете се на юг, за да Видите Полярната звезда.”

***

Секкьо запитал един от монасите си:
— Искаш ли да хванеш Пустотата?
— Ще опитам — отвърнал монахът. Вдигнал ръце във въздуха и свил юмруци.
— Не е много добре — рекъл Секкьо. — Не си уловил нищо.
— Добре, учителю — съгласил се монахът, — моля ви, покажете ми как.
Тогава Секкьо хванал носа му и силно го дръпнал.
— 0х! — извикал монахът. — Заболя ме!
— Ето, така можеш да уловиш Пустотата! — гласял отговорът на Секкьо.



Ученикът Доко отишъл при учител по Дзен и казал:
— Аз търся истината. В какво състояние на духа трябва да се обучавам, за да я открия?
Учителят отговорил:
— Не съществува дух, затова не можеш да го поставиш в състояние. Няма истина, така че не можеш да се обучиш на нея.
— Ако няма дух и няма истина, защо тогава тези монаси се събират всеки ден пред Вас — нали за да изучават Дзен и да се подготвят за него?
— Но тук няма и педя място — възразил учителят, — така че как могат да се събират монасите? Нямам дори език, за да ги викам и обучавам.
— О, как може да лъжете така? — възкликнал Доко.
— Но ако нямах език да говоря на другите, как мога да те лъжа? — запитал учителят.
Тогава Доко с тъга промълвил:
— Не мога да следвам мисълта Ви. Не Ви разбирам.
— И аз сам не мога да се разбера — отговорил учителят.

***

При учителя Банкеи дошъл ученик с молба да му помогне да се освободи от своята гневливост.
— Покажи ми тая своя гневливост — подхванал Банкеи. — Изглежда е много интересна.
— В момента не е у мен, затова не мога да Ви я покажа — отвърнал ученикът.
— Добре тогава — продължил Банкеи, — донеси я, когато я имаш.
— Но не мога да я донеса, точно когато я имам — възразил ученикът. —Сигурно ще изчезне, докато я нося
— В такъв случай — заключил Банкеи, — струва ми се, че тази гневливост не е част от истинската ти природа. А ако не е част от теб, тя трябва да идва у теб отвън. Съветвам те всеки път, когато влезе в теб, да се биеш с пръчка, докато тя не издържи и побегне.

***

Чокеи и Хофуку обсъждали постулати на дзен-будизма. Чокеи казал:
—Дори за архат (архат — Този, който се е освободил от всички заблуждения." След смъртта постига нирвана, тъй като завършва веригата на неговите прераждания), постигнал Просветление, може да се каже, че все още е подвластен на трите пагубни порока (омраза, алчност и безразсъдство). Но Буда никога не изрича нещо, предизвикващо съмнение. Каквото и да каже, Винаги е абсолютна истина. Какво мислиш ти?
— Според теб какво е словото на Буда?
— Глухите не могат да го чуят.
Хофуку възразил:
— Ти се отдалечаваш от смисъла.
— А според теб какво е словото на Буда? — попитал Чокеи.
— Изпий чаша чай, монахо-братко — отвърнал Хофуку




Малкият Тойо бил само на дванадесет години. Тъй като бил послушник в храма Кенин, искал да му дадат някоя загадка коан за размишление като на по-напредналите ученици. Затова една вечер, в часа за посещения, той отишъл при учителя Мокурай, ударил леко гонга, за да извести за присъствието си, поклонил се и седнал пред него в почтително мълчание.
Най-после учителят продумал:
— Тойо, покажи ми звука от пляскането с две ръце.
Тойо плеснал.
— Добре — рекъл учителят. — Сега ми покажи звука от пляскането с една ръка.
Тойо мълчал. Направил поклон и се оттеглил, за да обмисли задачата.
На другата вечер се върнал и ударил гонга с длан.
— Не е така — казал учителят.
Следващата вечер той отново дошъл и с една ръка показал как гейша свири на шамисен (популярен щипков инструмент).
— Не е така — повторил учителят.
Следващата вечер Тойо имитирал звука от капеща вода.
— Не е така — потретил учителят.
На другата вечер Тойо възпроизвел звука на цикада.
— И това не е — заявил учителят.
Десет вечери Тойо опитвал различни звуци. Накрая престанал да посещава учителя. Цяла година размишлявал върху разни звуци и отхвърлял всички, докато най-после го озарило Просветлението. Завърнал се почтително при учителя. Без да удари гонга, седнал и се поклонил.
—Чух звук без звук — казал той.

***

Един монах попитал учителя Еикаи Даишу:
— Какво е висша нирвана?
Учителят отговорил:
— Да не се оставяш само да следваш предопределението на карма.
— А какво е предопределението на карма?
— Предопределението на карма е да се стремиш към висша Нирвана.