113 САЩ.Новогодишна баница късмети раздава:здраве, успех и бейби бум предвещава!

Аз.Живяхме в центъра на София,деца на улицата нямаше,родителите ми не намираха за редно да съм по квартала сама,село нямаме.Не ми е липсвало и няма катастрофални (мисля си ) последици за развитието ми.
*
Книгите от моето детсто засега Ния не харесва,не настоявам.
*
ТВ мразя аз лично дълбоко и със страст, баща им гледа,децата също около 30мин/ден 4-5 дена на седмица и пак ме дразни.
*
Моркови вс.джънк става,но не винаги За мен 1 път от 10 е огормен успех и се гордея дълго после с решението на детето!
*
Инак опитът ме научи на много по-малко категоричност и "никога,изобщо" както и на критично четене на науката по темите с детско развитие,отглеждаме човеци,не леща върху памук,изисква се непрестанна ре-адаптабилност,пре-преценяване и не рядко се налагат решения които преди 6 години щях да заклеймя като "лошо родителстване"без да се замисля. Всеки решава сам как да се справи с тази дилема..

Като сме заговорили за занимания с децата, да споделя за някои мои находки от пътуването до БГ. Страхотен диск с руски песнички намерих в една книжарница до Попа: "Детские Песенки" - с тях лягаме и с тях ставаме  Много хубава дървена азбука на Кроки тойс - всяка буква е като малък пъзел. А от Славейков намерих два тома с дебели корици "Имало едно време" на Фют - това са класически приказки с много хубави картинки и добър превод (за разлика от повечето по пазара).

Анет, мерси много за топките! (Малко късно ги видях, ама рожденника нали не разбира ще почака малко да ги набавим).

Здравейте момичета  
Гледам за ТВто се се хванали, хайде да ви кажа и моят опит до сега, ами на малката не и е интересно тя е на 9мес и аз рядко и го пускам, но когато ние гледаме с баща и тя изобщо не се заглежда а си играе с играчките, при нас пък проблема е с обикалянето на къщата и искането все на ръцее, сега сме и взели една оградка и търся  килимче дайте някой саит а ето я оградката
http://media.snimka.bg/5233/016721229.jpg

Максимално допустим размер на изображение,
публикувано в мнение:
ширина /дължина/ - до 600 пиксела
височина - до 600 пиксела

Страхотна тема сте захванали. Ние например телевизия почти не гледаме, но съм свалила доста детски книжки+ огромното количество детски книжки от личната ми колекция в България, които смятам да премъкна тук. Винаги съм смятала, че книгите развиват въображението. Относно детските филмчета - аз все още си гледам Ну погоди, и му се радвам. Мисля си, че детето трябва да има други занимания, не само телевизията. За определените възрастови групи имаше какви неща най-добре възприемат от детския мозък - например кога е най-благоприятно да се учат езици или нотно писмо ( това по спомени от лекциите по училищна психология).

Анет, вие заден двор нямахте ли  

Ние нямаме кабел в къщи, хващаме само местната телевизия, която никой от нас не гледа. Изключително рядко е да седна да гледам новини ( веднъж на няколко месеца), каквото ми трябва си го намирам онлайн. За хлапетата ( а и за нас понякога) има Нетфликс, който е закачен за ТВ-то, в кю-то на нетфликса слагам само това, което съм одобрила за децата, те си избират от това, което е там. Няма реклами, няма зарибявки. Този контрол засега при мен работи. Обикновено докато хлапетата гледат нещо, аз се възползвам да свърша някоя и друга работа, която не мога с тях наоколо, не виждам защо трябва да седна и да гледам с тях ( след като знам какво гледат)  и да ги пазя, за да кажа, че ТВ не ми"забавлява децата". Най-вече гледат образователни филмчета така или иначе и после си говорим за тях. Например има една документална поредица по Дискавъри за подводния свят, която им направи много голямо впечатление и беше хит доста дълго време.

Телевизия им се събира около 4-5 часа на седмица( вкл почивните дни, когато правим всичко друго, но не и да висим пред телевизора), понякога повече, понякога по-малко. Работата е там, че вече и с видеоигрите трябва да се борим и за мен това е по-големия проблем. калин вече е голям, 90% от съучениците му имат Wii и е просто страшно! И както за всяко нещо, ако просто оставиш нещата на самотек, нищо добро не излиза. Ходя, интересувам се, чета за всичките игри, които той ми говори и преценявам какво да му взема, за да е нещо, от което наистина ще научи нещо, а не празноглаво кликане. Много е трудно...аз не съм и голям фен на игрите по принцип та съвсем.  Засега удържаме фронта, играе се максимум 30 мин, като това задължително не е всеки ден, дори се старая докато е на училище през седмицата да го изключим изобщо, а само събота и неделя.

За книжките и филмчетата от моето детство не страдам. Опитах се да чета книжките- засега няма интерес, за филмчетата има интерес, обаче аз дълбоко се покъртих след като гледах една част от тези, които съм харесвала като малка. Като започнем с Ну Погоди, където вълка в 99% от филма пуши. Ясно, че е лош герой, но това направи толкова голямо впечатление на децата, че се наложи да се обясняваме и т.н. и просто го баннах отвсякъде. Розовата пантера понякога има доста...хм...съмнителен хъмор, въпреки, че и тя е хит сред децата. А някои от приказките пък и техните екранизации са си направо обезпокоиелни. Вече не пускам нищо само " на спомен", гледам първо и ако преценя, че става пускам.
Не знам Мики за каква невинност говориш в старите филмчета и книжки, но тези, които излизат сега определено повече ми допадат и на мен, какво остава на децата. Смятам, че са по-съобразени с това в каква среда и с какви ценности растат те в момента. Аз съм на мнение, че няма нужда да налагаме някакъв модел, само защото ни се струва, че той при нас е работел. Има много стойностни неща, които са нови и на които си заслужава да се даде шанс, пак казвам, това е моето мнение.

Лени, има и такива като детската кухня, доставят до вкъщи, даже може и за цялото семейство да доставят. Мисля, че са най-разпространени на западното крайбрежие, но може и по други места, стига да има пазар. На мен най-много ми хареса като идея, това което Анет беше казала за тяхната градина, че по поръчка правят манджа за цялото семейство за някоя специфична вечер. Не се хаби бензин за разнасянето, ами направо ти си го прибираш заедно с детето. Анет, за това колко предварително се обаждаш?

Миме, най-добре да обезопасите цялата къща. На мен така ми беше много по-лесно и доста по-безопасно от огради, които скоро ще се опита да прескача.

Абсолютно подкрепям Атти! Няма спасение от любопитните детски ръчички, тъй че колкото по-отрано се започне обезопасяването на къщата и свикнеш с мисълта, че ще се пипа навсякъде, толкова по-добре за всички. Така и "инциденти" се избягват, и разочарованията са по-малко.

Не вярвам изобщо в ползата от ТВ или дори образователни ДВДс за деца под 2 години. Има много изследвания на тая тема и самата академия на Амер. педиатри не препоръчва ТВ  под тази възраст.  Речник и въображение под 2 год. трудно се развиват от ТВ (не че абсолютно изключено, но най-добре е активен интеракшън с живи същества, които отговарят, допълват, реагират, етс.).  Детето не е гледало никак ТВ или дори видео докато стана на 2. Сега си признавам, че не знам как съм го направила и че ако имам второ не знам дали ще  успея да повторя това.  Просто при нас не се гледаше ТВ.   Сега детето гледа ПБС и избрани от мене филмчета.

От книгите, които аз обичах, харесва Пипи, Карлсон, и Мери Попинз. Иначе вече сама си избира какво да чете.

П.С. В Блумингдейл имат кашмирени суетърз и туин сетс на 50 % ако някой се интересува.

Лени,имахме да,ужасно малък,вътрешен,който вървеше със зла баба живееща на приземния етаж, не се толерираше шум и в името на добросъседските отношения ми измисляха други занимания.
Атти,същата сутрин мяташ мейл/телефон и взимаш и дете,и манджа;може и по-отрано,разбира се.Страхотни са им менютата , не е компромис с качество за сметка на удобство,баш както обичам
Детска кухня с една дружка тук мислихме,тя проучи детайлно,не е лесна работа (и хотелът за деца, и той не ).Има алтернативи тип
htt://dreamdinners.com/main.php?static=howitworks
някои приготвят спец.за деца диета,но за нас е скъпо..

Любимата ми тема
Като попита Мики, знаех си, 4е ще стане дискусията.

Вси4ко е баланс, не е хубаво детето да е пред тв цял ден, не е и хубаво да е оставено само в ъгъла с куп игра4ки или разговорите с него да са само поу4ителни.
Аз съм била дете с много ограни4ения. Като станах студентка и заминах за София, бях като отвързана.

Мъжа ми от друга страна е гледал доста ТВ като дете. Не е имал по4ти никакви ограни4ения, стига да е в границите на нормалното.
 
Също е важен, може би най-важен нашият пример. Свекърва ми 4ете постоянно, у тях навсякъде има купища с книги, такива са братята и сестрите му, такъв е и мъжа ми.  Вси4ките тия книги, за които споменавате, 4е американците, с които сте се срещали не са 4ували за тях, у дома нямаме такъв проблем
Даже откакто сме женени са про4етени Гераците, Под игото, доста за нашата история и се цитира Хаджи Димитър

Детето до преди 2 не забелязваше тв. Пускала съм му бейби Моцарт, за да мога да се изкъпя и му харесваше. Сега гледа, но и той като Елла, гледа за 15-20 минути, после иска да играем с куб4ета,донесе книжка и тн. Това лято заради жегата и липсата на кола да го изведа някъде се побъркваше в къщи, колко 4аса мислите, 4е енерги4но дете може да реди куб4ета, лего, играе с плей доу и 4ете ... запо4ваше се вадене на вси4ко от шкафовете, наводнения на банята, мрънкане и тн, та гледането на тв за по 4ас на ден ни запази и двамата да не превъртим. Беше му интересно, а и запо4на да у4и много думи на английски, букви, песни4ки и т.н..Много по-бързо попива от детски предавания, отколкото от мен и баща му, въпреки вси4ките ни ежедневни усилия...та вси4ко с мярка трябва да е

Леле като ви слушам като цяло за отглеждането и възпитанието на децата и къдриците ми се изправят- усещам се колко малко съм подготвена и колко много имам да чета.Единствено ме успокоява мисълта, че майка ми е детска учителка и без да звучи нескромно много добър педагог.Хубаво е, че покрай една американска програма по която работеха е много в крак с новостите и поне ще мога да разчитам на нейната помощ.
Поне имам време да попрочета малко литература по въпроса, а и както една приятелка с 5 месечно бебче каза- ще ми дава и тя материали, който е отсяла.Добре, че сме с много сходни виждания...

Иначе аз снощи си намерих Пипи и я дръпнах от нета- на места съм се смяла с глас та чак мъжа ми каза да му разкажа защо....

Тандоори най- вероятно си много права за филмчетата- аз вчера просто се присетих и си признавам, че много от тях не си ги спомням в детайли, а като цяло имам хубави спомени...

Клер, честито!!!!!! Прекрасна новина!!!

Аз бях 3 дни в една затънтена къща, затрупана от сняг, с камина, вино и приятели от колежа.  Кеф без нет, телевизия и филми.

Аз съм с Анет за мярката, и никога не казвай никога. Но все пак телевизор в стаята моите няма да имат дълго време още  .

Ама хора, те моите деца до преди 3 годишна възраст не можеха да се заседят пред ТВто.  Пускала съм на Дени филмче когато е била на 4г. по същото време Лъчи е била на 2г и половина. Ами малката повече от 10 мин не стоеше пред Твто, ставаше и почваше да си играе с нещо. Същата беше и Дени като по-малка. Започнаха да се заглежда във филмчета, и то кратки, след 3 годишна възраст. След 4-5 започнаха да гледат и по-дълги.  Но определено ако постоят повече от час и нещо пред ТВто и стават като Ноли - мрънкат за щяло и нещяло, почват да се карат, като зомбита са. Така че филмчета гледат събота и неделя по 1 на ден. През седмицата не остава време за ТВ в нас, почти не го пускаме.

Миме, обезопаси къщата, махни я тази оградка. Точно след 10 дни детето ще почне да пищи всеки път като я слагаш в нея и да се опитва да излезне.  Обезопасена къща, свободно дете, спокойни родители!