И да стори ми се мизерно.Те спяха на дюшек на земята и навсякъде се въргаляха парцали.Нямаха дори легло.Ами колкото и да не е чисто в една болница,поне не се спи на земята все още.
Не всички имат финанси. Много хора живеят по-мизерно и без куче. Това означава ли, че не трябва да имат деца? Всеки си избира как да живее, в случая родителите избират начина на живот и на своите деца. Майката е само на 22г. ошашкана, репортери, предполагам и език не знае добре, или пък изобщо....определено доста стресираща ситуация.
Тук като ми дойде жена, за да види как живее детето, да ми каже къде мога да го водя за прегледи и т.н. абе само полезно инфо ми даде. Ами аз бях доста притеснена. Сигурно и според нея аз си гледам детето мизерно, защото нямаме пердета в стаята, наличието на куче и т.н., знам ли?!
Аз в болницата тук се чувствах ужасно. Отношението на персонала беше страхотно. Но в стаята бях с отвратителна жена, постоянно прииждаха хора с манджите в тигани/предполагам знаете колко е ароматна арабската кухня/, вдигаха шум, мляскаха, пърдяха, кихаха....ужасссс. Съседката ми по стая ходеше гола-това определено не бе най-приятната гледка на света, повярвайте. Пъшкаше сякаш ражда....мога да изброявам до безкрай...А като ми се изсипаха 2 поредни вечер 9 броя нейни сънародници в 21"30ч. бях на ръба на полудяването. Ходих да се оплача на персонала, идваха да се разправят с нея...не могат да ги изгонят бе. Това е ужасно нагло същество. На вторият ден идват да правят изследване за слуха на детето ми с апарат...трябва да се пази пълна тишина и детето да е в покой. Ами свекървата на съседката-стара, сбръчката и миризлива арабка в този момент влиза с 3 торби багаж и започна да разопакова и да показва на снаха си какво й е купила. Шумолят пликчета, с докторката я чакаме да спре, но при 3 молби от страна на док. тя не спира. Накрая както не знаех език добре, така се развиках...бях полудяла, и да видите как ми идваха думите една след друга. Спирам, че стана роман.
Ако зараждам пак някой ден, пак ще потърся лекарска помощ в болница, защото ме е страх и не бих родила вкъщи. Някак психически се чувствам по-сигурна в б-ца, но на 100% ще искам самостоятелна стая.
Бейби мамче, и ние днес водихме малкото на консултация. Качин е 500гр. за 1 месец. Док. каза, че е супер, няма място за притеснение. Аз също не се притеснявам все още. Мисля др. седмица в четвъртък да го заведа да го премерят...ей така за сверка на часовника.
Пораснал е с 3см. Биха му Инфанрикс. Следващият месец Инфанрикс/този път в др. аптека открих 6-валентен/ и Превенар. На Ема ще слагат Менингококова ваксина и Приорикс. Ще водя мъжът ми с мен, че с 2 броя ревльовци не ми се мисли. Въпреки, че малкото днес през цялото време се хили на педиатъра си, на ваксината не заплака изобщо.
В четвъртък сме на ортопед, още днес щяха да ни приемат, но нямахме време, трябваше да вземем Ема от училище.
Жени, Мууни, направо не знам откъде вадите такива железни нерви. Ама къде са мъжъте ви питам аз? Аз ще изселя моя с все родата му и хич няма да ми пука кой какъв е и за какво се бори.
Много пъти съм казвала, че моето спокойствие и това на децата ми е преди всичко. Егоист безподобен съм, но дали заради това, или защото родата на мъжа е от що годе тактичните не съм имала проблеми от това естество.Много изписах май , ставам

определно ми се малее нещо. Като се има в предвид, че първия месец беше качила 1300кг, а сега толкова малко


Ако лекарите не мислят само за себе си, и за това как на тях им е по-лесно и удобно да се ражда...света за раждащите жени в България щеше да е много по-хубав. И родилките нямаше да си тръгват травмирани от болниците. Това е много дълга и обширна тема. Но поста ти ми звучи груб и без грам съчувствие като майка и наскоро родила жена.
Имам чувството, че си довлна от факта, че са я шили без упойка и са я наказали за смелостта да иска да роди естествено. 
и хубава детска стая.

,както и при всички други октомврийски бебешоци