Германска нова медицина - 5 част

Здравейте,
по прочетох темата малко бегло и ако се повтарям с вече разискван въпрос моля да бъда извинена.Проблема е следния, дъщеря ми почти на 4 години ходи на градина от септември.Още плаче, всяка вечер ляга да спи с уговорката че не иска на градина.Заспива много късно, сутрин става с рев че не иска на градина.Като я заведа започва пак да плаче, после се успокоява и учителките казват че е спокойна и се вписва чудесно в групата.Защо обаче продължава да не иска да ходи не зная.Учителките са внимателни, може би едната е малко по строга но не вярвам да превишава правата си.Но така или иначе тя и при двете учителки плаче.Кашля от нова година без видима причина, лекувахме 2 пъти хрема с хомеопатия от тогава но кашлицата остана.Другия и проблем е че не иска да сяда на гърнето по голяма нужда.Пробвах с какви ли не методи, всичко действа еднократно и така до след 3 дни.И ако не я подканя аз няма да се "изака " и седмица.Прочетох че проблемите с дебелото черво са знак на скрит гняв.Да ми е жива и здрава е доста палава, признавам си че и се карам защото белите които прави са направо стряскащи.Може би така и аз я предизвиквам за гняв но как да и говоря спокойно като прави неща които ме карат да и се чудя на акъла   Какво бихте ме посъветвали, опитвам се да и говоря но тя си знае нейното и не иска да ме чуе, гласа ми остава като глас в пустиня  

Мая, повечето деца са така...
Ако детето е привързано към теб, не иска да ходи на градина. Дори и там да е интересно в душата му има болка и мъка, че е отделено от майка си. То не може напълно да разбере, че мама трябва да работи, за да има пари и докато този модел не се утвърди, ще има кашлици, сополи и други подобни "детски" проблеми.
Това от една страна; от друга, ако и в детската учителките не се държат добре, тя не ги харесва или други деца я дразнят по някакъв начин, пак се отразява.
Опитай се спокойно да говориш с нея за всичко, да й обясняваш кое, защо и как - това ще се "набива" в мозъка и един ден ще даде "плод".

Възможно е и поради гнева, който изпитва заради градината (ако изпитва такъв) да не иска и да се изхожда. Тя не е ли голяма вече за гърне? Моят син е почти на 3, но се "кефи" да сяда на тоалетната чиния...

Имай предвид, че любовта поражда любов. Не може ние да се държим както си искаме и да очакваме отстреща адекватна на желанията ни реакция!
Както се казва в Библията: "Любовта всичко търпи, .... не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, .... всичко търпи!"
Ако на мястото на думата любов сложиш твоето име - се получава интересно...

И (почти) невъзможно... Но си заслужава човек да продължава да опитва...

Това от Послание на ап.Павел към  Коринтяните ли е...интересна хрумка 

Да, Кристиян, имали сме такива периоди неведнъж, за съжаление неуспешни. Сега, като се замисля, май всеки път, когато дори само мъжът ми си помисли, че иска да се махне откъщи, от родителите си, след това му се възпалява и подува "опашката". Предполагам, че това е конфликтът. Ако е така, много ти благодаря за насоката! 

Няма за какво
Дано това е конфликта.
Най добре е да разговаряте за това нещо и е много вьзможно той да си излее душата напьлно,което ще омекоти конфликта.
Обикновено човек знае инстинктивно дали дадена ситуация му предизвиква и органичните симптоми.
А защо  не можете да се махнете от този дом и какво му е толкова лошото там?
Питам,за да се опитам да намеря друго решение,оставайки там,но и в сьщото време да не активира повече този конфликт.

Да, 13-та глава.

Здравейте ! Имам един въпрос към специалистите по тази тема.Става въпрос за майка ми жена на 55 години,която е имала труден брак , стигнал до развод по нейно желание,тя е добър специалист в нейната работа , перфекционст, стриктна и много всеотдайна жена и майка ....Имала е язва , сега има високо кръвно налягане ,но нейният голям проблем е че качва килограми.Сега е 135 кг , правила си е различни изследвания ,които са с добри показатели , мисля че изследва и различни жлези с вътрешна секреция, храни се много малко , обича плодове и зеленчуци и постни храни ,  и смятам ,че нейното затлъстяване е на емоционална основа .,т.е емоционално затлъстяване .по принцип не обича да споделя , трупа всички емоции в себе си , обича да издига другите хора на пиедестал , помага много на хората -даже и на който не трябва .В брака си е имала много трудни моменти с баща ми , обиди ,напрежение , искала е да се разведе още на младини , но нейните родители не са я подкрепили ,поради простата причина "какво ще кажат хората ".Откакто се е развела вече почти 6 години е качила около 30 кг , като за последната  година 15 кг.Тъжно ми е  и мъчно като я гледам така .Сега заминава за София в клиниката за метаболитни проблеми , да видим и там какво ще кажат ,но все си мисля че всичко идва от нейната  наранена душа и трябва да открия защо тялото и иска да бъде дебело .Надявам се някой да ми отговори ! Забравих да кажа ,че направи алергия преди години -загуба на глас , винаги има една постоянна кашлица и пие много противоалергични сиропи , които вече не поматаг.Преди няколко години преди развода много продължително време беше се изгубила гласа и имаше силна и задушаваща кашлица .Тогава лекарите казаха , че има алергия към влажният въздух във Варна , ама да ли към влагата е непоносимостта и или към баща ми ,кажете вие ?

Tdon, това е ключовият въпрос.    Тлъстинките са вид защита.  От какво -  само майка ти знае със 100% сигурност.  Има една книжка 'Методът Гейбриъл', която изследва възможните причини - там може би ще открие своите отговори.
Но .. защо не оставиш откриването на отговора лично на нея?
Сигурно усеща тревогата ти и загрижеността ти и това я натоварва допълнително. Лично мнение   

Фъстъче , благодаря,аз тази книга я поръчах по интернет и чакам да ми я доставят с още една ,свързана с техника за емоционално освобождаване.Направила съм правописна грешка ,не аз ,а тя искам да открие защо тялото дебелее.Просто аз и сестра ми сме и показали ,че стоим зад нея и  има нашата подкрепа .

Тдон,
Тук има синдром на два конфликта.Единият се намира в решена фаза,който не знам кой е.Другият е ексистенциален конфликт.Нужно е да се направи изследване на бьбреците,за да се потвьрди преди да мога да кажа нещо повече.
Прочети за този тип конфликти,за констелацията и говори с майка ти дали е вьзможно да е изживяла такова нещо.
Така както си го описала сьм 100% сигурен,че конфликтьт е ексистенциален и се отразява и на бьбреците.Затова и дебелее,сьбира вода,намалява уринирането на количество,с цел оцеляване.Това е програмата на организма.

Благодаря Кристиян!Изследвания свързани с бъбреците мисля , че не е правила.Има в нейният живот случки , които са я наранили доста , за които разбрах наскоро .Надявам се ,че ще се справи с проблема .Пътят е дълъг , но не и  непреодолим.

И мен ме интересува конфликта при пълни хора ( добри и чувствителни) с бъбреците-може ли да се каже по-общо какъв е проблема им за решаване,или всеки случай е отделно.

И друго-от известно време се заканвам с пръст  на децата ( после ми гложди,че им се карам)- и на двата пръста ми се появиха рагади и суха кожа ( като екзема,но не ме сърби). Смених препарата за миене,ползвам скъп крем,пия рибено масло-без ефект.Има ли нещо буквално в това,или е чисто съвпадение?

Благодаря 

Всеки случай е различен, защото напълняването = Синдром = активен екзистенциален или бежански конфликт е придружен с лечебна фаза на която и да е биологична програма.
т.е. ако съм в лечебна фаза на произволна СБС и в това време се активира екзистенциален конфликт ("изгубих всичко", "провалих се", чевствам се не на място, отхвърлен, изоставен,....), който засяга бъбреците, тялото ще започне да задържа вода около органите, които се лекуват и човекът може да изглежда напълнял.
Такива състояния са подаграта, асцит, уголемен черен дроб, плеврална ефузия, голям мозъчен оток и съответно могат да бъдат доста опасни.

Въпрос на време е да си купим жилище и да се изнесем. Не, че е голямо зло да живеем у родителите на мъжа ми, но има доста голяма непоносимост и разминаване между възгледите на нашите поколения, трупани с годините, които явно започнаха да "избиват" вече и в болести. Докато не научих за ГНМ, не съм си помисляла колко много са допринесли тези разногласия за влошаване на здравето ни. Аз до голяма степен съм си решила проблема, като си "навих" да не обръщам внимание на свекърва ми в изказванията й и да живея с мисълта, че скоро това ще приключи, но мъжът ми, който все пак й е син, не може така лесно да игнорира всеки път намеците и отношението й към нашето семейство.