"Сама съм и искам бебе" - евентуално продължение

Бях на около 7-8 години, когато за първи път се престраших да попитам майка си защо е още с баща ми. Още си задавам този въпрос, на нея - вече не, естествено.

Категорично спирам да чета темата! Ако някой желае да си контактува с мен, да ми пише на лични - ще се радвам.

Натали Никол, един съвет - отиди на психолог!

Продължавам да твърдя, че всяка жена, която иска да има дете, има абсолютното от Бога дадено й право това да й се случи, както и да се е стекъл в друго отношение нейния живот!

Момичета, аз съм с вас!!!!

(Не че ме познавате, но ей така - един човек вярва, че имате право да сте щастливи заради себе си и пълноценността на своя собствен живот, така както вие го чувствате. Точно както всяка жена, която няма желание да има деца е в пълното си право да организира живота си по начин, различен от майчинството и пак да постигне своята лична пълноценност.)

Здравеите, отдавна не съм писала и само чета и много ме натъжава като гледам колко агресивен е станал форума.
Не мога да разбера защо тук се месят хора, които не ги интересува това. Та това е тема за да ни помага в това трудно решение и на които не му харесва и няма нищо общо - теми бол из форума. Да си намери друга и да си пише колкото си иска.
Достатъчно трудно е това да вземеш това решение да си един самотен родител, но по добре така отколкото никакъв родител.
Аз също съм израснала с един баща, който едно че не ми е бил никакъв баща,а пък на всичкото отгоре по добре да го нямаше, но както и да е. Може би и за това ми е по лесно да взема това решение да съм самотен родител.
Нединка не спирай да пишеш и четеш. Нека не обръщаме внимание на хора , които не са за тук. Важно е да се подкрепяме.
Всеки си има някакъв живот, който на дали се е стекал така както сме го искали. На дали тук всички сме мечтали за това да сме самотни родители. Сигурна съм че всяка е искала един баща за децата си, едно хубаво семейство и надявайки се че това може да се случи се чуди дали това да е самотен родител е правилно.
Аз съм за да не се чака вечно и в един момент ни дете , ни семейство.
Жените си имаме една репродуктивна възраст за съжаление и по добре да действаме по навреме, та ако ще да е с донор.
По важно е да създадеш един човешки живот, едно дете , а не  да имаш там някакъв мъж до себе си- поне за мен. Как ще си пълноценен иначе после. За какво си се борил, защото по моите наблюдения всички тези жени, които искат дете от донор са все силни жени, които имат една хубава кариера, устроили са се добре и са готови за това да имат дете.
Около мен имам и женени и такива, които са разведени и дори приятелка с дете от донор.
За съжаление искам да ви призная, че тези които са с мъже са най тъжни.
Е пак много се разписах, но искам да ви подкрепя за каквото и решение да вземете - важното е да създаваме дечица .

Здравейте момичета!
Шапка ви свалям за куража да вземете това решение!
Аз не съм сама, имам мъж, нямаме деца за сега и не сме мислили (на глас) по въпроса, но ако бях сама бих се присъединила към вашите редици. Няма нищо по-хубаво от смейство с двама родители, които живеят хармонично НО, за миналата година мисля броят на разводите надхвърля 50% от сключените бракове. Това е достатъчно показателно, в какво състояние са повечето семейства, защото освен тези 50% , има и много, които се търпят по различни причини и не се развеждат, но това не значи че децата им са щастливи.

Подкрепям ви, прегръщам ви  и ви желая много детски усмивки и щастливи и слънчеви дни!

Натали Никол, отиди на лекар и прочети това,което си написала.Ама се постарай да четеш все едно не си го писала ти......дали няма да съжалиш майката в тая история.

Да действаме момичета.......заслужаваме. ....... ..... .....

Аз не разбрах, коя от вас се престраши и предприе решителна крачка в тази посока да бъде сама и да има дете. Една жена взела такова решение има нужда от подкрепа и упора. Искам да обменя информация и опит именно с такива момичета.

Аз чакам донор вече три месеца и шест дни ....И не се знае още колко трябва да го чакам, ама се надявам в идните месец-два. Заради толкова чакане, струва ми се, заслужавам поне един Хю Грант или Джордж Клуни 

Благодаря Нединка, след толкова четене видях нещо конкретно и точно. А би ли споделила с мен каква е процедурата, за да ти се налага толкова да чакаш? Имаш ли някакви изисквания и критерии към донора или просто няма избор, каквото ти се падне  ... Пожелавам ти, чакането да си заслужава.

Tanamana, нямам никакви изисквания към донора. А и да имам, няма кой да ги чуе. Политиката на прехвалената клиника, в която ходя, е детето да прилича максимално много на майката, т.е. записват моите характеристики (ръст, тегло, цвят на кожата, косата, очите) и по тях те избират донора. Направих си устата за сини очи, тъй като много харесвам хора със сини очи и тъмна коса (аз съм с кафява коса и кафяви очи - стандарт, братче  ), но ми беше отговорено в прав текст, че няма да стане. После поисках все пак интелигентен донор, тъй като не ща някой смотльо, а и аз не съм глупавичка (нито пък скромна  ), но пак без заобикалки ми казаха, че детето ще наследи 50% от моя акъл и след като аз съм интелигентна, значи и то ще бъде такова . Изобщо тогава голям разговор проведохме, няма що. Договорили сме се обаче (съвсем официално, даже сме подписали договор), че ще изберат най-доброто за мен, което, надявам се, означава здрав донор със страхотна спермограма.
А трябва да чакам, тъй като по редица причини си избрах донор от белгийската банка, а не от датската. Там обаче има известен дефицит - на всичкото отгоре белгийците замразяват материала за 6 месеца, след което размразяват част от него, за да проверят дали не се появило някое спинче, хепатитче и друга екстра, която, предпочитам, да не получа заедно с плувците. Ако те интересува нещо по-подробно, ми пиши на лични - да не спамваме излишно темата.
Вече минаха повече от 3 месеца, ама се надявам скоро да получа заветното писмо.

Плувци ... предпочитания за ръст ... сини очи ...
То, че ще ме изтакова, с извинение, някой, и то в мое присъствие, пак няма да съм убедена какви очи и каква гениалност ще спретнем от цялата работа. Не може ли да не говорим за ставането на майка толкова ... как да кажа, толкова вулгарно.
 Познаваме или не таткото, отношението към бъдещото дете не би ли трябвало да се различава от отношението ни, когато купуваме коприна на метър или чаши за чай?
Това е мое мнение.
Успех. 

Що се вълнуваш толкова? Не схващаш ли иронията в моя постинг? Всъщност явно не, ама все едно - няма да ти обяснявам.

Ти, като си избираш мъж или гадже (не ти знам семейното положение), нямаш ли си някакви критерии? Или който дойде, той.....

А между другото, отвори сайта на една от известните датски банки, всичко можеш да си избереш, даже родата на донора (разбира се, ако си платиш). Така че не се тръшкай толкова, а пък да напишеш, че съм ''вулгарна'', си е направо невярно.

Вече година и половина ходя по мъките, за да постигна това, което искам - самоиронията ми помага да издържа на напрежението.

А защо пък не? Все пак майката понякога се интересува как ще изглежда детето й и заради неговото собствено бъдеще.

Всички се вълнуват, когато става дума за бъдещото майчинство, мила, не си изключение.

Критериите би следвало да са малко по-други, става дума за дете, да му се не види, мотивът би трябвало да е, че го желаеш и обичаш заради това, че ще е твоето дете.
 
Аз избирам партньора.
Но не избирам детето.
Едното от двете е завинаги. Няма нужда да уточнявам кое.
Съвсем откровено и добронамерно пожелавам всичко да се подреди според най-съкровените ти мечти и желания.

Нединка, не всички разбират иронията, казвам го в най-добрия смисъл, просто различните хора възприемаме различно. Не се ядосвай мила, понякога е полезно да чуваш други гледни точки и не е задължително те да ти променят нагласата и светоусещането. Аз също бих избрала, ако имах възможност, но вече съм избрала Мъжът, така че каквито ги сътворим - такива. Желая ти съвсем скоро мечтата ти да се сбъдне и да гушнеш твоето най-сладко бебче на света.