ПРОТЕСТ - РОДИТЕЛИ ПРОТИВ ГМО

  • 48 569
  • 1 183
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 7
ДеЩоВиди, съорганизатори на протеста са именно те, виж в първия пост. И на сайта на grazhdani.eu ги има изредени като официално подкрепящи.

Само с Биологическия не знам дали някой се е свързал.

Спокойно, нали сте ми слабост, вече го направих вместо вас :

http://bio.topvisia.net/index.php?option=com_kunena&Itemid=8 … &id=8786#8786

http://bio.topvisia.net/index.php?option=com_kunena&Itemid=8 … id=12&id=8759

 Sunglasses Sunglasses Sunglasses Sunglasses Sunglasses Sunglasses Sunglasses

Лично в сайта на биологическия го направих Simple Smile

# 46
  • Мнения: X
'Екстремисти', 'простолюдие'...Хехе, и ние те обичаме Simple Smile

# 47
  • София
  • Мнения: 5 349
Дайте идеи, къде да намерим подкрепа  всякакви области от живота.

Моля,  някой да се свърже с пчеларите, със земеделски организации, БАН (на предишни протести са подкрепяли, явно сега са си променили активността или позицията...), истински БИОлози, агрономи, химици, лекари, преподаватели в Америка, ...питайте за подкрепа на петицията в сайта и да дойдат като група на протеста!

# 48
  • Мнения: 3 835
На земеделците и пчеларите аз май пратих мейл, те са ми в един общ списък от януарските протести.. Тя Албена има връзка с всички тях, а вероятно и с други...

Спокойно, нали сте ми слабост, вече го направих вместо вас :

http://bio.topvisia.net/index.php?option=com_kunena&Itemid=8 … &id=8786#8786

http://bio.topvisia.net/index.php?option=com_kunena&Itemid=8 … id=12&id=8759

 Sunglasses Sunglasses Sunglasses Sunglasses Sunglasses Sunglasses Sunglasses

Лично в сайта на биологическия го направих Simple Smile

Благодаря ти, забавно е. Това, което си написал, съвсем "малко" излиза от рамките на общоприетото за добро душевно равновесие и състояние, но карай, аз специално съм над тия неща. Но като гледам, че напълно отсъстват отзиви на колегите ти, май споделят общоприетото мнение.  Grinning Случва се, не се притеснявай.



# 49
  • Мнения: 2 652

Като гледам претрепаха се да ти пишат в темата. Но нищо, не се кахъри, ние не ти се смеем с колегите.

# 50
  • Мнения: 3 869
Гледам, че и тук се вихрят битки и понеже за темата съм страничен наблюдател (макар и с позиция по нея) ясно виждам противоречието:  Как се получава подкрепа именно от хората, на които искаш да им вземеш хляба (образно казано)?!?
Но пак от опит с други горещи теми знам, че сред хората с хляба има и такива, които мисля малко отвъд писаното в учебниците и казаното от лекторите и виждат ясно; знаят, че техния хляб може да се изкарва и по "богуогоден" начин - малко са, но са важни единици. С тяхна помощ и тази на много други, нещата ще се случат.
Лично аз съм само малко песимистично настроена по отношение на лостовете за влияние върху законотворческия процес. Знаейки колко пари понякога стоят зад дадено решение за промяна в някой закон...

# 51
  • Мнения: 734
Изпратих имейл на WWF - България с линк на петицията и обявата за протеста от началната страница.
Дано подкрепят кампанията.

# 52
  • France
  • Мнения: 726
Някой сетил ли се е за Селско-стопанския институт в Ст. Загора / май така се казваше/ ?
Също така, в Пловдив има подобен университет.
Редно е, да се привлекат учени.

# 53
  • София
  • Мнения: 958
Аз още не съм получила мейл за потвърждение.....а така предполагам гласът ми е невалиден. Какво мога да направя?

# 54
  • София
  • Мнения: 5 349
Да, невалиден е, прати го пак, ако не стане, пиши в контактната форма  за проблема!

# 55
  • София
  • Мнения: 958
Да, невалиден е, прати го пак, ако не стане, пиши в контактната форма  за проблема!

Благодаря. Ще го направя.

# 56
  • Мнения: 3 326
Часът е обявеният в първия пост, нали?

# 57
  • Мнения: 3 812
Имаше друга петиция за подписване в предната тема или аз бъркам...
Сега осигурих 5 гласа в тази. Има доста непотвърдили. Успех!

# 58
  • Мнения: 1

На специалното мнимание на звездния учЕн, Wink и до малцината му колеги, подкрепили го на сайта на биологическия факултет:


БИОЛОГЪТ ОТ US УНИВЕРСИТЕТА В БАФАЛО Д-Р ДИДИ БАЕВ

Майа ЯНКОВА


 Диди Баев е роден в Севлиево на 8 октомври 1955 г. Завършил е Техникума за индустриална химия в Русе и биология в СУ "Св. Климент Охридски". Защитил е докторат през 1991 г. в Унгария по специалността "Молекулярна микробиология, генетика и биохимия". Работи като научен сътрудник в университета на щата Ню Йорк в гр. Бафало - в неговата Стоматологична школа. Там се извършват изследвания с патогенни микроорганизми, които причиняват главно кариес на зъбите или заболявания на венците, както и инфекции при пациенти с имунна недостатъчност. В последните години изследванията му са насочени към убиването ин витро на такъв патоген чрез механизма на действието на човешкия хистатин. При завръщането си в България той взе участие в дискусии по законопроекта за генно-модифицираните организми в парламентарната екокомисия.





 
- Д-р Баев, позицията ви за запазване на България от генно-модифицирани организми (ГМО) вече стана известна чрез статиите ви от САЩ - какво ви предизвика да се намесите в работата по законопроекта, който се гласува?



- Така, както е написан, този закон не просто ще определя условията за работа с тези организми. Той иска да превърне България в един склад на генетично модифицирани организми, главно - растения, които се произвеждат от няколко големи корпорации. Така го чета не само аз. Това е бизнес, в който са замесени милиарди долари и затова може би борбата е много трудна. На второ място е неосведомеността на българското общество за потенциалните вреди, които ГМО и главно ГМ-растенията при въвеждането им в околната среда могат да причинят. Тук главният проблем е, че в момента науката с нейните средства не може да отговори на въпроса за дългосрочните въздействия върху хората и върху околната среда. Ще дам пример с оценката на риска. Питам, знаем ли откъде може да се тръгне като основа за оценката- какви микроорганизми живеят в почвата?Някои от тях могат по-лесно
 
Д-р Диди Баев
Снимка: Антон ЧАЛЪКОВ 

да приемат от почвата ДНК, която се освобождава от ГМ-растения, има такива изследвания. Това е така нареченото хоризонтално трансфериране на генетична информация.

- Какво значи то?
- Това е трансфер, пренос на генетична информация, който не е от "родител" на растителното поколение или който не е осъществен от сексуално взаимодействие между две клетки.

- Тоест вие подозирате, че страната ни е въвлечена в някакъв световен сценарий?
- Това е напълно възможно - сценарий, който се диктува от големите корпорации като "Монсанто" например. Тя, доколкото знам, има доста здрави позиции в България и е намерила доста добри служители у нас.

- "Монсанто" се оттегли през февруари оттук, закривайки офисите си.
- Това няма значение. В законопроекта се казва на много места, че еднолични търговци и юридически лица с нестопанска цел и други също могат да работят с ГМО в контролирани или неконтролирани условия. За мен тази формулировка е твърде мъглява. Защото "работа с генетично-модифицирани организми" за мен означава, че тези организми вече са модифицирани и трябва или да се държат на склад, или да се пускат в околната среда. Особено смущаващо е, че проектът не разглежда вноса, износа или транзита на ГМО през страната. Това е изключително опасно, защото България може да бъде превърната в депо за разпространение на такива организми. Някой ще каже, че научните институции са организации с нестопанска цел. Да, по дефиниция. Но един институт може да се превърне точно в организация със стопанска цел, ако е финансиран от корпорация например. А това не е рядко явление. Правя огромна разлика между работа с ГМО и работа върху организми с цел генетично модифициране. А в целия закон пише само "работа с ГМО" и това води до превръщането на България в депо, в разпределителна гара. Това е много слаб момент. Или може би нарочно е написано по този начин.

- След вашето предложение депутатите от екокомисията обещаха да заложат необходимите текстове?
- Да видим как ще ги формулират. В противен случай най-малкото, което може да се случи, е Европейският съюз да пореже България. Там е много силна опозицията на гражданските общества, които са на много по-напреднали от българското. Там противниците на ГМО са между 90 и 95 процента. Има много неправителствени организации, които заявяват - ние не искаме храната на Франкенщайн! Казват го съвсем определено. Има и научни публикации по този въпрос.

- У нас като победа на генното модифициране бе отбелязано, че в ЕС пускат за внос и продажба един вид сладка ГМ-царевица…
- Едно е да се допусне, но не виждам как ще се осъществи такава дистрибуция. Не си го представям в страни като Белгия, Швейцария, Холандия, предполагам Германия. В Англия също общественото мнение е силно против, макар че там имат по-либерално законодателство. Не вярвам обществото на ЕС да допусне генни модификации в големи мащаби.

- Какво е впечатлението ви от работата на екокомисията по законопроекта, който сега върви на второ четене?
- Казано с по-прости думи, депутатите не са компетентни, особено що се отнася до научния аспект на закона. Те са компетентни, доколкото могат да обсъждат разрешителни режими, допускане на заявления. Депутатите също са част от българското общество, което не е информирано и те няма как да обхванат цялата дълбочина на проблема. За мен това е главното. Не искам да обиждам никого, защото материята изглежда отвлечена, не всеки е биолог. Но биологията е напълно неточна наука, тя не се поддава на законите на всекидневната човешка логика и това създава пречка за виждането на потенциалните проблеми. А тях дори науката не може да ги предвиди в дългосрочен аспект. Особено що се отнася до ГМ-растенията. Те съдържат бактериални гени, които водят до устойчивост на антибиотици. Не дай Боже, ако се случи един такъв пренос, колкото и рядко да е явлението, той може да доведе екологични катастрофи.

- Кое е най-важното за законодателя, когато прави този закон?
- Едва ли има еднозначен отговор. Няма как да научат това, което ние, биолозите, знаем. Но моят съвет към тях е да се вслушат колкото се може повече към думата на учените, на биолозите, чийто живот е станал част от тази наука. Биологията не е само наука. Тя е и наука, и изкуство, начин на мислене и начин на живот. Нека се придържат към мнението на учените, особено по точките от закона, които засягат строго научни въпроси.

- В работата по този проект най-дейно участие взеха група учени от Агробиоинститута в София към земеделското министерство.
- Но като четох първоначалния им проект, изобщо не съм очарован от работата им. Като биолог на тази работа бих поставил 2, 2 плюс максимум по шестобалната система. Това упражнение при писането на закон издава слабо познаване на проблема, слаба биологична култура, да не кажа - пълна липса на професионализъм. Моите извинения към авторите, но са свършили много, много слаба работа. Според мен този вариант трябва да бъде свален и да се напише нов закон от компетентни хора. Разбира се, в това писане трябва да участват и народните представители, и юристи, и други, но има точки, които могат да бъдат написани само от научни работници.

- Сега на празни обороти ли се работи?
- Боя се, че няма да бъде от голяма полза този закон. Та той предвижда с ГМО да работят хора, които изобщо нямат необходимата компетентност.

- Идеята е законът да регулира материята, защото сега съществува хаос?
- Това е вярно. Но в този си вид законът няма да регулира този хаос. Говоря за проекта, приет на първо четене. А какво ще излезе в окончателния му вид, не знам, но съм скептичен по този въпрос. Боя се законът да не остане недоносче, слабо упражнение при писането на такъв изключително важен закон. Може би ако се приеме мораториум до влизането на България в ЕС, това също ще бъде някакво разрешение - като забрана за използване на ГМО. Разбира се, не изключвам работата върху такива организми в научно-изследователските институти, но не и от еднолични търговци и мъгляви организации.

- На заседание на парламентарната комисия кръстосахте шпаги със зам.-министъра на земеделието Бойко Боев по въпроса за европейските директиви?
- Мнението ми е, че тези директиви не са възпроизведени едно към едно, както някои господа твърдят. А е и много важно как са преведени. Голямата опасност е, че този закон създава много вратички за тълкуване и за спекулации. Затова мисля, че може би е писан под диктовка на корпоративни интереси. И България може да бъде използвана точно като Троянски кон за атакуване на Европейския съюз с генно-модифицирани организми, продукти и храни от големи производители като Китай, Аржентина, Канада, Съединените щати и др. Ако един ден това се случи, в ЕС няма да споменават корпорациите или законодателя, а ще спрягат името на България. Ще кажат: "Това идва от България. Тя замърсява ЕС с мутанти." По този пункт законът е абсолютно безотговорен и според мен дори престъпен.
Монитор, 11 юни 2004

 
 http://www.aba.government.bg/bg/BGpoSveta/Kariera/20040628-1.html
 
 



# 59
  • Мнения: 7
Д-р Баев е завършил преди 90-те години, когато специалността "Молекулярна биология" дори не съществуваше - а какво да кажем за учебни предмети като "Молекулярни и физиологични основи на продуктивността на растенията". Доколкото разбирам след 1991 година не е работил директно с ГМО растения.

Освен това д-р Баев не казва с какво ТОЧНО организмите вредят, окей?

И откъде сте сигурни, че само малцина ме подкрепят? Ето групата във "Фейсбук":

http://www.facebook.com/group.php?gid=195934818993&ref=ts

81 човека сме. Може да сме в пъти по-малко, но повечето от нас имаме научно образование.

Ето една статия от моя колежка, която е завършила "Молекулярна биология" в СУ, а сега специализира доктората си в Манчестър.

http://begem0t.wordpress.com/2010/01/06/%D0%B5vilgeneticengineers/

Още от дълбока древност хората едновременно са почитали и са се бояли от архетипни фигури, притежаващи езотерични знания, като шамани, вещици, алхимици. Те били известни с ексцентричното си поведение, отшелническия живот, и възможността да създават живот. По-късно, с отделянето на науката от езотериката, този стереотип се прехвъря и върху учените, създавайки популярния образ на „лудият учен”. Лудият учен, макар не винаги зъл, по дефиниция си „играе на Бог”, контактува с демони, прави опасни експерименти, които в крайна сметка свършват доста зле, и т.н.. Този образ не е нищо ново, като започнем от Дедал, минем през алхимиците, Фауст, но може би най-яркият образ в по-съвременната литература си остава д-р Франкенщайн. Моите лични фаворити пък са д-р Стрейнджлов и генния инженер от Саутпарк, дето правеше маймуни с 5 задника.След Втората Световна Война и пословичния Менгеле, атомната бомба и изобщо научно-техническия прогрес, общественият страх, че науката е излязла извън контрол започва да придобива съвременните си размери.

Всичко това го пиша, защото искам да кажа, че не намирам нищо чудно в това, че хората ужасно много се плашат от генното инженерство и трансгенните организми, все пак не са мръднали много като мислене от онези времена, предвид повсеместната популярност на врачки, хомеопатки, църковни чудеса. Въпросът е (риторичен) кога най-после ще започнем да се осланяме не на инстинктивния страх от неизвестното, а на здравия разум. И така…

Едно от най-големите научни достижения на 20ти век е разкриването на структурата и функцията на ДНК, молекулата-носител на наследствената информация. За който не си е учил уроците по биология, в ДНК са гените. В резултат на това става възможна появата на т.нар. рекомбинантни ДНК технологии или генно инженерство, които по същество позволяват изкуственото манипулиране на ДНК, на гените. Рекомбинантната ДНК технология позволява пренасянето на ген между еволюционно отдалечени организми.

Индивидуалните характеристики на растенията, като височина, биомаса, цвят и т.н. се определят от гените. Още от зората на земеделието, хората селективно са кръстосвали растения с желателни белези, и по този начин са сътворили културните растения. Това, разбира се, не е директно манипулиране на гените им, а постепенното обединяване на желателни гени, работи бавно, но сигурно. За съжаление, селекцията има своите ограничения – може да се кръстосват само близкородствени видове (а Мичурин е умрял като паднал докато берял дини от топола). Чрез генното инженерство ние можем да пренасяме гени между бактерии, растения, животни.

Повечето ГМ растения на пазара в момента включват икономически значими култури като царевица и соя, трансформирани с гени за устойчивост/толерантност към вредители и хербициди, като cryIAb гена, който е бактериален ген, кодиращ инсектициден протеин, или cp4epsps гена, на който се дължи устойчивостта на глифозат, широко използван хербицид. Вродената устойчивост на вредители намаява необходимостта от пръскане с инсектициди (нали се сещате, като ДДТ), тоест е полезна както за околната среда, така и за здравето на фермерите. Освен това средните добиви се увеличават, а това намалява производствените и крайните цени. На всичко отгоре по-добрия добив намалява необходимостта от обезлесяване на нови площи за изхранване на населението. Комбинацията между хербицид (такова против плевели) и устойчиви на него култури пък позволява използването на техники с плитка или без оран, което предпазва почвата от ерозия.

Освен дотук споменатите култури от първо поколение, вече има разработени ГМ растения от следващи поколения, които дават не само икономически и екологични преимущества, но и са създадени с цел да са по-здравословни. Генното инженерство може да се използва за промяна на растителния метаболизъм, тъй че растението да произвежда по-голямо количество от желани вещества, като въглехидрати, протеини, мастни киселини, витамини, микроелементи, антиоксиданти, а също така да се намали съдържанието на т.нар. „антинутриенти”, като растителни токсини и алергени. Веднага давам пример – „Златният ориз”. В много развиващи се страни хората страдат от недостиг на витамин А, което води до повишена заболеваемост и смъртност. Златният ориз е генно-модифициран да произвежда по-големи количества провитамин А. По този начин, ако населението консумира златен вместо „нормален” ориз, със същото количество храна ще си набавя достатъчно (или поне повече) витамин А. По подобен начин генното инженерство може да се използва за увеличаването на съдържанието на незаменими аминокиселини, омега полиненаситени мастни киселини, флавоноиди, фитостероли (все полезни работи). Освен това алергенните растения могат да бъдат модифицирани, така че да не са алергенни (чрез директна модификация на гените за алергенни протеини или чрез увеличаване на тиоредоксин, който разрушава алергените).

Защо тогава да забраняваме ГМ растения?! Прочетох много статии на анти-ГМО движения, и много от твърденията им са толкова абсурдни, че не заслужават коментар, но ще се спра на някои по-основни.

„Koнсумацията на ГМО е опасна за организма”. Когато ги питаш как по-точно може да навреди, се чуват много интересни отговори. Ето пример:



Tова разбира се, са пълни глупости, които са толкова идиотски, че няма какво да обяснявам. Много ми е любопитно къде в Гугъл го пише това, просто е поразително. Туморно е „образованието“ по биология, 9ти клас.

Общо взето ми се струва, че имат предвид вероятността за хоризонтален генен трансфер. Това означава прехвърлянето на гени от един организъм на друг не от родители на поколение, ами пряко, „хоризонтално”. При бактериите хоризонталният генен трансфер си е нещо често срещано, те си прехвърлят гени. Сега, мойте приятели анти-ГМО се тревожат, че гените от ГМ растения могат да влязат в бактериите, които населяват червата ни, и да ги направят суперзли патогени, или пък (недай боже) да влязат в нашите клетки, да се свържат с нашето ДНК и да ни порастнат опашки, рога, или да ни тръшне рак и СПИН едновременно… нещо подобно.

Връщам малко назад: традиционния вектор за трансформация с Agrobacterium, това, с което обикновено се модифицират генно растенията, съдържа гените, които ни интересуват, промотор – фрагмент ДНК, който контролира експресията на гените (вкючалка за ген), и маркерен ген, чрез който да се отберат трансформантите. Маркерните гени обикновено са бактериални гени за антибиотична резистентност. Хората се опасяват, че тези гени могат да преминат върху бактериите от червата ни, и да ги направят устойчиви на антибиотици. Защо няма от какво толкова да се притесняваме? Първо, ние естествено с храната приемаме милиарди бактерии всеки ден, много от които носят гени за някакъв вид антибиотична резистентност. Ако някой ще я предава на нормалната ни флора, това по-скоро ще са те. Ей ви вероятността за пренос на ген от бактерия в храната в сравнение с тая от ГМ растения: 10−1 – 10−8 vs. 2×10−11 - 1.3×10−21. Второ, тези антибиотични маркери са за антибиотици, които не се ползват особено в клиничната или ветеринарната практика. Трето, има си молекулярно-биологични начини да направиш така, че тоя ген да работи само в растение, но не и в бактерия.

Що се отнася, до трансформацията на нашите си клетки с гени от ГМ растения, е те такова чудо в лабораторни условия поне не е наблюдавано. А и няма никакво основание. Първо, огромната част от ДНК, която консумираме, се разгражда до съставните и части още в храносмилателния тракт. А съставните части на ДНК, независимо от източника, независимо какви гени е кодирала, са едни и същи. Второ, дори част от консумираната ДНК да проникваше в нашите клетки, то отново източника нямаше да има значение – и генно-модифицираните, и „нормалните” растения имат гени, що едните ще проникват по-лесно от другите. Трето, дори да проникне в клетката, вероятността да се интегрира в нашето ДНК е супер незначителна от генетична гледна точка, което и да го обясня, никой без солидна подготовка в областта няма да го разбере (сори). А твърдението, че растителните вирусни промотори могат да събудят спящи едногенни ретровируси е просто смехотворно. Най-малкото, че 10% от зелките и карфиолите дето хапваме от 10 хил.години, са заразени с вируси с тези промотори естествено,  пък нищо не ни става (а може би ни става?!).

Но дори не е нужно човек да разбира от генетика, за да си даде сметка колко е невероятно да се прехвърлятгените просто така. Те гените да не са някакви въшки да скачат от индивид на индивид. Ами нали гени се съдържат във всяка храна? Че то ако ставаше така, щяхме, ако не друго, да имаме безценен инструмент за терапия на генетични заболявания. Например на хората с мускулни дистрофии, дето им е прецакан съответния ген, можем просто да ги нахраним него, че той да проникне в клетките им и да ги излекува. На това му се вика генна терапия. Уви, не става.

Другото любимо аргументче им е, че причинявали алергии. Не е изключено някое новоразработено ГМ растение да се окаже алергенно. Веднъж това се случи (Pioneer Hi-Bred GE соята), и растението изобщо не беше пуснато на пазара. Те обаче постоянно цитират този случай, сякаш някой е пострадал. Никой не казва да се пускат трансгенни растения без тестове и регулации. Но те се тестват.

А че освен вредителите, тези растения били токсични за други бубулечки, пеперудки там някакви… честно казано, данните са противоречиви. Но отново, като пръскаш с инсектицид, все едно не трепеш всички насекоми наред, вредители – невредители. Или че ГМ растенията ще се кръстосат с плевелите до получаването на „суперплевели“. Повярвайте ми, постоянното пръскане с хербициди такъв хубав естествен отбор на суперплевели прави, че ГМО не може да им стъпи на малкия пръст.

Най-голямата наглост от всичко обаче е, че „органичните” фермери, тея, дето са много срещу ГМО, се дуят, че използват само натурални инсектициди, като Bt токсина (cryIAb гена, дето го споменах по-горе). И изведнъж, като нещата опрат до генно инженерство, използването му се оказва нещо ужасно!

И, приятели анти-ГМО, престанете да пишете „учени доказаха вредата от ГМО”. Това не са никакви учени и никакви доказателства, ами дълбоко неправилно проведени експерименти, непреминали през peer-review, сериозно разкритикувани.

Що се отнася до конспиративните теории, злите Монсанто и т.н… аз лично съм против патентите над такива неща. Така или иначе, това е законодателен проблем, а не биологичен или здравен.

И между другото, ГМО са на пазара вече 20 години почти, тъй че много жени в детеродна възраст са си ги консумирали. Да наблюдавате нещо спад в раждаемостта или увеличаване на родените с недъзи в световен мащаб? Защото аз виждам, откак е въведена химията, фармацията, ваксините, промишленото земеделие, и т.н., само увеличаване на средната продължителност и качеството на живота. Дори и да са относително вредни някои работи, често казано предпочитам да умра на 60 години от рак, отколкото на 6 от глад...

Общи условия

Активация на акаунт