Когато е турен закон за гласуване, нещата не са принципни, а конкретни.
В случая идеята на правителството е да се подмени забранителен режим и ограничителен режим с разрешителен.
Принципната недопустимост да стане принципна допустимост.
Мълчаливият отказ - мълчаливо съгласие...
Искат законът да постанови принципът, че ГМО могат да съществуват, да се създават, да се освобождават, да се търгуват.
Това да е законно право на всеки кандидат-Франкенщайн.
В тежест на неговите противници да е да доказват дали отделният, конкретен продукт е вреден.
Иска се в закона да няма общи забрани за ГМО, независимо какво мислят хората в отделно взета страна за тях и за вкарването им в собствената им земя и храна, в живота на техните деца...
Естествено, чисто формално, създателите и търговците на ГМО ще са длъжни при всяко първо внасяне или изнасяне на своя продукт някъде, да отговорят пред някакви си комисии на въпроса "Вредно ли е това". И да докажат, че "доколкото им е известно - не".
Така принципното право на търговеца (независимо кой откъде) се слага по-високо от принципното право на гражданина (в собствената му страна).
Не се зачита националното законодателство, независимо какво мисли съответната нация за живота на собствените си деца, за собствената си земя и храна.
Това не може да се промени принципно, след като сме набутани в един съюз, който тепърва ще изкристализира като машина за диктат на големите над малките в него.
Съвсем отделно е, че политическите и икономически причини за налагането на промените в случая с ГМО, даже не са в ЕС сега. А в американския бизнес. Претенциите и изискванията са именно оттам.
За да подходим прагматично обаче, трябва да оставим глобалните размисли и страсти настрана.
И, реално погледнато, възможностите в момента са две:
1. Да се използва конкретно правно основание, в европейската законова рамка, този проект изобщо да се свали от дневния ред на НС засега, понеже е нарушено изискването за прозрачност и обществен дебат.
Или за седмица-две
2. Да се формулират конкретни корекции по проекта и той да се гласува в срока, който са си намислили.
Естествено съм за първото, за да може второто да се направи по-спокойно и по-добре.
И в двата случая обаче е нужно:
1. Да се анализират и съпоставят 4-те основни документа: стария закон, проекта за нов закон (и мотивите му), двете нови Директиви
2. Да се формулират конкретни редакции - или по Проекта, или по самия стар закон - т.е. внесе се отделен проект.
Последното не звучи реалистично (за отделния проект), понеже не ми е ясно по каква процедура би станало това и с какъв вносител.
ПП Разбира се, най-важното си остава да се попречи на синдрома "по-католик от папата" на българския политик. Да се вземе най-широката рамка, която дават новите директиви, а не те да станат претекст да се променя закона в неискана от никого услуга на нечии търговски или други интереси.