ПРОТЕСТ - РОДИТЕЛИ ПРОТИВ ГМО

Трябва най-напред да е ясно кой и за какво се бори. Какви са конкретните искания.

Когато е турен закон за гласуване, нещата не са принципни, а конкретни.

В случая идеята на правителството е да се подмени забранителен режим и ограничителен режим с  разрешителен.
Принципната недопустимост да стане принципна допустимост.
Мълчаливият отказ - мълчаливо съгласие...

Искат законът да постанови принципът, че ГМО могат да съществуват, да се създават, да се освобождават, да се търгуват.
Това да е законно право на всеки кандидат-Франкенщайн.
В тежест на неговите противници да е да доказват дали отделният, конкретен продукт е вреден.

Иска се в закона да няма общи забрани за ГМО, независимо какво мислят хората в отделно взета страна за тях и за вкарването им в собствената им земя и храна, в живота на техните деца...

Естествено, чисто формално, създателите и търговците на ГМО ще са длъжни при всяко първо внасяне или изнасяне на своя продукт някъде, да отговорят пред някакви си комисии на въпроса "Вредно ли е това". И да докажат, че "доколкото им е известно - не".

Така принципното право на търговеца (независимо кой откъде) се слага по-високо от принципното право на гражданина (в собствената му страна).
Не се зачита националното законодателство, независимо какво мисли съответната нация за живота на собствените си деца, за собствената си земя и храна.

Това не може да се промени принципно, след като сме набутани в един съюз, който тепърва ще изкристализира като машина за диктат на големите над малките в него.
Съвсем отделно е, че политическите и икономически причини за налагането на промените в случая с ГМО, даже не са в ЕС сега. А в американския бизнес. Претенциите и изискванията са именно оттам.

За да подходим прагматично обаче, трябва да оставим глобалните размисли и страсти настрана.
И, реално погледнато, възможностите в момента са две:
1. Да се използва конкретно правно основание, в европейската законова рамка, този проект изобщо да се свали от дневния ред на НС засега, понеже е нарушено изискването за прозрачност и обществен дебат.

Или за седмица-две
2. Да се формулират конкретни корекции по проекта и той да се гласува в срока, който са си намислили.

Естествено съм за първото, за да може второто да се направи по-спокойно и по-добре.

И в двата случая обаче е нужно:
1. Да се анализират и съпоставят 4-те основни документа: стария закон, проекта за нов закон (и мотивите му), двете нови Директиви
2. Да се формулират конкретни редакции - или по Проекта, или по самия стар закон - т.е. внесе се отделен проект.
Последното не звучи реалистично (за отделния проект), понеже не ми е ясно по каква процедура би станало това и с какъв вносител.

ПП Разбира се, най-важното си остава да се попречи на синдрома "по-католик от папата" на българския политик. Да се вземе най-широката рамка, която дават новите директиви, а не те да станат претекст да се променя закона в неискана от никого услуга на нечии търговски или други интереси.

                               Т.е. трябват предварителни живи срещи за конкретизиране на исканията и редакциите.

Вижте на какво попаднах - дали това не трябва да е от наште козове:   
"Борисов съобщи, че е дал за проверка на ДАНС компанията за биологични транспланти "Остеотех".
Поводът било пътуване на зам.-шефа на парламента Лъчезар Иванов, депутат от ГЕРБ, и здравния министър д-р Божидар Нанев на 22 ноември м. г. до САЩ на разноски на две неправителствени организации.
Поканата била от шефа на федерацията "Американски граждани от български произход" и "Евроатлантическия фонд" Румен Хичев, който обаче е и шеф на "Остеотех".
Нанев и Иванов казали на Борисов, че нямат конфликт на интереси. "Ако са ме излъгали и се докаже, ще си понесат, и то много сериозно, отговорност", коментира премиерът." Май има зайче в това храстче??

http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=2704171
Аз мога да Ви уредя срещи с двама поне депутати от ГЕРБ от Хасковски окръг. Така смятам, ако с си в Сф. Ако решите се обадете.

Холограма, доколкото знам е ангажиран адвокат, който ще се занимава с това.

А лично съм "за" този вариант:

Предполагам, обаче, по-скоро ясно ми е, че това е една дълга и тромава процедура, която няма как да спре закона. Просто няма време. Кой орган би трябвало да се сезира според теб?

notar, добро попадение. Какво да го правим?

Всъщност се питам дали няма и някакво друго правно основание за отлагане на гласуването? Не само заради непрозрачност и липса на обществен дебат...

Това на notar звучи много интересно. Трябва да се порови за какво става дума...

ПП Обаче...
Фирмата има договори с различни болници за вземане на тъкани, затова обвинението за конфликт на интереси идва от това, че двамата са пътували в чужбина на разноските на човек, койтоима бизнес в сферата на медицината у нас.
Американската компания "Остеотек" има договор, според който може да взима и изнася тъкани и кости от починали българи от 2002 г. Документът непрекъснато се подновява или удължава автоматично, така че фирмата ще продължи да работи у нас поне още 7 години. Около тъканната банка през годините непрекъснато има скандали, но работата й е прекъсвала само веднъж.
Поканата е била от шефа на федерацията "Американски граждани от български произход" и Евроатлантическия фонд". Общото е шефът Румен Хичев (шеф и на "Остеотек")
Дали е по темата? Освен, че схемата за лобирането за промени на законите и ползването им за корпоративни интереси, е същата.

Грейс, можеш ли да кажеш в кои часове са организирани посещенията в Парламента и разговорите с групите? Важно е за майките, които искат да дойдат с децата..

Протеста и отразяването му в медиите ще минат за "Обществен дебат" като едното нищо! чак имам чувството, че някой отваря темата тук-таме, само колкото да се отбие номера.

100 % подкрепям това предложение.  
Въпросът е изключително сериозен, а ресурсите ни са недостатъчни. Хората, заети с каузата работят денонощно и изнемогват, а министрите най- нагло лъжат народа. Този път трябва да получат шамар!


_Grace_ , имаше го  някъде това за необходимия обществен дебат като задължително условие. Не беше ли в директивите?  
Мисля, че е абсолютно необходимо да се възползваме от това.
Иначе в рамките само на три седмици малцина ще разберат какво точно се случва и бързо- бързо ще гризнем "дръвцето", пардон царевичката.

Ами новината _Grace_ , ни навежда на мисълта, че може би покрай човешките тъкани е имало контакти и по другите "тъкани". Или ако видим в новините на министерствата, кога са ходили министри или делегации до САЩ и преди. По-трудното е да се научи дали не са идвали представители на компаниите в БГ. Ако министърът даде доклад някъде какво е правил в САЩ и с кого се е срещал, може и да цъфнат интересни имена!
Докладът ми хареса, дано на втора фаза отметне някои неуспехи 
Въпреки всичко му кажете да отиде до италианското и ирландското посолства - ще е от полза.

Министър Караджова на няколко пъти направи изявления, че тревогите на хората за това какво консумират не са предмет на настоящия закон за ГМО, а се уреждат от разпоредбите за Закона за храните, където се съдържали възможностите един или друг продукт да не бъде допуснат до пазара, ако се окаже, че носи рискове за здравето.

Тоест, опита се да отклони вниманието в друга посока.


"§ 1б. (Нов - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.) (1) При изготвянето, оценката, изменението и допълнението на нормативни актове, които уреждат безопасността на храните, се вземат предвид приложимите международни стандарти и наличната научна информация.
(2) При изготвяне на нормативни актове, които регулират безопасността на храните, се вземат предвид резултатите от извършения анализ на риска, освен в случаите, когато анализ на риска е неприложим.

(3) Анализът на риска се извършва на базата на научни доказателства по независим, обективен и прозрачен начин.

(4) Управлението на риска се извършва, като се вземат предвид резултатите от оценката на риска и становищата на научните организации, а при необходимост се прилагат и временни предпазни мерки.

(5) Временни предпазни мерки се предприемат, когато оценката на наличната информация покаже вероятност за увреждащи здравето ефекти, но не съществуват сигурни научни доказателства за тяхното настъпване. Мерките се прилагат до получаване на нова научна информация за извършване на цялостна оценка на риска.

(6) Предприетите временни предпазни мерки трябва да:

1. са пропорционални на мерките, необходими за защита на живота и здравето на хората;

2. не ограничават търговията, освен когато е необходимо за защита на живота и здравето на хората;

3. са съобразени с техническите и икономическите възможности и други приложими фактори;

4. се преразглеждат периодично в зависимост от вида на установения риск за здравето на хората и научната информация, необходима за извършване на цялостна оценка на риска.

(7) При изготвянето, оценката и изменението и допълнението на нормативните актове, които регулират безопасността на храните, държавните органи провеждат открити и прозрачни обществени консултации, освен в случаите по чл. 37.


http://lex.bg/laws/ldoc/2134685185

Ето какво е състоянието на пазара, въпреки наличието на Закона за храните. Контрол никакъв, отговорност, размита, представям си какъв хаос ще настане, ако на пазара бъдат допуснати и храни с ГМО легално, само че етикетирани. Да бе, вярвате ли си?

 

Меню 2009: Заляха ни с тонове фалшиви храни и напитки
Мария ПЕТРОВА, 29 Декември 2009; 16:22

За обяд, закуска и вечеря - боя, свински кожи, екзотични насекоми, изкуствени подсладители и много, много Е-та


Истински ли са храните, наредени по рафтовете? Дали сиренето и кашкавалът са от прясно или сухо мляко? Ами мазнините растителни ли са или животински? Киселото мляко кисело ли е? Има ли месо в кренвиршите и луканките? Не са ли боядисани ръженият хляб и кафявата захар? Няма ли оцветители в натуралните сокове, газираните напитки и виното? Доколко са вредни многобройните Е-та и генномодифицирани организми? Това са малка част от въпросите, с които атакуваме съзнанието си, щом прекрачим който и да е супермаркет. Хранителните ментета, с които производители и търговци ни заливаха през цялата година, са толкова многобройни, че човек доста ще се полута, преди да реши какво да купи. А почне ли да сглобява меню за закуска, обед или вечеря, може да се окаже, че асортиментът е само от ментета и ако държи да води здравословен начин на живот, направо ще си остане гладен.

Истерията започна със сиренето

Тайната, че в магазините се продава сирене без капка сурово мляко и с растителни мазнини, разбули бившият земеделски министър и екс депутат Нихат Кабил. През пролетта той издаде, че на външен вид сиренето менте прилича на истинското и въпреки това носи името бяло саламурено. Направено било от протеини, глутени, подобрители и овкусители. Тези продукти отговарят на всички изисквания за безопасност, но не и за качество на храните, произнесоха се специалистите.

Кренвиршите пълни с вода, соя и свински кожи

С вода, соя и свински кожи са пълни повечето от кренвиршите, които ядем, разкри технолог, пожелал анонимност. Почти всички производители на малотрайни колбаси използвали растителни протеини, които замествали месото. В основата била соята. Допълнително се прибавяла желеподобна маса, получена от варени и фино смлени свински кожи. Така се получавала стегната консистенция. Един професионално направен по класическа технология кренвирш, добре напълнен, когато се разчупи надве, от единия край се получава нещо като шапка, а другият е вдлъбнат. Това е един от основните признаци за добрия продукт, не само вкусът, който се докарва с подправки. Това обаче няма как да се разбере предварително от клиента, преди да го купи. Освен протеини и свински кожи се добавяло и свръхколичество вода за набъбване на соята.

В момента на българския пазар има изключително несъответствие не толкова за изискването за качеството на кренвиршите, колкото разминаване с наредбата за етикетиране на храните. Там е записано, че всеки производител трябва много коректно да описва суровините, които влага в производството. Лошото е, че ако го напише, продуктът вече няма да е месен кренвирш, а някакъв комбиниран хранителен продукт. Тук е моментът на измамата и ощетяването на консуматора. Човек си мисли, че плаща за храна, носител на пълноценни белтъци, каквито са мускулните, а получава непълноценни, като съединителнотъканните, които масово се използват при кренвиршите. Отделен е въпросът, че голяма част от производителите на малотрайни колбаси принудително предлагат на ниска цена стоката, диктувана основно от търговците. Не може чистото месо да е с цена 5 до 7 лева и повече за килограм, а кренвиршите да са примерно 3,50 или 4,20 килото.

Екзотични бръмбари оцветяват луканката и млеката

Не мина и месец и друга бомба падна върху любимите храни на народа, този път хвърлена от Асен Ненов, експерт от Българската национална асоциация на потребителите. По време на международна конференция „Качество и безопасност на храните", проведена в Пловдив, той обяви, че екстракти от екзотични бръмбари оцветяват луканката, кренвиршите и млеката в розово и червено. Те са изключително вредни за здравето на хората, причиняват алергии и хиперактивност при децата, но в България са разрешени за употреба като добавки, афиширани с имената Е 120 и Е 122 в Наредба <216> 8 от 2002 г. за разрешените добавки в храните. Ненов уточни, че насекомите почти не се срещат в природата. За целта се отглеждат в специални развъдници. Като стигнат определена възраст, бръмбарите се умъртвяват, стриват и се внасят у нас като оцветители на прах.

Нищо от месото не се губи и не се изхвърля

Само преминава от една форма в друга, а на консуматорите се предлага като храна втора употреба, светкавично реагира и д-р Кирил Иванов. Той уточни, че има технологии, при които остарелите сухи колбаси се вкарват в т.нар. кутер машина, която прави твърдия колбас на пяна. Получават се „превъзходни" кренвирши. Мине ли им срокът и те са непродадени, тутакси се нарязват, прибавя се боя, мазнина от свински смлени кожи, различни подправки и се получава някаква смес, което се предлага като кайма за печене или готвене, обясни ветеринарят. Според него същата непродадена кайма може пак да се вкара в хранителния кръговрат под формата на кренвирши или като карначета, а от старата луканка, плюс миризми и лой, някои фирми произвеждали саздърма.

Киселото мляко без Lactobacillus bulgaricus

Това се установи след анализ на пет произволно избрани марки. Киселото мляко бе изследвано по основни органолептични, физикохимични и микробиологични показатели в специализираната лаборатория за изследване на мляко и млечни продукти в Пловдив „LB Lact" с ръководител проф. д.т.н. и член-кореспондент на БАН - Мария Балтаджиева. Получените резултати сочеха бедно съдържание на типичната българска бактерия Lactobacillus bulgaricus, а високо съдържание на лактококи. Това не са типичните български кисели млека. За съжаление, младото поколение не знае вкуса на българското традиционно кисело мляко, което е със световна слава. Това, което най-много се рекламира, обикновено не отговаря на качеството. Повечето млека имат блудкав вкус, в които липсва типичната микрофлора. То е анемично, с понижени биологични качества и лоши закваски. Относно качеството на млякото българските производители трябва още да работят, не само да гонят търговска пробиваемост, обобщи проф. Мария Балтаджиева.

Белият хляб се префасонира в типов или ръжен

Заради интереси посегнаха и на насъщния. За разлика от сиренето при хляба няма възможност за кой знае какви виртуозни изпълнения откъм замяната на продукти, защото липсва заместител на брашното. За сметка на това белият хляб за нула време се префасонира в типов или ръжен. Оцветителят не е вреден, но измамата е налице. Пребоядисват наред, признават експертите. Оцветители се слагат не само в черните хлябове, боица има и в белия хляб. Тъпчат го с бензолен пероксид, за да убие жълтия цвят на тестото, разкриха силните в бранша. Най-лесно се правят врътки с диетичните хлябове. Най-старият номер е с боядисването на бялото брашно. „По-добросъвестните" производители обаче не стигат да подобни крайности. Просто добавят към пълнозърнестия или ръжен хляб малко бяло брашно, за да докарат по-голям грамаж. Причината - нашенците не искат да плащат по левче за 300 г хляб. Пък и миксът по-лесно се изпича от истинския пълнозърнест хляб. А и производството у нас на не бели брашна е малко и не може да задоволи пазара, още повече че голяма част от произведеното се изнася.

И кафявата захар боядисана с карамел

Захарта, която се предлага за кафява, е боядисана с меласа или карамел. Тя не е вредна, но няма прехвалените качества на истинската, която има специфична, леко неприятна миризма и не е толкова сладка, колкото бялата. Лошото е, че хората стават жертва на комерсиални цели и се хвърлят в пълна заблуда, коментират от Българската национална асоциация на потребителите. Ако човек реши да замени бялата захар с тъмна, сериозно ще се затрудни. На пазара има различни опаковки - на кристали, на прах, на гранули, на бучки и др. Няма лошо в разнообразието. Проблемът е, че с просто око човек не може да разпознае коя захар е истинска и коя менте. Загадката остава и след разтварянето й в топла или студена вода. Течността се подслажда и се оцветява. Единственият начин да се разбере е чрез лабораторен анализ. Такава практика обаче у нас няма. Фирмите вносители представят сертификат в магазинната мрежа, който е напълно достатъчен за продажба на стоката. Съмнение, че кафявата захар е истинска, буди и цената й, която у нас е с около лев по-скъпа от бялата. На международните борси тръстиковата захар се предлага от 7,85 до 69,85 долара за килограм.

Бозата с изкуствени подсладители

Няма боза в България, която да е направена със захар. Всички фирми, които произвеждат напитката, слагат в нея изкуствени подсладители. Това е другата шокираща информация, предоставена от Асоциацията на потребителите. Бозата е обогатена с цялата гама Е добавки с номера от Е 950 до Е 962, отразени в класификатора на потребителя с червен цвят - сигнал, че трябва да се избягва консумацията на стоки, съдържащи посочените добавки. Тези изкуствени подсладители са скрити врагове. По време и след консумация човек не усеща вредното им въздействие. То се проявява след месеци или години. Първият симптом е главоболие, следват алергични реакции, при които трудно се доказва причинителят. Други предизвикват стомашни проблеми. Лошото е, че бозата се консумира основно от деца. Тя се препоръчва и на родилки за увеличаване на кърмата, което води до увреждане не само на майката, но и на крехкия бебешки организъм.

По данни на Асоциацията на потребителите в почти всички сладки газирани напитки, кисели млека, смучещи и дъвчащи бонбони, близалки и сладолед има не само вредни оцветители, но и вредни и същевременно позволени изкуствени подсладители. Доказано е, че освен алергии и хиперактивност при децата те предизвикват развитие на тумори на щитовидната жлеза и бъбреците. Това са Е 102, Е 110, Е 122, Е 123, Е 124, Е 129 и Е 142. Е 123 е особено опасен за бременни жени, тъй като води до увреждания на плода.

Генномодифицирани храни под прикритие

Генномодифицирани храни и напитки се предлагат у нас под прикритие. Десетки видове тестени, месни и шоколадови изделия, както и бира, кисело мляко, олио, синьо сирене и хляб, които съдържат генномодифицирани организми, няма как да се разпознаят, защото на опаковките липсва задължителната информация, че те са рожби на лабораторни експерименти. Констатацията е направена след анализ на различни видове храни в страната, сочи заключение на Националния център за опазване на общественото здраве и Министерство на здравеопазването. Досегашните проверки са показали наличието на следните генномодифицирани продукти на българския пазар: царевично брашно - българско и внос, вносни пуканки и соево брашно, български колбаси със съставки от ГМ соени зърна, както и соеви изолати и гранулати. Повечето от тях са изходни суровини за редица храни, така че броят на видоизменените храни набъбва многократно. Не са малко и храните - млека, лютеници и различни консерви, чиито производители са лепнали подвеждащ етикет с надпис „био" . Така потребителите посягат към тях, като си мислят, че ще консумират екологични продукти. Истината обаче е, че повечето от тях са без сертификати.

Сладоледът - комбинация от изкуствени продукти

Представата за сладолед съвсем се обърква, ако се прочете етикета. Леденото удоволствие е странна комбинация от възстановено сухо обезмаслено мляко, хидрогенирано растително масло, суроватка на прах, захар, гликозен сироп, оцветители, аромати, емулгатори с много Е-та. Между тях са Е 401, Е 407, Е 410, Е 412, Е 415, Е 122, Е 131, Е 270, Е 466 и др. Всички те са отбелязани с червено в справочника на Е-номерата, което е сигнал да се избягва консумацията на стоки, съдържащи тези добавки.

Виното - спирт, боя и вода

Оказа се, че вино и химия също може да вървят ръка за ръка. Фалшиви бели и червени вина бяха засечени наскоро в изби в Брезово и Старосел. Анализите на Изпълнителната агенция по лозата и виното доказаха, че в тях има само спирт, вода и боя.

Надеждата, че скоро ще се сложи ред в хаоса с храни и напитки засега е приспана. В началото на ноември агроминистърът обяви, че създаването на Агенцията за контрол и безопасност на храните към земеделското министерството се отлага и тя няма да заработи от началото на следващата година. Причината е ясна - в бюджета за 2010 средства за нейното създаване не са заложени.

И енергоспестяващите крушки съмнителни

Когато човек застане пред щанд с енергоспестяващи крушки, сериозно ще се затрудни в правилния избор. На пазара се предлагат десетки видове, производство уж на реномирани немски, но и на абсолютно неизвестни китайски фирми. Дори клиентът да заложи на „маркова" крушка, цената на която варира от 12 до 30 лева според мощността и живота, и се зачете в опаковката, ще се натъкне на абсолютни парадокси, които тутакси навяват на мисълта, че крушката е менте.

На различни езици, но не и на български, е отбелязано, че продуктът е произведен в Корея. Родният вносител обаче е лепнал миниатюрен етикет, на който с максимално най-дребен шрифт е изписал, че произходът на стоката е ЕС, без да упоменава държава производител. Друг съмнителен факт в качеството е по-ниската цена на някои крушки с енергиен клас А и по-голяма мощност в сравнение с тези от В-класа. Вторите би трябвало да са по-евтини, не само заради класа си, но и заради по-малката си мощност.


http://www.marica.bg/show.php?id=18271

Моля, моля, г-жа Караджова да не ни пробутва врели- некипели. Всички знаем колко е обективен "анализът на риска" щом става дума за ГМО и патенти!!!
Те хората неслучайно са заложили обществения дебат. Защото знаят с какво разполагат "Монсанто" и сие.

Предметът на закона за ГМО не са храните.
Не трябва да се отклоняваме натам.

По-скоро да се види какви точно промени изискват новите Директиви. Ако са само формални грешки и неточности, допуснати в последната редакция на закона за ГМО, те трябва ясно да се посочат кои са, да се докаже, че са такива и после да се решава как да се коригират.

Но трябва специално да видим, дали основанието, което ни трябва за недопускане на наистина принципни и съществени промени в Закона за ГМО, не се намира съвсем на друго място, напр. в Закона за нормативните актове:

Чл. 11. (1) Отменяване на закон и неговото заменяване с нов, който се отнася до същата материя, се допуска само ако промените са многобройни и важни.

Може да се види и дали не е работа на подзаконови актове разните "уточнения", които сега се искат.

Мег, до час и 1/2 ще знам точно.

Тревожното в новия законопроект за ГМО не е само отпадането на членове 79, 80 и 52.

В него отпада и ролята на Комисията за защита на потребителите, която се зачерква като фактор.

Също така отпадат и санкциите и глобите  за нарушителите, които в стария закон представляваха доста внушителни суми - 200 000 лв. или още по-големи, не ми е пред очите законопроектът в момента.