1. В писмото от ЕС не се споменава директивата за ОКОЛНАТА СРЕДА. Няма изисквания официални и писмени по нея от ЕС, поне не и по отношение на закона за ГМО. Т.е. тесктовете за традиционните бълг. култури, териториите на Натура 2000 и буферните защитни зони около тях, както и тези за био земеделските полета, никой никакви претенции не е заявил официално към нас, и пипането им изобщо, камо ли тоталното им изтриване е абсолютно необяснимо.
2. Имало било среща 2002 г., за предприсъединителния договор за присъединяването ни в ЕС, където бил споменат чл. 22 от договора, касаещ Околната среда, и в този смисъл имало изискване за хармонизиране на законодателството ни по отношение на околната среда.
Това, понеже наистина не знам откъде да го започна, ще оставя на вас да го разбирате както се сетите, и каква пряка връзка има изобщо с всичко случващото се в закона за ГМО, към настоящия момент, 2010 г..
3. Моето лично убеждение е, че някой, който седи в дъното на всичко това, манипулира всички, както и с основанията за случването точно по този начин хармонизирането на законодателството ни, както и че е толкова спешно, и най-вече с тълкуването на евр. директиви и настоящия ни закон, така както дявола тълкува евангелието, и за всичко това си измива ръцете с ЕС, особено находчиво, имайки предвид действително трагичното и ужасяващо положение на проблемите ни в екологията и докъде сме се докарали. Ако приемат този проектозакон, както са го замислили, екологията за нас ще остане в минало свършено време.
4. Според тяхното тълкувание, цялата ни гаранция за защита на националните ни богатства, трябвало да се крепи на процедури.
Едно знам със сигурност:
Няма такова чудо като ПРОЦЕДУРНА ГАРАНЦИЯ, ИМА САМО ЗАКОНОВА ГАРАНЦИЯ.
А когато се говори за национално значими култури и територии, то текстовете отнасящи се конкретно до тях, не са общи, а съвсем конкретни и логични забрани, отнасящи се до изключенията от останалото, което не е до такава степен значимо с оглед на националните интереси и там може да се разчита и на процедури.