Да опишем живота със стих

..

Обичам те. Надявам се, ти - мене.

Но - вжеглени във общия хомот,

да си го кажем просто няма време...

...И си отива нашият живот.

Във делници, в неща и грижи сиви,

във прози, в труд, и грапав, и суров,

безмислен, смислен - просто си отива.

Във всичко друго, само не в любов.

Между две скуки, между два етажа...

И ако някога се изтърва

"обичам те" срамливо да ти кажа,

повярвай, не е истина това.

"Обичам те" е просто малко. Много,

безкрайно те обичам! Но защо

да ти го казвам? Нужно ли е? То го

живеем двама. В двама ни е то.

В душите ни, в децата ни, във всичко.

И в общия ни път трънлив, не нов.

Обичам те. Но що са трите срички

пред нас - безкрайносричната любов.


Дамян Дамянов

          Лунната соната

В тази бяла лунна тишина кой ли свири?
Кой ли свири Лунната соната?
И разплаква бледата луна и я сваля
досами стъклата?
Притвори прозореца. Мълчи!
В долния етаж едно пиано свири много тъжно...
Не плачи! Нищо, че навън се мръкна рано.
Нищо, че в гнездата пълни с мрака
птиците със влюбени зеници
тихичко си дават таен знак...
Не плачи! Нали и ти си птица...
Нищо, че тополите шумят и раздават
обич и прохлада...
А под тях прегърнати вървят всички млади,
а и ти си младо...
Не скърби затворено сърце!
И за теб ще дойде светлината.
Чувай: Долу две добри ръце
тъжно свирят Лунната соната.
Вън заспаха хора и липи.
Над света нощта се спуска бавно...
Ти си малка, ти защо не спиш?
Твоите връстници спят отдавна.
Изсвири пак същия пасаж:
Менделсон или една Соната...
Чуваш ли как в горния етаж
стъпките ми мерят самотата?
Чуваш ли въздишката ми ти,
както чувам твоето пиано?
Нещо много страшно ме гнети, но за теб то тайна ще остане...
Твойта детска хубава глава
виждам на безсъницата в здрача...
Може би ти свириш за това
от което аз не спя и плача...


Не знам кой е автора - признавам си, но страшно много го харесвам и затова го споделих с вас.
 

Семейство

Makes me that much stronger
Makes me work a little bit harder
Makes me that much wiser
So thanks for making me a fighter

Made me learn a little bit faster
Made my skin a little bit thicker
Makes me that much smarter
So thanks for making me a fighter

Приятелство
Из *Малкия принц*

    * - Бодлите не служат за нищо, цветята ги имат от чиста злоба.
      ...
     - Не ти вярвам! Цветята са слаби. Наивни са. И се пазят, както могат. Мислят се за страшни с техните бодли. *

Любов
Любов, Дамян Дамянов

Каква магия си, каква!
С какво необяснимо чудо
владееш цялото това
човечество? Върховна лудост
или върховна мъдрост си,
щом в своя порив, в свойта жажда
ти можеш да го покосиш,
тъй както можеш да го раждаш?
Чрез тебе съществува то.
Чрез теб родено, с теб умира.
Чрез теб душата му - листо
се носи тъжно из всемира.
И този цял всемир тъй тих,
и туй листо, и този вятър
ведно събрани - туй си ти!
Да, ти, едничката, която
си вред и всякаква - кълбо
от грешна плът и дух безплътен.
Чрез теб, безсмъртнице Любов,
дори смъртта е миг безсмъртен.

Деца
Пиленце, Петя Дубарова

Пиленце любимо,
топчица от злато,
искам да ми станеш
ти петле хвъркато.

Сутрин да ме будиш
с радостно гласченце.
Всичко да потапя
твоето звънченце.

Но сега е рано.
Яж си от паничка!
Вчера те излюпи
квачката добричка.

Поздрави за всички дами, които се включват в темата.   
Не напредва толкова бързо, колкото темите за секса, но отдавам това на необходимостта от някаква мисловна дейност и високото качество на постовете.
Да не спамя темата, ето няколко стиха:

Любовта:

Казват, че без любовта
прозаичен бил света.
Но нали гори
без пламък любовта дори.
Нека просто две следи
да оставим аз и ти!
В този свят студен
бъди до мен,
бъди до залезния ден!

и още:

ИСКАМ ДА ТЕ НАРИСУВАМ
НЕ СЪС МОЛИВ
НЕ СЪС ЧЕТКА
С УСТНИ ЩЕ ТЕ НАРИСУВАМ,

C БЛАГОДАРНИТЕ СИ УСТНИ
ЩЕ ТЕ НАРИСУВАМ
С ДЕСЕТ ПРЪСТЧЕТА ВЪЗТОРГ
ЩЕ ТЕ НАРИСУВАМ

ЩЕ ЗАПОЧНА ОТ ЛИЦЕТО
ЩЕ ОПИША КРЕХЪК ПРОФИЛ
ЩЕ НАПОДОБЯ КОСИТЕ
НА ЛИКУВАЩ ВОДОПАД

ЩЕ СЕ ВЪРНА НА ЧЕЛОТО
ВЪВ ОЧИТЕ ТИ ЩЕ ПАДНА
И НА УСТНИТЕ ТИ ТЪНКИ
ДЪЛГО, ДЪЛГО ЩЕ СЕ СПРА

И ЩЕ СТАНЕШ ТИ КРАСИВА
КАТО НИКОЯ КРАСИВА
И ТАКАВА ЩЕ ТЕ ПОМНЯ
ДО ПОСЛЕДНИЯ СИ ДЕН...

Майка ми:

Майчице свята, стара като земята,
своя сън мен отреди.
Майчице свята, чиста като росата,
твоя дъх в мене гори.
Майчице свята, силна като морето,
моя дух ти укрепи.
Майчице свята, топла като лъчите,
моя път ти озари.

http://www.vbox7.com/play:620e5877

За майка ми

МАЙКА МИ /Иван Вазов/

В рояка спомени свещени,
де моя дух сега се губи,
сè твоят образ въжделени
духът ми, майко, среща, люби.
Ти люлката ми си люляла
със песни жалостно-упойни,
над мен по цели нощи бдяла
през мойте нощи безпокойни.
Под твоето крило растял съм,
наяквал съм под грижи мили,
от твойта реч и взор черпал съм
и радост, и духовни сили.
Душата ми от теб научи
да мрази, да обича страстно,
от твоята душа засучи
любов към всичко, тук прекрасно.
Ти ме роди, но ти ми даде
и светлото, що в теб блещеше,
ти и човека в мен създаде -
ти два пъти ми майка беше!

Роден дом и детство

РОДНА СТРЯХА /Ран Босилек/

Бяла, спретната къщурка,
две липи отпред.
Тука майчина милувка
сетих най-напред.
Тука, под липите стари
не веднъж играх;
тука с весели другари
скачах и се смях...
Къщичке на дните злати,
кът свиден и мил!
И за царските палати
не бих те сменил!

(За съжаление бяхме от многото, на които къщите бяха съборени от "другарите", за да бъдат построени панелнитете "недоносчета",  и от прекрасна и зелена столицата ни се превърна в това, което е сега )

Години, години

И весела вишна и гола топола,
и птица, която високо лети,
вий бяхте и тъжните мои въздишки,
вий и светлите мои мечти.

Държа в ръката си мъничко зрънце
и ручейче пее в моята гръд,
идете на залеза в тъмната памет,
елата на изгрева в светлия път.


Години, години, години, години,
о, дълги години на дълга борба.
Тъй много донесли, тъй много отнесли,
от моята малка човешка съдба.

И бели и черни, но всичките мои,
вас никой не може и с нищо смени,
люлейте голямото старо махало,
въртете години, сезони и дни.

Зелената пролет с мен се прощава,
но златна пристига при мен есента,
години, години, години, години,
глухарчета бели и бели ята.

(Не знам кой е автора на текста, но това е една прекрасна песен на Богдана Карадочева, и описва много точно настроенията, които по някога ме обхващат)

Към първата ми любов:

"Събирай ме понякога от думите.
От думите, които нещо значеха,
от премълчаните, които в пълнолуние
по покривите лунатично крачеха.
Изваждай ме от липсата на минало
като ненужна вече формула,
изваждай ме със плюс или със минус,
забравяй ме, за да си спомняш.
Измисляй ме след краткото ми име,
oт името ми тръгвай все нанякъде.
Ако повярваш, че тогава ме е имало —
недей да вярваш, че съм плакала...
Събирай ме понякога от думите,
изглаждай ме със гънките по листа...
И в някое голямо пълнолуние
ще се намериме по-истински."
 

Към сина ми:

"Утре, като дойде някоя напета —
с две глави над мене, два пъти по-млада...
Като ми открадне със очи момчето
и като запукат двамата на кладата...
Няма да го бъде! С чай ще я полея,
ще оскубя всички руси перушини.
Аз съм го родила, ще отива с нея!
Няма да го бъде! Да ме чуеш, сине.
Нали знам, жените сме невярно племе.
Тайните си мисли надълбоко крием.
Ти ще й напишеш някоя поема —
тя ще се засмее. И ще те затрие.
Тъй ще му говоря, само да порасне.
Само да започне сутрин да се бръсне.

А сега играят с Лидия във яслите —
и им се усмихвам.
Вместо да се пръсна."

Лили-лу браво! много ми харесаха

Благодаря! Съжалявам, че не мога да цитирам дословно някои пасажи от книги, които са ми харесали. Като ученичка си записвах по-емоционалните цитати в една тетрадка, но с годините времето намаля... Иска ми се да цитирам и нещо от *Портретът на Дориан Грей*, но паметта ми изневерява... Може би по-късно!

Завръщане

Привечер, и нищо се не чува.
В здрачината селска тишина.
„Добър вечер!“ - мама ме целува.
Дюлята излъчва светлина.

Мама ме целува - в двете длани,
мъжко неизбръснато лице.
Две сълзи запазени от лани,
скрити в най-дълбокото сърце.

Ябълки в шепите събрани,
прясно сирене и стар ошаф.
Думите й, малко неразбрани,
слушам аз и ням, и гологлав.

Уж съм вещ по българското слово,
а не мога да усетя сам,
как се ражда този странен говор
на човек от щастие люлян.

Някъде в детинството ми плуват
кучета, волове и жита.
„Добър вечер!“ - мама ме целува,
мене ме целува радостта.

http://www.vbox7.com/play:cf0f3761&al=1&vid=

Непокорните ми години и тревогите на мама:

Ако тихо, на пръсти през нощта се завръщам
ти не вдигай сърдито очи!
Знам, за мен си мислила и била си намръщена,
но престори се, че спиш!
Ще е много по-истински, и много по-искрено,
да не мисля в момента лъжа!
Ти стоиш любопитстваща...
На прага, премислила, утре всичко ще кажа сама.
Ще са неми въпросите, ще говорят очите ми
и ше виждаш в тях ти ред подир ред.
Шом след туй дълго скитане,
удома съм се върнала,
значи всичко ще бъде наред.

Ulia, това към "Сина ми" направо ме разплака...

Красиво е!!! И истинско...

На Камелия Кондова е и е посветено на сина и.

А това сътворих току-що:

Вървиш към мен коси развяла
и молеща сред тишината
пристигаш страшно закъсняла
за прошката на сатаната...

Живота ми.....
Край извора от жажда ще загина,
край огъня треперя вкочанен,
в родината си сякаш съм в чужбина,
като във пещ пламтя и съм студен.
Съвсем съм гол и царски пременен,
усмихнат плача, чакам без отрада,
посрещам мъката като награда,
могъщ и слаб в един и същи час,
от радостта не чувствувам аз наслада,
добре приет и нежелан съм аз.

Не вниквам в очевидната картина,
а спорното е сигурно за мен,
в незнаен път с доверие ще мина,
в случайността съм твърдо убеден.
Печеля, но от загуби сломен,
в зори усещам нощната прохлада,
лежа, а пък пръстта под мен пропада,
без пукнат грош съм по-богат от вас,
наследник съм, но дял не ми се пада,
добре приет и нежелан съм аз.

Безгрижен съм, ала като мнозина
от тежка участ съм сломен,
гневът ми е възторг наполовина,
от откровеността съм оскърбен.
Ще тръгна с онзи, който някой ден
посочи лебед стар за врана млада,
щади ме този, който ме напада,
лъжата с истината смесва глас
и спомням си забравена досада -
добре приет и нежелан съм аз.

Сбрах, господи, от знания грамада,
а сред невежество душата ми пропадa,
пристрастен, искам равенство за нас.
Залог ли търся? Чакам ли пощада?
Добре приет и нежелан съм аз.