Да опишем живота със стих

Вървиме двама боси, Аз и Ти,
но пясъка е така горещ, върви.
Студена луната носиш ти
и търсиш моите очи.
Носи ни морето любовта,
носи даже мъничко тъга.
Искам да те гледам на брега,
искам да те хвана за ръка.

Лятото доведе ни дотук,
където вечено влюбена си в мен,
морето носи сякаш нежен звук,
усещам те на пясъка до мен

И нека нащо лято продължи,
помня всяка наша малка среща,
помня дългите солени дни,
любовта вечна е нали.

Лятото доведе ни дотук,
където вечено влюбена си в мен,
морето носи сякаш нежен звук,
усещам те на пясъка до мен

И нека нащо лято продължи,
помня всяка наша малка среща,
помня дългите солени дни,
любовта вечна е нали.


деца:

В тъмно като ходиш, да се не удариш.
Мляко като пиеш, да се на опариш.
На студа да бъдеш винаги облечен,
а пък на горещо- винаги съблечен.

Да помниш. да гледаш и все да внимаваш
и когато лягаш, и когато ставаш.
Толкова е тежко , толкова е трудно.
Как го прави мама-много ми е чудно

п.с. Голям ми е заплес малкия

Без правила - Лили Иванова

........
Не си измисляй правила.
Със мене всичко е начало.
Но не очаквай след това
да бъда твое огледало.

Не си измисляй правила.
Когато искаш любовта ми.
Пожар от нежност запали
и любовта ми ще си ти.

..........

Две хубави очи

Две хубави очи. Душата на дете

     в две хубави очи; - музика - лъчи

     Не искат и не обещават те...

     Душата ми се моли,

     дете,

     душата ми се моли!

Страсти и неволи

     ще хвърлят утре върху тях

булото на срам и грях.

Булото на срам и грях -

     не ще го хвърлят върху тях

страсти и неволи.

     Душата ми се моли,

     дете,

     душата ми се моли...

     Не искат и не обещават те! -

     Две хубави очи. Музика, лъчи

     в две хубави очи. Душата на дете...

Много ми е любим Яворов!!!

Mimi123,  Лунната соната е стихотворение от Дамян Дамянов.

Знаеш ли колко много съм ти благодарна? Страшно много... Това стихотворение ми е останало в съзнанието още от ученическите години, а те бяха доста отдавна.И все ме мъчеше факта, че не знам кой го е написал. Срамувах се от това. Сега вече няма да бъде така. Благодаря! И по темата:
 
Горещо става. А навън е зима.
И мраз навсякъде лежи.
Отиват си неволи във забрава,
повлечени от сълзи във реки...

Гори небето. И земята пламва.
И някой някого уби.
Земя на ужаси. Земя богата
на черен хумор и безброй съдби...

Върви безумието в коловоза
във рамката на вечноста
след него винаги е боса
една обречена мечта...               

        Това сътворих преди час...

http://bg.netlog.com/go/explore/videos/videoid=bg-282543
нека да е стих+песен 

 Животът всичко ти е дал!
Използвай го навреме,
защото нямаш ти свой дял-
животът всичко ще ти вземе!

Толкова е красиво... тръпки ме побиха. Нищо повече не мога да кажа...

Преди време прочетох някъде това:


Пред дъжд

В един ден като всички останали
ти ме попита: Какво е поезия?
Аз вдигнах ръце и написах във въздуха:
"Обичам те"- ти се разсмя...
Две деца късаха цветя и хранеха с тях кучето си.
Заваля.

"Студено ли ти е?" - попита
и във прегръдка ме зави.
До тебе доверчиво свита,
разцъфнах цяла... И какви
презморски птици в мен запяха!
Повяха южни ветрове.
И като вишна още плаха
раздадох свойте цветове.

Къде на воля днес се скиташ,
оставил ме сама в снега?
Нехаен, вече и не питаш:
"Студено ли ти е?"... Сега
край мен е зимата предишна
със студ и бяла пустота.
И аз, прибързалата вишна,
трептя с попарени листа.

             Блага Димитрова

Благодаря 
Хайде и аз с песни и стихове
детството ни, на някои от тук списващите  http://www.clip4e.com/play_gostenka_ot_bydesteto_prekrasnoe_daleko.htm
любовта http://vbox7.com/play:e2afc9a8  /стихове Георги Константинов /
децата http://liternet.bg/publish/mdylgycheva/poezia/dyshteria.htm

Мъчен бе животът ти със мене.
Той като на другите не бе.
Бе самоотричане, мъчение,
грапав път под палещо небе.
Та затуй светица, мъченица
беше в моя ад.
                „Хвръкни, излез! —
съскаха ти. — Ти си златна птица!
Бягай от железния кафез!“
Викаха ти. Ти не ги послуша.
Предпочете тих, но свой живот.
Предпочете въздуха задушен
пред безоблачния небосвод.
Предпочете ямите по пътя,
воденето на един сакат,
от които се подби кракът ти
и ти вехна дясната ръка.
Мъчен бе животът ти със мене.
Мъчен бе, но беше само твой.
Не живот — мъчително вървене
с не един скат, с не един завой.
Нищо че го плюеха и все го
дращеха те, другите, до кръв.
Просто ти завиждаха за него.
Просто те си нямаха такъв.
Мъчен бе животът ти със мене.
Страшен бе. Но в здравия си ход
ще се спрат те, другите, след време —
шапките пред тебе ще си снемат:
„Ей това се казваше живот!“


Дамян Дамянов - стихотворението е посветено на съпругата му Надежда Захариева

Чудесен избор   

Аз намерих книжката на Оскар Уайлд!

За знанията
*Портретът на Дориан Грей*, Оскар Уайлд

*Геният винаги надживява Красотата. Тъкмо поради тази причина ние се стремим да се образоваме колкото е възможно повече. В суровата борба за съществуване искаме да имаме за съюзник непреходното и тъпчем главите си с безсмислици и факти с глупавата надежда да запазим мястото си в живота. Днешният идеал е високообразованият човек. А умът на високообразования човек е нещо ужасно. Той е като антикварен магазин, пълен с уродливи и прашни вехтории, чиято оценка е винаги по-висока от действителната им стойност.*

За изкушенията
*Портретът на Дориан Грей*, Оскар Уайлд

*Единственият начин да се отървем от изкушението, е да му се подчиним.*

За красотата
*Портретът на Дориан Грей*, Оскар Уайлд

*Но красотата, истинската красота свършва там, където започва интелигентността. Интелектът сам по себе си е вече едно допълнение и затова нарушава хармонията на всяко лице. Започне ли да мисли човек, лицето му веднага се превръща само в нос или само в чело, или в някаква друга подобна уродливост…*

Много точно ме описва един от късметите, които изтеглих от новогодишната баница:

Знанието сила е голяма
и ще стана аз голям.
Аз си знам какво да правя
и си правя к'вот' си знам.


Любовта

You're just too good to be true.
Can't take my eyes off you.
You'd be like Heaven to touch.
I wanna hold you so much.
At long last love has arrived
And I thank God I'm alive.
You're just too good to be true.
Can't take my eyes off you.

Pardon the way that I stare.
There's nothing else to compare.
The sight of you leaves me weak.
There are no words left to speak,
But if you feel like I feel,
Please let me know that it's real.
You're just too good to be true.
Can't take my eyes off you.

I love you, baby,
And if it's quite alright,
I need you, baby,
To warm a lonely night.
I love you, baby.
Trust in me when I say:
Oh, pretty baby,
Don't bring me down, I pray.
Oh, pretty baby, now that I found you, stay
And let me love you, baby.
Let me love you.

You're just too good to be true.
Can't take my eyes off you.
You'd be like Heaven to touch.
I wanna hold you so much.
At long last love has arrived
And I thank God I'm alive.
You're just too good to be true.
Can't take my eyes off you.

I love you, baby,
And if it's quite alright,
I need you, baby,
To warm a lonely night.
I love you, baby.
Trust in me when I say:
Oh, pretty baby,
Don't bring me down, I pray.
Oh, pretty baby, now that I found you, stay..


Живота

All that is gold does not glitter,
Not all those who wander are lost;
The old that is strong does not wither,
Deep roots are not reached by the frost.

From the ashes a fire shall be woken,
A light from the shadows shall spring;
Renewed shall be blade that was broken,
The crownless again shall be king.

Живот ли бе, да го опишеш