Да опишем живота със стих

  • 48 087
  • 81
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 7 914
Светлина и топлина,
очи отварям,
ненаситна за усмивка детска
с желание се утолявам.

( Не ме бива в стиховете, но това ми извира от сърцето.)

# 76
  • Мнения: 9
Самотата можем ли да наречем сълза?!?
Може ли да бъде тя приятелка на всеки?!?
Всеки сам ли вика своята сълза,
или тя го вика..,
търсеща утехи!?

# 77
  • София
  • Мнения: 407
Промяна:

Да сложим ясна граница
на своя ден предишен
и върху чиста страница
"ден първи" да напишем.

# 78
  • Мнения: 1 841
Грижа
Димчо Дебелянов


Пробуждам се - денят в прозорците ми гледа,
на сладосънна нощ прогонил сетний знак.
Днес що ме чака вън - разгром или победа? -
Не знам, но ти, нали, но ти ме чакаш пак?
 
С оборено чело стоиш на моя праг,
прошарени коси разпуснала в безреда,
проблясва в твоя взор тревожен полузрак.
Излизам - и по мен ти тръгваш смъртно-бледа.

Покрусен в ранина аз сещам твоя дих
при всеки смел подем, при всякое падение;
кажи, след кой възторг горчилки аз не пих,

и колко божества измряха неродени
на страдното сърце в най-пазения кът,
о, Грижа, спътнице в нерад и стръмен път!

# 79
  • Мнения: 2 673
За живота -

Не закриляна да съм, а окрилена
Не загърната, а с дух разгърнат цял-.
Не зад нечий гръб на завет приютена,
а до рамо срещу вятър завилнял.

За любовта-
Искам те, забързана сред хората.
Искам те, във миг на съзерцание.
Искам те, отпусната в умората.
Искам те, събудена в зори.

Искам те, когато съм с приятели.
Искам те, в трептяща тишина.
Искам те, загледана в очите ти.
Искам те, когато си далеч.

Болка е, когато ме докосваш.
Лудост е, когато съм сама.
Силна съм, когато ме обичаш.
Търся те във всичко на света.

За детството -

Къде ми са детските книжки...
кажи ми мой прашен сандък?
Закусиха сивите мишки
с вълшебните букви - язък!
Къде ми е класната стая...
къде е коравия чин...


# 80
  • Мнения: 364
Самотата можем ли да наречем сълза?!?
Може ли да бъде тя приятелка на всеки?!?
Всеки сам ли вика своята сълза,
или тя го вика..,
търсеща утехи!?

Чудесен стих! Чие дело е?

  bouquet

# 81
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
Ето и моят принос по загубата на милия ми татко:

                              Молитва


   Тъжен вятър броди по земята
   носи черни, молещи сълзи
   коренища от дълбоко блато
   малки сенки и безброй мечти...

   И небето слязло е в нивята
   пътят е безлик, опустошен...
   мъничка надежда се роди в гората
   черна пелена взриви мечтите в тоя ден.

   Болка и стенание... Море от мъка.
   Тежък миг на пустош и тъга.
   Вятър на отминалите месеци
   липсата на бащина ръка...

   Търся сълзи. Сълзи неизплакани.
   Молещи за милост, топлина.
   Вятърът ни брули през лицата
   и смъртта уби една мечта... smile3518

Общи условия

Активация на акаунт