Споделете любимото си стихотворение за любовта

Мислех, че само аз имам любим сонет номер 130

На Сергей Ефрон

На плочата написах с лекота -
и върху шарките на ветрилата,
по речната и морската вода
и с кънки по леда и пръстен - по стъклата,

по стволите, по снежния килим
и пак - на всички тук да е известно! -
че си любим! любим! любим! любим! -
подписах се с една дъга небесна.

Как исках всеки в моето сърце
не ден, а вечност да цъфти и расне!
И после пак с помръкнало лице
отново рязко името задрасквах ...

Но ти, на стария гравьор в дланта
потънало - безценно притежание! -
не само в пръстена и в паметта,
ще оцелееш ти върху скрижалите.


Марина Цветаева
Писала я на аспидной доске (1920)


     Писала я на аспидной доске,
     И на листочках вееров поблeклых,
     И на речном, и на морском песке,
     Коньками по льду и кольцом на стеклах, --

     И на стволах, которым сотни зим,
     И, наконец -- чтоб было всем известно! --
     Что ты любим! любим! любим! -- любим!
     Расписывалась -- радугой небесной.

     Как я хотела, чтобы каждый цвел
     В веках со мной! под пальцами моими!
     И как потом, склонивши лоб на стол,
     Крест -- накрест перечеркивала -- имя...

     Но ты, в руке продажного писца
     Зажатое! ты, что мне сердце жалишь!
     Непроданное мной! внутри кольца!
     Ты -- уцелеешь на скрижалях.


 
 

Извинявам се, че не съм по темата, но дали можете да ми кажете, ако някой има сборници на Маргарита Петкова, на кое издателство са? Не намирам по книжарниците, а бих искала да купя за подарък...
Предварително благодаря!

Автор: Маргарита Петкова
Обем: 60 стр.
Формат в мм.: 140х200
Издател: ИК "Захарий Стоянов"
Мека подвързия
Дата на включване: 2008-06-30
ISBN: 9789540901565
Нашата цена: 5.40 лв.

Това намерих в Гугъл, но не съм го виждала по книжарниците.


...Дълго в очите ти падам
и ни запраща нощта
в деветия кръг на ада -
първият на любовта...
(Из "Неприлична поема")


Трябва много да се внимава -
боговете невинаги спят:
това, дето си пожелаваш,
ти го сбъдват. От първи път.
Има много такива примери.
Царят все някой ден цъфва гол.
Този, който е вдигал гири,
си посипва главата със сол.
За това вездесъщите сили
нямат даже капчица грях.
Драпаше да ти нося фамилията.
И аз ти я разкатах.


Недей да мислиш, че съм сляпа
и вълчият ти нрав ме плаши.
Не съм живяла във гората,
но пак разбирам единаците.
И да речеш да ми се зъбиш,
че газя твоя периметър,
във отговор ще те прегърна
и над гората ще просветне.
Не съм наивница, спокойно.
Отдавна знам- в море се давят.
Не е до глезен и сърцето,
но нека си е наша тайна.
Под шапката ми непокорство
прескочи вълчата ти слава.
Не ме плаши самодоволно.
Със самотата съм наясно.
Е, казах ти каквото имах
и ще отмина през гората.
Но само ако знаеш колко
във кошницата си отнасям.
Да, знам, че си недоверчив
след разни Шапчици ментета
и по ти идва приемливо
да се преструваш пред козлетата.
Та... много здраве и прощавай
за неудобството да те обичам,
дори наметнал овча кожа.
И вече си за друга приказка.

Отведи ме оттук!
Ей така ме хвани за ръката
или само със поглед ме издърпай нанякъде.
Скрий ме в шумните улици на града милионен,
във кварталното кино и във своите спомени.
Отведи ме оттук! Приюти ме в очите си.
В кафенето отсреща. Навън под звездите.
В едно нощно такси. На ръба на вселената.
На ръба на сълзата, избликнала в мене.
Отведи ме оттук! Под втрещените погледи.
Под усмивките зейнали - иронични и строги.
Под просъскани думи за благоприличие.
Под небесната арка на твойто "Обичам те".
Отведи ме оттук! Накъдето ти видят очите.
В рая, в ада, в дома си, в трамвая, в мечтите си.
В оголялата от късната есен градина.
В някой жилищен вход. В телефонна кабина.
Отведи ме оттук!
Отведи ме, за Бога - по дявола!
Трябва някъде място такова да има - за двама ни.
Все едно е къде и каква е цената.
Отведи ме оттук!
С чиста съвест продавам душата си!



Aaaaa, също и "Бермудски триъгълник", но навсякъде излиза инфо, че в момента не е в наличност.

Днес ходих до любимата ми книжарница - казаха ми, че официално има 3 издадени книги със стихосбирки на Маргарита, като последната е била издаденасъвсем скоро.
Едната книга изобщо не е налична. Другите 2 ги доставят след заявка - едната струва 6 лв., а другата /новата/ е луксозно издание с твърди корици и струва 15 лв. Поръчах по-евтината, но тя е за мое четене. За подарък с удоволствие бих подарила или получила луксозното издание /заслужава си в пъти повече от разни блудкави романчета, а и се надявам, че поетесата също получава някакви пари от книгите, защото четох, че живее със 100 лв. инвалидна пенсия/.

Забравях те хиляди пъти!
И този път – пак ще успея!
И после ...
В студен зимен ден
... или в топла пролетна вечер,
ще ми подхвърлиш поредния кокал,
а аз пак ще реша,
че съм вечна ...
неземно красива ...
далечна ...

И тогава,
За хиляден път
Ще започна да те забравям отново ...
Забравих те хиляда пъти!
И този път ще успея


Дори не помня от къде си го копнах,но ми харесва.

Лично творчество


ТИ

Ти, мое вечно желание,

мой трепет и светлина,

ти, мое сладко ухание,

мой огън и топлина.

Ти, моя нестихваща жаждо,

моя лудост и брод,

ти, мое безумно омайниче,

вятърен полет и небосвод.

Ти, моя молитва и зов,

моя магия и благослов,

ти, моя безпощадна стихио-

аз те наричам просто-Любов!

Найден Вълчев - Разпятие

Щастливо двата пътя си вървяха,
опасваха света околовръст...
Но се пресякоха. А се не сляха.
И ме разпънаха на кръст -

за да вървя към теб като обречен
и да усещам всеки божи ден,
че си при мен, когато си далече,
и че съм сам, когато си при мен.

 

    ПИСМО ДО ТЕБ

        Вдигни очи ! За мен вдигни очи !
        Защо? Не питай ! Просто погледни ме !
        Помилвай ме и просто помълчи ...
        И ако искаш двама да мълчим.
        Защо ? Не питай ! Ти ще разбереш -
        загледай се в погледа ми влажен
        очите, ако можеш да четеш,
        очите, вместо мене ще ти кажат.
        В тях блести сега една сълза,
        а твоят смях е птичка под небето.
        Ръцете ти са клонки на бреза,
        а аз живях без сини небеса,
        без пролети, без цъфнали надежди.
        Очите ти са капчици роса,
        в които небесата се оглеждат.
        Лицето ти е цялото в светлина,
        косите ти горят като житата.
        А в моите нощи нямаше луна,
        затуй израснах блед сред тъмнината,
        затуй протягам смръзнали ръце
        и жадно през очите ти надничам.
        През тях се вижда твоето сърце
        и затуй тъй много те обичам !

 Дамян Дамянов

Отивам си. Но моля те, не страдай!
Не се измъчвай и не се кори!
Не си виновна ти да стигна ада
и огънят му жив да ме гори.

Не си виновна ти, не си виновна!
Виновен е светът със хорски бяс,
със тази пяна мръсна и отровна,
изсипана зловещо между нас.

Виновно е навярно битието,
което изкопа между ни ров,
което в злоби, в сметки ни помете
и не остави място за любов.

Отивам си. Но ти не ме изпращай!
Бих всичко друго преживял, освен
разплаканите ти очи - две цеви страшни
със два куршума - две сълзи след мен.

НЕ ТЕ ИЗМЕСТИ НИКОЙ



Не те измести никой в тази къща.
И стола ти е празен в моя кът,
и в книгата ми никой не обръща
листа - недоизчетен този път.

Не гледа в лятна вечер никой с мене,
на прага седнал, звездния екран,
и никой не поема удивено
букета, рано сутринта набран.

Когато зъзна, никой не намята
с любов на плещите ми топъл шал -
и в жега, с витошка вода налята,
не ми е нежно чашата подал.

Минава пак година след година
и сменя се сезон подир сезон.
Връхлита буря, свлича се лавина,
от сняг или от плод се скършва клон...

И видимо в дома тук няма нещо
за тебе да напомня всеки миг -
ни някакви любими твои вещи,
ни в рамка на стената твоя лик.

Ти с въздуха край мене ме обгръщаш,
в кръвта ми влязъл, твоя пулс тупти -
не те измести никой в тази къща,
в която всъщност и не влезе ти.

Елисавета Багряна

Не ти се клех във обич и във вярност,
това са само празни думи, знам.
Но все едно, до мен ще остарееш.
Помни добре! Аз няма да те дам!

Ако магия на случаен поглед,
очите ти внезапно заслепи,
и ти решиш след него да изтичаш,
аз няма да те дам! Помни! Помни!

Ако мираж като горещо слънце,
сърцето ти докосне с огнен плам,
не се опитвай да го изживееш!
Помни добре! Аз няма да те дам!

Но ако Бог внезапно те повика,
при себе си, и ти отидеш там,
душата ми завързана за облак,
след теб ще литне. Няма да те дам!

липсваш ми, любов неизмерима...
какво ли име да ти избера
за мене ти си тъй неповторима,
тъй нежна, тъй желана, тъй добра

прегръдките разтварям аз напразно
обгръщам с поглед празната си стая
за устните горещи тръпна жадно
и с мъка осъзнавам, че те няма

да, зная, ще се върнеш пак при мен,
но се терзая, че съм сам сега
сърцето ми, без тебе наранено,
копнее да усети любовта

без теб съм нищо в този свят суров
с годините навикнах на раздяли,
но да остана сам не съм готов
нима от себе си сме всичко дали...

и моля се на Господ да се върнеш
сиротна е без теб душата моя
с десница раменете крехки да обгърна
и да усетя, че си само моя!!!!.

                    Стон
На Лора

Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Защото аз съм птица устрелена:
на смърт е моята душа ранена,
на смърт ранена от любов...
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Кажете ми що значат среща и разлъка?
И ето аз ви думам: има ад и мъка -
и в мъката любов!

Миражите са близо, - пътя е далек.
Учудено засмяна жизнерадост
на неведение и алчна младост,
на знойна плът и призрак лек...
Миражите са близо, - пътя е далек:
защото тя стои в сияние пред мене,
стои, ала не чуе, кой зове и стене, -
тя - плът и призрак лек!

 

Невероятно е:



   1. Аз съм роза Саронова И долински крем.
   2. Както е кремът между тръните; Така е любезната ми между дъщерите.
   3. Както ябълката между дърветата на сада, Така е възлюбеният ми между синовете; Пожелах сянката му и седнах под нея, И плодът му бе сладък в устата ми.
   4. Доведе ме в дома на пированието, И знамето му над мене бе любов.
   5. Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки Защото съм ранена от любов.
   6. Левицата му е под главата ми, И десницата му ме прегръща.
   7. Заклевам ви, ерусалимски дъщери В сърните и в полските елени. Да не възбудите и да не събудите любовта <ми> преди да пожелае.
   8. Гласът на възлюбления ми! ето, иде той, Скача по горите, играе по хълмовете.
   9. Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; Ето стои, зад стената ни, Гледа в прозорците, Надзърта през решетките.
  10. Проговаря възлюбленият ми и казва ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и дойди;
  11. Защото, ето, зимата се измина, И дъждът престана и отиде си;
  12. Цветята се явяват по земята, Времето на <птичето> пеене {Или: На резитбата.} пристигна, И гласът на гургулицата се чува в нашата земя;
  13. По смоковницата зреят първите й смокини, И лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любезна моя; прекрасна моя, та дойди.
  14. О гълъбице моя, в пукнатините на скалата, В скришните места на стръмнините, Нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно.
  15. Хванете ни лисиците, Малките лисици, които погубват лозята; Защото лозята ни цъфтят.
  16. Възлюбленият ми е мой, и аз негова; Пасе <стадото си> между кремовете.
  17. Догде повее дневният хладен ветрец и побягнат сенките, Върни се, вълюблени ми, и бъди като сърне Или млад елен по назъбените планини.

Параклисът е малък,ролите са две
аз ли ще бъда разпнат
или пък ти разпята
не знам,
но няма място
за други богове.
Параклисът е малък, ролите са две.

Ст.Цанев