Споделете любимото си стихотворение за любовта

http://www.mobilis.bg/articles/by_field/491270 и  http://www.bgbook.dir.bg/search.php - това са двете места от които най-често поръчвам книги и тук има достатъчно Маргарита Петкова. И аз я харесвам, но не ми е абсолютен фаворит.

Миг преди да хвърля всички спомени
в най далечната и тъмна стая.
Миг преди вратата да затворя
и да заключа с катинари.

Миг преди да ме залее буря
и да превърне образа ми в пяна.
Миг преди да изгоря до корени,
да изтлее в мене всяка рана.

Миг преди да се родя отново
и да потърся във живота щастие.
Миг преди да събера останки гордост
и парченца разпиляно самочувствие.

Чуй преди гласът ми да заглъхне
и да не остане даже шепот.
Чуй преди светът да се обърне,
всичко в мене те обича даже ехото.

Имам доста любими,но ето това за мен е класика в жанра :
                           
    Понякога ще идвам във съня ти
    като нечакан и неканен гостенин.
    Не ме оставяй ти отвън на пътя,
    вратите не залоствай.

    Ще влезна тихо,кротко ще приседна,
    ще вперя поглед в мрака да те видя,
    когато се наситя да те гледам,
    ще те целуна и ще си отида.


                                Никола Вапцаров

И мен...
Върна ме 12 години назад...

Частен случай

След твърдите пети на времето, които чуваш да минават,
пелинът трудно се изправя и с мъка своя дъх възвръща.
На любовта такава мъка, ако си спомняш, е присъща.
Но в любовта е друго нещо – там болният лекува здравите.

По чистата пола на времето, която вярваш, че докосна,
прахът на бъдещето беше и по ръцете ти полепна.
Сега очаквай да се сбъдне поличбата великолепна.
Но в любовта е друго нещо - там бъдещето е за после.

А жьлтото око на времето, което в огън ни измива,
запалва къщи и фенери, завърта кръговете в мрака.
И всяка правда е възможна. И всеки избор се протака.
Но в любовта е друго нещо - там милата е най-красива.

Но любовта е друга тайна. Но любовта е частен случай.
Накрая времето си тръгва изпод балконите й късни.
Безшумно се люлее клонът, от острото му рамо блъснат —
махалото се движи, скъпа. И няма кой да го изключи...

 Не знам от кого е, но ми харесва:

А казах ли ти днес, че те обичам?
Не ми се искаше да си вървиш,
а някой ден във свят различен
ти свойта обич с мен да споделиш?...

А казах ли ти днес, че тебе искам,
каквото и да струва обичта;
да можех да съм все до тебе близко,
да бъда част от твоята душа?

А казах ли ти днес, че няма нищо вечно,
че хората живеят само миг,
а нашият е бъдеще далечно -
ще бъде ехо от сега издаден вик...

А казах ли ти колко те обичам?...
Дано в сърцето ти това да е простимо -
пропуснах го, защото ми се вижда,
че с двете думи е неизразимо...

А казах ли ти днес, че тъй било решено:
и двамата да скитаме без цел,
преследвайки мечтите си, внушени
от някой, който слага ни предел?

А казах ли ти днес, че ще те чакам,
дори и да не знам къде и докога...
че пътят ти е връщане обратно,
а аз съм указателна стрелка?

А казах ли ти днес, че те обичам?
Дори да съм забравила, сама
ще ти го кажа пак, когато свърши всичко...
Обичам те! И утре, и сега....

В цъфналата ръж

Идейки си запъхтяна
вечерта веднъж,
Джени вир-водица стана
в цъфналата ръж.

Джени зъзне цяла, Джени
пламва изведнъж.
Бърза, мокра да колени,
в цъфналата ръж.

Ако някой срещне някой
в цъфналата ръж
и целуне този някой
някого веднъж,

то нима ще знае всякой
де, кога веднъж
някога целувал някой
в цъфналата ръж?




"Момичето което ми постла леглото"

По пътя ме застигна мрак
планински вятър, силен мраз
замрежи всичко ситен сняг
и без подслон останах аз.
       За щастие във моя случай
       една девойка ме видя
       и мило в своя дом
       приют за през ноща ми даде тя.
Дулобоко й благодарих
за нейното добро дело
учтиво й се поклоних
с молба да ми даде легло
      Тя с тънко ленено платно
      легло във къта ми постла,
      напълни чашата с вино
      и "лека нощ" ми пожелал
Когато до самия праг
със свещ в ръката тя дойде
девойката замолих аз
възглавница да ми даде.
       С една възглавница в ръка
       се върна тя при мен завчас
       със таз възглавница така
       я взех в прегръдките си аз.
Тя трепна в мойте ръце
и каза като в мен се сви:
-О, ако има в теб сърце
моминството ми запази
        Тя бе с коси от мек атлаз
        и бяло като крин чело
        с уханни устни беше таз
        която ми постла легло
Бе хладен нежният й крак
и кръгла меката и гръд
две малко бели преспи сняг
навени в този таен кът
          Целувах милото лице
          косите й от мек атлаз
          и тъй с момичето в ръце
          във сън дълбок потънах аз
И пред разсъмване почти
за път когато бях готов
-О, ти-озлочести ме ти
ми каза моята любов
          Целувах скъпото лице
          очите пълни със тъга
          и каза" Тези две ръце
          ще ми постилат от сега!"
Тогава тя иглата взе
и дълго щи през този ден.
Сама до хладните стъкла
тя риза шиеше за мен
          Години има от тогаз
          бледнее бялото чело,
          но все по скъпа ми е таз
          която ми постла легло...

СЛЕД ТОЛКОВА ГОДИНИ ВЕЧЕ…

Кажи обичаш ли ме още? Кажи, обичаш ли ме още?
След толкова години вече… Еднакви дни… Еднакви нощи…
И стар… и грозен… и объркан… И нямащ време, нямащ време…
Кажи, обичаш ли ме още… Кажи ми, дявол да го вземе.

Недей мълча… Не се преструвай, че ти е все едно отдавна.
Ах, битката ни бе жестока, но точно затова пък славна.
Две кучета… И остри зъби… И пак съвместно съществуват.
И не разбираш в крайна сметка ръмжат ли или се целуват.

Кажи обичаш ли ме още? Дори да кажеш „не” – кажи го.
И напиши го, размножи го на ксерокс или със индиго.
Раздай го на света, пръсни го от самолет като реклама
как имало любов, която сега я няма… няма… няма…

Но има… има… има… знам го. И ти го знаеш безусловно.
Тя съществува нелегално, прикрито, тайно и съдбовно…
Натаралежена, сърдита… как искам аз да я погаля…
Но тя като бодлива топка по стръмнината се търкаля.

И тъй… Аз още те обичам…Ще ти го кажа някой ден, но …
Дали пък точно днес, например, да ти го кажа непременно.
А в други ден да те попитам , тъй както те попитах снощи:
Кажи, обичаш ли ме още? Обичаш ли ме още… Още…

Недялко Йорданов

А.С. Пушкин

         * * *

Я вас любил: любовь еще, быть может,
В душе моей угасла не совсем;
Но пусть она вас больше не тревожит;
Я не хочу печалить вас ничем.
Я вас любил безмолвно, безнадежно,
То робостью, то ревностью томим;
Я вас любил так искренно, так нежно,
Как дай вам бог любимой быть другим.

1829

Има различни любови.Едно любовно обяснение на Недялко Йорданов към неговата внучка.Много трогателно обяснение:

ДАМАТА НА СЪРЦЕТО МИ

Скача сърцето от бодване сладостно -
от минзухарено никнене...
Колко е странно... И колко е радостно,
че появи се отникъде.

Вечно засмяна... Ужасно инатеста.
Неотразимо чаровна.
Дипломатична и адвокатеста.
Мъркаща и гальовна.

Аз ли съм малкия? ти ли си малката? -
питам се хиляди пъти...
Аз съм Недялко! - викам в слушалката
щом като чуя гласа ти...

Нека топуркат край мене годините...
Като отвързано стадо...
Ти си причината на причините
никога да не съм дядо.

Мога и сам да си тикам каручката...
Капнаха вече конете ми.
Ти си ми гаджето!.. Ти си ми внучката!..
Дамата на сърцето ми!

Моето любимо стихотворение за любовта  е "Не остарявай любов"на Недялко Йорданов.Харесвам много и стиховете на Миряна Башева,Елица Мавродинова,Камелия Кондова,Маргарита Петкова,но ...Недялко ми е фаворит.Много житейско-правдива е поезията му.

И моето сърце се разтупурка като стадо. Все едно видях баща си и дъщеря ми. Невероятен стих!

Люсил,ето още едно стихотворение за теб.Отново на Недялко Йорданов.


МАЛКАТА ГОСПОЖИЦА

Ти, моя малка госпожице… С гривничка на ръката.
С татуировка на рамото и диадема в косата

Моя капризна внучка… Мое голямо бебе…
Почнаха да се обръщат разни момчета след тебе.

Ах, ще им счупя главите! Адски досадни тийнейджъри.
По-добре да се прибираме… Пусни си „Звездните рейнджъри”.

Или чети „Хари Потър”… Или си пей с караоке.
Ти този свят не познаваш… Колко голям и жесток е.

Страх ме е… И си признавам… А пък е тъпо… Не мога.
Кражби… Палежи… Насилия… Зверства… Убийства… И дрога…

Виждам стоиш пред лаптопа…Всичко във гугъла има.
Ти, моя малка госпожице… Моя любима рима…

Не ми обръщай внимание… Май, че съм се улисал.
Стар и ревнив съм навярно… Няма никакъв смисъл.

Толкова време пред тебе… Моето вече къде го…
Искам да си щастлива… Чуваш ли…Някой ден... С Него…

Аз няма никак да страдам… И няма да Му завидя.
Просто мен ще ме няма… И няма как да ви видя.

Chanel, невероятно е. 

Chanel, не намирам подходящите думи, за да изкажа колко ме развълнува стихотворението Малката госпожица
Ето и моето любимо на Ефтим Ефтимов

Безкраен път до тебе извървях -
едва не се разминахме сред мрака.
Защо сега да крия като грях
години толкова кого съм чакал?

Сега не може нищо да ме спре -
за теб ще пея до часа последен…
Аз искам тоя свят да разбере,
че няма повече да бъда беден


Все се каним да си направим сватба и ако стане някога това стихотворение ще бъде на поканите..