Споделете любимото си стихотворение за любовта

Аз съм го писала за един мъж, който е на възрастта на твоя син 

А ВИК на Дамян Дамянов ( цитиран е от Мон... ) и ЕРОЗИЯ на Станка Пенчева са ми любими.
 
ЕРОЗИЯ

Времето стрива планините на пясък.
Пресекват водите.
Изгнива желязото.
Как ще оцелее топлината на ласката,
Чувството как ще опазим?
Аз го крепя като съд препълнен,
Като тънко стъкло,
Като дете беззащитно.
А над главата ми падат дните-мълнии –
Ослепяват очите,
Оглушават ушите ми...
И един ден ще те погледна празно,
И един ден ще те докосна с безразличие.
Знам, че изгнива дори желязото!
Мълчи.
Обичай ме още,
Обичай ме!

Много ми хареса. Пуснах го вчера във ФБ.  

Настръхнал дом.
По тялото се стичат безмилостно сълзи.
Навън е пътят.
Не виждам рани, а боли.
Безсмислено наум
повтарям вопли до зори.
Безпаметно насън
умира любовта, нали?

А.С.Пушкин - това ми е любимото стихотворение. Не е лош преводът, но който на руски може да чуе музиката му.....


Обичах Ви; навярно любовта ми
не е изтляла още; не съвсем,
но нека вече тя не ви тревожи -
не бих желал да страдате за мен.

Обичах ви безмълвно, безнадеждно,
измъчван ту от ревност, ту от страх,
обичах Ви тъй искрено, тъй нежно
Дай Боже друг така да Ви обича Вас!



Я ВАС ЛЮБИЛ (1829)
Я вас любил: любовь ещё, быть может,
В душе моей угасла несовсем;
Но пусть она вас больше не тревожит;
Я не хочу печалить вас ничем.

Я вас любил безмолвно, безнадежно,
То робостью, то ревностью томим;
Я вас любил так искренно, так нежно,
Как дай вам Бог любимой быть другим.

ИСКАМ ДА ТИ КАЖА

Спъват ме листата, по които вървя,

голи клони зъзнат над мен и чакат.

Пак ли тях луната ще прегърне в нощта,

пак ли птици някъде ще заплачат?

 

Нищо, че е тъмно и студено сега,

искам тази нощ нещо да ти кажа.

Нищо, че ме пари по лицето сълза,

искам тази нощ нещо да ти кажа.

 

Мойта съдба ми дава сили да те забравя,

без да ми тежи,

и в самотата имам песни на самодива,

те осъмват в мен.

 

Тръгвам срещу вятъра, сред гора от ръце,

твоето лице тъй далеч остава.

Кой ще ме прегръща отсега и къде?

Никога това няма да узнаеш!

 

ОТ МНОГО, МНОГО ОТДАЛЕЧ

От много, много отдалеч

ще идвам винаги, докато мога,

но някой ден краката ми щом не издържат,

ще допълзя на лакти и колене,

за да ти кажа, че на този свят

обичам само, само теб.

 

От много, много отдалеч

ще пея винаги, докато мога,

но някой ден щом моя глас не издържи,

аз ще изпратя славей вместо мене,

за да ти каже, че на този свят

обичам само, само теб.

 

От далеч, много отдалеч

ще бъда винаги, докато мога,

но някой ден сърцето ми щом се взриви,

ще ви прегърна с другия до тебе,

за да ви кажа, че на този свят

съм имал много малко време.

 

Михаил Белчев

    buttinsky, да прибавим също толкова любимите мелодии към текстовете, които си цитирала:

ИСКАМ ТАЗИ НОЩ НЕЩО ДА ТИ КАЖА

ОТ МНОГО, МНОГО ОТДАЛЕЧ

 

Ако трябва да прибавим и мелодиите има поне още 3 негови стихотворения, за които се сещам.

Mихаил Белчев - "Ние можем да имаме много жени" по текст на Стефан Цанев

Още едно красиво стихотворение с мелодията към него....

Ти си мъжът, с който ми е било писано

                         Станка Пенчева

Ти си мъжът, с когото ми е било писано
Да узная върховната радост на тялото и на духа,
Всеки път да се приземявам замаяна, слисана
От летежа, който ми е изпил дъха.

Ти си мъжът, заради когото ми е било отсъдено
Да приема най-високата самота:
Винаги с тебе – и всъщност без тебе – да бъда,
Твоя царствена, чиста и много тъжна звезда...

                                     ***

Искам да те имам целия

                      Станка Пенчева

                     
Искам да те имам целия:
Да са мои
Всичките двадесет и четири часа
В твоето денонощие;
Аз да срещам първия ти поглед
Сутринта;
Мен да парят със възторг и страх
Мислите, пред друга неизречени;
Да въставам срещу твойта упоритост –
И като след бой да се предам
На победителя.
Искам да те имам целия:
Все едно
Дали си винаги със мене,
Все едно дали се срещаме набързо, в кратък миг
(като облаци в безкрайното небе,
от чието срещане светкавица се ражда),
все едно –
стига, като се погледнем,
да се видим чак до дън душа;
и като сме така далече,
че съм цялата тъга и пустота –
да те нося в себе си
като сърце туптящо
и да знам,
че си изпълнен с мен
като със слънце;
и когато ме целунеш
с устни сухи и горещи –
да се завърти вселената
и да изгоря на пепел.

Много ли те искам?
- По-малко не мога.
             
                                     ***

Не съм ограбена, опустошена

                        Станка Пенчева

Не съм ограбена, опустошена,
Нима се свършва огънят,
Защото някога е грял?
Нима пресекват изворите чисти,
Защото някой ожаднял е дълго пил
И тръгнал си, нехайно е свалил
Във кладенчето камъни и листи?

Избистри се душата ми,
Изтласка
мътното и гнилото.
И бликат пак водите ласкави
С предишна сила.
Не се прощава.
Но се надживява.
Ако на тоя свят
Са вземали от тебе –
Значи си богат.
А взелият е беден.

                   ***

Хубаво е всичко да свършва навреме

                                      Станка Пенчева

Хубаво е всичко да свършва навреме –
Да напуснеш рано огнището,
Преди огънят да е станал на пепел;
От трапезата да станеш рано –
За да не събираш после трохите;
И да отвърнеш очи,
Преди другите очи да изстинат.

Не обичам да гледам сухи цветя
И празни чаши…
Не ме докосвай никога без обич.

Болеше, все едно ще свърши времето

и моят свят, незаслужаващ съществуване.

След всичките грабежи и отнемане,

не зная ние с теб дали си струваме

 

Душеше тази мисъл преди лягане,

че цялата ни обич е телесна.

И примката полека се затягаше.

А мойте истини увисваха отвесно.

 

Понякога преглъщах тишината,

която гарантираше света ни.

Но толкова тежеше самотата,

че всеки път умирах, щом се съмне.

 

Но вече нямам сили да е същото.

От многото възкръсване съм друга.

Не мога да забравям и преглъщам.

И вместо да умирам - се събудих.

*****


Навреме заваля. Съвсем навреме.

Не онзи летен, в цъфналата ръж.

А есенен, прощален и лечебен.

Съвсем навреме рукнал дъжд.

 

Не онзи дъжд, под който се целуваме,

а после се кълнеме във любов.

И ти ми казваш, че съм хубава...

Не онзи дъжд. А есенен. Суров.

 

Спести ни всъщност дългото сбогуване.

Пороят думи... Нека е вода.

Спести ни също дългото преструване

и дългата неловка тишина.


Навреме заваля. Съвсем навреме.

Обрули пожълтелите души.

И рукна с болката - прощален и лечебен.

Със болката. На капчици сълзи.

 
***

Обичам те. Но толкова естествено...

А сякаш, че тотално сме се слели.

И аз съм твое пълно съответствие.

Компас за твоя свят без паралели.

Обичам те. Но толкова отколешно...

Откакто не обичам много себе си.

Обичам те. Все повече и повече.

Но може би основно по инерция.

Обичам те. Но толкова е равно...

Когато всеки ден ме преоткриваш.

 

Обичам те. И бавно се забравям.

Обичаш ме. И бавно ме изтриваш.
 

H. Тодорова

нали знаете, че я има и като песен:   http://www.youtube.com/watch?v=YMu_mcmYWLg   - това е от хубавата страна на Деян Неделчев

Seashells, много красиво и много, много тъжно.........

Трапезата


И хлябът е на масата
и виното,
и чашата, препълнена догоре.
И столът чака прав
на изморените крака,
прозорецът докрая е отворен!

Вратата незаключена не спи,
леглото е оправено,
чаршафи бели
със миризма на орех и пелин.
И ризата опрана и изгладена
лежи върху бамбуковия скрин.

И твоите сандали върху пода,
и лампата изгаря сам-сама в нощта,
и рие вън с копита неспокойни
червения жребец на любовта!

И всичко те очаква,
всичко има, като преди.
Тестото втаса вече.
Тестото втаса вече.
А още е далече тягостната зима,
в която с огъня ще бъбря вечер.
Ах, само теб те няма.
Само теб!
Щом твойте стъпки не кънтят по двора,
тестото неомесено превтаса.

Не искам ни с човек,
ни с огън да говоря,
щом твоите очи
над моята вечеря не проблясват!
Ах, само теб те няма!
само тебе.
И все едно,че нищо няма!
Ни хляб, ни вино са потребни
за пиршество,
в което трябват двама!

Ако те има

Иля Велчев

Ако те има
теб на този свят,
ще има птици в пустото небе.
Ако те има
теб на този свят,
ще има лодка в тъмното море.
Ако те има
теб на този свят,
ще има огън и в студени дни.
Ако те има теб. . .

Ако те няма теб на този свят,
сърцето ми ще бъде хляб за птиците.
Ако те няма
теб на този свят,
очите ми ще бъдат мъртви за любов.
Ако те няма
теб на този свят,
от своята душа ще те създам завинаги.
Ако те няма, теб. . .

Този свят е нежен за двама,
този свят е тесен за сам.
Верността е солта на живота,
подлостта е черния срам.

 Ако те има - Орлин Горанов и Тоника


Осъдени души

                   На Д. Димов

                Иля Велчев

Кой ме смути
със странен глас?
Кой ме гори
във сън студен?
Един монах, една жена,
една любов, една съдба.
Те са пред мен -
две сенки огнени.
Те са във мен -
две болки плачещи.
Под слънцето на време страшно,
един монах, сърце желязно,
една жена, отрекла себе си,
душите си обречени горят!
Кой ме смути
със странен глас?
Кой ме гори
във сън студен?
Един монах, една жена,
една любов - осъдена. . .

Осъдени души - Лили Иванова


 

Шанел, чия е тази "Трапеза"...?

Уникално е. По-истинско няма как да се напише...