Споделете любимото си стихотворение за любовта

  • 258 411
  • 382
  •   1
Отговори
# 90
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
                 Обичам...


Обичам. Да се будя до човека,
прегърнал ме с неземната любов.
До този, който даде ми полека
крила за полет към простора нов.

Обичам. Първо той да се усмихне.
С познатата усмивка. На любим.
А после във прегръдките му да притихна.
Да си споделяме. Да полежим.

Обичам. Да отпия от кафето,
поднесено от топлите ръце.
От тези, дето галят ми лицето
и често топлят моето сърце.

Обичам. Неговите честните очи,
които... по- силни са и от небе.
Различни. Топли. Криещи лъчи.
И толкова познати. От дете...


Лично творчество Embarassed

# 91
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
      Един живот


Моят свят...Във който ти навлезе.
Толкова отдавна. И преди.
Тъжен свят.Невинен, неполезен.
Ти обърна във реалност две мечти.

Моят ден. Несподелените ми черни мисли.
Слънчев стана. Мислите добри.
Мой живот си...Стиховете мои чисти.
Моя обич! В нежни светли висини.

Моят миг. Самотен и единствен.
Някога забравен, уморен.
Днес е светъл. И докрай премислен.
Ти си в него. От тъмницата спасен.

Слънце мое... Пътят начертан е
двамата докрай да го вървим.
Глътка въздух. Любовта това е.
Май все още можем да летим...?


Лично творчество Embarassed


Посвещавам на моят съпруг, който днес има рожден ден. Нека ни е жив и здрав, за да изживеем още много прекрасни мигове заедно...!!! Embarassed

# 92
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
Станка Пенчева

Обичам да те гледам отстрани,
Когато ти със другите говориш
И цял на другите принадлежиш,
И цял си в техните съдби разтворен.
Аз гледам с тайна нежност отдалеч
Лицето ти – ту светло, ту сърдито,
С очи сурови и с очи добри –
Но винаги открито.
Сега не си при мен. Сега си там.
И може би дори си ме забравил.
Но аз те давам, давам на света –
Това е твое мъжко право.
Забравяй ме, за другите мисли,
Опитвай се земята да нарамиш,
Лети!
Обичам те такъв.
И оня миг ми стига само,
Когато през лица и гласове
Очите ти внезапно ме намират –
И ослепявам, и сама слепя,
И земното въртене спира..

# 93
  • Мнения: 55
Най-прекрасното за мен...


В късен час в полето бяхме с нея.
С трепет устните й аз допрях ...
"Искам от любов да полудея,
груб бъди, та чак да ме е страх !"

После уморена, кротко рече :
"Ах, приспи ме, миг покой ми дай,
бурно ти не ме целувай вече,
до гърдите си ме приласкай."

Грееха разискрени звездите,
лъхаше уханната роса.
Ласкаво целувах аз очите,
бузите и меката коса.

Тя заспа като дете, притихна.
И въздъхнах в полусън блажен.
В миг погледна,
леко се усмихна
и отново се притисна в мен.

Дълго мрак лежеше над полето,
над съня й бдях в нощта ...
А след туй на златен трон в небето
откъм изток бавно заблестя


утрото - и хлад повя в полята ...
Тихо я разбудих с шепнещ глас
и в степта червена, сред росата,
до дома й я изпратих аз.


Иван Бунин

превод Петър Велчев

Други любими...

Финдли

В цъфналата ръж

За старата любов

Лека Нощ Heart Eyes

Да Те Жадувам

Ако ти си отидеш за миг

Само за теб



# 94
  • Мнения: 2 161


Шанел, чия е тази "Трапеза"...?


Ваня Петкова.Най-добрата поезия,която съм чела.

# 95
  • София
  • Мнения: 340

Петя Дубарова
Посвещение

В студените нощи, когато пиян
сънят се търкаля на моя таван,
когато луната тъмнее от грях,
когато увисва над мен моят страх,
обесен на острия ръб на нощта,
подавам ти своята бледа ръка -
на теб - непознатия - смугло красив,
потаен и питомен, жаден и див,
едва деветнайсет години живял,
а всичко опитал и всичко видял,
подвластен на никого, ничий, сам свой,
но тръгнал към мене и истински мой
и падал по пътя си, плакал, грешил,
но нежност момчешка за мен съхранил.
Ръката ми властната - жадно поел,
единствено с мен ще си толкова смел !
Ела! Ще измием луната от грях!
Ще хвърлим трупа на умрелия страх,
ще пеем с тътнежния корабен глас
на морската нощ във добрия Бургас.
...

А после, когато тя тръгне назад
и слънцето бликне над нас - благодат,
мечтата надраснал, усмихнат , смутен
ще тръгнеш реален до мен, в моя ден!

Любим стих от тинейджърските ми години!

# 96
  • Мнения: 1
На сбогуване

Та значи тъй, реши и си отиваш!....
На добър час! Аз няма да те спра!
Ще потъжа. Ден-два ще ми е криво,
ала от скръб едва ли ще умра!
И мене ако някога ме стопли
усмивката на някой друг човек,
той ще изпие старите ми вопли,
но пътят ми ще стане ли по-лек?
Ще охладнее ли горещата жарава,
която под клепачите гори?
О, знам, не ще съм съшият тогава-
очите ще останат без искри;
сърцето ми докрай ще се разнищи,
във него ще пресъхне песента
и то ще заприлича на огнище,
в което ровят с пръчка пепелта;
и то ще заприлича на вратата,
която подир теб мълчи и зей
и през която само нощен вятър
ще носи прах от твоите нозе...

Та значи тъй, реши и тръгваш вече!
Но първо поседни като пред път,
за да погледам в таз последна вечер
чертите ти и топлата ти гръд,
за да запомня в тебе всичко свято,
което си отива с вечерта,
и после в песента си недопята
отново да го върна на света.
                                                         Дамян Дамянов

# 97
  • Мнения: 371
Ако знам, че обичта ще свърши;
ако знам, че тя ще се смали;
ако знам, че гръм ще я прекърши;
ако знам, че няма да боли;
ако в нея дълго съм се лъгал
ако не оставя тя следа,
ще я разруша до някой ъгъл
и отново ще я изградя.

Евтим Евтимов

# 98
  • Мнения: 1 507
Разбираш ти едничка на земята
какво в душата ми отмира и расте.
Напомняш ми на майка ми, която
във мен четеше като бях дете.
Единствената ти си на земята,
която по-нататък може да чете...

Не знам кой е авторът....

# 99
  • Мнения: 17
"Лека нощ" на Шели :

Ти "лека нощ" ми каза, мила,

но лека ли ще е нощта?

Щом двама ни е разделила,

тогава ще е тежка тя!

Макар душата ти любяща

да чака края на нощта,

ти с "лека нощ" не ме изпращай,

защото ще е тежка тя!

Блазе на тез, които знаят,

че двама ще са през нощта!

Те "лека нощ" не си желаят,

но винаги е лека тя!

 

Пърси Шели   newsm76

# 100
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
Заклинание


Обричам ти се. Днеска и завинаги.

Без ум и разум. И с душа и с плът.

И знай, че всичко светло в моя път

частица е от теб - за мен най-свидната.

Ах, колко дълго, страшно и мъчително

мълчах и трупах в своя страх нелеп

това, което сбирал бях за теб -

едната дума свята и спасителна.

Най-милата, най-святата, най-нежната.

А минала с мен в толкоз кал и мраз

дълбоко чиста я опазих аз.

Една и топла, пазих я с надеждата,

за всичко твое тя да е отплатата.

Аз само в нея можех да сбера

възторга от душата ти добра,

и клетвата, и прошката ти, святата...

Не казвай нищичко! Не трябва вричане.

А нека само наште две сърца

горят в кръвта на трите ни деца!

И в теб, Надеждо моя! В теб. Обичам те.


Дамян Дамянов

# 101
  • Мнения: 8 852
Аз искам да споделя две стихотворения от Маргарита Петкова


* * *

Нямам нерви за дълги любови,
а кратките - не ми приличат.
Да не мислиш, че нещо ново
казваш с това Обичам те?
Да не мислиш, че ще се срути
светът след моето тръгване?
Уверявам те - много пъти
са ме лъгали. И съм лъгала.
А пък Земята си е на мястото.
Само сезонът се сменя.
Крайно време е да си наясно,
че всичко е само временно.
А аз - най-временната от всичко.
Най-кратката. Невъзможната.
Лесни любови - не ми приличат.
А трудната - ще я можеш ли?
Хм, да опиташ ли ти е щукнало?
Добре - да живее рискът!
Хайде сега - отведи ме оттука!
Ако ти стиска.



ДИВА КЪПИНА


Като дива къпина съм – ни хубост у мене, ни сладост.

Стипчива съм, но мога да утоля някому глада и жаждата.

Крехки са ми уж корените, а за скалата здраво се вкопчват.

Не мога да вирея върху паркетна почва.

Стигат ми ласката на дъжда и на слънцето топлината

(а по душата ми – следи от зъбите на вятъра)

Като дива къпина съм – предупреждавам.

Когато нехайно посягат към мене –

умея до кръв да ранявам.

Внимавай ! Да не се закачиш, както случайно си свърнал –

няма отърване.

# 102
  • Мнения: 55
Rosita, невероятни са! Heart Eyes

# 103
  • Варна
  • Мнения: 709
"Гарванът" на Едгар Алън По, "Ти смътно се мяркаш" на Дебелянов, "Ти сън ли си или те има" на Павел Матев, "Финдли" на Бърнс и мноооого други.
Като чета, това което сте постнали се просълзявам.

# 104
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
Дневен сън

Намерих те.
Когато вече нямам право
да търся перуников мрак
и с късен въглен от жарава
сърцето си да будя пак.
Когато моята тревога
дори на устните горчи
и трябва да крещя “не мога”,
а те милувам със очи.
Намерих те.
Когато вече тъй отегчено
живея между “да” и “не”,
а тиха болка тихо стене
в присвитите ми рамене,
Когато вече сам се губя
във късния вечерен час.
Мой дневен сън, така си хубав,
но аз къде съм всъщност, аз.

Евстати Бурнарски

Общи условия

Активация на акаунт