Публикувана: 7 ян. 2010, 22:19 ч.
Последно мнение: 20 март 2017, 21:13 ч.

Споделете любимото си стихотворение за любовта

258 393
382
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Кое е любимото ви стихотворение на тема любов? Ако може с автори. Благодаря.
Можете ли да предоставите повече информация за Валентин Йорданов? Моля.
Кой е поетът Валентин Йорданов?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Кое е любимото ви стихотворение на тема любов? Ако може с автори. Благодаря.
  
  В платформата има различни стихотворения за любовта, написани от автори като Дамян Дамянов, Евтим Евтимов, Валентин Йорданов, Маргарита Петковa, Александър Гергов, Никола Вапцаров и др.
- Можете ли да предоставите повече информация за Валентин Йорданов? Моля.
  
  Валентин Йорданов е български поет, известен със своята емоционална и изразителна поезия, която често се фокусира върху любовта, страстта и човешките емоции. Неговите стихотворения пленяват читателите със своята интензивност и дълбочина.
- Кой е поетът Валентин Йорданов?
  
  Валентин Йорданов е млад поет, роден в Силистра. Той е автор на стихотворението „За теб, Любов моя“, което изразява силните му емоции и желанието да изрази любовта си.
- Какво е значението на стихотворението „Пръстен“?
- Какво е стихотворението „Прощално“?

# 105 9 март 2011, 09:59 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Случайна среща

С теб сме отново в едно кафене,
след толкова много години.
На маса си с твои приятелки две,
на моята - двама приятели има.
След погледи бързи, пламват искри.
Спомени бавно нахлуват... Боли ме!
Запалваш цигара... Виждам сълзи...
В лютивият дим аз намирам причина.
Говорят ми нещо, не слушам уви...
Поклащам глава солидарно.
В мисли целувам пак твойте очи
и твойто лице лъчезарно.
Далече в годините скитаме тъжно.
Разбирам го някак без думи.
От минали мигове спомени жънем,
топящи леда по между ни.
Дори не разбрах как останал съм сам.
Кафето студено преглъщам.
И ти си самотна на масата там
и твойто кафе май е същото.
Прегръщам те с поглед, усмихваш се леко.
Неспиращи думи в мълчание.
Излезем ли, пак ще сме нейде далеко
грижовни към свойто страдание.
Тръгвам си вече. Не подавам ръка.
За сбогом оглеждам те цялата.
Ти също надигаш се бавно - едва,
в последният миг на раздялата.

Автор:Найден Найденов

Последна редакция: ср, 09 мар 2011, 20:09 от Карма135

# 106 9 март 2011, 17:34 ч.

Мнения: 613

Ако си представиш

Ако си представиш утрешния ден,

срещата ни вечер,

и нощта със мен...

Ако си представяш вече,

топлината в теб,

твоята любов навярно,

би стопила лед.

Ако си представиш моята любов,

пясъчен часовник,

цял един живот...

Ако си представяш вече,

студ и самота,

ако още помниш нещо,

моля те, ела...

И песента на Валди Тотев
http://www.youtube.com/watch?v=4E4ktHv6qs8&playnext=1&li … L8DA3EB34C458318D

Последна редакция: ср, 09 мар 2011, 18:05 от iren5

# 107 10 март 2011, 01:03 ч.

Мнения: 1

Цитат на: Янче-то в пн, 01 фев 2010, 16:31

Не знам от кого е, но ми харесва:

А казах ли ти днес, че те обичам?
Не ми се искаше да си вървиш,
а някой ден във свят различен
ти свойта обич с мен да споделиш?...

А казах ли ти днес, че тебе искам,
каквото и да струва обичта;
да можех да съм все до тебе близко,
да бъда част от твоята душа?

А казах ли ти днес, че няма нищо вечно,
че хората живеят само миг,
а нашият е бъдеще далечно -
ще бъде ехо от сега издаден вик...

А казах ли ти колко те обичам?...
Дано в сърцето ти това да е простимо -
пропуснах го, защото ми се вижда,
че с двете думи е неизразимо...

А казах ли ти днес, че тъй било решено:
и двамата да скитаме без цел,
преследвайки мечтите си, внушени
от някой, който слага ни предел?

А казах ли ти днес, че ще те чакам,
дори и да не знам къде и докога...
че пътят ти е връщане обратно,
а аз съм указателна стрелка?

А казах ли ти днес, че те обичам?
Дори да съм забравила, сама
ще ти го кажа пак, когато свърши всичко...
Обичам те! И утре, и сега....

И аз нямам идея от кой е , но го ОБОЖАВАМ

# 108 17 март 2011, 17:37 ч.

Мнения: 23

КОРАБОКРУШЕНИЕ

Недялко Йорданов

Ето ни на този остров -
двама корабокрушенци.
Трябва да живеем просто,
по спартански, без претенции.
Изгоряха всички вещи,
всички книги и предмети.
Само две случайни свещи -
късно вечер да си светим.
Потопеният ни кораб
няма кой да го поеме.
Ако срещнем други хора -
те ще са от друго време.
Вънка леден месец вие,
с нокти пещерата чопли.
Трябва с мен да се завиеш
и така да се затоплим.
Вярвай, още сме чудесни
във прииждащата зима.
меден месец в леден месец
още можело да има.
просто трябвало наяве,
или може би насъне
нещо сигурно и здраво
най-внезапно да потъне.
Да останем на земята
само с голите си кожи,
Може без пари и слава
и без всичко друго може.
И без кърпа за сълзите,
дето по носа се стичат.
Ще ти каза първобитно:
Адски много те обичам.

# 109 17 март 2011, 17:39 ч.

Мнения: 23

На младини обичаме мъже
самоуверени‚ самолюбиви‚
които дишат въздух нажежен‚
които пият и не се напиват‚

които ни желаят на часа –
и на часа забравят‚ че ни има‚
които ни измъчват и насън
като съдба необратима.

След тях остава стъпкана трева‚
порои сухи‚ дъх на изгоряло
и дълго‚ много дълго след това
душата ни боли и тялото.

Додето тихо дойде оня мъж
със длан като прохладен лист над тебе –
и ти прозреш накрая изведнъж‚
че доброта ти е била потребна.....

Станка Пенчева

# 110 17 март 2011, 17:43 ч.

Мнения: 23

В средата

Будилник, реактивен дим, таксита.
Напусто времето скъпим – отлита…

Напусто ни гнети греха несбъднат,
Ръцете дарове държат – оскъдни.

С ръце издрани от метал и кремък
Раздай, каквото си събрал навреме.

Раздай сполуката, раздай бедата –
Такъв е твоят знак – без край, без дата.

Не чакай обяснени дни –
Излишно е.

Над нежността се наклони,
Не дишай....Не, не дишай.

Обичай улици, звезди, идеи,
Жена обичай и бъди до нея.

Но не в последни светлини гориш ти –
От нежността стареем ние,
Но нищо, нищо…

Калин Донков

# 111 17 март 2011, 18:07 ч.

Мнения: 23

НЕЖНОСТ

Додето сме млади, додето сме хубави,
Обичта покрай нас все кръжи и кръжи...
Очите ни срещат погледи влюбени,
Ушите ни слушат мили лъжи –

И ний разцъфтяваме като горди кринове,
Къпани от ласкави дъждове,
Галени от ветрове копринени,
Блеснали в лъч мигновен...

Но когато очите ми избелеят
И по ръцете избият кафяви петна,
Когато косата ми със снега се слее
И стана просто стара жена –

От всички, които са ме любили,
Край мен ще остане само един:
И за него аз ще съм винаги хубава,
Неотделима, както преди.

Той ще милва ръката ми стара и грозна,
Ще ме води полека с усмивка добра...
Затова сега мисля със нежност за този,
Със когото ще се състаря.

Станка Пенчева

# 112 23 март 2011, 09:47 ч.

Мнения: 2 093

Христо Фотев ми е от любимите поети. Доста време носих"Господи колко си хубава" в чантата си, преписано на ръка от приятелката ми. Харесвам много и това:

Бях на самия връх на мойта младост.
Бях див, несъразмерен и красив.
Обичах те без милост аз - със ярост -
и се учудвам, че останах жив.

Бях млад, красив и неправдоподобен.
Как падах аз над тъмния ти глас.
Виновен съм - от твоя скръбен спомен
не справедливост - милост искам аз.

И пак сънувам оня светъл хаос...
(Не подозирах, а съм бил щастлив.)
Обичах те без милост аз - със ярост.
И съжалявам, че останах жив.

Христо Фотев

Любимо ми е и "Посвещение" на Петя Дубарова.

# 113 31 март 2011, 21:42 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

от Блага Димитрова
Вик -1959 год.

Кога ще дойдеш ти?
Когато си отида
и сетните ми стъпки
отехтят далече?
Кога ще си със мен?
Когато те зазида
сред четири стени
самотната ти вечер?
Кога ще ме съзреш?
Когато в друго рамо
притисната отмина
с поглед във земята?
Кога ще ме зовеш?
Когато видиш само,
че губиш ме - далечна,
чужда, непозната?
Обичай ме сега,
когато те обичам!
Когато твоя съм,
жадувай ме, зови ме!
Сега простри ръце,
когато ще дотичам!
Че утре ще е късно
и непоправимо.

# 114 8 май 2011, 23:19 ч.

Бургас
Мнения: 6 567

Среща

   С тебе ни събра случайността,
   А можеше нима да се разминем ?
   От пътища кръстосан е света
   и всеки път е дълъг със години.
   Ти щеше да останеш непознат,
   аз нямаше да знам, че съществуваш,
   аз нямаше да чувствам топлината
   на устните, които ме целуваха.
   Аз нямаше да стискам твойте длани
   да пия от очите ти успокоени.
   О, това не можеше да стане
   виновникът е нашето рождение.
   С тебе ни събра случайността
   един на друг сме били просто нужни
   и сме се търсили, събра ни любовта,
   защото не можеше да бъдем чужди.

   Дамян Дамянов

Последна редакция: пн, 09 май 2011, 00:03 от Мон...

# 115 12 юни 2011, 22:41 ч.

Пловдив
Мнения: 1 158

Девойко, любовта е чудно огледало,
в което всяка хубавица отначало
с възторг оглежда своето лице;
а щом любов те увлече, у теб загива
веднага всяка злост и грубост насмешлива
и се пречиства твоето сърце;

след туй надолу тръгваш, хлъзгаш се...
Тогава
напразно се протягаш за упора здрава,
повлича те водовъртеж голям!
Не вярвай в любовта, макар да те привлича!
Така детето към реката тича.
Измива се и се удавя там!...........................

не знам от кого е , но за мен е Истина

# 116 14 юни 2011, 22:23 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Дамян Дамянов - Интимно

Не ме допускай толкоз близо ти
до себе си, щом искаш да съм влюбен.
Ех, вярно е, далечното гнети,
но затова пък близкото погубва.

Щом искаш да съм твой, далеч ме дръж-
далечното е всъщност ореолът.
Една мечта се срива отведнъж
разбулиш ли я, видиш ли я гола.

Дори една „Мадона” от Рембранд
погледната от близичко е грозна.
И целият й гнетий и талант
е в нейната далечна грациозност.

Дори земята, таз околовръст,
която отдалеч е рай вълшебен,
отблизо ти се вижда буца пръст-
пръст, в която ний ще легнем с тебе ....

# 117 23 юни 2011, 15:24 ч.

Мнения: 930

Стихотворението е на сръбски. Едно от любимите ми е:

Vasko Popa

Padni mi samo na pamet
Misli moje obraz da ti izgrebu

Izađi samo preda me
Oči da mi zalaju na tebe

Samo otvori usta
Ćutanje moje da ti vilice razbije

Seti me samo na sebe
Sećanje moje da ti zemlju pod stopalima raskopa

Dotle je među nama došlo

# 118 26 юни 2011, 03:25 ч.

Мнения: 3 784

Има една относително стара книга, "Антология на българската любовна лирика" - 70% от стихотворенията в нея са ми любими. Любима ми е поемата "Лято с Моника" на Роджър Макгъф, която много красиво и точно описва всички "фази" на любовната връзка, но тя не е превеждана на български. Ако ви е интересно, мога да цитирам откъси от нея по-нататък, в оригинал.

"Легенда за разблудната царкиня", Димчо Дебелянов (откъс):

С болката на прималняло цвете

в пазвите на ранна хладина,

ден и нощ аз питам ветровете

и неверната луна:

странници, от път неуморени,

зрящи неизгледни далнини,

не узнахте ли дали над мене

нявга пак ще прозвъни

светлий глас на оня цар далечен,

който след притихнала тъга

в сън ми се яви и ми обрече

неизведани блага,

неизведани блага в страните,

дето ек пресреща всеки зов

и с венци нетленна пролет кити

всяка радост и любов.

Той склони над мен усмивка тиха,

но едва десница ми простря,

зли тъми ревниво го прикриха

в свойте ледени недра.

# 119 26 юни 2011, 13:46 ч.

На земята, която е всъщност звезда.
Мнения: 2 542

ТЕЖЪК ХАРАКТЕР

Като камък на шия,
като белег от нож,
като черна шамия,
като стар меден грош
все те нося по мене,
нищо, че ми тежиш,
от глава до колене
нищо, че ме болиш!
Като знак за магия,
като биле за жар,
като люта ракия,
като бял хвърлен зар -
цял живот - студ и огън,
клетва и благослов,
добро утро и сбогом,
моя трудна любов.

Миряна Башева

Препоръчани теми

В кои болници бебетата остават веднага при майката...?

Непослушно дете - моля за съвети

Езеро близо до София

Къде да спим между Плевен и Обзор

Причина:

Причина: