Споделете любимото си стихотворение за любовта

The Desert Inside

"Не могат да ме уплашат с техните празни пространства между звездите...
Аз го нося в себе си... да се плаша със своите собствени пустинни места."  “Desert places”
Робърт Фрост

Мое еднооко момиче,
отдавна вече няма камили
по кутиите на Camel…
Толкова са горещи пясъците,
че всички ходят на главите си
и се следват
като бащи и синове.
Четири знака вляво
от табелата 'Безопасно за туристи'
купчина кости се люби със слънцето.
Мухите се молят тихо за дъжд…
 
Знам, тежи ти, че ще увехнеш тук
и ме мразиш,
защото всеки ден е нажежен до бяло.
A бялото, малка моя,
е истинският символ на болката.
Тя е в основата на целия спектър от емоции.
Погледни ме, любима,
очите ми са болка,
затова мога да обичам.
Недей,
не извръщай глава,
и на запад няма вятър...
Тук нищо не помръдва,
нищо  не тече,
дори и времето...
Времето, Едноока, е пазител
на грешките ни.
То просто седи и ни наблюдава,
повтаряйки:
“Няма кратки пътища,
няма тесни пътища,
няма криви пътища,
няма стръмни пътища,
има само пътища.”
Знаеш го, знаеш го по-добре и от мен,
усещаш го с костите си.
И въпреки това си казваш:
'Майната му, искам просто да седна.'
 
Върви си.
Не съм и мечтал да те задържа
при себе си.
Освен понякога.
Нямам нищо,
мое пустинно цвете.
Единственото, което мога да ти предложа
е безграничната свобода
да лежим
и да наблюдаваме как мислите ни
излитат през ноздрите...
Животът никога не минава оттук -
прекалено е горещо.
А Смъртта идва само в сряда.
Така че, ако все пак останеш,
навярно просто ще изсъхнем заедно.
Каква ирония, любима,
ако съдбите ни се пресекат в точката на умиране,
значи ли, че сме живели един за друг?


Автор: Хелена Окоронко (helena)
Публикувано в http://www.tetradka.buntarite.com

Може да е странно, но за мен това е стихотворение за любовта. Когато го прочетох за първи път преди години, останах...със зяпнала уста 

За малко да нашляпам Купидон


Хей, Амур-ения, я слезни от клона!
Хубава засада си ми устроил...
Връщай се при леля си Юнона!
Виждам те!... Лъка не си си скрил.
Майка ти, Венера, я познаваме...
И какво като е бог на любовта?
Я, приятел, бързо изпарявай се,
че ще взема пръчката сега!
Що се хилиш? Много ли е смешно?
Бре, какъв си ми ухилен хубавец!
Детско ти е!... Хич не ми е лесно -
писнало ми е от теб като стрелец.
Хубаво, де, зная, че си точен.
Дума няма. Все е във целта.
Но вземи към друг да я насочиш
тази твоя недомислена стрела.
Що ли? Щото... май си стреляш
без да мислиш много... Ей, така...
Първо - в мен, а после, без да гледаш,
стреляш нейде в мъжката тълпа.
Що така говоря ли? Ега ти!
Как един по-свестен не улучи?!
Не, бе, виждам. Да. Не са сакати,
ама все по нещо си ще се закучи...

К'во като е женен ли?... Момченце!...
Рамото ми е подгизнало от жалби...
Все си търсят новичко местенце,
ама след "принцесеното" - жаби...
Другият?... Той - много надалеко...
Как стрелата ти успя да го уцели!
Нов девиз любовен ли измисли:
"Тичайте из родните предели!"?
Пак добре било, че не в чужбина?!
А бе, малкото, ти много си нахално!
Я сглоби ми телепортната машина!
Писна ми да ме обичат виртуално...
Хммм... За онзи ли? Той няма време.
Как въпросът ми да не е капитален?
Щом единствено за работа му дреме,
пак животът с него си е виртуален?...
Оп-па, Девата ли? Де пък го намери?
Как избра го толкоз педантичен?
Все нещичко реди и все мърмори...
А и с претенции... Чак даже неприличен!
За кой ме питаш? Боже! За Везната?
Добре, че се спасих от таз зараза!
Държи се, сякаш шеф е на хазната
Покупка види ли - тя сякаш е проказа.
Все тегли, мери, на кантара слага...
Брои и бримките на редките ми плетки.
От разум гледа да се не прекара
и все пресмята тънките си сметки...

А колко пъти прати ми момчета
на 35 и на 40 лета.
Не съм люпилня за подрастващи врабчета!
И стига си ме изкушавал, че е грях!
Така... до тука вече се разбрахме...
Последният ли, дечко?... Той е... лед!
Ами кога? Май преди месец се видяхме...
Какво мърмориш?...
Бил си късоглед!?!
А бе, хлапе, като не виждаш надалеко,
къде си тръгнало със лък и със стрела?!
И нямате ли си там горе очен лекар,
за късогледството да ти изпише очила!?...

andrina_mark (Павлина Джарова)

Ти никога не ще се примириш
със своя скучен, сив съпруг!
Спокойно няма в нощите да спиш
и никога не ще обикнеш друг,

щом знаеш, че далече или близко,
щастлив или нещастен, аз живея
и весело или от скръб потискан,
на твойто дребно щастие се смея...

Давид Овадия

Повечето ми любими стихове за любовта,сте ги цитира ли.Темата е страхотна  
Попаднах на това,много ми хареса и реших да го споделя с вас

НАУЧИХ

Току що научих, че прошка се дава

само когато прекрачиш гнева си.

Разбрах, че сълзите не носят забрава,

че бягаш, когато докоснеш страха си...


Току що научих, че тихата ласка

изгаря по-силно от огън разпален,

че връщаш се там, където си чакан,

че който те съди - не те заслужава...


Току що научих, че полета може

да бъде отсечен със думи-плесници,

че не омразата трябва да те тревожи,

а плахия вопъл на тъжни зеници...


Току що научих, че Рая вълшебен

би се побрал и в една малка стая

- стига да знаеш, че там си потребен,

че там си обичан - стига да знаеш...


М.Трандева

Повечето ми любими стихове вече са споделени, затова ще постна едно лично творчество:

Безмилостно

Искам да съм в твоя сън от Изтока:
Да те докосвам с пръсти
и с уста
по кожата ти да чета безсрамни истини,
да те усещам парещ и пиян,
да ти запаля наргиле и вдишала,
с една целувка да ти пратя дим
дълбоко в дробовете...
И в душата ти
от тази сладост да те заболи.
И да изпаднеш в моята забрава
за време, място, логика и план -
каквото е било предначертано,
каквото беше вчера – не е там.
Сега е само тази отоманка,
обвита в дим, органза и пера,
по тялото – къна със сложна шарка,
и мирис луд на ветивер, сандал...
Ще ти разказвам приказки пияна,
ще ти наливам вино и шербет,
ще бъда твоята  Шехерезада-
далечна, близка, сладка като мед...
И най-накрая, миг преди зората
ще те оставя в слабост и копнеж –
такава да ме помниш – във омая,
във сън, в безпаметност, в световъртеж...

http://www.youtube.com/watch?v=QiZ5h0yGJeo&NR=1

"Три клечки кибрит - една подир друга запалени в мрака.
Едната - за да погледна цяло лицето ти.
Втората - за да погледна очите ти.
Третата - за да погледна устата ти.
Пълен мрак след това - за да си спомня всичко, когато до мен те притискам..."

                                      ***

"Искам три листа любов:
Бял - да те нахвърля по него, дори и с черни контури...
Черен - себе си да заключа с останали щрихи от бяло...
Сив - да запомня, каквото ще има след тебе..."

                                      ***

Градината

Хиляди, хиляди години
не биха ми стигнали
да разкажа
за оня миг вечност,
в който ти ме целуна,
в който аз те целунах
една сутрин, в светлината на зимата,
в парк Монсури, сред Париж.
Сред Париж,
на земята,
която е всъщност звезда.

/Жак Превер/

Напомняш ми някак си за Ваня Петкова. Много ми хареса.

Денонощие

На разсъмване, щом разпозная
потопения в изгрева хребет,
още първата мисъл е тая,
че не трябва да мисля за тебе.

И през целия ден, вероломна,
тя, където отида, ме дебне
и каквото да правя, напомня,
че не трябва да мисля за тебе.

А когато нощта е надвисла
всяка болка във сън да обсеби,
аз не мога да спя и все мисля,
че не трябва да мисля за тебе.

                                   ***

Добри познати

Искаш със теб да останем добри познати -
как да разбирам това?
Длани, които до болка се стапяха сляти,
да се здрависват едва.

Погледи, дето до дъно се пиеха жадни,
леко да се поздравят.
Устни, които се пареха, безпощадни,
дружески да си мълвят.

Не, ние не можем да бъдем добри познати -
няма среда в любовта.
Бяхме най-близки, за туй от сега нататък
ще сме най-чужди в света,

Искаш със теб да останем добри познати -
как да разбирам това?
Бяхме най-близки, за туй от сега нататък
ще сме най-чужди в света.

И песента: Добри познати - Михаил Белчев и Искра Радева

                                      ***

Вик

Кога ще дойдеш ти? Когато си отида
и сетните ми стъпки отехтят далече?
Кога ще си със мен? Когато те зазида
сред четири стени самотната ти вечер?

Кога ще ме съзреш? Когато в друго рамо
притисната отмина със поглед във земята?
Кога ще ме зовеш? Когато видиш само,
че губиш ме - далечна, чужда, непозната?

Обичай ме сега, когато те обичам.
Когато твоя съм, жадувай ме, зови ме!
Сега простри ръце, когато ще дотичам,
че утре ще е късно и непоправимо!

                                             ***

Вярност

От неговите стъпки - твоите са по-предани.
По-сигурни от неговите - твоите ръце.
Очите ти по-всеотдайно в мен са вгледани.
И може би отчаян мислиш, че съм без сърце.

Но моите стъпки сякаш пуснали са корени
неизтръгваеми, дълбоки в неговия път.
Очите ми за неговите са разтворени
и само в неговите мойте длани се топят.

И все едно каква отплата ще получа аз.
Кога и колко връща той, не тегля на везни.
И все едно дали по-верен е на случая,
или неуловимото той повече цени.

Остава мойта обич цяла, неразломена.
Над мене ветровете променливи нямат власт.
Кому съм вярна - нему ли? Или на спомена?
Не зная... Може би на себе си съм вярна аз.


Блага Димитрова

Превер...  

          ВЪЛШЕБНИЦА

Душата ми е пленница смирена,
плени я твоята душа! - пленена,
душата ми е в тихи две очи.
Душата ми те моли и заклина:
тя моли: - аз те гледам; - век измина...
Душата ти вълшебница мълчи.

Душата ми се мъчи в глад и жажда,
но твоята душа се не обажда,
душата ти,дете и божество...
Мълчание в очите ти царува:
душата ти се може би срамува
за своето вълшебно тържество.

                 ЯВОРОВ

Един стих от юношеските ми години. Бях го забравила, не съм сигурна, че е пълният текст, нито , че та ка се пише. Почти съм сигурна, че е на Блага Димитрова.
Простете невежеството ми... сетих се току що за това:

Ти си добър, ти си много добър,
на колене би ме носил по стръмнината,
би ме люлял, додето заспа,
както приспиват децата..
Ти си много добър,
но аз другиго чакам по цели нощи да се завърне.
И съм чакала, и съм плакала,
и съм се молила, да ме прегърне.
Той понякога ме забравя,
свои пътища има,
но на моите колене заспива до смърт уморен.
Той е нежен и груб,
той на тебе съвсем не прилича...
Ти си много добър,
но аз него обичам!

НА ОТКРИТО

Блага Димитрова

"Студено ли ти е?" - попита
и във прегръдка ме зави.
До тебе доверчиво свита,
разцъфнах цяла... И какви
презморски птици в мен запяха!
Повяха южни ветрове.
И като вишна още плаха
раздадох свойте цветове.

Къде на воля днес се скиташ,
оставил ме сама в снега?
Нехаен, вече и не питаш:
"Студено ли ти е?"... Сега
край мен е зимата предишна
със студ и бяла пустота.
И аз, прибързалата вишна,
трептя с попарени листа.

И песента изпълнена от Ваня Костова : http://www.youtube.com/watch?v=R6UeT9G4fbE


Нека бъда твоята есен

Станка Пенчева

Не можах да бъда твоята пролет.
Не можах да бъда твоето лято.
Не можах да бъда твоето лято.
Нека, нека да бъда твоята есен.

Нека да бъда твоята есен –
ще тежа във ръцете ти златна и зряла.
Ще се стича в сърцето ти моята сладост
и кръвта ти ще стане вино есенно младо.

Дрехата си ще ти постилам
като златна шума.
И укротена и немилвана
аз до теб ще лежа безшумно.

Не можах да бъда твоята пролет –
друг окърши клоните нацъфтели.
Не можах да бъда твоето лято –
друг се къпа в реките горещи и бели.

Няма да минат пролетни мълнии
и юлски горещници няма да има
с кротка нежност ще те изпълня
с ябълков дъх и с нещо без име.

Не можах да бъда твоята пролет.
Не можах да бъда твоето лято.
Не можах да бъда твоето лято.
Нека, нека да бъда твоята есен.

Момичета,трябва ми нежно любовно стихче което да сложа като първа страница на покана за сватба,бихте ли ме насочили  към нещо? Благодаря ви предварително   

За теб моя любов

Отидох на пазара за птици
и купих птици
За теб
Моя любов
Отидох на пазара за цветя
И купих цветя
За теб
Моя любов
Отидох на пазара за желязо
и купих окови
тежки окови
За теб
Моя любов
И после отидох на пазара за роби
И теб търсех
Ала не те открих
Моя любов.

Жак Превер