Осиновяването - последен влак или радостен изход

  • 62 727
  • 554
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: 712
Мир, разбира се  Hug
Сега се сетих нещо друго, което за пореден път ме вбесява в милата би родина, свързано с осиновяването.
Ние с половинката ни не сме женени. Въпрос на разбирания и ценности, не смятаме, че трябва да заявим пред длъжностно лице в общината, че се обичаме и ще живеем заедно от днес, докато любовта ни е жива.
Обаче, според закона, не можем да осиновим дете. Трябва документ, че сме семейство! Сякаш не е достатъчно да заявим, че аз, еди коя и, и той - еди кой си, искаме заедно да отгледаме дете. И да си поемем отговорността. Не може!  #Cussing out
Не знам как е на други, по-цивилизовани места, но мен това ме влудява! Значи, може неженена двойка да провежда АРТ-процедури, може неженена жена да си остави новороденото на ръцете на държавата, но не може същата тази държава да разглежда неженена двойка, обявила желанието си да отглежда съвместно дете, да бъде вписана като бъдещи майка и баща заедно.
Ами, не разбирам, моля ви, обяснете ми!

Дописвам: Излиза, че за нас и други двойки като нас е по-лесно да се борим за биологично наше дете, отколкото да осиновим такова без да предаваме нашите си ценности...

# 91
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
Гейа, болката при борбата със стерилитет е различна при всекиго. Това ти мнение например е също доста грубичко към хората, които по една или друга причина са предпочели осиновяването да е решение на репродуктивните им проблеми, а не по-нататъшни опити ин-витро:
Има момичета, на втори или трети опит се отказват и осиновяват. Всичко е въпрос на това, колко борбен си и какво можеш да понесеш.

Въпреки че още след първия неуспешен опит се "предадох" не смятам себе си за по-малко борбена или по-слаба от тези които правят по 10 и над 10 опита. Просто въпрос на на лични усещания. Ужасно съжалявам, че не го направихме още по-рано, а загубихме няколко години погрешно убеждавайки себе си че за да осиновим дете трябва да сме постигнали по-добро материално благополучие, отколкото ако ние сме го създали.

Роксана, на твойта възраст разсъждавах по почти същия начин. Когато имаш дете, което ти пожелавам от все сърце Simple Smile, светът ще стане по-различен за теб - това което сега си мислиш че е жизненоважно за теб вече няма да е същото. Но това се получава само когато реално се усетиш майка.

За тези, които се колебаят да осиновят заради нещата, които е разказвала кръстницата на Роксана... Дете, живяло години в институция без топлата прегръдка и целувка на "мама" е най-меко казано "странно дете". То няма как да прилича на връстниците си, независимо какви гени носи и какъв е бил капацитета на създателите му. Когато такова дете попадне в семейство.... стават истински чудеса - заповядйте в осиновителския подфорум да прочетете колко бързо наваксват и колко добре се справят тези деца под грижите на мама.

И искам да подчертая - не агитирам никого за нищо, само споделям.  Peace

# 92
  • out of space
  • Мнения: 8 637
Laughing Laughing Hug Hug

Роксан, един ден, след като вече си майка на 2,  3 годишно дете дано прочетеш предния си пост, ще се смееш с глас...  Hug и съм сигурна че ще си кажеш - мале мила къде съм била... Кое дете не прави долупосочените неща ...



Много категорично обобщаваш. Ми моите деца не са правили никога подобни неща пък  Crossing Arms

# 93
  • Мнения: 69
Браво Ерика  Peace - сори но това не ми е топика  Simple Smile

Роксан - да, това също... да не говорим, че ако се мисли за интереса на детето, не е ли по-добре двама души да поемат задължения към него, от колкото само един... но нейсе - това е положението засега  Wink

то и още хиляди простотии има, но независимо от всичко - тук в България, желаещите да осиновят все още имат огромни шансове и възможности ... а когато това се промени дай-боже, защото децата в институции намалеят и хората престанат с лекота да захвърлят децата си ... тогава как ли ще изглежда тази тема на тогавашните хора с репродуктивни проблеми ... това всъщност питам аз

# 94
  • Мнения: 289
при нас процедура за дете от Азия или Африка,струва 30 000 евро, европейчета няма, добре как тук осиновяват негърчета и никой не се притеснява от околните, като е ясно че не са техни , а само при нас.....

Последна редакция: пт, 08 яну 2010, 18:36 от kailid

# 95
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 12 898
Гейа, болката при борбата със стерилитет е различна при всекиго. Това ти мнение например е също доста грубичко към хората, които по една или друга причина са предпочели осиновяването да е решение на репродуктивните им проблеми, а не по-нататъшни опити ин-витро:
Има момичета, на втори или трети опит се отказват и осиновяват. Всичко е въпрос на това, колко борбен си и какво можеш да понесеш.

Въпреки че още след първия неуспешен опит се "предадох" не смятам себе си за по-малко борбена или по-слаба от тези които правят по 10 и над 10 опита. Просто въпрос на на лични усещания. Ужасно съжалявам, че не го направихме още по-рано, а загубихме няколко години погрешно убеждавайки себе си че за да осиновим дете трябва да сме постигнали по-добро материално благополучие, отколкото ако ние сме го създали.

Не смятам, че е грубо, просто защото ти може би не си ме разбрала правилно. Всеки има различен праг на болката и на самоизтезанията. Дали ще е един опит или десет, дали ще е осиновяване и страха от това, някой друг да не те изпревари и травмира детето ти с изказването, че е осиновено - това е все един и същ проблем - колко болка можеш да понесеш и как ще се справиш с нея.

# 96
  • Мнения: 737
Не се намесих в темата ти Бррръм, защото не съм от жените, които имат репродуктивни проблеми. Пиша жени - защото съм сама жена с дете.

Няма да обяснявам как - но на 40 години станах мама да едно прекрасно цигане. Което единствено в градинката на 2-3 г. възраст си раздаваше играчките, за да не плачат бебетата.
Роксана - тъжно е да се четат такива писания - детето ми ще се среща с вас, тези дето сте добри и обичащи, любими и образовани, високоорганизирани...

Включвам се, защото си мисля, че не е задължително още да знаете как стоят нещата с децата за осиновяване, или просто при децата. Пожелавам ви да ви се случи да го узнаете по един или друг начин.

Но, това което цитираш от роднината си в дома (Боже мой СЕСТРА!) виж вече ме извади от равновесие. 
Е, детето ми се е срещало с такива жени явно, защото мина една година преди да си намери мярката за ядене - той бе постоянно гладен и на година и един месец тежеше 6600. А и чисто психологически, яденето им е била единствената положителна емоция… Една добра сестра, работеща в институция, би трябвало да го разбира…

Горко на децата, от който и да са етнос, поверени на грижата на подобна сестра.

И последно, по-близо  до темата, съжалявам за изгубеното време, съжалявам, че животът ми се стече така, че късно осинових дете, че е късно може би да осиновя още деца – зависи вече от здравето ми, от силите. Защото майчинството – освен щастие и радост, е и отговорност и труд.

Извинявам се за намесата, бяхме поканени от Брръм в темата и не се удържах, почувствах се засегната за детето си…

Пазете си силите и здравето и дано всички по един или друг начин скоро станете мами.

# 97
  • v. turnovo
  • Мнения: 989
От доста време мисля по темата. С мъжа ми имаме репродуктивни проблеми и не мога да забременея,имам вече един неуспешен опит и до скоро си мислех,че бих направила всичко и на всяка цена,за да усетя ритничета в корема си, да имам собствено биологично дете.И то не толкова заради гените,които ще има то,а заради самото ми егоистично желание да бъда бременна и да даря съпруга си с негово дете. Установих обаче ,че не бих могла да правя ин-витро опити до безкрай и съм си дала краен срок за асистирани методи.Вероятно  естествени опити ще правим винаги .Но след последния опит ин витро 2-3 максимум- за мен тогава би дошъл и последния влак ,който същевременно би бил и радостен изход от агонията ми.Бих осиновила дете,мъжа ми също споделя мнението ми,но сякаш не това е голямото му желание. Съдейки по няколко близки семейства, които си осиновиха деца вече, процедурата хич не е толкова лесна и бърза, в общи линии никое от тях не можа да се осинови детенце за по-малък период от 2 години.
 Аз също като Роксан не бих осиновила дете от ромски произход ,обаче, който иска да ме съди.Не мисля,че ще запазим нацията си ,ако не стига ще са навсякъде по улиците  ни ромчета,ами да си ги отглеждаме и вкъщи ,заради нехайството на безрасъдните им биологични родители.Мога и още да продължа ,но мисля,че ще се отклоня от същността на темата

# 98
  • Мнения: 712
не ми се иска темата да се превръща в спор или защита на ЛИЧЕН избор на каквато и да било цена, но тъй като повечето от нещата в последния пост на мама Ира бяха насочени към мен, не мога да не отговоря.

Ако видя едно дете, говорещо на нашия език без специфичния акцент на една определена малцинствена група, спретнатичко дете, социално, енергично, възпитано както се полага за възрастта му, последното, което ще ми направи впечатление, са белезите на етническата му принадлежност. По стечение на обстоятелствата, виждала съм руси, синеоки циганчета, с вид и поведение на такива. Ако твоето дете е чак толкова очевадно мургаво, тъмнокосо и с очевадно различни черти от тези на българския етнос, най-много да си помисля, че някой от родителите му е от Южна Европа или Латинска Америка.  
Ако имам предрасъдъци към циганския етнос, те са свързани с постоянно повтарящи се модели на посведение у представителите на този етнос. Уморих се да го повтарям. Ако детето ти с нищо не се държи като типично циганче, ако ходи на на училище или детска градина, учи се добре, способно е на социализация, не проси, не краде... когато се срещне с мен, бъди сигурна, няма да бъде дискриминирано. От друга страна, и ангелски вид да има, държи ли се по този начин, ще срещне подобаващо отношение.
Няма да се извинявам, че съм добра, обичаща, любяща и образована. Смятам, че го заслужавам, положила съм усилия, полагам ги всеки ден. Организираността не ми е стихията, но се старая...
За кръстницата си няма да говоря повече - болно ми е, че хора, полагащи много усилия да заместят майчината грижа у деца, които са изоставени от собствените си майки, срещат подобно отношение. Но съм убедена, че и най-любящата осиновителка няма да може да се грижи адекватно за 30 деца, всички на една почти бебешка възраст. Но тази сестра, която познавам, поне се опитва. Тя също има право на предпочитания и лични впечатления, които споделих тук.
Последно, мама Ира, пожелавам ти щастие с твоето дете. Радвам се за вас, че сте се открили взаимно!
Ако постът ми е извън темата, съжалявам.

# 99
  • Мнения: 24
Аз съм жена на 28 години опити за бебе правех три години инвитро не съм правила( а единствения начин да забременея е само с инвитро с донорска яйцеклетка) няма и да направя подала съм документи за осиновяване преди 8 месеца все още съм чакаща.Аз немога да си се представя да чакам да стана на 40 години да имам зад гърбаси 10 опита инвитро но с биологично дете и да съм калбо от нерви за тези три години аз сам изпила купища лекарства ревала съм постояно и сега на 28 години аз имам високо кръвно гуша и разбити хормони  взимам три вида лекарства всеки божи ден.какво ще стане с мен ако продалжа така само и само зада имам биологично дете мажът ми казва така искам те здрава и до мен зада отгледаме децата си .Това правили ме слаб човек това е мая избор аз предпочитам да осиновя дете на 28 защото на 40 години то вече ще е на 12 години не искам да обидя никой но възраста е от значение

# 100
  • Мнения: 847
аз откровено казано не съм толкова добра...аз съм завършен егоист (но пък откровен ) и не приемам децата в институциите за мои деца...
....
Не чувствам и вина за големия брой деца в институциите ...
Осиновила съм и последната мисъл е за доброто на детето ... гадна ли съм? Не мисля - просто съм откровена.
Мисля че и повечето хора с репродуктивен проблем са като мен тогава ... искала съм да бъда майка - АЗ. Не съм мислила да правя добро някому.
Аз и затова се чудя, затова и питам ... защо се мъчите хора ...
100% моята нагласа.
По темата - то добре, че осиновяването не е за всяка уста лъжица. Щото нямаше да се доредим. Това на шега. Аз осинових на 35. Имам приятели, семейство набори, които го направиха към осем години преди мен и им завиждам, че не са си губили времето, аз мисля, че загубих няколко години, но нямаше как – и на мен ми е отнело време да узрея за дете, да се пробвам да поборим стерилитета, да убедя половинката ... единственото, което ме успокоява, че по друго време нямаше да е мойто дете, все едно сега всичко си е на мястото, точно таймирано.
Между другото, аз пък съм в обратната крайност, против инвитрото съм, по-точно стимулацията при АРТ  ... Не ме питайте защо, ще кажете, страховете ми сигурно са ирационални, но ги има. Никой не може да ме убеди, че е без последици в перспектива! Страх ме е за живота ми, честно. Сега вече се прави и на естествен цикъл, би трябвало да е щадящо за жената, та това вече е по-друго, бих се пробвала, щото едно дете не ми стига.
Нормално е да се свързват проблемите на стерилитета и осиновяването. Все пак целта е да имаш дете. Аз от чист алтруизъм в това отношение много се боя ... въпросът е къде, по-точно дали и кога, е разделителната линия ... и хората са различни, имат различен социален опит, информация, много градски легенди битуват, имаме си национални особености (мойта къща, мойто дете ... ). Убедена съм, че в днешно време хората ги плаши ситуацията в домовете, че децата не са като едно време, все от професор и студентка. И това вече е наистина ирационален страх, за разлика от моя от хормоналните стимулации, ама съществува ... Така че този акт не е съвсем прост, нищо че процедурата е от лесна по-лесна. Всъщност, ако имаш претенции към детето, хич не е от лесна по-лесна, щото ще остарееш от чакане или трябва да заобиколиш закона, да платиш скъпо и да живееш в притеснение ... И като го свържем с за мен нормалната, „егоистична” нагласа да си откриеш чрез осиновяването своето дете ... и ето защо не всички са се затичали да осиновяват. А истината е, че нещата са съвсем, съвсем близки и възможни въпреки всички тия условности. Ама никой не може насила да бъде направен щастлив (освен мъжа ми, де).

# 101
  • Мнения: 4 124
Мир, разбира се  Hug
Сега се сетих нещо друго, което за пореден път ме вбесява в милата би родина, свързано с осиновяването.
Ние с половинката ни не сме женени. Въпрос на разбирания и ценности, не смятаме, че трябва да заявим пред длъжностно лице в общината, че се обичаме и ще живеем заедно от днес, докато любовта ни е жива.
Обаче, според закона, не можем да осиновим дете. Трябва документ, че сме семейство! Сякаш не е достатъчно да заявим, че аз, еди коя и, и той - еди кой си, искаме заедно да отгледаме дете. И да си поемем отговорността. Не може!  #Cussing out
Не знам как е на други, по-цивилизовани места, но мен това ме влудява! Значи, може неженена двойка да провежда АРТ-процедури, може неженена жена да си остави новороденото на ръцете на държавата, но не може същата тази държава да разглежда неженена двойка, обявила желанието си да отглежда съвместно дете, да бъде вписана като бъдещи майка и баща заедно.
Ами, не разбирам, моля ви, обяснете ми!

Дописвам: Излиза, че за нас и други двойки като нас е по-лесно да се борим за биологично наше дете, отколкото да осиновим такова без да предаваме нашите си ценности...
искам да уточня, защото все пак темата е информативна, а така написано излиза, че хора, които нямат брак не могат да осиновят и трябва да са семейни. хора без брак помежду си не могат да осиновят едно дете заедно, но всеки от тях може да осинови сам дете. впоследствие могат да сключат брак и детето да бъде осиновено от съпруга или съпругата.

и на мен не  ми харесва този закон, но за жалост не го промениха...ако бяха приели съвместното декларирано съжителство да е със статут на брак, щеше да може........

# 102
  • Мнения: 712
Мир, разбира се  Hug
Сега се сетих нещо друго, което за пореден път ме вбесява в милата би родина, свързано с осиновяването.
Ние с половинката ни не сме женени. Въпрос на разбирания и ценности, не смятаме, че трябва да заявим пред длъжностно лице в общината, че се обичаме и ще живеем заедно от днес, докато любовта ни е жива.
Обаче, според закона, не можем да осиновим дете. Трябва документ, че сме семейство! Сякаш не е достатъчно да заявим, че аз, еди коя и, и той - еди кой си, искаме заедно да отгледаме дете. И да си поемем отговорността. Не може!  #Cussing out
Не знам как е на други, по-цивилизовани места, но мен това ме влудява! Значи, може неженена двойка да провежда АРТ-процедури, може неженена жена да си остави новороденото на ръцете на държавата, но не може същата тази държава да разглежда неженена двойка, обявила желанието си да отглежда съвместно дете, да бъде вписана като бъдещи майка и баща заедно.
Ами, не разбирам, моля ви, обяснете ми!

Дописвам: Излиза, че за нас и други двойки като нас е по-лесно да се борим за биологично наше дете, отколкото да осиновим такова без да предаваме нашите си ценности...
искам да уточня, защото все пак темата е информативна, а така написано излиза, че хора, които нямат брак не могат да осиновят и трябва да са семейни. хора без брак помежду си не могат да осиновят едно дете заедно, но всеки от тях може да осинови сам дете. впоследствие могат да сключат брак и детето да бъде осиновено от съпруга или съпругата.

и на мен не  ми харесва този закон, но за жалост не го промениха...ако бяха приели съвместното декларирано съжителство да е със статут на брак, щеше да може........

Да, точно това имам предвид. Да, ясно е, че при положение, че в последствие се сключи брак, официалният съпруг вече ще може да осинови прежде-осиновеното от другия дете. Но пак опираме до брака - дали сега, за да осиновим, или по-късно, все тая. Брак, за да доказваме, че заедно ще сме родители?! Дивотии безподобни...
Някои има ли информация как е в чужбина?

# 103
  • Мнения: 2 047
много интересна тема  Peace

винаги съм искала да си осиновя дете - наред с родените от мен. Откакто родих сина си обаче знам, че няма да мога да го направя. Просто нямаа да е честно спрямо осиновеното дете. никога не бих могла да го поставя наравно с роденото от мен...

Цитат
Моето лично преживяване – такава емоция като отглеждането на осиновено дете, такава връзка и контакт между майка и дете – НЯМА ДРУГА НА СВЕТА
това наистина ли го мислиш? По-слаба ли е връзката с дъщеричката ти?

и за да не съм съвсем извън темата - ако бях в ситуация да не мога да имам деца и да правя опити инвитро, едва ли бих чакала повече от 4-5 години преди да осиновя, а в зависимост от въъзрастта ми, може и по-малко. Напълно разбирам обаче жените, които преминават много опити инвиитро в продължание на години (и им се възхищавам), просто аз не бих могла да имам такова търпение

# 104
  • Мнения: 737
Роксана,
Изразих си възмущението от твоите и на роднината ти обобщения, на гърба на гладни и изоставени деца. Това бе единствената причина да се включа в темата. Грозно е.

Няма да споря, защото смятам това за безсмислено. Възпитанието от друг става в по-ранна възраст, в твоята, нашата, вече е въпрос на самостоятелно развитие.

Благодаря за пожеланията - ще се опитам да възпитам момчето ми (без да го развявам тук дали е черничко или е беличко), готов за подобни срещи с подобни хора.

Но докато порасне - аз съм насреща за такива срещи и няма да ги подминавам просто така.

Излизам от темата, за да не ви я развалям.

Общи условия

Активация на акаунт