Осиновяването - последен влак или радостен изход

  • 62 434
  • 554
  •   1
Отговори
# 165
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 12 616
Маймуна, благодаря ти искрено за мнението! Hug

# 166
  • Sofia
  • Мнения: 3 199
...тук е пълно с вманиачени осиновителки - бдителните модератори ни върнаха в гетото - спокойно.
Ще ви помоля да си мерите писанията!!!
Това е тематичен подфорум и темата е точно за тук. Квалификациите ви са груби и не ви правят чест!
Не е необходимо отговорите на темата да ви харесват. Няма подфорум, който да е "гето" или да задържа насила потребители в него. Има тематични подфоруми в които четат хора с интерес.
Ако мислите, че "Дом и семейство" е правилния форум за темата ви само на база името на подфорума, бъркате!

# 167
  • София
  • Мнения: 787
Цитат
В прав текст - всички ,без значение дали ни стиска да си го признаем или не, искаме точно нашето дете да е сред най-добрите. Ако го постигне се горедеем, ако не - опитваме се да се убедим, че това не е толкова важно. Ама е. Това съм го виждала не като родител, а като дете. Дете, сравнявано с други деца.

Аз не искам моето дете да е сред най-добрите. Искам да е здраво и щастливо, независимо сред кои е, стига да се чувства на мястото си и се харесва просто защото Е.
Съжалявам че си била сравнявана. Вероятно и затова тези таланти и качества са ти толкова важни. Някой ти е внушил, че са голяма ценност.

# 168
  • Мнения: 712
Цитат
В прав текст - всички ,без значение дали ни стиска да си го признаем или не, искаме точно нашето дете да е сред най-добрите. Ако го постигне се горедеем, ако не - опитваме се да се убедим, че това не е толкова важно. Ама е. Това съм го виждала не като родител, а като дете. Дете, сравнявано с други деца.

Аз не искам моето дете да е сред най-добрите. Искам да е здраво и щастливо, независимо сред кои е, стига да се чувства на мястото си и се харесва просто защото Е.
Съжалявам че си била сравнявана. Вероятно и затова тези таланти и качества са ти толкова важни. Някой ти е внушил, че са голяма ценност.

Недей, не съжалявай - поне не заради мен. Всъщност, не се изразих точно. Години наред получавах най-доброто, точно благодарение на качествата, които имах. Критиката, която съм получавала и в детските си години, и по-късно, винаги е била от вида " Не си позволявай от мързел да пропиляваш това, което имаш". Често съм се чувствала неловко заради това, че съм била сочена с пръст от други родители - ами тя как може? Или "Ще се издъниш като само се мотаеш, виж другите колко труд полагат!"
И да, това бреме тежи. До толкова, че се отказах от работата си, от втората си бакалавърска степен и магистратурата,за да мога да остана насаме с мислите си и да подредя моите си приоритети, защото силите ми не стигаха да блестя навсякъде. А мразя половинчати неща. Предполагам, скоро ще се завърна за нов щурм...
Но не знам по какъв друг начин може да се подходи към едно дете, за да бъдат развити нещата, които природата му е дала. Ако родителите не насочват и не изискват, няма ли то да затъне в блатото на посредствеността? Страхувам се, че не знам как да подходя, ако детето ми е... да кажем с по-ограничени заложби - без значение дали биологично мое или осиновено. Но се страхувам, че (може би) ще има разлика в отношението. Свързано е основно със страха ми, че ще проявявам излишно снисхождение към едно осиновено дете, от типа "Ами не знам, може би това му е предела". А за биологичното ще кажа - "Щом майка ти е могла, баща ти е могъл, баба ти, чичо ти... - понапъни се и го направи. За твое добро е, знам, че можеш, ако и да ти изглежда толкова трудно".
Стахувам се, че това ще е мъка и за мен, и за нещастното дете, пълна катастрофа за всички засегнати.

Всичко гореизказано са мои лични страхове и проблеми, разбира се, едва ли всички са изправени пред въпроси от този тип.
Може би написано изглежда ужасно, нямам прдстава. Опитвам се да формулирам с думи неща, които никога не съм се опитвала да си обясня откъде идват. Но ги има.

# 169
  • Мнения: 1 843
Ако детето ми израсте в гетото, предполагам, че ще е най-неадаптираното циганче на света. И всички ще му се смеят и ще го бият. И накрая ще си хване пътя от там, или ще свърши като наркоман, за да избяга от действотелността. Така мисля.

Е, то и аз мислех така доскоро.
Голямата ми щерка дойде у дома на 4 години и едвам ходеше, но тресеше дупе доста умело.
Едва след три години... нещо й стана! Пълно дръвче е. А всякакви топли ритми, които карат кръвта ми да заври, на нея... й досаждат!  Laughing

Малката пък танцува на народна музика, реге, техно, ска, най обича рок, обаче!  Laughing
Кючеците изобщо не я трогват, игнорира ги напълно.
Много ме разочароваха тези деца. (Шегувам се, разбира се!)  Wink

Предполагам, че се досещаш за какво говоря. Колко дълбоко се заблуждаваме всички...

Но да уважа темата.
Въпреки, че наистина повечето от нас, независимо от възрастта, смятат, че са се забавили, мисля, че всеки има своите си времена за да вземе това решение, но и най-вече - да го приведе е действие.
Например, аз още на 15-16 години реших, че искам да осиновя.
Нямам нито един опит ин-витро или други.
И въпреки това, осинових чак на 37.
Не, че междувременно не подавах на два пъти молби още по стария закон... Но не беше времето. Все си мислех, че децата ми имат нужда от двама родители. А иронията е, че когато най-сетне имах децата, останахме сами с тях.
Което в случаят пък, ме кара да се чудя, защо ли липсата на подходящ татко за тях, ме е спирала да го сторя още на 25, например?
Но ето, че е била причина за мен.
Нека не се съдим. Всеки един от нас има път, който трябва да си извърви сам.  Simple Smile

# 170
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 12 616
Дарзамен, вероятно това пък е свързано с насажданото у нас, че за да има щастие у децата, то винаги трябва да има двама родители и че един, не би могъл да ги отгледа добре и да не остави у тях чувството, че нещо им липсва. Но пък как би могло да ти липсва нещо, което не познаваш?

# 171
  • Мнения: 712
Дарзамен, вероятно това пък е свързано с насажданото у нас, че за да има щастие у децата, то винаги трябва да има двама родители и че един, не би могъл да ги отгледа добре и да не остави у тях чувството, че нещо им липсва. Но пък как би могло да ти липсва нещо, което не познаваш?
Както и да се появят децата, те трябва да са желани и обичани. Без значение кой ги отглежда, трябва да получават любов.
Струва ми се, че осиновителите са хора на по-голяма възраст точно защото вземат осъзнато решение да станат родители. Още от утре. Нищо не е случайно, няма ги месеците на очакване и настройка, няма го, ако щете смейте ми се "елементът на насилие". Защото, влезеш ли в 12 седмица на бременността, щеш не щеш, приемаш мисълта, че ще бъдеш родител. Нямаш избор (тия, дето правят друг избор, за там мозъкът ми не може да обхване как е възможно да родиш дете и да го оставиш). Но да осиновиш... трябва си дупе за тая работа, ако мога да използвам този израз.
Да, може да чакат с години тяхното дете, но никога не знаят в кой момент ще се появи писмото от социалните и ще се приберат у дома с дете на година, две или пет. И ще започнат да наваксват изгубеното време. А дали ще е един родител, или двама, или цялото семейство со все дядовците и бабите да се включат, все е страшно.

# 172
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 12 616
Както и да се появят децата, те трябва да са желани и обичани. Без значение кой ги отглежда, трябва да получават любов.

Ами според мен ето това е есенцията на проблема - повечето случаи много хора не са готови и не могат да се справят точно с този страх - дали ще дадат достатъчно любов на едно осиновено дете. Това е и нещото, което ги спира в повечето случаи да осиновят по-рано и изобщо да мислят на по-късен етап за осиновяване.

# 173
  • Мнения: 712
Ами според мен ето това е есенцията на проблема - повечето случаи много хора не са готови и не могат да се справят точно с този страх - дали ще дадат достатъчно любов на едно осиновено дете.
Право в десетката!

# 174
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 12 616
Ами според мен ето това е есенцията на проблема - повечето случаи много хора не са готови и не могат да се справят точно с този страх - дали ще дадат достатъчно любов на едно осиновено дете.
Право в десетката!
Laughing Е предполагам след много писане и спор, дадохме правилния отговор на Бръм Peace

# 175
  • Мнения: 69
...тук е пълно с вманиачени осиновителки - бдителните модератори ни върнаха в гетото - спокойно.
Ще ви помоля да си мерите писанията!!!
Това е тематичен подфорум и темата е точно за тук. Квалификациите ви са груби и не ви правят чест!
Не е необходимо отговорите на темата да ви харесват. Няма подфорум, който да е "гето" или да задържа насила потребители в него. Има тематични подфоруми в които четат хора с интерес.
Ако мислите, че "Дом и семейство" е правилния форум за темата ви само на база името на подфорума, бъркате!

Тъй като аз самата съм осиновител, изречението беше иронично и да, факт, вманиачени трябваше да е в кавички. Простете правописната грешка...
беше написано във връзка с ето това :
Цитат
А по въпроса за прямотата - ами да, тя е пределно откровена и пряма, ти също, но ето това е лошото понякога при осиновилите деца - задължително решавате, че абсолютно всички трябва да са на вашето мнение, че на всяка цена трябва и те да осиновят, да се втурнат веднага и т.н. и т.н.

Съвсем кротко и без да търся скандал питам -  защо преместихте темата... заради простото присъствие на думата осиновен в заглавието? Съдържателно, темата не е насочена към вече осиновилите деца,  точно обратно.
Жените от "Проблемно забременяване", към които основно е насочена темата, убедена съм рядко влизат в подфорум осиновяване за да я видят и да напишат какво мислят. Реших обаче, че е изключително лош тон да плесна темата в проблемното, защото много хора ще бъдат обидени, от постовете е видно, че съм била права. Затова сложих темата в Дом и семейство, за да могат по-широк кръг хора да отговорят...
Не е ли напълно безмислено да задам въпроса си към хора, които вече са осиновили и са взели своето решение?

Както и да е темата е в залеза си, аз съм доволна, че поне 2 дни стоя и беше видяна от хора, които не четат в осиновяването. Колкото - толкова.
Доволна съм, че има смислени и адекватни неща тук, написани от чудесни мислещи жени   bouquet

Поздрави и хубав ден на всички

ПС
не мога да се въздържа ... какво обидно намерихте в думата "бдителен"  Mr. Green

# 176
  • София
  • Мнения: 787
Цитат
Ако родителите не насочват и не изискват, няма ли то да затъне в блатото на посредствеността? Страхувам се, че не знам как да подходя, ако детето ми е... да кажем с по-ограничени заложби - без значение дали биологично мое или осиновено. Но се страхувам, че (може би) ще има разлика в отношението.

Според мен родителите не трябва да насочват и изискват а просто да дадат възможност, да улеснят някакъв талант или предпочитано занимание да се случат.  Да видиш какво иска и обича да прави детето ти, да се пребориш със себе си ако твоите и неговите желания се разминават и да осигуриш условия този талан да има изява. Талантите често се преживяват от техния носител като потребности, т.е. човек изпитва вътешен подтик, принуда да извършва дадена дейност и това му носи радост, отпускане, усещане за удовлетворение или за пречистване.
Ти спомена думата "бреме", искаш ли и детето ти го носи?

# 177
  • Мнения: 3 479
Темата ми хареса още от самото начало, когато беше в другия подфорум. Чудех се как да се включа, нито имам репродуктивни проблеми, нито съм осиновителка. Имам три рожденни деца, най-малкото с диагноза от аутистичния спектър.
В тази връзка искам да споделя:
- щастието не е винаги там където го търсим и не винаги е такова, каквото си го представяме, фактът, че децата ни ще са собствена плът и кръв не винаги е достатъчен, за да смятаме, че сме постигнали най-важното в живота (за справка Форумът за деца с увреждания)
- да бъдеш обичан е страхотно, да даваш любов още повече, особено в някои случаи любовта е важна, за да бъден запазен животът (справка, пак същият този форум и този тук)
- понякога нямаме идея какво можем и докъде ни стигат силите, това научаваме след като сме минали през трудностите, справили сме се и продължаваме напред;
- можем да избираме да сме майки, но не и какви да са децата ни, дори когато ги раждаме; всяка жена иска да е майка на здраво биологично дете, но това не винаги е възможно; понякога ставаме майки на увредени деца, а други стават майки на осиновени деца; много хора наричат тези деца различни, но ключът е в това, че все пак те са също Деца, имат нужда от любов, чаровни са и мили, имат своите таланти и възможности и майките им ги обичат с цялото си сърце, така както се обича силно и безрезервно здраво биологично дете.
Надявам се, че сте ме разбрали и не съм твърде досадна.
За мен това не е тема за осиновяването, а за избора ни да бъдем майки на дете - такова, каквото Бог е избрал за нас (допускам, че повечето не вярвате в Бог, можете да го замените със съдбата или нещо подобно). Другото са само приказки.

# 178
  • Мнения: 955

За мен това не е тема за осиновяването, а за избора ни да бъдем майки на дете - такова, каквото Бог е избрал за нас (допускам, че повечето не вярвате в Бог, можете да го замените със съдбата или нещо подобно). Другото са само приказки.
newsm10

Roxanne,
Честно казано, мисля, че изобщо си много млада да станеш майка, независимо от детето.
На твоите години и аз мислех по доста сходен начин.
Бъди жива и здрава и не бързай, всичко ще си дойде на мястото!  Hug

# 179
  • Мнения: 712

Roxanne,
Честно казано, мисля, че изобщо си много млада да станеш майка, независимо от детето.
На твоите години и аз мислех по доста сходен начин.
Бъди жива и здрава и не бързай, всичко ще си дойде на мястото!  Hug

Благодаря ти, предполагам, че е така.  Peace Преди време запомних една американска пословица, в началото на една книга на Стивън Кинг... странно е къде намираме вдъхновение понякога Simple Smile Не знам как е в оригинал, но бе преведена като "Ще засияе, когато е речено"
И не бързам. За всяко нещо има причина. Вярвам, че Господ има план за всеки от нас и болката, с която се срещаме в живота си не е наказание за нещо, което сме направили, а изпитание, за да станем по-добри. Когато дойде време душата на моето дете да се свърже с мен, то ще се появи - по какъвто и да е начин  Peace

Предполагам темата е в залеза си, затова искам да използвам възможността да пожелая на всяка майка безкрайни радостни мигове с вашите дечица  Hug

Общи условия

Активация на акаунт