Осиновяването - последен влак или радостен изход

  • 62 406
  • 554
  •   1
Отговори
# 270
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 12 616
Фуси, той моя секна отдавна, с това неспане по цяла нощ, да не мислиш, че не искам да ги върна, ама в неонатологията не я щат малката Mr. Green

# 271
  • Мнения: 400
Абе какво ви става бе хора,защо да е лошо да агитираш.Аз съм -за агитацията.Не чакайте- раждайте ,ама не ги изоставяйте после,осиновявайте ама не ги разсиновявайте после.Станете родители-толкова е хубаво.Не бъдете егоисти и не мислете само за себе си.Който както иска така да го разбира?всеки гледа от собствената си камбанария/И не смятам да се извинявам ,че агитирам на този или онзи-всеки има глава на раменете си независимо за какво я използва.Не мисля че агитирам за нещо лошо.

Последна редакция: вт, 12 яну 2010, 14:42 от pashokito

# 272
  • Мнения: 2 123
Цитат
Станете родители-толкова е хубаво.Не бъдете егоисти и не мислете само за себе си.

Бъдете егоисти - мислете първо за себе си (не се шегувам) - гледайте си децата, независимо как сте се срещнали - защото по-забавно и радостно нещо от родителството няма  Mr. Green Hug

# 273
  • София
  • Мнения: 1 444
Аз за пореден път разбрах едно, че изразя ли мнение различно от това на някой друг, не само че не срещам толерантност и уважение, че съм била откровена а бивам охулвана в повечето случаи.
Сега чак трябва да ми се стоварят всички гадости на света, за да "получа" правото да изразя мнението си.Е няма как да съпреживееш и да те достигне лично болката на всички...............да не говориме, че такова нещо не бих пожелала никому, както и не бих охулила никой за това че има различно от моето мнение.Напротив, уважавам всеки дръзнал да бъде искрен, без да се влива в общото схващане, за да печели симпатии и да се спаси от нападки.

# 274
  • космополитно
  • Мнения: 942

"...И изобщо, защо само липсата на биологично дете може да наведе някого на мисълта за осиновяване?

Ами просто защото в болшинството случаи и в миналото и днес до осиновяване се прибягва, когато е видно, че другия вариант за родителство не може да бъде резултатен...
Наскоро по ТВ даваха "Ледена епоха" (не знам коя серия), но бях чувствителна към една реплика: " Ти искаш да го осиновиш, защото не можеш да имаш дете ли!?"- Някакво странно ледниково животно носеше в лапите си човешко бебе и към него беше въпросът от злия герой(май вълк). Описвам го с   "Май", защото винаги гледам телевизия, правейки паралелно и нещо друго, но слухът ми беше свободен и регистрира горната реплика...
Помислих си: "Боже, глей сега какво послание дават за осиновяването на децата и то от най- ранна възраст!?"....

Иначе споделям по-долната ти мисъл:
Осиновяването трябва просто да е начин, по който се става родител...

При мен осиновяването беше естествен и дългоочакван стремеж към родителствуването. Нямам репродуктивни проблеми и винаги интуитивно съм знаела, че детето ми ще е осиновено, дори като че "знам", че няма да е и само едно, но... гледам да не се самонавивам преди да е дошло времето за следващото...

# 275
  • космополитно
  • Мнения: 942

Още по темата:
Наистина е интересна и важна. Усещаше  се (поне според мен)добронамереността на авторката да помогне на хора, които все още нямат деца, а дават мило и драго с години по пътя си към тях...

Аз самата отдавна се питам защо се  случва така... и бях развила тема, (опитваща се да "изследва" засегнатите и тук процеси), която обаче не допуснах да публикувам, защото си дадох сметка, че ще навлезе в личното пространство на много хора и то докосвайки болезнено тяхно място...

И да темата , не е за осиновителския! Адресирана е към ония, които много по-лесно биха се сдобили с детенце, ако съумеят да съзрат и приемат по-рано алтернативата "осиновяване"...

Но темата не е и за проблемното (както го наричат), защото факт е, че всеки узрява за нещо със свой си темп и има свой път към и до детето си!...

Факт е и, че насила можеш да вземеш от човек, но на сила не можеш да му дадеш!...

# 276
  • София
  • Мнения: 215
Дълго се чудих дали да пиша, защото на моменти темата беше изместена и това, което прочетох в нея, ме втрещи. А когато съм втрещена, трудно пиша.  Сега виждам, че все пак е влезнала отново в добрия тон.

Няма еднозначен отговор на въпроса, колкото хората, толкова мненията, толкова и човешките съдби. Мога само да споделя собствения си опит и виждане по въпроса.

Желанието ми да стана майка беше толкова силно, че изобщо не ме беше грижа как точно ще се случи това. Когато ми казаха, че може да стане само с арт методи, бях съкрушена и абсолютно нещастна. Аз се занимавам с наука. В науката се срещам с много проблеми и за да ги решавам, подхождам от няколко страни. Така много по-бързо си решавам проблема. Това, че не забременявах, за мен си беше огромен проблем. Да, когато се омъжих, си мислех само за забременяване като начин да стана родител. Е, наложи се да помисля и за други начини. Не смятам, че съм по-малко борбена заради това, че не направих 8 опита инвитро. Направих 2 и то докато паралелно събирахме документи за осиновяване и докато паралелно ни проучваха социалните. През цялото време съм се водила единствено и само от желанието ми да стана майка. Тука наричате това егоизъм, ок, значи и аз съм егоист.

Каква ми е равносметката към днешна дата -  почти две години след началото на първото инвитро и след започване на проучването на социалните, аз съм майка на 5 месечно бебе, което си е у дома от 1 месец, дължа на банките купища пари за инвитро, които още изплащам и ще плащам почти докато мърдам на тоя свят.
Оставям изводите на вас. А аз си оставам много щастлива.
 Hug

# 277
  • Мнения: 2 172
Аз за пореден път разбрах едно, че изразя ли мнение различно от това на някой друг, не само че не срещам толерантност и уважение, че съм била откровена а бивам охулвана в повечето случаи.
Сега чак трябва да ми се стоварят всички гадости на света, за да "получа" правото да изразя мнението си.Е няма как да съпреживееш и да те достигне лично болката на всички...............да не говориме, че такова нещо не бих пожелала никому, както и не бих охулила никой за това че има различно от моето мнение.Напротив, уважавам всеки дръзнал да бъде искрен, без да се влива в общото схващане, за да печели симпатии и да се спаси от нападки.


Напротив, не беше хулена, беше знак да не слагаш тежки  квалификации кой какво искал и какво трябвало. Не можем да съпреживеем.Това не е просто изказване на мнение.
 Права си, не можем да бъдем на мястото на другия, и няма как и няма нужда. Можем да  спестим , че знаем какво трябва, след като не сме на мястото на другия. Но и това се учи.Или не, всъщност или го има, или го няма.
Аз се уча да съм толерантана към дъщеря ми. Тя към мен. Има още много да учим , въпреки , че и сме майка и дъщеря и това няма да се промени.

# 278
  • София
  • Мнения: 787
Аз за пореден път разбрах едно, че изразя ли мнение различно от това на някой друг, не само че не срещам толерантност и уважение, че съм била откровена а бивам охулвана в повечето случаи.
.


Мерипопинс, това е, защото мненията ти често са много близо ... близо до страхове, болки, идентификации.
Инечи аз напълно подкрепям твоето и това на Маймуна мнение, относно това редно ли е ролите на родител - дете да се разменят толкова рано. И колко пагубно може да бъде това за детето.
Така че ще срещаш както подкрепа, така и отхвърляне, а на реплики "не можеш да имаш мнение след като не си го преживял", винаги ще има.

# 279
  • Мнения: 2 172
Нормално е мерипопинс да се  идентифицира с осиновено дете , на което се е наложило да гледа възрастните си родители, и да да възроптае е, че е несправедливо. Нормално е да не разбира  тези възрастни родители, защото в момента тя е "от другата страна". Разбираема реакция. Защо не скочи срещу мамето и Емо? Защото няма болести (и дай боже да няма) при тях?
Познавам хора , които загубиха немного отдавна единствено дете. Едните- 20годишно, другите-40годишно. Не бих се наела да коментирам нито какво чувстват, нито какво е решението им.

# 280
  • Варна
  • Мнения: 181
Цитат
,ако имам 8 неуспешни опита най-вероятно ще прибегна до осиновяване. Да,и организма и нервите ми ще са се изхабили,най-вероятно ще съм един нещастен и изнервен човек.
hate  искам да те попитем - защото тогава ще осиновяваш.За детето ти  трябва спокойствие и здрави нерви . Децата всичко разбират и всичко копират от родителите си . Казвамт и го от все още малкия опит който имам с осиновени деца . Но в момента в който повиша тон след известно време си чувам думите със същата интонация. Знам че това не е възпитателно  Praynig

# 281
  • Мнения: 2 456
Здравейте,прочетох доста,доста се ужасих от някои постове... няма да хуля никого,аз съм от другата страна...от страната на едно осиновено (вече пораснало) дете... родителите ми имат 2ма по-големи сина от мен,нямали са намерение да осиновяват дете,видяли са ме случайно в родилния дом,когато съм била на 2 месеца все още в кувиоз.. благодаря им за безграничната обич,която винаги са ми давали,затова че никога не са ме деляли от братята ми и  са били тези родители за мен,истинските,които биологичните ми не биха били... НЕ ме кефят изказванията на някои за генетичните заложби... със сигурност нямаше да съм това,което съм ако не бяха родителите ми,ако едно дете не се развие,каквито и заложби да има няма да ги развие.
Моля Ви,не осиновявайте деца,за да успокоите себе си,да имате свои биологични и да ги делите след това (знам много такива случаи) не използвайте децата,които ви дават толкова любов и сте всичко за тях за да се утешите..Това не го разбирам,също това да бъдеш приемно семейство,да вземеш едно дете,да му дадеш надежда и както си му я дал,така бързо за му я отнемеш...
За мен всичко е до нагласа...надявам се все по-малко хора да приемат това като последен влак ... човек не се ражда човек,а празна книга,която ние родителите пишем... а в сравнение с това да отгледаш едно дете и да го дариш с цялата си любов и да родиш едно дете... избирам това,да го отгледам и да му дам добър живот,защото знаете ли ... тази която 7 месеца (в моя случай) ме е носила в корема си и не ме е искала и въпреки това ми е дала живот..... в момента,в който се е отказала от мен ми го е отнела... и не съм и благодарна затова,че ме е дарила с живот. Едва ли ще бъдете щастливи дори и да имате дете,ако не го смятате за свое и не сте готови да му дадете цялата си любов...
Не осиновявайте деца,ако психиката ви не е готова да приеме,че това ще е ВАШОТО дете ....
А относно това " не желая да гледам деца на чужди хора,оставили ги на държавата " ...................ами този човек не смятам,че е по-добър от тези,които са ги оставили на държавата и това ми показва,че явно има някаква закономерност в природата.... някои хора просто не заслужават да имат деца по един или друг начин!!!

# 282
  • Мнения: 4 651
При мен осиновяването беше естествен и дългоочакван стремеж към родителствуването. Нямам репродуктивни проблеми и винаги интуитивно съм знаела, че детето ми ще е осиновено, дори като че "знам", че няма да е и само едно, но... гледам да не се самонавивам преди да е дошло времето за следващото...


Аз пък винаги интуитивно съм знаела, че ще имам репродуктивни проблеми, но не е като да съм нямала причини да стигна до това заключение и без шестото ми чувство. Затова и дълго отлагах опитите за дете. Но ми е много интересно, защо ти не си мислила по стандартния начин- че ще срещнеш мъж, с който ще имате биологични деца. Ако е много лично не ми отговаряй.

За мен да пристъпя към осиновяване е равно на провал. Да сигурно ще бъда щастлива майка на осиновено дете, но това ще е заместител и следствие на провала. За мен това, за което всички ходим по Земята е да се възпроизведем - за това се влюбваме, за това създаваме семейства, затова инстинктивно даваме всичко за децата си - за да продължим вида. Може да звучи грубо, но така мисля.

# 283
  • Мнения: 4 124
о, на мен не ми звучи грубо, а глупаво и смешно Wink отдавам го на липсата на житейски опит и ужасна горделивост.
кой вид да продължа. този на академиците от моята фамилия, които са от една страна, или този на хората с начално образование, които са от другата newsm78. на адонисите и елените, или на грозниците и късокраките. този на здравите, или на онкоболните.
а мерси.
аз съм мислещо същество, което не е ръководено от инстинктите си на първо място, а от разума си. във взимането на решения.
не съдя хората които на всяка цена и единствено иска да има СВОИ деца. просто не ги разбирам.
 просто казвам за себе си, че детето, което съм решила да взема и да поема пълната отговорност, е толкова мое, колкото би било биологично такова, предполагам.
нямам идея какво е да имам биологично дете, та затова и няма как да сравнявам, а и не ми трябва.
имам си дете и толкова. обичам го всеотдайно и безрезервно и само това е важно. не защото носи гените ми или не ги носи, а защото в този случай следвам инстинктите си и не мисля, а само усещам. след като съм взела с разума си основното решение. да направя себе си и още едно същество щастливи, да дам и да получавам обич.

всеки е различен, различно чувства, различно уцеща. болката обаче мисля, че е сходна. ако искаш да имаш дете, а нямаш.
всеки взима за себе си правилното решение и това е добре.

# 284
  • Мнения: 955

За мен да пристъпя към осиновяване е равно на провал. Да сигурно ще бъда щастлива майка на осиновено дете, но това ще е заместител и следствие на провала. За мен това, за което всички ходим по Земята е да се възпроизведем - за това се влюбваме, за това създаваме семейства, затова инстинктивно даваме всичко за децата си - за да продължим вида. Може да звучи грубо, но така мисля.

Никой не знае какво печели, когато губи. Това, че една жена не забременява, макар че иска, е провал на природата. Не неин личен.
На мене ми се струва много арогантно да си мисля, че имам толкова власт над природата. Детето не е проект, че да го провалям.
Скрито се надявам, че допринасям за продължението на вида, като понауча някои от младите му представители на някои неща, за което и ми плащат тези, които са ги родили.

писали сме едновременно  Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт