Осиновяването - последен влак или радостен изход

  • 62 606
  • 554
  •   1
Отговори
# 450
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
Според мен няма две страни. Има само една - ние сме хора с репродуктивни проблеми. Реално аз и Фуси сме много по-близо до разбирането на посестримите си от тези, които имат биологично дете. И не виждам защо споделянето на нашия извървян път към постигане на вътрешно успокоение и истинско щастие трябва да обижда някого...

# 451
  • София
  • Мнения: 9 517

Според мен няма две страни. Има само една - ние сме хора с репродуктивни проблеми. Реално аз и Фуси сме много по-близо до разбирането на посестримите си от тези, които имат биологично дете. И не виждам защо споделянето на нашия извървян път към постигане на вътрешно успокоение и истинско щастие трябва да обижда някого...

Не сте по-близо, и тези с биологично дете не са по-близо, и тези с и двете не сме по-близо, защото само те си знаят, на какъв огън се пекат - жената не влезе тук, за да се обижда, тя влезе за да си докаже, че не иска да осинови. Ние най-вероятно просто трябваше да си замълчим, предвид знанието за емоционалното й състояние.

На мен, обаче, от главата не ми излиза все още последния линк на Вела  и въпросът ми е - къде по дяволите са блели социалните при проучването в този конкретен случай   #2gunfire Е, казах си го, дано ми олекне Sad

ПП Абе знам си аз, че трябва да си стоя в мамата и да си проучвам възможностите за чипиране на децата и мъжовете, ми що си вра носа, където не ми е работата  ooooh!

Последна редакция: вт, 23 ное 2010, 16:57 от Дзвер

# 452
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 12 884
Ами когато се говори по тези въпроси не е хубаво да се квалифицират хората отсреща. Все си мисля, че не е особено приятно да ти се обяснява дали ставаш или не за родител. Познавам идеални примери за осиновители, които не стават за нищо, децата страдат и са нещастни. А по-горе беше изказана квалификация, че видиш ли тези, които правят много процедури не стават за родители, защото са емоционално изхабени Sad

Дзвер, кое точно те учудва?
Ганката, познавам Фуси и знам, че е близо, знам и колко толерантен човек е. И писах няколко пъти, че е ужасно това противопоставяне и обиждане. А в споделянето няма нищо лошо, но в натякването и обидите - да.

# 453
  • София
  • Мнения: 9 517
А и е хубаво когато човек успее да намери своето щастие в нещастието Simple Smile

Ето това ме учудва - така както аз не мога вече да разбера огъня, на който се пекат тези жени, така ти не можеш да разбереш, че аз не съм намерила щастието си в нещастието - изказването ти е най-малкото не на място  Peace

Виж, ако кажеш че ти си намерила двете си щастия в нещатстието си, ще се съглася че просто така разсъждаваш  ooooh!

# 454
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 12 884
Оф, цял ден преливаме от пусто в празно и наново въртим едно и също. Ето това е проблема - няма желание за разбиране и диалог, всеки си знае неговото си и си натъртва на неговото.
Да, за мен е нещастие това, че по един или друг начин една жена не може да има дете и това, че е намерила своето дете. Болезнено е, до степен на силна физическа болка, както и неистово желание да докоснеш едно дете, зда го прегърнеш, да се разтвориш в очите му и ръцете му. /Считам за огромно щастие детето, било то осиновено или биологично/ И не заслужава да бъде квалифицирано по никакъв начин.

# 455
  • София
  • Мнения: 9 517
Е, за мен не е нещастие - за мен това е бил пътя да имам свои деца и да бъда добра майка на децата си. Не приемам пътя си като някаква драма или изпитание или незнам какво - това е бил моя път и аз е трябвало да го извървя, за да бъда щастлива. За теб, обаче да намеря щастие чрез осиновяване е нещо друго... няма да се разберем, пък и не мисля, че има смисъл - аз не идвам в проблемното да ви давам съвети, ще бъда благодарна, ако се въздържате и вие от раздаването на съвети тук  Peace

ПП Отивам да чета за чиповете в Нашите деца - може пък и да им сложа на целокупната фамилия  newsm78

# 456
  • Мнения: 847
На мен, обаче, от главата не ми излиза все още последния линк на Вела  и въпросът ми е - къде по дяволите са блели социалните при проучването в този конкретен случай   #2gunfire Е, казах си го, дано ми олекне Sad

абе, не знам, не съм сигурна, тя няма как да сподели детайли, не е просто отказ ей така, жената е наистина толерантна и без предразсъдъци и с много чувство към децата. в крайна сметка, кой се отказва от бебе в полза на кака на близо 2 г, за да спази хронологията на предложенията?! истината е, че повече подготовка му е майката и в това отношение блеят социалните ... плюс, че човек прегаря и зацикля понякога в дългата процедура и очакване, техният случай е часнтен, не е потвърждение на думите на Пенка за тромавата и дълга по принцип процедура. аз на нея й се чудя за откритостта и ентусиазма да споделя и просвещава там, предвид общия тон и нагласи; тя е повече за тук, въпреки че самата тя мисли друго Wink но то сигурно с който форум си започнал, изгражда се нещо като лоялност и чувство за принадлежност, и с мен е така тук.

# 457
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 12 884
Извинявай, но никъде не съм раздавала съвети. Уважавам решението на всеки един, защото това си е начина да намери своето лично щастие. Далеч съм от мисълта за драма или изпитание, за мен е било начин, да бъда по-силна и да отстоявам позициите си, както и да намеря верни приятели. А това да намериш щастието си чрез осиновяване никъде не съм казала, че е лошо. Моля да не ми се вменяват думи, които не съм употребила.

# 458
  • Някъде в България
  • Мнения: 1 036
 С риск да ме отсвирите ще ви кажа какво е моето виждане за децата въобще. Те са божии създания и идват в нашите семейства да ги отгледаме и да им дадем всичко най-хубаво, на което сме способни. Те не са собственост на някого и това е хубаво да не се забравя, защото някой отгоре ни го напомня и то не по най-добрия за нас начин. Дали ще бъде родено от вас или не няма никакво значение важното е за едно дете да бъде обичано. Аз не мисля, че съм намерила щастието си в нещастието. Това е много тесногръдо. Не съм била нещастна и никога не съм се съмнявала, че ще имам деца. Просто пътят ми беше малко по-труден от на повечето хора, но той си е мой. Моята дъщеря нито е последен влак, нито е щастие в нещастието ми. Тя е ангелът, който Бог ми прати да се грижа за него и да го обичам с цялото си същество!

# 459
  • София
  • Мнения: 9 517
На мен, обаче, от главата не ми излиза все още последния линк на Вела  и въпросът ми е - къде по дяволите са блели социалните при проучването в този конкретен случай   #2gunfire Е, казах си го, дано ми олекне Sad

абе, не знам, не съм сигурна, тя няма как да сподели детайли, не е просто отказ ей така, жената е наистина толерантна и без предразсъдъци и с много чувство към децата. в крайна сметка, кой се отказва от бебе в полза на кака на близо 2 г, за да спази хронологията на предложенията?! истината е, че повече подготовка му е майката и в това отношение блеят социалните ... плюс, че човек прегаря и зацикля понякога в дългата процедура и очакване, техният случай е часнтен, не е потвърждение на думите на Пенка за тромавата и дълга по принцип процедура. аз на нея й се чудя за откритостта и ентусиазма да споделя и просвещава там, предвид общия тон и нагласи; тя е повече за тук, въпреки че самата тя мисли друго Wink но то сигурно с който форум си започнал, изгражда се нещо като лоялност и чувство за принадлежност, и с мен е така тук.
Това имам предвид и аз - защо никой не й е дал съвет да вземе бебето? Защо никой не й е помогнал в избора, защо е трябвало да стигат до искова молба и да се отказват? И защо никой не я е подкрепил, когато е взела решение да откажат детето - за мен тя още го иска... труден, направо невъзможен избор е трябвало да направи и при това без грам информация по въпроса. Те това му е лошото на зачатие - всички прокламират, колко лоша е мамата, а тук има толкова много материал, стига само някой да си даде труда да прочете...
За социалните и обичучението, мотивацията, няма да говоря - не си вършат работата изобощо

# 460
  • София
  • Мнения: 9 517
Извинявай, но никъде не съм раздавала съвети. Уважавам решението на всеки един, защото това си е начина да намери своето лично щастие. Далеч съм от мисълта за драма или изпитание, за мен е било начин, да бъда по-силна и да отстоявам позициите си, както и да намеря верни приятели. А това да намериш щастието си чрез осиновяване никъде не съм казала, че е лошо. Моля да не ми се вменяват думи, които не съм употребила.

Геа, не искам да споря с теб, дай само един цитат кога си поздравила някоя забременяла или родила девойка с проблемно забременяване с думите намерила си щастие в нещастието и ще ти повярвам, че си искрена. Ако не можеш да дадеш цитат - ти не ставаш за осиновител, защото мислиш така, така мислят и доста други хора - те също не стават за осиновители - това беше идеята  Peace

# 461
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 12 884
И аз не желая да споря с теб, ти си прекалено много съсредоточена в себе си и в усещането си за правота. Няма смисъл. А и не си ти човека, който определя кой става за осиновител. Не че ако имах желание да осиновя бих чела постове на хора като теб. Не ми харесва мирогледа ти. Не се считам за отрепка на обществото и не съм изяла ничии пари, за да превърна генетичния си материал в Бог, на който се кланям. Както и не смятам, че хората, осиновили, са страхливи и са тръгнали по лесния път.
Познавам лично Матакосмата и с удоволствие я слушам когато говори за осиновяването. Както и Фуси.

# 462
  • София
  • Мнения: 9 517
Радвам се, че споделяме мненията си за другата страна, лека вечер  Mr. Green

# 463
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
Geia, това с щастието в нещастието и особено това:
Да, за мен е нещастие това, че по един или друг начин една жена не може да има дете и това, че е намерила своето дете.
не беше особено тактично да се напише точно тук, в този форум. Но нейсе, за мен поне беше полезно да разбера, че каквото и да ми говорят в очите, явно много хора си ме смятат за нещастница по принцип.

Колкото до Матакосмата - и аз я познавам лично и последното, което мога да кажа за нея е, че е "щастлива в нещастието си" да намери, а не да роди своето дете.

Може би е хубаво да я слушаш не само с удоволиствие, а и с разбиране когато говори за осиновяването. Има още много какво да научиш. Peace

# 464
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 12 884
Ганката, трудно ви е на вас да четете, само ме учудва факта, че се сърдите когато смятате, че не ви разбират какво говорите. Не смятам, че хората, които имат проблеми са нещастници. Не ме познаваш, така че не можеш да знаеш какво съм чула, научила, разбрала или как възприемам нещата, свързани с осиновяването. И изобщо ни най-малка идея си нямаш как да интерпретираш моите мисли, заради това и е по-лесно да твърдиш, че ви обиждам. Нейсе... Ето заради това ще има винаги конфликти между хора с репродуктивни проблеми и осиновили...
П.С. Няколко пъти се прокрадна тезата, че едва ли не от зачатие са натрапили заглавието на темата - съвсем не е така. Темата беше пусната в този вид в подфорум проблемно, модераторите я преместиха тук. А авторката е сметнала, че осниновяването е последен влак. За мен е просто възможност за щастие.

Общи условия

Активация на акаунт