Осиновяването - последен влак или радостен изход

Фуси, който го е казал това, значи не е виждал очите на прекрасното ти дете. 
Аз не бих могла да кажа такова нещо, защото всяко дете, независимо как е дошло в семейството е прекрасен дар. За съжаление не всички са такива, но пък обществото много има да учи в това отношение.
Разбиране и съпричасност поне тук не видях, Фуси, за жалост, но снизходителност към състоянието на жената може да се прояви.
Колкото до мълчането - много неща трябва да се променят. На мен не ми пречи да говоря за репродуктивни проблеми, както и за осиновяване, но какво ще се случи и кое е по-доброто решение - това пак си остава личен избор. И мисля, че като такъв все пак трябва да се уважава.

Писах, но май ми се затри.
Аз не съм с "проблеми", безпроблемна съм Но си осинових дете и през ум не ми е минавало да правя опити с донор или други подобни. Осиновяването не е последния влак, избора от немай къде и т.н. , просто начин да бъдеш родител. Някои хора могат по този начин, други - не. Просто е, какво толкова се спори тук, не знам.
Относно медийното отразяване на проблема с изоставените деца, по-скоро се набляга на приемната грижа, реинтеграцията и т.н. За осиновяване рядко съм чувала напоследък, освен обичайните клишета колко е бавно, колко е трудно, какво ни проучват толкова, за нас няма ли дете и т.н.

sislie ,

Това е истината , всеки сам избира  по какъв начин да стане родител  .
И в тази връзка не разбирам защо е тази вражда между осиновители и искащи дете чрез АРТ  ?
А още по-малко ми е ясно защо вторите не стават за осиновители ?
Според мен нито едното , нито другото е някакъв особен  вид геройство , а плод на лично решение  .
Мисията на майките е да обичаме децата си , независимо как са дошли при нас ! 

Брей, каква буря настана тука! Аз прочетох началните постове, докъдето ми стигнаха силите, защото нещо не ми върви с инвитрото и взех да се замислям за осиновяване. Изненадах се, че това било нещо лошо според някои пишещи тук. Да се хваща последен влак било лошо. Да се осиновява пък било по-лесно от инвитро, но пак не разбрах защо да е по-лесно. И така доникъде на стигнах. А тука буря няваква.

   Ох, как да обясниш на някого, че може да бъде щастлив днес или утре... или след една година а не някога в химерното бъдеще или никога. А какво ви пречи осиновяването на инвитрото? Можеш да бъдеш майка днес и да си продължиш с инвитрото... но за това се иска повече любов. А няма нищо лошо и никога да не осиновиш, но тогава какво правите в този подфорум?! 

 katri , това е точно така, но няма смисъл от обяснения... А относно "последен влак"- еми едва ли има осиновен, който да харесва този израз, макар че за някои осиновители може би е точно така. Дано за повечето децата им да не са последен влак, а просто реализирана мечта!   

препрочети се пак, не звучеше като човек, който току що е взел да се замисля, а като премислил под натиск и отсъдил негативно на базата на неверни аргументи и емоционално.
затова са коментарите. буря няма.

да не излезе, че ние ще сме ти виновни, че не си осиновила!
постой с мисълта за осиновяване в главата, чети, информирай се обективно, представяй си, заживей с идеята, пък ще се определиш - за теб ли е или не. във всеки случай това не е решение, което се взема за ден-два.

В продължение на казаното от Вела. Ако някой ще оформя такова важно решение в следствие на мнения на непознати хора във форум (момичета ), то явно не се справя много добре във вземането на съдбовни решения.
Каквото и да четеш тук, Пенка, ти трябва да си убедена, че го искаш.

Мисълта, с която вероятно е започната тази тема, ми се върти и намен от изместно време в главата ...

Осиновяването да се приема като адекватно разрешение на репродуктивния проблем, а не като обидно предложение...

Това обаче е въпрос на ... как да го кажа ... цивилизованост. За това трябва време. Само до преди 10тина години темата "осиновяване" беше ако не табу, то да речем неудобна. Не можем да искаме с магическа пръчка нагласите на обществото да се променят. Не можем да искаме с едно мигване и хората да започнат да приемат осиновените деца не като екзотични екземпляри. Не можем да искаме до вчера лелите да са се ръгали заговорнически в ребрата и да са си шушнали многозначително в ушите "то е осиновено", а днес това да е равностойно по значение на това ящно ли е едно дете или не.
Трябва да мине време, да се изговори много говорене по темата, психологическата подкрепа при пациенти с репр. проблеми да стане обичайна  и така ...

От моя гледна точка, когато се установи репродуктивен проблем при конкретна двойка, осиновяването не е лошо да е мисъл в главата на пациентите, ако ще за да  да я отхвърлят категорично за себе си. Но това е добре  да бъде тема за размисъл още в началото на пътя не за друго, ами заради тяхното душевно равновесие. Ако някой на противното мнение иска, ще цитирам ...

Пак от моя гледна точка и няма да споря с никой за това, защото то е лично мнение - да се правят над 3, 4  ин витро опита с френетичен блясък в очите и лозунг "Вярвай и ще успееш" - не е здраво. Просто не е здраво ... да неуспех е възможен  и е тъжно, тежко, гадно, мъчно - така е но това е положението. Може и да не успееш ... и ако не успееш няма да настъпи края на света.

А когато някой с репродуктивен проблем изпада в агресивно състояние само при думата осиновяване, не е лошо да се позамисли ... може и да си помогне малко.

Много хубаво написано, Фуси

аз всъщност съм с впечатление, че осиновяването се възприема именно като разрешение на репродуктивен проблем. т.е. естествена логична връзка, като нямаш деца, а искаш - осиновяваш. независимо от табутата около темата, това си е била логиката последните няколко десетилетия, вкл в годините на бг-сексуалната революция и бг-бейби бума - 60те и 70те ... табутата са свързани по мои наблюдения с тайната и казването.

аз лично получих съвсем добронамерено и със загриженост съвет от близка да си подадем документите за осиновяване много преди да стигнем до тази идея, преди и да осъзнаем, че имаме репродуктивен проблем, честно! явно, определен брой години (нямам точен спомен, но нещо като 3-4 в нашия случай) след сватбата без деца е дал основа за изводи на всички около нас, но не и на нас ...

тогава външно благодарих за съвета, а вътрешно се шокирах и бързо отхвърлих идеята. част от логиката на съвета беше, че подавайки си документите, (1) един вид провокираш събитията, те докато си висят, то може и само да стане ... аз без да бях разсъждавала върху осиновяването въобще, тази идея да го използвам, за да излъжа съдбата, ми се видя някак кощунствена ... та да си ги "подадеш" е знак, че си готов и е обещание към някое неизвестно дете ... (2) пазиш си ред, та ако не стане по естествен начин, да си готов, а да не почваш тепърва ... (трябва да уточня, че жената визираше стария ред, преди 2004 и централните регистри, но съветите май са приложими и в новите условия).

между другото, друг съвет как да използваме осиновяването, за да забременеем, който не изпълних, получих в дома - иска обаче вече взето дете - като си го прибереш, на влизане вкъщи първия път му прохождаш крачетата през прага на входната врата, да си повлече ... боже! това по клишето, осинови си и ще се успокоиш и ...

та, концепцията я има, но в днешно време нещата вече не са съвсем същите - все повече се смята, че тайната не трябва да е тайна, децата не са точно същите, а са по-шарени, не ги взимаш от родилния дом на дни, макс някой друг месец, а може да са на години, които са прекарали в институция ... всички тези неща не  са отработени от предишно поколение и за тях "масово", така да се каже, възприятие няма и това стяга хората, когато помислят за осиновяване и открият детайлите, а те са различни с картинката, която са си представяли (евентуално).
поне при нас, тези неща си взеха времето - да ги разберем, да ги осмислим и да ги приемем.
но реално, в подходящия за мен момент и след осмисляне на реалността, разбира се, аз подходих към осиновяването като към решение на репродуктивния проблем - исках дете, не можех да си го произведа сама, взех готово, тъй като има.

  И при нас осиновяването беше решение на репродуктивния проблем само че " предпоследен влак" , последния оставихме за ин витро. Слава богу , не се стигна до там.

нагласите разбира се се променят ...

аз за стотен път ще кажа, че познавам хора, които с категоричност не биха осиновили, независимо че ще няма да станат родители или няма да имат второ дете. За мен това е зряло и разумно взето решение. Евала!!! Това са хора с вътрешен център, осъзнати и стабилни - не успяват с ин витро. ОК! Така било писано - живеем без деца или с едно дете ....

Родителството не е задължително и е въпрос на избор.

Това, за което иде реч в тази тема е друго обаче ... за истеричното отбягване на темата осиновяване като вариант за решаване на репродуктивен проблем. Има жени (има такива, не всички), пред които а някой каже думата осиновяване - то са обиди, сълзи, наранени чувства, протести, агресия ...
После някои от тези жени тръгват към осиновяването като жертвен агнец със съзнанието, че правят най-големия компромис в живота си...

не съдя никого, просто мисля, че живота може да се живее по-лесно


Пример - моя близка приятелка - с репродуктивен проблем - има чудесно момченце, връстник на Нико. Сега опитват с АРТ за второ - нещата не вървят точно по план. В най-нормален разговор я попитах "мислили ли сте за осиновяване?" тя отговори "не е за нас тая работа". Толкоз!
Нямаше обидени, фръц - ти ме нарани с въпроса си, пък после аз да се фръцна, че се е обидила от думата осиновяване
Просто две средно нормални жени, говорят за нещо абсолютно нормално ...

ПП. май моята история потвърждава това мнение на Фуси:

реално, жената, макар и шокирайки ме тогава, си е свършила работата - мисълта ми е била някъде в главата през цялото време, скрита и набутана в някой ъгъл, айде, гънка, чакайки да й дойде момента ...

За съжаление, моята чужбинска практика сочи, че АРТ специалистите в повечето случаи изобщо не мислят за осиновяването като алтернатива, това включва и работещите там психолози. Прави се всичко възможно да се 'издържи' поредната процедура. Не стигнахме дотам, да чакаме да ни отказват специалистите, та затова не знам как го правят, когато примерно са изчерпани платените от здравните осигуровки три опита за ин-витро.
Тук отрицателните нагласи към осиновяването са свързани най-вече с евентуалните трудности при отглеждането (дефицити, идентичност). Това, че хората са добре подготвени, не ги прави винаги по-решителни.
Мисля си, че в България нагласите не са еднозначно отрицателни, по-скоро са неизяснени, защото темата толкова време е била табу. Ето защо трябва да се говори, много и по всеки повод