Януари си е тука вече, време е за малкото човече - 31

Остана ми малко време и да разкажа и аз за раждането и как се справяме вкъщи.

За самото секцио няма да пиша, защото това си е страндартна процедура и няма някакви особени разлики. За мое съжаление единствената разлика беше при обезбеляването след операцията. Силно алергична съм към аналгетици и диазепам, така че единственото обезболяващо, което ползвах беше парацетамол.  Първия ден положението беше доста тежко, но след като на 3тия вече исках второ дете може да се направи секцио и без последващо обезболяване. Иначе на 6тия ден ни изписаха, а на 8мия вече извеждах Пипо на разходка.

Веселушко, мерси, мила, за предложението! Вече се оправям по-добре, а и наистина всеки ден е по-лесно! Ние все още нямаме колики и се надявам да ни подминат!  Храним се предимно с кърма, в началото дохранвах с Фризолак, но от вчера е само на кърма. Успявам да изцедя около 100 гр., което му е достатъчно. Кърмата я увеличих с българския лактогонен чай. Осевен, че действа и на вкус е страхотен. Филип не е акал от снощи, но четох, че кърмата се усвоява по-пълноценно и засега не се притеснявам за това. Моето момче се успива доста. Ако не го събудя може да изкара и по 5-6 часа сън без прекъсване. Днес се обадих на педиатърката да я питам дали е ОК да прави такива паузи и тя каза, че засега е добре да го събуждам за хранене, пък след 20тия ден може да си позволим по-дълъг сън.

Оставям ви сега, че след малко ще се храним.

Хубава вечер на всички!

Здравейте, мами!
Честито на Додичка!

Имам да споделя и един вестителски смс  

nellii днес е станала мама на бебка Ина - 3.230кг и 50см. И двете са добре, имате всички много поздрави!



Иначе аз днес съм малко...  
Бях на преглед, нямам разкритие (не знаех, че е толкова неприятен тоя преглед...), бебка е вече 3080гр. Това, което ме притесни беше, че за една седмица плацентата ми от 2ра е станала 3та степен и има калцификати...Шийката, от друга страна, не била централно и била много назад (каквото и да значи това  ) - разбрах само, че нямам никакви признаци на скорошно раждане, но че плацентата е притеснителна. Слава Богу, доплерът беше ОК. Другата седмица съм пак на преглед... Това, което ми казаха беше, че ако бебка спре да се храни добре и не тръгне сама, ще ме приемат и ще индуцират раждането... ако това не помогне - секцио.  
Чувайки това, ми стана мнооогооо гадно... досега въобще не се бях и замисляла за секцио.... а сега, като знам, че е един от възможните варианти...

Ще ви оставям засега, че нещо нямам никакво настроение...

Гушкам ви всички - и очакващи и дочакали  

Ето нещо което мисля че ви поразвесели-откраднато прясно прясно от Февруарките при които също пребивавам...http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=462346.0

и Копнеж-горе главата..всичко ще се нареди-твоята беба си знае работата и ще излезе от правилното място-само недей се притеснява...  

Честито на бебчета на Додичка и nellii, да са живи и здрави и много радост да им носят!    

Да се отчета и аз, днес внезапно по обед като ме заболя корема високо горе, където е диафрагмата, много се шашнах, звънях на братовчедка ми, която е раждала нормално да питам къде трябва да ме боли, ако бебето тръгне да се ражда.   Разбрах, че болките трябва да са ниско долу, а мен там не ме болеше. Явно стомаха ме е свил, вероятно от настинката, че имам и хрема. Ходих на запис и също като първия беше като по учебник, казаха, че е идеален и с много движения. Сега поне съм по-спокойна, че само се шашкам дали ще си дочакам датата, не че има признаци да не я дочакам.   В понеделник съм пак на преглед и до края на другата седмица трябва да си гушна бебчето.  

 

Честито на Нели- да й е жива и здрава Ина, много да я радва и слушка, а на мама- бързо възстановяване       
Копнеж не се притеснявай, ходи на прегледи да те следят и това е, а пък ако се стигне до секцио, не знам защо се притесняваш толкова, на мен лично секциото ми мина много леко и се възстанових много по-бързо
Ради направо ме разсмя с тая изцепка, най ми хареса това с бургия номер 10

ЧЕСТИТА МАГДАЛЕНА НА ГРЕЙПФРУТ!
ЧЕСТИТ ХРИСТО НА ДОДИЧКА!
ЧЕСТИТА ИНА НА НЕЛЛИИ!

Да са ви много здравички и послушнички бебчетата и много да ви радват

Какатасвраката, мн благодаря за разказа  Съжалявам за разкъсванията, дано скоро всичко зарасне! А малката съм сигурна, че ти помага да преодолееш всяка болка  Относно кърменето: във всички книжки и статии, които чета, се говори за кърмене на около 3 ч до много по-късно от първите дни. Аз лично съм се подготвила да не очаквам да спя по повече от 3 ч... Виждам, че и МТВ и Ивалекс са ти отговорили, мн по-информирано от мене:)

Ред-че, благодаря за инфо-то, добре дошла обратно 

Ох, мамите с депресия, иска ми се някак да окуража, дано отмине скоро, със сигурност хормоните се отразяват

Копнеж, кураж, мила, всичко ще бъде наред, лекарите затова са на линия Представям си обаче и аз как бих се спихнала, ако ми кажат такова нещо утре , макар че знам, че мн мами така родиха и са щастливи, пък други даже го предпочитат. Тук нито гледат стадий на плацентата, нито къде ти е шийката: само разкритие, та ще си тъна в неведение. В такива моменти разбираме колко всъщност сме безпомощни с нашите си планове. Най-трудно е май като сме в добро здраве и сме имали добра бременност. Наистина, в крайна сметка най-важното е накрая с бебка да сте добре Аз също нииикак не искам секцио, но се опитвам да се подготвя емоционално, ако се наложи. Част от мен все още очаква да разбере и дали пък няма да е със сериозни увреждания нашата девойка .

Мн ми е мъчно за Хаити: тук се запознах с 2 двойки оттам, мн мили хора, не мога да си представя как и без това бедна страна е почти напълно разрушена 




 

ЧЕСТИТО НА ВСИЧКИ НОВООБВБИЛИ СЕ

sunrise7, Вито е страхотен (там където се прозява е много сладък ), уникални снимки (предполагам са от Рибарица), направо ви завидях с Дани а Китай....някой ден и аз ще отида там

eola, да аз бях, ходих да ми свалят конците, защо не се обади

Копнеж, кураж мила, каквото ти е писано това ще стане, не го мисли, трябва да си с положителна нагласа

mannuella, страхотна новина, много се радвам за вас

Моят хубавец е нощна птица. През деня го будя да суче на 3 часа, а през ноща като го подгони един глад.....яде на около 3-4 часа, понякога и на 2. Така че майчета не се тревожете, съвсем нормално е едно новородено да суче на 3 часа през ноща, не му вреди това по никакъв начин....при условие, че коремчето му е колкото орех. 

И аз да вляза в леко забравената роля на вестителка! Получих смс от ОЛЕМАЛЕ:

Честито и на новите ни мамчета- Додичка, Нелии и Олемале. Нека бебенцатата им да растат здарвички, добрички и послушни и само радости да носят на мама и тати. На всички бързо възстановяване желая.          

Стискам палчета на всички които са с утрешна дата - планово или не 

ДА Е ЖИВ И ЗДРАВ СИНЪТ НА ОЛЕМАЛЕ, МНОГО ДА Я СЛУШКА И ДА Е КРОТИЧЪК!    

Танчелина, Radi_ , далечна, Катинче - благодаря ви, момичета  

Имаме си още едно бебче в отбора  

На 08.01. Синя котка е родила своя син Александър с мерки 3.300кг и 50см.
Да й е жив и здрав, много, много щастлив, талантлив и победител в живота!

Честито на Олемале!  
Нека Божидар да расте здрав, умен, късметлив и много добър син! На мама бързо възстановяване.  

Хайде и аз да разкажа, как протече раждането при мен.
На 02.01. сутринта започна да ми пада тапата. През деня имах спорадични контракции, но аз си ги имах през цялата бременност, та много не им обърнах внимание. През нощта започнаха регулярни контракции, които за около два часа станаха на 10 минути. Имах леки болки в областта на операцията. Към четири сутринта контракциите се разредиха и аз спрях да им обръщам внимание и да ги засичам. За всеки случай сутринта се обадих на доктора, обясних му какво става, казах му че имам нерегулярни контракции. Той ги оцени като подготвителни, защото имам болка само в областта на цикатрикса. Каза ми да му звънна, ако зачестят или има някаква друга промяна. Следобеда той ми звънна да ме пита как съм - нямаше промяна. Имах по три-четири нерегулярни контракции за час. Чухме се контролно още веднъж, ако има нещо да го търся, ако не на другия ден на преглед.
През нощта към един часа пак ми започнаха регулярни контракции. Постепенно зачестиха и между 2 и 4 часа станаха на около 6-минути. Точно си мислех, че може би трябва да стана и да се оправям за болницата и те се разредиха.
В понеделник към обяд отидох на преглед - никакви признаци за скорошно раждане. Бебе високо, няма разкритие, шийката уж леко тръгнала да се заглажда, но при предишната ми бременност това беше  станало още в осми месец..., води в изобилие, плацента свежа... - може да си подмина термина. 
През трите дни нямах почти никакъв апетит, хапвах по съвсем мъничко и си пийвах доста течности, най вече вода.
На четвърти имах контракции, но общо взето или не им обръщах внимание или по-скоро се ядосвах, защото си мислех, че колкото и да са подготвителни и да не са болезнени, ме изморяват и докато стане време да раждам ще съм изтощена.
Вечерта си легнах, контракциите започнаха към 12.30, аз обаче този път не засичах времето. Някъде към два и половина реших да погледна на колко време са, защото ми се стори, че са доста на често и са станали по-продължителни - бяха през 6 или 4 минути. На мен обаче доста ми се спеше, това беше трета поредна нощ, в която не спя. Най-леко ми беше в седнала поза и така си седях и си дремех в леглото. По едно време и малката ме срита и си казах, че просто на другия ден ще съм като парцал.
Трябва да е било около три и половина, четири без петнадесет, когато ми дойде до гуша и се поразпъшках в леглото, повече заради това, че не мога да спя и не толкова заради болката в областта на операцията. Станах и се преместих в хола. Емо ме последва, между две контракции, които бяха станали на около 3 мин, аз се разплаках, че не издържам повече и, че така не може да продължава, и как ще си гледам аз детето, и т.н. Емо ми предложи да ходим в болницата, аз се ядосах и го питах, защо изобщо да ходя, да ме режат ли!? Стана ми студено и за миг се прокрадна мисълта, че може би все пак раждам, но за кратко. Полегнах, завих се, изведнъж се чу "пук", все едно се спука балон, изтекоха ми част от водите и веднага след това започнаха и напъните. Много естествено ми идеше по време на напъни да заставам на колене и да се подпирам на нещо по-високо - уви тази поза в болницата не можех да я използвам. Обадих се бързо на доктора, извикахме свекърва ми, аз успях да мина през банята за две минути. Контракциите имах чувството, че са през една минута. Имах лека болка единствено  на мястото на операцията, вероятно заради срастванията. По време на напъните издавах доста особени звуци, сетих се, че трябва да дишам, че да намаля напъните и да стигна до болницата, макар, да се прокрадна и мисълта, че може би вкъщи ще ми е по-добре и дали да не викнем бърза помощ. Все пак тръгнахме.
Днес си четох епикризата, според която съм постъпила в болницата в 4.32. От приемния кабинет отидох директно в родилна зала, за съжаление не пуснаха Емо - нямало било време, да сме били отишли по-рано.
Позата на раждане естествено е ясна - легнала по гръб, по едно време ми се скараха, че много съм се била надигала.  Въпреки, че казах, че не съм съгласна да ми правят епизиотомия, акушерката все пак ме сряза - това беше единственото болезнено нещо през цялото ми раждане. Не знам как не я сритах, просто усетих, как си спрях крака в последния момент. Все си мисля, че ако беше изчакала още две три контракции, можеше и да се размине рязането. Тоновете на бебето бяха чудесни, самата акушерка каза, че доста съм се разширила в сравнение с началото... Усещането ми е, че просто гледат да им се разкараш от главата възможно най бързо... Както и да е. След епизиотомията при първия напън го изстрелях малкия като тапа, като излезе ме плиснаха още води до раменете. За съжаление веднага му срязаха пъпната връв, помолих ги да ми го дадат неизкъпан, за какво ми било, щял да ме изцапа , няколко пъти го исках - глас в пустиня... все пак го гушнах за разлика от каката.
Плацентата я родих около 10 минути след Борката, направиха ми ревизия на матката, не бих казала, че ме боля, но и не беше особено приятно, с местна упойка ме зашиха. Като ми казаха, че сега ще ме местят и аз тръгнах да ставам, за ужас а санитарката, която хукна да ме хваща. Много скоро след това ме качиха в отделението и на първия час се раздвижих.
Раждането беше страхотно, съвсем малко му трябваше за да стане "маймунско". 
На всички мами пожелавам да имат такова безболезнено раждане!   

Боримир се роди 3кг и 50 см. Още от началото е само на кърма, кърмя го на поисквани и нямам представа на колко часа, той си знае работата. Нощно време се буди поне два пъти, но понякога прави и доста големи паузи. Като цяло е спокоен и доволен, вчера му падна и пъпчето.

Муцунка и Илиндичка, много се радвам, че и при вас раждането е било нормално, това беше важно за вас!  Да са ви живи и здрави бебчетата! 

Честито и на всички нови мами! Пожелавам от цялото си сърце да имате здрави и щастливи бебенца, които да растат здрави и щастливи големи хора, много да ги обичате и да сте много щастливи с тях!   

Копнеж 

Ехааааааааааа! Колко нови бебоци днес!

Честито на всички но мамита и техните прекрасни бебенца!

Благодарности на Редче и Почти безобидна за разказите!
Как ми се ще и на мен така естествено да родя! 

Аз контракции получих! Те така не съм се смяла отдааавна! Много отдавна! 

Копнежче, и аз съм така  . С много остаряла плацента и калцирания и много ме е страх вече. Затуй и така нетърпеливо чакам да тръгне вече. Имам разкритие и почти изгладена шийка, но едва търпя да стане петък и да ходя на преглед, че не ме свърта вече!

няма такъв смях....
Честито на Грейпфрут, Нели, Олемале, Додичка и Синя котка и добре дошли на техните прекрасни бебенца   
Днес малко се разочаровах, че няма да ме преглеждат, защото доки е на раждане, но незн защо си реших, че ще да е някоя от нашите мами, точно за Олемале се сетих и не съм се излъгала, дочака си и тя бебчето
Все пак ми направиха запис и се видяха няколко силни контракции, та сестрата ми даде час за петък и ми пожела да не стигам до него  аз се въодушевих, че ще раждам вече, направих си една дъъъъълга разходка, пуснах прахосмукачка, чистих, бърсах.....и нищо  сега само стоя в напрежение...
Редче, Почти безобидна - благодарско и от мен за разказите   
Хайде успех на всички чакащи, искам вече всички да си говорим за кърмене, памперси и т.н....   

[/i]