колко майки и бащи имат децата ни

Да бе, и аз си мечтаех едно време да съм осиновена от циркови артисти, за да имам слон/това сериозно/или поне лъв, ама на...неам късмет
И при биологичните има вариации, но родителите са по-трудно раними и там е разликата. Имах една съученичка, дете на майка си и баща си, която искаше да е осиновена някъде от други хора, а да не е тяхна, тъй че хора всякакви

Х това със слона се и заслужавало мечтите!
Но наистина не само осиновените деца мечтаят да са деца на други родители...Само дето при тях мечтите се базират на нещо по-конкретно...

Chandra_Den
След приемане на закона за сурогатството, който упорито се отстоява, какви ли отговори ще се дават на въпроса в чие коремче е било детето? Като се има предвид, че се дава възможност и за сурогатство с донорска яйцеклетка, в някои случаи ще може да има 3 мами/важни жени в живота му:  биомама (донор на яйцеклетка), заместваща мама (която го е износила) и мама, която го отглежда. Там какви комбинации се завихрят....и какви ли мечти и илюзии...
Ако, разбира се, детето знае историята за появяването си на бял свят...

Извенявам се за офф топика!!

Когато бях в началното училище гледах филм как в родилен дом с няколко раждания една нощ сестрите забравят да сложат гривнички на децата и после ги сложиха "на око", за да замажат пропуска си. Та дълги години и аз си представях, че с мен е станало така и си фантазирах какви ли не неща, особено като настъпиха години на сериозни проблеми с майка ми ми се искаше да има някъде някой, който много повече би ме разбирал.

По темата за биологичния баща - идва време, когато започват да се замислят за ролята и функциите му. Но като има действащ реален и на мястото си баща тези мисли май са доста по-бледи отколкото за БМ, докато не дойде време да се осъзнават самите те какво е бащинството. Когато бащата липсва и в новото семейство може би двете липси се преплитат...

Аз също при разговорите вплитам темата за объркването - трябвало е да се появят в моето коремче, но нещо е станало и са се появили в други, а после сме се събрали. Но тази версия е за изграждане на нашата връзка, в която се опитваме да вграждаме елемент на предопределение. А другото - прекъснатата връзка с другата майка (жена, лелка, какичка)... мислите за нея са като малко гейзерче, което не подлежи на сигурна каптация. Понякога просто си изригва и залива всичко наоколо, изпускайки и пара, която допълнително пречи на всякакви комуникации.

Не само, че никога не съм си мислила лоши неща за жената, родила Андрей, но съм и твърдо убедена, че този жив, енергичен, весел и борбен дух, този любопитко и инатлия, носи нещо от създателите си, бях споделяла и друг път това...

Но като прочетох цитираното си спомних на какво приличаше Анди като го видях в дома. Кльощав, гладен, прозрачен, усмихваше се да, с еднозъба усмивка, но някак всичко изглеждаше в личицето с прозиращи венички несъразмерно, жално, недогледано... Той нямаше мама, когато се намерихме...

Но като прочетох цитираното си спомних на какво приличаше Анди като го видях в дома. Кльощав, гладен, прозрачен, усмихваше се да, с еднозъба усмивка, но някак всичко изглеждаше в личицето с прозиращи венички несъразмерно, жално, недогледано... Той нямаше мама, когато се намерихме...
Абсолютно, Мама Ира! И моята мъничка душица беше ничия, когато се намерихме. Така, че от един момент нататък мама съм аз!

Иначе не питая никакви негативни чувства към другата жена. За сега така я наричаме.

Всички деца по домовете са ничии,... и все пак създадени и родени от някого...
Като остане време, ще пиша по-дълго...

Естествено, обаче според мен ако наричам жената, която е родила детето ми негова майка, то изкривявам идеята за майчинството по принцип. Все пак това, което ни отличава от животните е самосъзнанието.

Е, Чандра, много ясно. Не са паднали от небето. Това, че са родени от някой не го отричам, но това не значи, че този някой е точно пък майка!

Момичета, уморена съм, бях в командировка, чета ви набързо и може да прозвучи грубо, обаче:
тази история с майките и лелките е пак опит за манипулация. Фактите са си факти и децата си ги наричат с истинските им имена. Имали са си майка, която е решила вече да не им е майка. И баща, в повечето случаи. Това е. Пък кой заслужавал как да му казват, нека да решат децата за себе си.
При нас е най-често "онази другата майка.." , "първите мама и тате" ... Не мога да поправям по  собствено усмотрение, а и не мога да съдя хората. Когато решавам да ги наричам по определен начин, съдя ги и натоварвам и детето с тази присъда.

Ами виж сега, ако един ден реши, че са му майка и баща, да казва, че са му майка и баща - аз съм ок. Но и обратната логика е вярна - ако това да не ги наричаш майка и баща е съдене, то и наричането им от самото начало майка и баща също е един вид насочване на детето.

На мен биологичните родители са ми напълно безразлични. Уча детето, че благодарение на тях сме заедно и мисля, че успявам за момента да създам положителна нагласа към нещата. Винаги ми е било странно как може да се изпитват негативни чувства към тях от страна на родителите. Тъжно ми е, че детето е трябвало да се бори само точно, когато е имало най-голяма нужда от топлина и грижи, обаче това е животът, всеки си носи някакъв кръст и се ражда с някаква съдба, която просто трябва да приеме.   

Съгласна съм с тебе. Ние не сме ги наричали всякак - други хора, биологични родители... Само констатирам, че изборът го правят те и няма да го коригирам. А това за съдбата си е така 

Напълно съм съгласна с Кудку!
Съгласна съм и с Маймуна!
Моята гледна точка е една на детето друга.

О и аз няма да коригирам нищо, това си е негово решение, това са неговите биологични родители и той си решава как да ги нарича.. Обаче от друга страна, ние, родителите насочваме детето от самото начало към определено решение, в зависимост от нашата нагласа и нашите решения. Въпросът е ако детето реши, че има и други майка и баща, да не се правят драми. Много ми е смешно като ми се каже, че един ден, ако знае, че е осиновен, може да предпочете тях.

Някъде по-горе писах, че думата "майка" има различни значения и конотации… От друга страна изглежда, че понятието "биологичната майка" също може да се облече в  различни термини... Ние всъщност за формата на някаква лексикална единица ли говорим или за съдържанието?

Никой от нас не отрича факта (често четем за това във форума), че историята на нашите деца не започва със самите нас. Те са били заченати, носени и родени от някой друг. После този "някой друг" е решил да ги даде за осиновяване (да се откаже от тях, да ги изостави или нещо друго...)... И след като се намерим с децата си, ние се стараем да бъдем добри родители за тях, да ги направим щастливи… Само, че… ако ще се захващаме за "форма и съдържание", то самата дума "роди-тел" идва от глагола "раждам".  Може би затова Кудку спонтанно е писала:

Добре, тези "биологични родители" от леличка и сперматозоид ли се състоят? За мене е все едно, как ще назовем нещатa...
 
Проблемът в "терминологията" идва от това, че обикновено една майка и ражда и отглежда децата си. В случая, обаче, говорим за жената, която само е родила. Затова няма да е погрешно ако кажем, че тя НЕ Е точно майка, нито обаче ще е погрешно ако  я наречем "майка" – "биологична майка" (както казваме "биологични родители")… Въпрос на терминология. Както и да решим да наричаме БР, те са там и имат своята роля в живота на децата ни... Предполагам, че след време и на мене ще ми е трудно да нарека БМ на дъщеря ни "майка", но…  както сте писали, по-важно е, как тя ще реши да я назове…

Много дълъг стана поста ми, но ми се искаше да си продължа темата за биологичните бащи… Аз всъщност никак не харесвам думичката "неизвестен"...  Овен това при нас проблемът е, че в отделението, където беше дъщеря ни, се носиха страхотни слухове относно нейният ББ – неща, които изобщо не фигурираха в доклада и в тях може да има истина, но може и да са "съчинения по картинка"... Това са нещата, които ме притесняват…

Аница, темата за сурогатството ми е толкова мътна, че мозъкът ми направо блокира... По повода, обаче, мога да дам пример от Германия. В Германия е забранено донорството на яйцеклетки, но не и на сперматозоиди. В началото това ми звучеше някак дискриминационно, но в последствие разбрах, замисълът е, да не се отдалечаваме много от природата. При спонтанно забременяване няма как жена да износи плод с чужда яйцеклетка, но ако тя реши, бащата да не е нейният съпруг/партньор/спътник, никой закон – природен или правен, не може да попречи, това да се осъществи... Със забраната да се имплантира ембрион от чужда яйцеклетка е решен и въпросът със сурогатното майчинство...

Елито, искам много-много да ти благодаря за споделеното! А мечтата за слона е просто страхотна...

Мисля, че въртим и сучем и казваме едно и също и пак не можем да се разберем
Имат си място хората, никой не го отрича, важно място. Обаче някак си не са ми на централно място в съзнанието. Гледайки детето, виждам него, за тях не се сещам. За детето нещата ще стоят по друг начин предполагам. "Родители" написах, защото "био-та" ми звучи зле. Иначе да, те за мен са яйцеклетка и сперматозоид. Само че и това ми звучи зле и търся друго наименование, което да не е натоварено с толкова негативно значение, защото не изпитвам негативизма или по-скоро омаловажаването, който е вложен в думите "яйцеклетка и сперматозоид". Те са едни хора, благодарение, на които имам това дете и не мога да си представя животът ми да протича без него. Затова за мен те са важни. Защото да ми дали моето дете.