Публикувана: 11 ян. 2010, 00:47 ч.
Последно мнение: 3 фев. 2012, 14:17 ч.

колко майки и бащи имат децата ни

18 725
153
1

1
...
4
5
6
...
11
Всички

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво представлява концепцията за осиновени деца в контекста на форумната дискусия?
Какви са различните мнения относно истинските родители на осиновените деца?
Какво е мнението на Франсоаз Долто за обсъждането на произхода на осиновените деца?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво представлява концепцията за осиновени деца в контекста на форумната дискусия?
  
  Форумната дискусия обхваща различни гледни точки относно осиновяването и възприемането на родителската роля. Участниците споделят лични преживявания и мнения относно това как да се обясни на осиновените деца техния произход, как да се наричат биологичните родители, как да се изгражда идентичността на децата и как да се поддържа връзка с биологичните родители.
- Какви са различните мнения относно истинските родители на осиновените деца?
  
  Участниците в дискусията изразяват различни мнения относно истинските родители на осиновените деца. Някои вярват, че биологичните родители са истинските, докато други подчертават ролята на осиновителите като истински родители. Освен това се обсъжда как да информираме децата за техния произход и как да поддържаме връзка с биологичните родители.
- Какво е мнението на Франсоаз Долто за обсъждането на произхода на осиновените деца?
  
  Франсоаз Долто, френски педиатър и психоаналитик, вярваше, че осиновените деца трябва да бъдат информирани за техния произход с помощта на точни думи. Тя подчертава важността да се признаят биологичните родители и да им се изрази благодарност, като същевременно се подчертае ролята на осиновителите като истински родители.
- Какви са различните гледни точки за изграждането на идентичността на осиновените деца?
- Какво е мнението на форума относно разкриването на информация за биологичните родители на осиновените деца?

# 60 12 фев. 2010, 16:11 ч.

Мнения: 41

Здравейте всички, на които предстои рано или късно да обсъждат с децата си постъпките на някой, когото не познават! Да, разбира се, че се страхуваме! И как иначе! Много често осиновителите се различават от биологичните родители по образование и социален статус. Днес не е нещо срамно да отгледаш сам детето си. Кой тогава изоставя едно бебе в деня на раждането му? "Свесния родител?! Майката?!", я стига, моля ви се! Естествено, че детето е ядосано на майка си! И аз съм й ядосана като го гледам клко е малко и как страда, и още как трябва да разбере неща, които трудно разбират и големите. Може ли нещо да компенсира полу-детството на моето дете, което е трябвало само да се оправя заради нея почти до петата си година по домовете, да гладува, да го подмятат, да го плашат и да го бият. Как може моето дете да прости това на "свясната " си майка. Не мисля, че е необходимо да обясняваме как майка й не е могла да я гледа по някакви си причини. Ясно е, че е можела да си я вземе! Освен това знам, че жената, която е родила детето ми има други две деца - едното по-голямо, другото - по-малко. Казах веднъж на Сиси, че е възможно да има братя или сестри. Тогава тя каза " значи ТЯ се забавлява с тях, а мен е изоставила!" Всичко е поправимо, освен страха на моето дете, че е изоставено заради нещо лошо, което носи в себе си , следователно може пак да бъде изоставено. Каквото и да кажа няма да променя този страх докато Сиси е малка. Когато порасне се надявам да разбере, че има всякакви хора и че всеки от нас е отговорен само за собствените си грешки и успехи. Дотогава се опитвам да й помогна да си изгради очаквания близки до реалността. Разбира се, това е мисия невъзможна, но нали съм с нея, нали не е сама!

# 61 12 фев. 2010, 23:22 ч.

Мнения: 2 084

Не проумявам защо болките да имат право да ни "отровят" живота. Болката се преболедува.
Ако Аз е устойчиво, ако мама и тате са ТУК и СЕГА - болката е факт, с който можеш да се научиш да живееш в мир.

# 62 13 фев. 2010, 12:24 ч.

Мнения: 955

Цитат на: kalina@ в пт, 12 фев 2010, 23:22

Така е на теория. На практика обаче, болката е отровна в чисто физиологичен смисъл, защото ти пълни кръвта със стресови хормони. И така те държи в безвремието на ТОГАВА, толкова силно, че не можеш да се зарадваш на това прекрасно ТУК и СЕГА. Та по тази причина Аз не може да стане устойчиво, и кръгът се затваря.
Наистина трябва да се преболедува.
Делото за спасяване на давещите се обаче не е винаги и само дело на самите давещи се... Hug

Ако не успеят, не значи, че са слаби и неспособни. Трябва да им се помогне. Опасността от прекалено оптимистичното настояване да се преодолее болката е в това, че детето може да остане с впечатлението, че се е провалило, щом не се справя с тази задача.
bouquet

# 63 14 фев. 2010, 16:47 ч.

Мнения: 2 172

Цитат на: kalina@ в пт, 12 фев 2010, 23:22

Ако Аз е устойчиво, ако мама и тате са ТУК и СЕГА - болката е факт, с който можеш да се научиш да живееш в мир.

Стига...има ли болка с която можеш да живееш в мир? Ако е болка?Помисли, как ще живееш с главоболие, например, в мир. Като си удариш пръста?

# 64 15 фев. 2010, 08:07 ч.

Някъде в България
Мнения: 1 036

Здравейте, мили мами и татковци! Аз съм осиновена и съм на път и аз да си осиновя детенце и затова искам да ви кажа как аз виждам нещата. Те са различни през призмата на различните съдби и характери на хората, но все пак...Аз имам една майка и един баща - моите осиновители. Не ме интересува кой и защо ме е изоставил, но...с годините простих. Явно това решение е било окончателно и аз съм била непотребна вещ за тази жена - кръста е неин, аз си имам родители. Като малка бях много гневна заради това, че ме правеха на глупава и не ми казваха истината, дори когато питах. Такива времена бяха тогава, това обаче ме отдръпна от майка ми за доста години и едва, когато ми разказа всичко с огромната болка и страх да не би да я напусна...душата ми се освободи, успокоих се и я заобичах истински. А татко - там любовта ми е безрезервна, защото нямаше лъжа между нас/макар и да не ми каза истината тогава/. След тези излияния искам да ви кажа, че вие сте родителите на тия мъничета, както аз и съпругът ми ще сме родителите на нашето детенце, което ме чака там някъде. Не задържайте болката в себе си, показвайте колко много обичате детето си и не го лъжете!!! Hug

# 65 15 фев. 2010, 08:50 ч.

Мнения: 1 843

Цитат на: Магьосника от Оз в пт, 05 фев 2010, 10:49

Искате или не нашите деца са кармично свързани с тези родители. Искате или не аз мисля , че ги усещат, чувстват, мислят, търсят.
***
Децата ни трябва да се чувстват щастливи , че имат два сета родители.

Маг, всъщност, ако са кармично свързани с някого, то това май по-скоро сме ние. Wink

Както и да е.
За мисленето, чувстването и всичко останало, ще разбереш някой ден, ако имаш щастието синът ти да се отвори достатъчно пред вас. Виж, за търсенето... не бъди толкова убеден. Защо не оставиш детето си да реши? Simple Smile

Казваш трябва да са щастливи... И каква е разликата, Маг, по каква причина ще ги задължим да бъдат щастливи?!

Не се ядосвай, бъзикам те, макар и да казвам сериозни неща.
Децата имат нужда освен да са щастливи, да изпитат и гнева си към тези родители и още много емоции.
А това, което ти никога няма да изпиташ е: пренасочването на гнева на детето ти спрямо биологичната майка към майката осиновителка.
За това е хубаво да си подготвен като една истинска рядкост сред татковците осиновители и да подкрепиш и двамата в тези периоди. Не се вторачвай толкова в биологичните родители на този етап. Децата сами си показват кога им е дошло време за тях.

Защо, обаче, децата не се вълнуват толкова от биологичните си бащи и не изразяват толкова гняв към бащите осиновители... не знам, но е факт. Може би, някой психолог би обяснил различието на тези две фигури в детския свят.
За мен са еднакво значими, но майката, сякаш е фигурата, чиято роля е да поеме емоционалната част, докато бащата е някак по-важен за онова чувство, наречено сигурност.

# 66 15 фев. 2010, 11:24 ч.

Мнения: 358

На този въпрос могат да отговорят само нашите деца.
За сега ние сме родителите на тези деца а БР са само невидимата сянка от която толкова се страхуваме. След време когато порстнат те ще решат каква роля ще им отредят.

# 67 15 фев. 2010, 11:33 ч.

Мнения: 358

Кармично свързани - аз също мисля че са свързани с нас.
Преди години 1993 на 8 март загубих първото си бебче на тази дата след години станах майка. Всички в къщи сме везни- тя също е имаме едни и същи кръвни групи и още ..... Това ако е съвпадение ....

# 68 15 фев. 2010, 12:08 ч.

Мнения: 1 325

Моето дете има една жена, която я е родила (и веднага след това изоставила) и една майка, т.е. АЗ.

И не защото ме е страх от жената, която я е родила (нямам никакво чувство за собственост върху това дете, възприемам го като дар, на който да се радвам всеки ден докато сме заедно на този свят), а защото такива са реалностите. Ако един ден дъщеря ми реши да назове жената, която я е родила МАЙКА, напълно осъзнавайки смисъла на тази дума, значи ще има две майки.

Но за сега съм само аз и толкоз. Не се страхувам от БМ. Изобщо не я мисля. Мисля малката и какви ли върши днес без мен. И защо не съм по-добра майка за най-прекрасното дете на света. Ей за това си мисля.

# 69 15 фев. 2010, 16:17 ч.

Мнения: 698

Аз имам една майка. Тази, която по цели нощи не е мигвала над леглото ми. Тази, която се отказа от кариерата си, за да ме отгледа. Тази, която държеше треперещата ми ръчичка, преди да вляза в първи клас. Тази, при която тичах нощем, когато сънувах кошмари. Тази ,която почти умря вместо мен, когато бях на 10 години и й казаха, че умирам от рак /оказа се лекарска грешка/ и взе решението да ме изпише от болницата на своя отговорност. Тази, която ме отгледа без нито един антибиотик. Тази, която след първата ми целувка, когато влязох вкъщи, се усмихна и ме попита "Той как се казва?". Тази, която ме насърчаваше да взимам сама решения и тайно не спеше по цели нощи, докато ги взема. Тази, която, когато моето дете боледуваше, ме питаше: "Ти как си?" Тази, чиито последни думи, преди да си отиде от този свят, били за мен "Идва ли?"...
Flowers Rose

, МАМО!

# 70 15 фев. 2010, 16:40 ч.

Мнения: 256

Миличка, за твоята майка Flowers Rose

# 71 16 фев. 2010, 15:42 ч.

Мнения: 1 249

Цитат на: matakosmata в пн, 11 яну 2010, 00:47

моля и нашите осиновени деца да пишат.
пиша НАШИТЕ, защото макар и да не се меся в подфорума осиновени, все пак усещам дори и големите деца свои.
те имат едно общо нещо с детето, което безумно обичам. родени са от друга майка.

Само едни - вие.

За мен ти си ми по-близо до думата "мама" от моята био-майка.
Пред нея бих предпочела теб,
и за делник и за празник.
Дори да си мисля за нея като за майка ми е непривично и неприемливо.

# 72 16 фев. 2010, 15:59 ч.

Мнения: 44

angel- много съжалявам за твоята майка.Благодаря ти, че си споделила с нас. Аз още съм от чакащите за детенце, но се надявам някога моето дете да мисли също като теб, а аз от своя страна да съм също толкова добра майка като твоята Hug

# 73 17 фев. 2010, 22:54 ч.

Мнения: 2 084

С болката в мир.... За мен е да си позволиш да обичаш, да запазиш уникалната детска сила да приемаш безрезервно, да прощаваш. Да простиш на болката, че я има, а може би и на себе си, че те боли толкова много.
Двете майки в света на децата за мен означава - тя не ме иска, дава ме и на другата, която си е отишла. На никого не си ги давам моите! Само и единствено аз, до мига в който крилцата им укрепнат и се научат да летят сами. После пак съм само аз, а за другото те си решават. Те трябва да усещат моята сигурност и моята вяра, че съм ВИНАГИ тяхна майка, че няма друга. Това за мен е пълна и безрезервна подкрепа. Това е коренът, на който са присадени. Ако коренът е здрав новото дръвче "се прихваща".

# 74 18 фев. 2010, 09:59 ч.

Мнения: 2 172

Дай боже да мислиш така като ти изпитват търпението, здравето и живота в продължение на три години в любимата ми възраст Hug

Дано разбереш , че хората не са като растенията, корен трудно се създава. Дано не си мислиш тогава, че ти си се провалила. Щото аз минах през тази грешка.
Опитала ли си да преместиш растение( не да пресадиш) в друга саксия докато е малко и неукрепнало? Аз- да и съм наблюдавала как се развива спрямо останалите, при едни и същи условия. И отново съм опитвала, резултатът е същия.
Е, стиха толкова спам.

Препоръчани теми

СТРАСТИ - градините в СОФИЯ - текущи класирания, преместване, записване

1 433
Детски ясли и градини

Паррвенющината в България

Въпрос

Профилактика след херпесна инфекция

Причина:

Причина: