колко майки и бащи имат децата ни

Съгласна съм с казаното на 100%.Знам за няколко случая  на повторно отхвърляне.Едното момиче го познавам лично.Израстнали сме заедно.Неговата майка(осиновителка)винаги е говорила с уважение и само хубави неща за БМ.Преди известно време момичето реши да я потърси и претърпя огромно разочарование.Жената направо я изгонила.Казала и е че дъщеря няма.Била направила своя избор много отдавна и тя е трябвало да се съобрази с него.След купищата мръсни думи е казала че не иска никога да я вижда и я е заплашила със съд.Няма нужда да ви казвам как се чувстваха и приятелката ми и майка и.Другият случай е пресен и подобен на този,но нямам право да го разказвам понеже момичето на което се случи е от форума.Ако тя реши ще го разкаже.Понеже и двете момичета четат тук много се надявам да се включат по темата.От техните истории за мен извода е за БР трябва да се казва само истината,нямат нужда от ангелски крила,защото идеала който ние осиновените си правим накрая се оказва един сапунен мехур

И аз съм съгласна с Ганката на 100%, ама като чета мненията на специалистите се чувствам некомпетентна ... още повече познавайки личностите и качествата на конкретните БР в моето семейство. Не говоря лошо за тях, но по византийски заобикалям истината за да не нараня децата си. Нямам обаче никакво намерение да ги лъжа или пък да създавам приказен и идеализиран образ при положение, че не съществува наяве.

Сега, тук май се пообъркаха някои понятия.

Не вярвам да има осиновител в 21 век, който да не сподели и то от най-ранна възраст с детето си, че то е родено от друга жена и създадено от друг мъж.

Ама да има очаквания, че те са също "мама" и "тате", да ги натоварва в очакванията си с подобни на нашите качества и отношения към него, това е меко казано пресилено.

Може и да се случи, но в повечето случаи няма как да се случи.

Най-бледият пример- жена,която направи на социалните работници панаир, защо даденото от нея за осиновяване дете преди около 10год. още и се води по документи.Не ми се продължава с градиращи примери.

Маг  - и ти си от латерните да знаеш ....  Май не съм срещала човек във форума който да не е готов да обясни на детето си неговия произход (ако то е още бебе и не разбира - по-големите деца вече са наясно). И понеже това е факт, споделяното в темата просто премина на друг, следващ етап според мен.

Маг, имам чувството че разсъждаваме по темата в някакви успоредни направления и по тази причина е предопределено да не се пресекат гледните ни точки. Може би основната причина се корени в мъжкото и женското начало, майчинското и бащинското родителски чувства, знам ли.  Жените са по-емоционални, мъжете са по-рационални в повечето случаи.

Няма писал по темата който да отрича съществуването на другите родители. Няма значение как ги нарича, всеки признава съществуването им и важната роля в живота на децата си.


Темата за срещата е неразривно свързана с темата за присъствието на "тези хора" в живота на децата ни, респективно в нашия живот. Ние с моето момче често си говорим за "другата му майка" и "другия му баща" и във всички разговори неизменно присъства уговорката за евентуална среща някой ден. Не ме е страх, че при тази среща детето ми ще предпочете другите си родители, страх ме е да не бъде наранено от тях, т.е. да открие че те не са "родители", а просто странични хора, които отказват да имат нещо общо с него. Страх ме е, че те, моите деца, ще отидат на срещата с тях с огромната си болка, която само те, другите родители, са в състояние да намалят. А дали ще го направят?  И този страх ме кара да бъда много внимателна при разговорите с децата си и внушенията, които те попиват от мен и татко си като единствени реални техни родители в този момент.

Идеализация не е да кажеш на детето че е родено от жена и че за това раждане е спомогнал мъж. Почти седемгодишният ми син ще ти обясни целия механизъм как става работата. Само как точно другият му татко е предал семенцето си на другата му майка не знае и е много любопитен да научи.   Идеализация е да внушиш на детето си, че може да разчита на обичта и подкрепата на другата си майка и баща така, както разчита на теб. Има и такива случаи, разбира се, но в повечето разказани от осиновени деца истории "другата майка" приключва с функциите си на майка след създаването и довеждането на белия свят на детето си. А доста бащи си остават само с приноса производство на 5 - 6 мл бяла гъста течност и предаване на някакъв генетичен материал и дори не разбират че има последици от това производство.
 

О три (предполагам, че Маг-а пак си ти)
Виж ... то хубаво ние сме като навити латерни, страх ни е от БМ на децата ни, не сме преживели загубата си .... ок. Съгласна съм!

Помисли обаче и ти върху следното: ти размахваш знамето, на което е написано "Биологичните родители са богатство, да ги обичаме и да ги идеализираме, ако можем да сме приятели - ще е страхотно, най-вече заради детето "
Това е доста разпространена реакция на страха от конкурента  . Признавам неговите предимства пред мен, ще си го направя приятел, та да не ме застраши той. Ще изтъквам неговите положителни страни, та да види света, че МЕН НЕ МЕ Е СТРАХ

За "богатството" и двата сета родители ... говориш за това, сякаш са две идентични неща, а те не са. И изобщо не са взаимозаменяеми ... в живота на моето дете, нито аз мога да заменя биологичната майка на сина ми, нито тя мен. Няма как да си "го меря с нея", приключих с този филм преди една година. Ние не сме в конкуренция... не сме и взаимозаменяеми в този смисъл детето категорично няма два сета родители.

Част от моята роля по пътя на детето ми в израстването е да му разкажа за неговото биологично семейство така, че то да не намрази част от себе си. Да му разкажа това което знам, по начин, по който през ум да не му мине  мисълта "аз съм създаден и роден от лоши и безотговорни хора". В същото време да го науча, че страха води до грешни решения. И едновременно с това, ако може да му дам толкова любов и сигурност, да заредя батериите му с достатъчно самообич, че ако, да не дава господ, биологичното му семейство го отхвърли втори път, да намери сили да продължи живота си без да се презира.

ако решиш да коментираш поста ми, прочети преди това конткретния ми отговор на поставената тема - ще го намериш на първа страница.

Оооооо слънчево незнание .... ще ти изброя таман няколко сета близки до мен осиновители, моя възраст, които няма да кажат на децата си. Не ми се споделят аргументите им, защото е съвършено излишно.

Светкавица 

Ако знаете около мен колко много осиновени дечица има... само в групата на Никола са 4. От 28 джуджета - 4 ... Слава богу от тях всички знаят и темата се коментира съвсем свободно и цивилизовано сред родителите

Какъв късметлия е Никола .... Марти се налага постоянно да осветлява приятелчетата си по темата

Ива, не знам как така се получи ... честно да ти кажа аз се чувствам късметлия, защото много неща ми се спестиха така ... Най-близките ни приятели осиновиха момиченце с 3м разлика от наш Кольо. В градинката, в която израстнаха още 4, 5 дечица на същата възраст са осиновени. Имаме и приятелски семейства с осиновени дечица ... Наистина не знам как така се получи 

Сеткавица , в хайда продължавам, за казването.

Много се кефя на това обобщение и някак разграничение, все едно не изживяваме едно и също 

Една и един! При това единствени! И истински. Мога да различа миризмата на децата си сред хиляди други, различавам биенето на сърцата им, различавам ренгеновата снимка кое тяло на кого е. Хай стига с оная майка! Нямам травма за неимане на деца, защото имам деца. Май за мъжа ми нямам идея как му е, но и не ме интересува. Аз съм един завършен егоист, който се чувства безумно щастлив и смятам, че това е заразно и децата ми го усещат.
Иначе за родилката шал плета в момента - ще го прибирам в кутията със съкровища и като я видим някой ден ще й го подаряват. Ама за сперматозоида няма да плета - бивша мъжемразка съм.
Според мен идеята за двате майки би навредила на децата. Писала съм го и друг път - днес майка, утре изчезва... Майка и баща е устойчиво присъствие.

kalina@,
искрено ти завиждам за увереността и яснотата. Де да можех и аз така.... мисля, че е по-сложно. И не само, че е по-сложно, ами всичко се променя с гледната точка и с времето...
 

    Маймуна го е казала много точно- всичко се променя с гледната точка и с времето... Днешните въпроси на нашите деца и отговорите ни, утре са други. И болките стават по-големи. Особенно осъзнаването на изоставянето.