Публикувана: 11 ян. 2010, 06:29 ч.
Последно мнение: 5 ноем. 2010, 13:00 ч.

За гальовните имена и още нещо

9 606
85
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са забавните и хумористични анекдоти, свързани с имена?
Какво е мнението за умалителните имена?
Какви са впечатленията от използването на умалителни имена в различни култури?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са забавните и хумористични анекдоти, свързани с имена?
  
  Форумът споделя весели истории за прякори и галени имена. Някои хора споделят преживявания като сина на един участник, Александър, който става ЧО след процес на умаляване. Други дават примери като Венделин в немския език, който се превръща във "Венде", което означава превратът в Германия през 1989 г. Има и случаи, когато галените имена водят до забавни асоциации, като например синът на форумния участник Конър, който става Кончо от неговия дядо в България.
- Какво е мнението за умалителните имена?
  
  Форумът изразява различни мнения относно умалителните имена. Някои участници смятат, че те са израз на близост и приятелство, като ги използват към своите близки. Други смятат, че умлативните имена са част от богатството и ресурсите на езика, като ги приемат като знак за привързаност. Въпреки това има и такива, които изразяват недоволство от употребата на умлителни имена, особено когато се отнася до чужди имена, които звучат смешно в умалителен вариант.
- Какви са впечатленията от използването на умалителни имена в различни култури?
  
  Форумът споделя различни впечатления от използването на умалителни имена в различни култури. Например, някои участници смятат, че в испанския език умналителните са често срещани и звучат приятно. От друга страна, има примери от тунизийския език, където имената се съкращават, когато са по-дълги. Въпреки това има и случаи, когато умналителните имена водят до забавни и комични ситуации, като преименуване на деца или използване на умналителни за чужди имена.
- Как се чувстват българите към умалителните имена и могат ли да дадат примери за тях, както и как възприемат чуждестранните имена и техните умалителни форми?
- Как се различават умалителните имена в Гърция и какви са примерите?

# 30 16 ян. 2010, 06:19 ч.

Мнения: 780

Дидитка, разсмя ме с "Рончето"!! Но ми прозвуча някак много близко, мило и познато и ми напомни за покойната ми баба (Бог да я прости!), която казваше "мончето" вместо "момчето". Тя беше католичка и живееше в село, половината от което бяха католици. Помня че, че майка ми е казвала, че първоначално "мончето" са наричали новородения Исус Христос, а от там вече и всяко малко момче/младеж.

Извинете ме за лиричното отклонение, просто ми стана много мило.

А за "Айрянчо", просто... Joy

Но пък и кой би го казал освен някоя стара мила баба, която и да иска не може да си изкриви езика и прави всичко възможно поне с обръщението да изрази обичта си към зетя. Hug

Добре че в БГ не се е намерил някой, който да за-"Гар(и)-че" (ех, че дума!) мъжа ми!

# 31 16 ян. 2010, 07:12 ч.

Мнения: 1 175

Цитат на: mili46 в сб, 16 яну 2010, 06:19

Добре че в БГ не се е намерил някой, който да за-"Гар(и)-че" (ех, че дума!) мъжа ми!

Да, всъщност "Айрянчо" е от едната ми баба, а "Рончето" от другата Grinning

Общо взето почти всеки роднина си има свой вариант. Твоят мъж обаче има предимството, че името му вече звучи умалително така с -и накрая. Пък за Aaron и на английски няма умалително. Той не си го харесва много точно за това.

# 32 16 ян. 2010, 17:04 ч.

Мнения: 868

Мента е напълно права за "детенце". За първи път го чух преди 15 години от българка, живееща тука. Помислих си, че е нов начин сред жените да говорят за деца, не толкова диалект, колкото жаргонна тенденция наистина.

"Парички" ме дразни не толкова заради окончанието, колкото заради ценностите, които го свързвам. Напомня ми точно за ценностите на един известен българин, чието име се намираше в заглавие на тема тука наскоро. Срещнах го на форума за първи път. "Кафенце" и "антибиотиче" не бях забелязала.

Иначе, съгласна съм, че умалителните производни са част от ресурсите и богатството на езика. Много по-икономично е да се каже "краче" вместо "малък крак," а и поне за мене емоционалния импакт на "малък крак" или "малка ръка" са различни от "краче" и "ръчичка." Просто се постигат различни ефекти в езика, стига да е в подходящ контекст. Иначе, всички българо-говорящи могат да започнат да говорят без всякакви окончания в края на думите, както е в Китайски, между другото, където всичко сигнализират чрез специални отделни думи.

"Рончо" за Aaron е просто изобретателно! Не бих се сетила за милион години Simple Smile

Последна редакция: сб, 16 яну 2010, 17:27 от Pixie

# 33 17 ян. 2010, 09:05 ч.

Мнения: 1 175

Цитат на: Pixie в сб, 16 яну 2010, 17:04

"Рончо" за Aaron е просто изобретателно! Не бих се сетила за милион години Simple Smile

Мерси

И аз не бих се сетила, но любимата ми баба някак го измъдри. Той много се трогна и сега си вика Рончето Laughing

# 34 18 ян. 2010, 16:31 ч.

Мнения: 1 545

Нямам нищо против умалителните, даже са си много сладки. Използвам ги и към моите деца, макар тук нашето типично ЧО никак не звучи гальовно, а даже обратното. Обаче Борис си е Бобче, Бобченце и прочие, и даже баща му го използва (той си говори много добре българки, за чужденец де), а Уилям, въпреки, че ми звучеше доста странно Уилямчо, и така му викаме, наред с Уили, Уилино, Уилямино, да не изброявам маймунка, мишле, шушумиш (не се смейте, точно си е на мама шушумиша, даже и да не знам какво точно би трябвало да означава тази дума)......
В детската градина никой не ги нарича така, и Бòрис и Уилям.
В България се случва някой да се обърне към мъжа ми с Валтерчо, но шеговито и той никога не се обижда, даже сам си го казва Laughing

. Виж, към Бобо като се обърнат с Борисчо, ми е адски странно, просто той си е Бобо, Бобче, ама Борисчо не е, не ми звучи никак добре. Не че казвам нещо де. А Уилям си го кръстиха за по-лесно Шекспир Joy

.
Не съм си избирала името на децата с оглед как ще го произнася някой. По чиста случайност името на големия ми син е разпространено и в Западна Европа и макар и не често срещано, не е непознато и не е трудно за произнасяне. На малкия името го избра баща му, не е много лесно за българите, но не е някакво непроизносимо. А и трябваше да следваме традицията, никой в нашето италианско семейство няма италианско име #Crazy

# 35 18 ян. 2010, 23:59 ч.

E-CLM & CH-VD
Мнения: 3 045

Умалителните имена звучат добре, ако името е българско. На чуждо име звучи смешно. Пример: звучно извикано Волфгангчооооо, ела, баба, да си тръгваме! Shocked

Рончо ми хареса Mr. Green

, може и РоМчо да стане по някое време Laughing

(напитката имам предвид, не циганите Joy

)

Испанският език също като българския използва много умалителни, не само за собствените имена. Елена става Еленита, Мигел - Мигелито, каса (къща) става касита (къщичка), и т.н.

# 36 23 фев. 2010, 01:50 ч.

Мнения: 560

Цитат на: rila11 в пн, 11 яну 2010, 16:30

Алекс го прекръстиха Сашко #Cussing out

, Крис е Крист(и)янчо
Но има и по- зле: Майче, Тимчо, Максчо
А когато БГ слушам новото течение в говора: Седнете на СТОЛЧЕТО, ето ви ПАРИЧКИТЕ,да вземем АВТОБУСЧЕТО, пробвайте ПАНТАЛОНЧЕТО, ми се иска да съм глуха.

Тук в Тунис,съкращават имената,когато са по-дълги.
Например,АбделАзиз-Азиз,Мохамед Али-Дали,АбделМежид-Межид.
Към моите деца се обръщам с Алекс и Софи.

# 37 23 фев. 2010, 03:20 ч.

Мнения: 5

Моя син се казва Конър.Тук всички му викат така,никой не се опитва да го променя.Аз и мъжа ми му казваме Конър или Кико.Обаче дядото ни в България го кръсти Кончо Rolling Eyes

# 38 23 фев. 2010, 03:32 ч.

Мнения: 3 932

НаШият Даmян пък бе6е прекръстен на MанЧо. Ана-Mарийка (детето на една коm6ийка) оба4е mи зву4и о6те по-фрапира6то...

# 39 23 фев. 2010, 09:19 ч.

Мнения: 3 803

Голямата се казва Муфида и ходеше на детска градина в БГ,за да е по-лесно на учителките и да не се чудят как да и казват ,казах че могат да и казват Мими.Веднъж обаче се разхождаме и срещаме едно дете от групата и с баба си и то заявява -ето я Муфидка.На мен обаче ми прозвуча малко като фитка-пуйка на диалект,та на майтап и остана Фите,иначе сме я скъратили на Муф.А да допълня-бябо ми я беше прекръстил на Мухида. Mr. Green

.Когато проговори дребната пък и казваше Дуде-в предов червей и какта побесняваше когато дребното и кажешетака пред хората Mr. Green

С другата беше лесно от Самара на Сам ,а дребната Даяна е или Диди или Даянчо или Даянчик.
Когато се оженихме Азис още не беше станал известен,а мъжът ми се казва Азиз-та дядо /същият/ го беше прекръстил на Садис Laughing

# 40 23 фев. 2010, 09:36 ч.

UK/София
Мнения: 7 686

Аз ненавиждам умалителните имена.За това избирахме имена на децата ни които да нямат лигави умалителни.Към двамата се обръщам с Александър и Калин.Не позволявам и останалите хора да им казват Алексчо или Калинчо Sick

Ужасно ми звучи мъжко име с умалително завършващо на и.Аз също си харесвам името и предпочитам да се обръщат към мен без умалителни.Приела съм обръщението Били само от една съфорумка която познавам от години.Ако тя някога ми каже Биляна, ще помисля, че ми е сърдита. Simple Smile

Тук постоянно англичаните ме прекръстват, обикновено съм Биляуа Tired

Но им е трудно на хората, не ги виня.Важното е, че аз си харесвам името.Но понякога форумските постинги ми идват в повече."Наядахме се, оригнахме се, повърнахме и след това се наакахме".Тъжно и смешно, но повечето майки говорят така.

# 41 23 фев. 2010, 09:58 ч.

Мнения: 703

Аз пък използвам умалителните.Не се дразня. Mr. Green

# 42 23 фев. 2010, 10:45 ч.

Гърция
Мнения: 2 348

В Гърция умалителните са на почит. 90% от жените са Рула, Тула и Сула, при мъжете- Макис, Такис, Харис. За съжаление в повечето от случаите въобще не знаеш истинското име на човека. Дългогодишна приятелка на мъжа ми се представя като Рита, питам го аз "Всъщност Рита как се казва?", а той ми казва "Ами, не знам" Rolling Eyes

, един ден срам не срам я питам нея и тя ми отговаря "Гликерия" Crazy

. Аз съм Теодора, няма да ви казвам как са ми казвали и Рула и Сула, а върха беше Лола Laughing

.
Дъщеря ми е Стиляни, умалителното, което ние използваме е Стела, но може и да е Лица Crazy

.
Въобще за мен гърците са царете на невероятните умалителни имена.

# 43 23 фев. 2010, 13:41 ч.

UK
Мнения: 2 236

Сещам се преди 1-2 години докато говорех на приятеля ми за най-добрата ми приятелка и я нареках Станислава, каква физиономия направи, защото мислеше, че се казва просто Сиси. Отне ми също доста време да му обясня защо баща ми се казва Димитър, а му викат Митко. Но за сметка на това получи пълен член на името си и от Паоло сега му викам Паолито и понякога когато много се разнежя Паоленце.