Това прави ли ме лош човек?

Айде, айде... не казвай голяма дума! Да не ти се налага да си изправена точно пред този избор. Иначе така на теория е много лесно да се говори 

Обеснявам си го с това, че просто не знаеш какво говориш. Пожелавам ти никога да не научиш, никога сърцето ти да не се къса, защото трябва да направиш избор, който идва към тебе като парен чук. И е неизбежен.

Авторката зададе въпрос, аз и отговорих. И...знам какво е. Не съди, без да знаеш. Направила съм този избор. Също не смятам, че е въпрос на избор... Не е толкова просто. Също трябва да сте наясно, че лекарите не знаят всичко. При мен направиха много грешки/все ерудирани лекари/. Добре,че не се отказах от децата си толкова лесно, както е решила авторката да направи.

Не те прави лош човек!Родих второто си дете на 39 години,без да правя изследвания за "Даун".Вярно,риск,но вярвах в положителния изход.
Няма категорична застраховка!
Всеки действа спрямо вътрешното си усещане!Не го пренебрегвайте!

Извинявай, ако съм засегнала болезнена тема, винаги има този риск, щом не се познаваме.
Но едни решават едно, други - друго, и не бива така лесно да ги заклеймяваме като престъпници и егоисти, не можем да им казваме, че не стават за родители, само защото не биха били толкова силни, колкото други. Човек познава себе си и взима решения, според собствените си възможности. И точно това го различава от егоиста, който се нагърбва с неща, с които знае, че не може да се справи. А авторката просто се страхува със страховете на всички бъдещи майки.
Още веднъж - извинявай!

Трудно ми е да повярвам, че човек изправен точно пред този избор може да има такива крайни изказвания  Ти най-добре би трябвало да знаеш през какви терзания си минала. Точно това вълнува всъщност авторката и затова пита. Едва ли е уместно да кажеш точно това

Не съм я заклеймила като лош човек, не я познавам. Казах само,че постъпката и е лоша ,престъпна и егоистична. Предполагам,че авторката не е очаквала само отговори, които да я заволят и да я оправдаят. Иначе не би задала въпрос, а може би и затова го задава, не знам...Минала съм през всичко това, а за авторката са само необосновани страхове...Тя дори не е и бременна, доколкото разбрах...И...за да доуточня...имам 3 здрави деца, но ако бях слушала лекарите...първото трябваше да е бавноразвиващо се, второто и третото трябваше да съм ги убила...още преди да се родят.

Наистина има толкова много видове увреждания и наистина представите на хората за уврежданията са различни. Аз например не бих родила дете с доказана спина бифида, или някое друго много тежко увреждане с минимален шанс за оцеляване и никакъв шанс за нормален живот, но много увреждания не биха ме накарали да направя аборт, например синдром на Даун. Но пък за друг може и шесто пръстче на крачето да е свръх-тежко увреждане, основание за аборт и това за мен наистина е да се откажеш от детето си лесно...

Все пак тук си разсъждаваме теоретично. А какво бихме направили в реалността, е съвсем съвсем друга работа.

Здравейте момичета!
Прочетох внимателно мненията ви относно темата започната от Дидитка и реших да се включа със свое становище по въпроса, тъй като подобни опасения ме притесняваха (и все още не са отшумели напълно) и мен. Мисля, че всяка една майка, докато не гушне бебчето си и не се увери с очите си, че всичко с него е наред малко или много се бори с подобни мрачни мисли. В момента съм бременна с второто си дете (имам дъщеря на 17 години) и съм почти на 40 години. Забременях с ясната мисъл за поетия риск на тази възраст и без страх, че може да се повтори тежката при първа бременност. Направих си необходимите изследвания за генетични болести, но още преди да предприема тази стъпка бях наясно за себе си, че ако резултатите са категорични за наличието на такива, да направя аборт. Нямам угризения за тези си мисли и вярвам, че това е по-моралната постъпка, отколкото да се обрече едно дете и близките му на доживотни страдания. За щастие резултатите от амниоцентезата отхвърлиха притесненията ми (биохимичният скрининг беше показал висок процент за възможност на раждане на дете с Едуардс  ), но не мога да твърдя, че съм на 100% спокойна, догато не родя момиченцето, което упорито рита в мен.

поздравления аз родих на 41 год, големия ми син е на 18, не си направих амниоцинтеза, а само скрининг, но вярвах, че всичко ще е наред....все се чудех дали тук има мами,родили на тия години

Има мами родили и в по-зряла възраст. Определено има разлика в нагласата да бременееш на 20-23 и на 40, чувството е някак по-различно, поне при мен.

Айде, по-кротко.  За кого е егоистична. По-добре ли е да родиш дете, което ще се мъчи цял живот.

Родих млада и си имах страховете.  Още повече, че тогава нямаше такива изследвания. И страхът ми никога не е бил за мен, а за детето.

Разбирам, че искаш да защитиш избора, който си направила. Но това е чиста случайност, че лекарите не са познали, винаги има процент не вероятност. Слава Богу, че не са били прави (все пак, най-вероятно са говорели за висок процент, не за 100%, макар че има случаи и на 100% видимост на увреждането, при това в 6 месец, преди година при позната имаше такъв случай).
И след като смяташ, че един човек съзнателно избира да постъпи лошо, престъпно и егоистично, то непосредствено го осъждаш, че е лош, престъпник и егоист. Просто освен по действията, не виждам как може да се категоризира човек.
И, честно казано, не ти прави чест.


Дидитка, това, което говориш за САЩ и религиозността. Имай предвид, че все пак ти самата трябва да си религиозна, за да се съобразяваш това мнение. Ако, обаче, си, тогава на практика си има постановени канонични положения и отговорът е елементарен. Знаеш какво е то, предполагам. Ако си атеист или пък окултист, който има други разбирания, решението на друга религия не те засяга пряко, а само косвено, т.е. социално.

Друг въпрос е, че детето още в началото на втория триместър на практика дори от биологична (т.е. не само от религиозна) гледна точка е почти човек ималко след това вече дори показва характер (изследванията са правени върху близнаци, тризнаци и т.н., защото средата за реагиране е по-богата). Въпреки това, самите лекари препоръчват аборт в определени, изчислени от научна гледна точка, случаи. Т.е. ако си човек, който е ориентиран по-емпирически и смята науката за меродавна, няма никаква причина да не се довериш на вещите лица. Там има аргументи за отговорите и те са чисто научни, докато тези при легичията са както научни, така и религиозни. Отново един прост вариант на отговор.

Първо трябва да си изясниш на кого имаш доверие, каква е базисната ти позиция по въпроса и тогава ще ти е по-лесно да установиш, имаш ли основание да изпитваш вина.

Не мисля, че си лош човек, всяка жена има такива притеснения, и всяка има право на избор дали да
запази една бременност. Желая ти едно прекрасно бебче, когато му дойде времето.

Първо да уточня, че не налагам класификации, но ме заинтригува с тезата си.
Правилно ли разбрах, че ако е атеист-не е виновна нито в собствените си очи, нито в тези на религията, но ако е религиозна, е виновна в очите на Бог и на религиозната общност, от която е част?
Или аз не те разбрах нещо?