Това прави ли ме лош човек?

Първо да уточня, че налагаш квалификации. Когато човек квалифицира, той издига претенция за валидност на тезата си, с което я налага, като истина, т.е. общовалидно положение.

Второ, не, не си разбрала правилно.
Няма универсален морален закон извън религиозна система. Всички извънрелигиозни морални системи са или чисто спекулативни, или са въпрос на договореност и се гарантират чрез относителни носители, като институции, държавни договори, декларации и т.н., най вече в рамките надържавата, ако тя е светска. В светски ориентираните правови държави законите, засягащи практическата етика, се изготвят от експерти по етика и учени, например (т.е. кога се запазва животът на родилката, кога е приоритетно бебето, кога се счита един човек за вменяем и кога не и какви са санкциите и т.н.).
По отношение на вината е сложно, защото съвестта е вродено качество, което се управлява от много неща, но твърде силно от културните условия, в които живее човек.

Ако е атеист, няма причина да се чувства виновна, защото тогава би трябвало да не се притеснява, че животът е нещо свещено и правото на живот би се определяло от научните разбирания. Има закони и в САЩ има закони, които уреждат кога се прави аборт. Това са светски закони. Тя пак може да изпитва вина, но не може и дума да става, че според собствените си параметри е виновна (или е лош човек - това, което всъщност стои във въпроса). Няма разумно основание да се чувства виновна, а явно търси разумно основание, щом пита във форум. Неразумното вчувстване (вина или невинност) е без значение, защото то има само лична валидност. Но въпросът "лоша ли съм, ако правя еди какво си", отнася към разумен отговор, т.е. към условия. За чувствата тук няма какво да се говори сами по себе си.


Ако е религиозна, значи има причини да е такава и вярва в положенията на религията, която изповядва. Всяка религия си има постановени отношения спрямо живота и кога се счита отнемането му за прегрешение. Не става дума за религиозната общност изобщо. Ако си религиозен, всичко, което твърдиш, има метафизичен и универсален характер - т.е. за религиозния човек всеки, т.е. и атеистът, е грешник, когато върши грях, но за самия атеист мнението на религиозните не е от значение. Но аз говорех, че за нея би било недопустимо, ако е религиозна да направи аборт и да не се чувства грешник, поне в рамките на християнството.

Затова казах - ако е вярваща, има проблем, но има и постановен отговор - или трябва да го спазва, или да се счита за лоша неминуемо. Ако е атеист или пък принадлежи на някоя духовна школа, позволяваща аборта, тогава няма никакъв проблем да се съобрази с лекарите - те носят отговорност, те са експертите, които имат достатъчно знания, за да преценят дали  рискът е толкова висок, че да се препоръча аборт, в рамките на определените от науката стандарти. И това е различно в различите страни. В една Полша, например, религията до такава степен влияе на културните норми, че там и законите не позволяват аборт. В Холандия не е така.

А колкото до намека, съдържащ се в думите ти - че едва ли не няма значение тя дали е вярваща или не по отношение на вината пред Бог, съвсем спокойно мога да ти кажа, че изобщо споменаването на Бог като фактор е безсмислено за атеистичния човек. Ако го намесим, вече влизаме в религиозната гледна точка, за която казах вече, че е универсалистка.

Съвет към авторката.
Бий си два силни шамара( или кажи на мъж ти да ти ги бие).
Какви са тия глупости, дет си ги съчиняваш? Някаква форма на автоагресия и мазохизъм?
Вместо да ни описваш 302 сценария как  нещо може да се обърка и планове а, б и с за действие при всеки от тях, по-добре се концентрирай върху нещо съзидателно в живота си. Спри да мислиш за проблеми.Няма гаранция на този свят, че животът ни ще протече по желания от нас път. И спри да гледаш филми и предавания за деца с увреждания . Явно проектираш всичко, което видиш върху себе си. Имаш нужда от позитивни мисли и спокойствие.

Не се страхувай, а когато ни се случи неочакваното - изненадваме се от самите себе си Успех!

Абе ако спре изобщо да мисли и чувства най-добре, май...

Моето мнение е квалификация за ситуациите в моето разбиране за живот, не в чуждите, там е просто мнение, ако другите го възприемат осъдително, това е техен проблем.

Сега, моралът е първият регулатор в обществото, възниква на основата на религията, като ностител на определени нравствени условности. Правото възниква на основата на морала. Разликата между двете етически системи е санкцията, която предвиждат при нарушението на нормите, които съблюдават, и там, където има принуда. Досещаш се, че при правото така съществува, при моралът говорим по-скоро за самопринуда.
Обществено вменяваната вина (разумното основание) и тази, плод на собственото чувство за добро и лошо, са две отделни неща, но едното възниква в резултат на другото, в резулата на вътрешна нужда от удовлетворяване на определени потребности . Атеист не означава липсата на вяра в това, че животът е свещен. Това, че си атеист, не те прави несъгласен с някои от формулировките на религията. Моралът, бидейки такъв, се развива, постепенно се обособява отделно от религията, но остава общовалиден, дори в светския си аспект.
Не правиш разлика между вяра и религиозност, което малко ограничава гледната ти точка.
Религията (когато е възниквала) не е стояла тази морална дилема, но забравяш, че и тя е въпрос на тълкуване.
 

Аз пък се чудя защо намесихте моралът 
Лично за мен този въпрос е свързан не с морал, а с личните ми чувства и мисли. Т.е. това дали бих абортирала увредено дете ако имам сигурност за това не е въпрос на морал, а на моите чувства и мисли.

Виж, не искам на наводнявам темата повече. Това, за което става дума, съм го изучавала и ми е професия. Зная точно каква е разликата между въпросните неща и тя в различните периоди на човешката история на културата съществува в различни форми. Вяра и религиозност не съм казала, че са едно и също нещо, но разликата е твърде тънка и в случая няма значение.
Моралът може да е регулатор на обществото, но тъкмо понеже като представян от обичаите и религията вече не работи в едно твърде светско и доста мултикултурно либерално общество, каквото е това на западния свят, от доста години насам има огромен дебат в сферата на хуманитарните, социалните и политическите науки, тъй като няма откъде да се изнамерят корени на морала така, че да го направят достатъчно устойчив. В момента, направо ти го казвам - морал няма. Има някакви културни норми, неясни, силно относителни - често се свеждат до малки групи от хора, които неписани норми някак си се опитват да бъдат доминирани от вкарания в правото морал, който, обаче, бидейки светски, не притежава трансцендентен гарант, т.е. не е универсален. Моралът в днешно време е толкова локален, извън религията, че на практика той се свива до точката на отделния човек.
Към момента решение няма. Има предложения да се направи християнството официална религия на ЕС, дори имаше идеи да стои в европейската конституция, за да гарантира единност и сигурност на европейските цанности, понеже е ясно, че единствено религията (т.е. система, която свързва трансценденцията или поне надсветовото с тукашния свят) може да гарантира универсалност на ценностите и на нормите.

Разберам, че квалифицирането е от твоята гледна точка, но то се отнася към всички постъпки от подобен род, нали така. Т.е. този поглед покрива това, което виждаш се него, не само теб самата. Когато кажеш на Х, че постъпва лошо и престъпно, това звучи, като да казваш "това си е твой проблем", защото ти го преценяваш, т.е. подреждаш го в собствената си ценностна система. Всеки прави това, по принцип, просто повечето хора се опитват да не го изразяват и оставят повече въздух на останалите. Всъщност, ти просто отговори на въпроса на авторката и отговорът звучи ясно и категорично: "Да, прави те лош човек." Не виждам защо отричаш. Повечето казаха: "Не, не те прави."
Аз лично се опитах да обясня, че отговорът зависи само от това, което нейната ценностна система й казва, а не мамите във форума или съседите в САЩ. Човек първо трябва да е наясно с приоритетите си и тогава може да си отговаря на такива въпроси. Лошото е, че универсален отговор няма, извън рамките на религията. А за религията първото условие е вяра.


Vache, не сме го намесили ние моралът, а авторката. Обосновала съм се по-горе. Тя търси решение или мнение относно въпроса дали е лоша като човек, ако постъпи еди как си - т.е. пита, ако мога да парафразирам, "Правилно ли ще постъпя, ако..." Изобщо идеята, че има правилен и неправилен избор, предполага норма на поведение, т.е. някаква форма на дължествуваща действителност - ето така трябва да се прави, а ако не се прави така, си лош. Това всичко тук, което изписах, изведено пряко от въпроса, е морална дилема. Затова и науката, която се занимава с подобни неща, е дял от етиката и се казва практическа етика (въпросите за аборта, клонирането, взимането на костен мозък от ембрион и т.н. са не само предмет на тази наука, но законите се изграждат с помощта на етици, не само на прависти и лекари).

Спирам с безумния коментар, че направо наводнихме темата. Надявам се, че все пак съм станала ясна.
Лека на всички!
 

gergandi, да аз и първият постинг визирах 
А всъщност няма правилен и неправилен избор. Всичко зависи от самият човек и от неговите чувства и виждания. Като цяло въпросът е ужасно сложен и не е еднозначен 

Нещо бъркаш, никъде не съм дала квалификация, не съм казала, че е лош човек, или това я прави лош човек. Не ми вменявай неща, които не съм казала.
Да, дискусията не е за тук, няма смисъл да я продължаваме по много причини...

Много задълбочена дискусия сте заформили  За справка, аз съм атеист, но не мисля че това само по себе си ме прави неморална или лоша. Затова и успях да взема решението за евентуален аборт без да ме е страх че някой ме гледа отнякъде. Моралната ми дилема идва от посоченото от gergandi неясно и нестабилно определение на съвременния морал. Религиозните ти казват едно, учените ти казват друго, суеверните ти казват трето, и каквото и решение да вземеш, все някой може да се възпротиви и в неговите очи да си лош човек, дори и когато искрено се стараеш да не бъдеш такъв. Знам, че заради тази неяснота няма еднозначен отговор на моя въпрос. Зададох го, защото ми беше интересно да видя какъв отговор би ми дало форумското общество. Исках да го сравня с отговорите към статията, която споменах. Исках да се уверя, че има повече хора които мислят като мен. Не знам дали е защото принадлежим към една и съща култура, българската, но с вас мненията ни се припокриват значително повече, отколкото с коментиралите статията. Разбира се не съм очаквала всички тук да се съгласят с мен. Но съм много приятно изненадана, че толкова малко от вас ме осъдиха като лош човек, в сравнение с американците 

Нееее, не можем да те осъдим като лош човек. Нямаме право на това. Просто изказахме мненията си, защо сме "за" или "против" оказаното от теб решение.
За съвременният морал не е объркващ, но явно ти го виждаш така, няма лошо, хора сме, позволено ни е да сме различни.
Наистина това е една много деликатна тема и в нея се намесват много социални категории, затова е и така оспорвана.
Пожелавам ти да не ти се налага да се изправяш пред неизбежността и тежестта на такова решение.

А всъщност забравихме да споменем един много важен фактор за това решение, който изобщо не може да бъде пренебрегнат. Той според мен обяснява донякъде разликата в отговорите, за която говори Дидитка  
Факторът как се гледа увредено дете в БГ и как в Америка. Тук е ужасяващо и за родителите, и за детето. Там не е точно така. Не говорим за държавата, която по принцип не се грижи за увредените деца. Говорим дори за нравите тук, говорим за възможностите състоянието на едно уредено дете да се облекчи, за това да се интегрира сред останалите хора. Ето за това говорим. Децата в увреждания имат много повече нужда от грижи, които са специфични. Не е едно и също в БГ и САЩ да напуснеш работата си, за да гледаш детето. Това създава чувството на обреченост и кара хората да взимат някои решения. Всичко това го пиша като факти, без да влагам емоции, защото по принцип тази тема е мног емоционална за мен и дори само като пиша по нея  ме стиска за гърлото и се моля никога, ама никога да не ми се налага да взимам подобни решения  

Разликата е не как се гледа дете с увреждане в Бг или САЩ,а как се гледа  в нормална и ненормална(като нашата) държава,от личен опит ще споделя:
Преди два месеца синът ми претърпя масивна и сериозна операция в Германия,стояхме там в болница 7 седмици-вярвайте не разбрах,че не съм си у дома или с дете ,камо ли с дете с увреждане-всичко бе като на филм в буквалния смисъл на думата.
Не е проблем да имаш дете с увреждане,проблем е да го имаш в държава,за която то е невидимо и единственото му право е да умира някъде тихичко без да смущава ничий рахатлък.

pogar,  
И аз това иамх предвид, но не можах да го кажа така...

Разбирам какво имаш на предвид, относно престоя в немската болница.
Наистина обществото ни има дълъг път да извърви, за да изпълни наистина съдържанието на думата "цивилизованост".
Имаше една много хубава максима, че степента на развитие на дадено общество се измерва с това, каква грижа се полага за хората в неравностойно положение.