Били ли са ви като деца?

Хе, сега, ако кажа "веднъж да сме на различно мнение", дали ще реагираш
Шегувам се.
Тези над 90% намирам за нормални. Ученици са, все пак. Едва ли владеят
силата на словесния аргумент така, както силата на шамарния. То за него
трябва да си зрял. А като добавиш и "ако си заслужава" - картинката спи.

Сега да си кажа за мене си. Били са ме в детството, но не се оплаквам. Не
го намирам за "доброто нещо, което ми се е случвало". Други са нещата,
които ми е трудно да преглътна. Как е повлияло върху мен? Не знам. Счи-
там, че има ситуации, в които е оправдано родителят да удари детето си.
Считам, че няма ситуации, в които е оправдано родителят да причини на
детето си наказание или обида, с които да му покаже, че е нищожество.
Това е много по-жестоко, отгоре на това не можеш да го докажеш, а и
не можеш да го проследиш какви щети ще причини.

Всеки е бил шамарен по дупето като малък ! 

АссаИ възрастните са на същото мнение като тези 90% от децата. Не е до възраст, удрянето в голяма степен е обществено приемливо. Нямам предвид удрянето между деца, а като цяло, включително и между възрастни.
Но има и по- страшни неща. С това приключвам по темата, защото вече толкова пъти съм я дъвкала тук, че вече нищо ново не бих могла да кажа.

не са ме удряли и не съжаляват за това

Не мога да повярвам, че поне едно поплясване по дупето не е имало /не говоря за побоища и унижаване на детето като личност/. Ми, помня си пошляпването по дупето, и то с добро, ако не ме беше шляпнала мама, да си продължавах със спускането по парапета на стълбищата с главата на долу, и все някой ден щях да се намеря долу със сцепена глава.
     

Мен лично като малка повече са ме наказвали да стоя с вдигнати ръце в ъгъла...Майка ми ме шамаросваше от време на време,но никога не съм я обвинявала,защото винаги,когато ме е удряла е било за нещо сериозно и понеже съм била малка-нямало е как по-друг начин да разбера,че напрамир,това,което правя е опасно и е прибягвла да шамарите....Баща ми никога,никога не ми е посягал...но пък той често ме наказваше като бях мъничка....Единствено дядо ми ме е бил с точилка,когато се наложи да ме гледат с баба ми за седмица....Но той си е такъв и до ден днешен не се разбира с деца,постоянно крещи....

Не мога да повярвам,че толкова много от вас мислят като Асса. Аз не виждам нищо лошо в "разпита" на учителката,напротив. И не мисля,че децата са били унижени. Но няма да споря-глупаво би било,всеки има мнение и вижда нещата по различен начин,разбира се. Пък и темата не е за учителката .
Асса, тръгнах с "лошо" както се казва,но последното ти мнение е много добре написано и изцяло съвпада с моите виждания.

Да, били са ме и по-точно баща ми  Не еднократно, много пъти се е случвало, до посиняване, с колан, ръце, крака  Не ми е любима тема, но от скоро си позволявам да говоря за това, защото чувствам облекчение.

Не, не съм му простила, гневът ми нараства с годините. А сме в добри отношения, преструваме се, че не е било, спокойно мога да кажа, че го обичам 

Не бих била детето си за нищо на света, под бой нямам предвид плесване по дупе..Бих предпочела да накажа или поговоря.

Дете-вина, дете-заслужило си бой, дете-отговорно..Няма такъв момент според мен! Случи ли се нещо, което на родителят му се стори нередно, лошо, прегрешение, беля..той трябва да търси грешката в себе си и да опита да я поправи с помощта на разговор 

Да. Нямам спомен за нито една причина, за която съм яла бой, но добре си спомням няколко случки как ме бият, вщност това са от малкото спомени изобщо от детсвото ми. Отчитам като грешка на родителите ми и като причина за мои проблеми в настоящето.
Много обичам родителите си и в момента няма ден, в който да не се чуваме.

От сутринта я чета тази тема, но я прочетох цялата! Разстроих се, поплаках няколко пъти, възмутих се. Как е възможно 90% от майките да приемат шамарите за неизбежни?!

Мен са ме "шамаросвали" често като малка. Всъщност не помня много за себе си, но помня как шамаросваха по-малкия ми брат. И как го обиждаше баща ми. И двамата сме стояли безброй пъти наказани в ъгъла с вдигнати ръце.    
Мен са ми били 2 пъти жестоко. Първият път бях на 6г и вместо на народни танци отидох да си купувам дъвки турбо. Като се прибрах майка ми извади точилката, събу ми гащите и...  дупето ми беше синьо седмици наред. Вторият път бях на почти 18г. След уикенд на село гаджето дойде пред блока да се видим, баща ми ми даде 1 час и да се прибера в 20ч, а аз отговорих, че ще се прибера в 21ч. Бяхме пред входа и се виждахме от прозореца, прибрах се в 9 и баща ми ме посрещна на вратата с юмрук в лицето, свали ме на земята и продължи с ритници. Няма да простя на майка си, че се затвори в кухнята и не ме защити. Ходех посинена на училище.  
На 16-17 майка ми веднъж тръгна да ме бие с пластмасовата шпага на брат ми, но аз се защитих и посегнах обратно! Тя се стъписа и спря.
Имам добри отношения с родителите си, особено в периода 21-26, след като дойдох сама в чужбина, с майка ми най-после бяхме приятелки.
Нещо се обърна в мен, когато станах майка. Дни преди да родя имахме разговор, в който ми се оплака колко и е било трудно с мен в пубертета и т.н. А аз бях сравнително кротко дете - прибирах се рано, завърших с отличен, не съм взимала наркотици... По това време започнах да чета много по въпроса за гледането на бебе и малко дете, за възпитанието, започнах да връщам лентата назад и видях, че всъщност не съм била лоша, не съм заслужавала бой, а е трябвало да се опитват повече да ме разберат. С времето и на моменти това се превръща в гняв. Смятам, че ми се е отразило в някаква степен, дори и да има и други фактори.

Дъщеря ми не е бита, шамарена, овиквана. Няма и да бъде! Изкарвала ме е извън нерви, не е да не е, веднъж излязох от стаята и викнах с пълно гърло. Не одобрявам боя и няма да бия детето си!

На тези, които твърдят, че само леко перват детето през памперса и т.н без особена сила, не им вярвам. И зълвата твърдеше така, но като видях на живо ми се сви сърцето. На 7м му дърпала ушите да си доизяде определения грамаж пюре в определения час. "Леко, без да го боли, той бързо схващал какво се иска от него." После "леко го первала през ръчичките или по дупето", когато не разбирал веднага от не. Децата ни бяха на 13 месеца, когато дойде тук /на една възраст са/. Това леко "перване" през ръчичките така плющеше, че чак мен ме заболяваше! В конкретна ситуация напимер - детето искаше да пипне керамичните гъбки-украса в саксията на свекърва ми.   Перването се повтори 4-5 пъти, племенникът пищеше от болка при удара, но в следващия момент тичаше отново към саксията. И такива ситуации всеки ден по 5 пъти поне.  

Та, отново - не вярвам на "лекото перване" и "шамара в извънредни ситуации", който тук бива толкова оправдаван! Не само заради видяното от зълва ми, видяното по улиците в бг е същото.  
  
П.П. Бояна, радвам се, че пишеш в темата. Ще се радвам и да напишеш повече, един да се замисли ще е добре.

Оф и при нас е така  само ,че аз съм на мястото на майка ти.

Мисис Т., дано и други се замислят, като прочетат какво пишеш. Съгласна съм с тебе за лекото перване. Веднъж престъпиш ли този праг, може да стане страшно. Възпитателният ефект е нулев, а вратата към децата ви може да се затвори завинаги.  После, като стигнат пубертета, тези с 'лекото перване'  се чудят защо децата не споделяли с тях... Да ги перват вече не могат и е късно тепърва да учат други начини на въздействие. 

Детето си не съм го и "леко первала". Това, че майка ми след хиляди приказки да не го правя това, че ще си счупя главата, и аз въобще не съм я чула, ме е плеснала през дупето, нито  е спряла пътя към себе си, нито съм се затворила в себе си, напротив накарала ме е да се замисля, че това, което върша наистина ще ме доведе до лоши последствия за собствената ми глава. Така, че не виждам къде се крие голямата трагедия.

 "Бия те, защото те обичЪм." за мен не е нормално родителско отношение. Пръчки, точилки, отъване на уши, боцкане с иглички, да не говорим за ритници и юмруци  - само мога да кажа съжалявам.
 От друга страна всеки си знае стоката - дъщеря ми от пълен инатлък почти попадна под гумите на преминаващ автомобил. Дали съм и обяснявала преди това, че е опасно, как се пресича и пр., и пр., и пр. О, да! До посиняване сме го мелили това. Издърпвам я, тя се обръща и пак изскача на улицата. Е, какаво се прави в такъв случай? Който има нерви, търпение и резервни деца може да си играе на авторитетен родител. Аз шляпнах шамар. Силен. Извинявам се, ако на някой не му съвпадат мирогледите с моят средновековен не-речетивен подход, но предпочитам нещата да са така, отколкото да плача на детски гроб. В същност не се извинявам, боли ме, какато ме боли всеки път, когато детето ми се нарани, но не се чувствам виновна - "сценката" не се  е повтаряла, не вярвам и да се повтори.

Какво значи "до посиняване сме го мелили това"?