Детето ми е много инатливо, и изключително непослушно. Всяка по груба дума го докарва до още по противоречиво състояние, вариращо от задълбочаване на упоритостта до сълзливи оплаквания защо се държат така с него. Боя е последното нещо, което би го накарало да послуша някого, само би го озлобило. Няма как да го удрям, за да се наложа над него - това е абсурдна тактика. Освен това наистина ми е дълбоко противно и несвойствено да удрям дете за да го възпитавам чрез болка.
Удареният шамар е по скоро изблик на нерви на родителя и израз на отчаяние - всички сме хора и се случва да ни изгърми бушона, разбира се. Аз също съм крещяла, че съм и ревала истерично. Но доколкото разбирам не се говори за това, а че е допустимо възпитаването на малко дете чрез удряне. Еми аз не понасям някой да удари моето дете - нито аз, нито баща и, нито никой. И ЛИЧНО аз непрекъснато и повтарям и я уча, че никой няма право да я бие и как да реагира ако някой, примерно в училище, посегне.
Удареният шамар е по скоро изблик на нерви на родителя и израз на отчаяние - всички сме хора и се случва да ни изгърми бушона, разбира се. Аз също съм крещяла, че съм и ревала истерично. Но доколкото разбирам не се говори за това, а че е допустимо възпитаването на малко дете чрез удряне. Еми аз не понасям някой да удари моето дете - нито аз, нито баща и, нито никой. И ЛИЧНО аз непрекъснато и повтарям и я уча, че никой няма право да я бие и как да реагира ако някой, примерно в училище, посегне.
Това вече е смешно...
