Били ли са ви като деца?

ira_d благодаря ти за съчувствието мила 
за съжаление тя не съжалява - според нея съм станала човек благодарение на нея и на непрестанния бой.
тъпото е, че сестра ми е на 23 годинии до преди една година пиеше по два валериана всеки божи ден в продължение на месеци заради тези побоища

затова искам да апелирам към всички майки, смятащи че боя е хубав - моля ви, не причинявайте това на децата си

Аз не виждам тук в темата да има някоя майка, която да подкрепя бой като това, което сте описали и преживели.
И това, което последно искам да кажа е (всъщност това искам да кажа от момента, в който започнах да пиша в темата), че разликата между побоят, който е бил ежедневие за Вас със сестричката Ви и потупването по дупето (за дете от 2-3-4 г. и само за този период), в краен случай и екстремна ситуация, е огромна!
Пожелавам Ви да се отърсите от миналото, колкото се може по-скоро и никога да не Ви се случва да се сещате за онези моменти.

Това не са родители, а зверове. Много съжалявам за преживяното от теб и сестра ти. Не мога да проумея как може да има такива хора... Не за затвор, не знам за какво са... Знам всъщност, но няма да го напиша.
Още не мога да осмисля що за зверове са...

mama na miro, Вяра - А, много сили ви пожелавам да преодолеете ужаса си


Никой, никога и при никакъв повод не бива да преживява подобни неща.

ira_d, сигурна съм, че в описаните от теб случаи шамарът не е решение.
При разхвърляни играчки - събиране заедно, при това, по възможност,
без нерв и викане. Така аз съм успявала да се справя. А най-лесното ми
справяне е било ... да не им обръщам внимание. Честно. Имало е дни, в
които е нямало къде да се стъпи или седне, да не говорим да се легне
в стаята на рожбето. И нищо ... като вземе да си търси нещо (щото какво
ли можеш да намериш в този хаос) се обяснява каква е причината за
изчезването и се почва голямото подреждане. Имало е вярно случаи,
в които съм се развиквала, но знам защо - била съм много уморена от
нещо друго и реално не съм имала сили да се справя със себе си.
А при излизане и "не искам яке" - случвало се е много пъти. Особено,
когато беше на около 2 години. Това бяха най-истеричните моменти.
Тогава? Обличане през рева, без да обръщам внимание. Не знам как,
но успявах да облека, като съм сигурна, че и без да удрям, пак съм
причинявала болка, неизбежно е, като се има предвид какви са жилави
и упорити в тази възраст и в истерия. И тогава въведох правило - ако
има предвестници на истерия от обличането и човекът, който го започ-
ва не е сигурен дали ще се справи, хич и да не се захваща. И няма из-
лизане, много ясно. Те така, от личен опит
При рожбето ми именно с обличането бяха най-големите проблеми, а
и си остават при все възраст, в която шамарът не може да се употре-
бява никак. Ако съм я плясвала, то е било именно заради нежеланието
да се облече, но понеже бе по памперса и да е било един-два пъти,
видях, че няма смисъл  

Боже, Боже... не е за вярване. Цицини, избити зъби, кървави рани и изскубани коси, свят да ти се извие! Ако на това се вика "бой на деца", то значи аз категорично не съм била моите, нито мен са ме били някога. Ужасно е да не може да се отдели нормалното от ненормалното и в резултат да се изпада в краен фанатизъм. Не всеки, който пие чаша вино вечер, е заклет алкохолик.

Затова се и защитава така емоционално тезата за непосягането въобще, не всеки е в състояние да определи разумно тази граница, особено ако си изпаднал в краен афект.
А и това не е точна наука.

Така е, Крейзи, но за биещите с юмруци и ритници това е възпитание точно колкото за алкохолика наливането е просто пийване. Именно заради такива хора е нужна обществена нетолерантност към насилието и редовната употреба на алкохол. нали се сещаш, че както няма някаква служба да седне да ти брои чашите, така и няма никой да ти сложи камера и да види колко силен е шамара, който удряш. Лекото шляпване по дупето не се води насилие, но за побойникът всеки удар е леко шляпване. Всички хора, които нараняват други, дори убийците имат сериозни оправдания и мотиви, защото у всеки от нас са заложени норми, които не бива да се престъпват и престъпим ли ги гледаме да омаловажим и оправдаем стореното.

Затова много пъти в подобни теми се опитвам да ви кажа, че настояването, че шамарите са възпитателно средство не е от полза за никого, напротив. Просто е добре въпросните норми за не нанасилие да продължават да са част от нас и на съзнателно ниво, а не групово да помагаме за намирането на нови и нови оправдания. Поне като едно нещо е обществено неприемливо повече хора ще имат повече спирачки да го практикуват.

Точно затова, защото не знаем кой може и кой не може да го прецени - не започвайте!
Много нещо сте изписали, аз зададох тука въпроси, а репликите са само от рода - дайте примери. Вкъщи имам 4 примера, най-големият вече женен и чака дете, най-малкият в пубертета. Не са удряни, не са наркомани, не са побойници, не са безработни, не са необразовани. Не са си прибирали играчките винаги, отговаряли са, тръшкали са врати, карали сме се. И какво от това?
Във всичките ситуации, които съм преживяла с тях, включително и намеса на полицията за тийнейджърски глупости, не виждам как биха могли да протекат нещата по друг начин и да дадат по-добър резултат, ако аз или баща им ги бяхме ошамарили. А вие ми разправяте за глезотии на двегодишни деца. Дори и да са най-невъзможните деца на света, няма вечно да стоят на две години! Физическият контакт е абсолютно наложителен в тази възраст, но не бива да причинява болка! Много по-добре е да грабнеш едно дете в ръце и да го махнеш от каквото там опасно прави, отколкото да го удряш. Ама това си е мой опит, моите отгледани, вие си давайте примери с пеленачета.

Толкоз от мене. И още триста страници да изпишете, все тази. Насилието срещу деца в каквато и да е форма никога не е оправдано. Шамарите са насилие.
Лек ден! Повече няма да пиша тука.

Аз намирам това за крайна позиция. Има здравословна доза от всичко и ако някой не знае мяра или го боли главата принципно, си е негов личен проблем. Полза огромна може да се извлече от чаша вино, но не и от три бутилки на вечер. Така и с шамарите. Надявам се, че става ясна мисълта ми. Няма идеално лекарство, нито идеална отрова - всичко е в дозата и в личния разум.


P.S. Не е вярно, че за класическите побойници и родители-насилници боят е игра и юмрукът е леко пошляпване - те много добре знаят какво вършат и го правят точно по начина, по който им харесва. Преценяват идеално последствията и се стараят да направят нещата колкото е възможно по-мъчителни и жестоки.

Бояна, и пак ще ти кажа - хубаво би било да е така, но, както и в темата,
се отива в другата крайност. Все е крайност, като точно в това е пробле-
мът, щото най-трудното нещо е балансът, границата, смисълът.
Добре де, едва ли не предлагаш, за да няма алкохолизъм, да анатемосаме
и чашата вино на вечеря. Явно не е решение. И при алкохола проблемът
е в границата, баланса.

Какво насилие, какво сравняване с мотивите на убиеца? Все пак, тук не четем лекции по наказателно право.

Не мисля, че да не си биеш детето е крайност. Многократно съм казвала, че не заклеймявам родителите ударили шамар, но заклеймявам проповядването на шамара като нужно и възпитателно средство. Факт е, че повечето от вас, които казват, че са удряли децата си го приемат като крайна мярка и по- скоро изключение. Възможно е да не сте виждали онова, което съм виждала аз, но много голям процент от родителите шамаросват децата от бебешка възраст и го правят ежедневно. За 3 години майчинство многократно съм виждала майки на деца под годинка, които ги пляскат по дупето, през ръцете и устата на всеки пет минути. Това не е крайна мярка, а това е варварство. Съжалявам.
Разбирам, че повечето конфликти в тези теми се получават, защото участниците смятат, че обсъждам тях. Не, обсъждам онези, които съм виждала на живо, обсъждам най- вече идеята. Вие тук сте интелигентни, образовани хора, но приемете, че една голяма част от останалите не са такива и действат по инерция. тази инерция се задава от традициите в обществото, а в нашето те са свързани с липса на мярка и в шамаренето и в пиенето.

   Дали детето ще бъде шамарени, пък било то и много рядко и инцидентно зависи не толкова от темперамента на  самото дете, от неговото непослушание и прояви, а най-вече от темперамента на родителя.

Изглежда, че най-честия повод за изпускане на нервите е това обличане...  Понеже някой много искаше конкретни практики, ще споделя, че едва ли има някое, дето да е правило по-големи истерии и тръшкане по този повод от моето. То е силно възбудимо дете, което в определени настроения се дразни и просто от допира на чорапите, тежестта на ботушите и якето и е способно да направи страхотна сцена от нежелание да се облече или да бъде облечено. Най-погрешното нещо би било да го плеснеш, или дори да го дръпнеш по силно. Това само канализира воя и го отмества от "Не искам да излизаааам" на "Ти ме удариииии", "Боли меееее", "Ще се махна от тукааааааа", "Защо си ме родила да ме тормозиииииииш"...
   Нямам проблем със справянето. Излизали сме без яке - като го духне навън, го обличам и омотавам с шала. Или ако не му стане студено му отвличам вниманието и го обличам. Слизали сме пред входа по чехли, а ботушите в ръка - то не е идиот и вижда, че не може да ходи навън по локвите с чехли - обува се.
  За голяма част от вас това може да са изгъзици и лиготии, но моя праг на дразнимост е изключително висок, а и предпочитам да излезем в съгласие, отколкото единия набит, а другия разстроен, да се облечем за една секунда, докато си говорим нещо весело, вместо да вием два часа пред вратата.

  Не си спомням, кой питаше за нещо конкретно, за което съжалявам, но ето - това е моя начин. За подреждането на стаята вече казах, общо взето действам като Асса и нямам никакви проблеми. Повечето родители просто лесно се дразнят и изпадат в конфликти с малки деца за глупости, защото смятат, че като възрастни тяхна трябва да е последната дума и да получават послушание по презумпция. И се страхуват, че детето щяло да им се качи на главата, като че ли това е някаква война.
   За разлика от Виктори, чиито последни постове много одобрявам, аз не съм чела никакви книги за детето, освен Спок, и един пастор!?, който препоръчваше детето със силна воля, каквото моето е, да се удря с предмет, за да разграничава ръката, от която идвали ласките... Но от това което прочетох тук таме, разбрах едно много важно нещо: подбирайте битките си. Детето не е този, който трябва да бъде вкарван в пътя. Вие сте му началник, но нищо повече. Както имате граници, които не се престъпват при управление на подчинени, същите граници ги имате и към детето. Удряне тук няма място. Трябва да се напънете да измислите нещо друго.

За различните хора тази "здравословна доза" е различна. Затова по-добре изобщо да не се започва с дозирането или с мярата, защото е за сметка на някой друг.

Аз лично не ги приемам нещата лично
И вероятно, ако видя някоя мама, шамареща 1-годишно хлапе, няма да се
сдържа да не ѝ реагирам. И изобщо не казвам, че шамарът е средство за
възпитание, а е КРАЙНА и ПОСЛЕДНА мярка за предпазване на детето или
на друго човешко същество (за първо изтезаване на животина, в никой
случай не бих плясвала, че и за поредна сигурно не бих).
Та, ако човек не може да направи разлика между тези случаи и всички
останали, реално няма значение дали ще е за или против шамаренето -
възпитанието му ще е небалансирано.

Ирис, мисля, че по неприемането на дрехи хлапетата ни си приличат.
Аз моето не съм чула повече от 2-3 пъти за целия му живот да каже,
че му е студено, за сметка на това хиляди пъти, че му е топло или го-
рещо. Всяка сутрин и всяка вечер се пазарим (почти буквално) за об-
личането - по принцип желанието е да ходи по къс ръкав, без потник
отдолу, при минусовите външни Т.