Били ли са ви като деца?

 А, да бе. Откъде ги измисляте тия неща? Децата да не са някакви роботи - ако натиснеш това копче, ще получиш тая реакция, ако другото - друга.
   Детето ми пазарува в магазина с мен от бебе. Ако не мога да му купя нещо, което му харесва -бисквита, бонбон, яйце, което да си избере само, винаги мога да измисля друг начин да направя това отегчително за едно дете нещо, интересно. Обикновено му делегирам някаква задача. В магазина могат да се правят хиляди неща, които не изискват пари - да се брои, да се бута количката, да мери продуктиите. Когато беше малко за такива неща му говорех непрекъснато и му сочех различни неща.
    Няма как да градя родителски авторитет като го привиквам че в магазина се стои като мумия, защото мама така казва. Даже да му позволиш да подаде то парите на касата върши чудесна работа като стимул да се държи прилично и да се научи какво се прави в магазин.
    Лигавите деца са деца които скучаят и не знаят какво искат. Намерете нещо, което искат, ако е възможно го направете, ако не, го заменете с друго. не може на едно дете да се излиза само с номера "Не прави  това, защото аз казвам". Може, ако го замениш с "Не прави това, прави едикакво си".
    Всеки, които се е заел да показва на детето си, че родителската дума е закон винаги и при всички обстоятелства, според мен се е заел с "кауза пердута", най малкото защото това не е така. Много скоро в живота на детето ще има обстоятелства и ситуации в които родителят няма да е там, или няма да знае правилното решение. За мен е важно да възпитам адаптивно и креативно дете, запознато с основните правила и закони на общественото поведение, а не което да не прави нещо, защото мама казва. На всички деца, които се друсат и нарушават закона не майките са им казвали да го правят, нито пък са ги оставяли да правят каквото си искат. Даже може и да са били авторитарни. Децата трябва да могат да разпознават реалните заплахи, а не просто да са послушни.

Лигавите деца скучаят, защото са презадоволени и всичко им е позволено. Съответно те се чудят как да се разнообразяват и мислят какви ли не бели.
Абе, уморих се, както каза някъде Бояна Ламбер, всичко е строго индивидуално и не може да се говори просто така.
Колкото деца, толкова характери.

Ще ви преразкажа една изтория, която прочетох веднъж.

Прибира се майката от работа и заварва детето си, как е отворило червилото й и пише с него по огледалото в банята. Майката, изморена от дългия работен ден, се ядосва и скача да го бие. Започва да го бие където свари - по лицето, по дупето, къде ли не. При един от ударите по детето, тя го удря много лошо, то залита, удря си главата в мивката и се свлича на земята. В този момент майката, осъзнала какво е направила, кляка на земята до детето и започва да го гали, да плаче и да се моли да отвори очите си. Плачейки поглежда нагоре към огледалото и вижда, че с червилото детето е написало "Мамо, обичам те!"

Знам, че е тъжно, но това е реалността - понякога децата ни правят пакости, за да привлекат вниманието ни, защото в този момент имат нужда от нас. Това е моето мнение.

Виж сега - хората влизат в магазин, за да си напазаруват, а не да се пазят от количките, бутани от деца ( два пъти са ме блъскали в гръб такива, а майките им си мислят, че е в реда на нещата), да се редят на опашка, за да си измерят ябълките, защото кантарът е зает от обясняваща на детето си майка за какво служи и т.н. Да не говорим, че пипат, събарят стоки, реват. Затова и са количките със седалки - да седне там и да мирува. Играта е на детската площадка, а не в магазина.
Не случайно в Метро беше забранено да се влиза с деца до 7г. възраст и беше ореван орталъка за дискриминация и нам си к'во. Интересно пък тия немци с какви разбирани са към децата. И защо те виждат нещо, което вие не виждате.

Съгласна съм със sunny day. Магазинът не е площадка за игра. Изключително мразя децата и майките им, които не разбират това. Не веднъж подобно "забавляващо" се отроче ми е минавало през краката ми с количка или ме е ритало с кални обувки, седейки в количка. А любезният родител само се умилява на отрочето си.

Aa, не забьрквайте сега пьк немците- в Германия такава забрана (да се пазарува с малки деца) не е сьществувала никога и в никой магазин. Това си беше чисто бьлгарска идея, разбиране и виждане

sunny day, аз защо не се дразня в магазина, ако някое дете ме бутне или мери преди мен.
Мисля, че да се дразним на това е въпрос на нещо друго. Може би, целия свят ни е крив. Да вземем да носим и децата до детската площадка и да я шумоизолират.
Защо, ако си с дете в магазин и то е изморено и капризничи, да не напуснеш магазина и да не напазаруваш? Ще дойдеш след това когато се успокой.
Знаеш ли, че на времето с майки с деца се даваше предимство в магазините?
За немците, не е вярно, че на тяхните деца не се разрешават  много повече неща и то от по-малки.
Ние просто сме по-страхливи и са ни по-ниски границите на поносимост.
 Също мисля, че трудно правим разлика между едната и другата крайност.
Просто сме различен темперамент.
За англичани и французи какво ще кажеш?

Вяра, няма повече да те чета. Всеки твой пост ме насълзява...

Не бъркайте хорската несъобразителност с потребността от шамаросване като възпитателна мярка.

И аз не обичам хорските разглезени деца, ама това опира до отделните родителски възприятия относно възпитателния процес.

Може и да ни е крив. Но ние с нашето поведение на пречим на вас, с глезените цапащи и крещящи деца.
Вместо да възпитавате децата си да не пречат на останалите, вие убеждавате нас, че ние не сме в час, че не се умиляваме пред наследниците ви.

Bibs, в немското Метро също е забранено за деца под 7 г.(ако не се лъжа) и кучета . Но в крайна сметка Метро не е семеен супермаркет, а ориентиран към търговци и големи консуматори.

Приятно ми е - Богиня!, става въпрос за д-е-ц-а. Оформящи се индивиди, в процес на израстване. Както пише на учебните коли "и вие сте били като нас".
Малко повече търпение и толерантност не са излишни...

Въобще не ме интересува дали са деца. Имат си родители, които да възпрепятстват неприемливото им поведение.

Точно защото става въпрос за оформящи се индивиди, от как се помня майка ми ме е мъкнала със себе си, но ме е учила, че на опашка се чака ред. Детето освен на друго, трябва да се учи и на търпение.
И това беше в далечните години, когато се даваше ред на майки с деца.
На нас също са давали понякога, но никога майка ми не е искала/молила сама да ни се даде.
Освен, ако не е ставало дума за болница, разбира се, но там, ще се съгласите, че нещата далеч не са като в магазините.

От малкото ми познати, които са с деца, имам само лоши впечатления - за невъзпитани и неконтролируеми деца. А те даже им се радват "Браво мамо!".
Детето ти излапало твоята порция, а майката "Ех, как хубаво ми се храни детето!". А и съвсем естествено е на майките, ако им кажеш за тези проблеми, да те изгледат злобно и да кажат "Тая пък, какво иска! Да вземе да роди едно, пък да я видя!"