СЕПТЕМВРИЙЧЕТО лудува у дома, чака пак да дойде пролетта

Здравейте мамита!
Честит празник и от мен! Любовта е хубаво нещо особено когато е трайна и всеотдайна  
Ние вчера се повеселихме макар да напуснахме първото заведение, за което бяхме направили резервация седмица преди това. И да видите майтапа - как се търси заведение в 19:30 на 14 февр. в София.. И от лъскавите канапенца отидохме в един турски ресторант..и като видях пердетата и като ме напуши на смях..два различни свята. НО! прекарахме страхотно, припомних си за Истанбул и за вечерните разходки там и ми стана едно мило...и май скоро пак ще сме там за малко
Ради, какъв грях мила   няма такива неща само целувки на Митето да пратиш.
Стефи, и нас това ни чака. Милото детенце..как ли го боли  
Суити, много трогващо   наистина
Веч, като гледах снимките все едно бях се пренесла в приказка...
Дианче, такъв е периода...дано бързо се оправите  
Ние в събота се наканихме да направим на Тини прощъпулник и взе четката.  Аз рисувах портрети в училище, а после исках да ставам архитект, но математиката разби тази мечта  
Мире, две девойки виждам аз на снимката

И аз в детството си не съм имала такова преживяване. Много се вълнувам от първите трепети на децата и ми се иска да умеят да обичат и да бъдат обичани!
Ти изглеждаш чудесно- много си отслабнала!  Дай повечко твои снимки, а и на Симонката, ама в по-близък план!

MY NAME, чудесен разказ за празника! Виждам, че отново си подредила с мерак и вкус дома и трапезата за гостите. Представям си колко е бил вълнуващ за всички този интимен момент между родителите ти! За съжаление, моите родители бяха разведени и като се връщам назад в спомените, съзнавам колко е било ограбено детството ми откъм такива спомени.....но какво да се прави, така се е получило. Затова пък имах страхотна всеотдайна и любяща майка, а и много се надявам, че децата ми са многократно компенсирани в това отношение!

Люси, забавно ми стана, че сте имали празнична Валентинска вечеря с ориенталски привкус, но няма лошо, стига да е било вкусно!

Стефина, дано скоро да се разнесе възпалението на Васко!

Бора, Мире, понеже по-рядко се включвате, да ви напомня, че имаме темичка за пролетно парти на септемврийчетата. 

Здравейте!
Веч,Луси,Суит-мерси за подкрепата.Той вече почти се оправи.
My name-страхотна подредба на дома ти-прелест,а разказа за родителите ти е мечта за всяка жена

My name-  Липсвате! А Ива е станала чаровница за целуване

Анамар, честити ходещи крачета на Симонка!

За другите забравих  Тук съм, следя и чета със закъснение, но съм в час какво става. Ще се извинявам тези дни, като кача повечко снимки. Иначе за нас - още сме в Етрополе, няма промяна при нас. Валдчи се учи ежедневно на разни неща. Много ми тежи, че вече месец и половина не е виждал дете  , камо ли да си играе, но се надявам скоро да се променят нещата (надеждите за чудеса са винаги живи). Пиша си дипломната, трябва до седмица - две да я прилкюча. Търся си дистанционна работа от вкъщи, за да закрепим малко доходите. И се надявам скоро да се запролетява 
Целувки на всички ви 

Момичета, много ми се пише, ама пуста олимпиада.........
Исках да намачкам и настискам всеки бонбон, когото видях на снимка по последните 5-6-7 страници, вкл и батковците и каките на септемврийчовците  
Съжалявам, че няма да ги спомена поименно, но да знаете, че много им се радвах.
И за всички страдащи сладури по една   и скоро да радват мамите с усмивки и нови бели  
Много благодаря на всички, за милите думи и подкрепата по промените в ежедневието на Надя. То всъщност се оказа нещо много лесно, само трябваше повече твърдост първите няколко дни. Манипулаторче малко - можело и без да суче и да спи в отделно легло, ама докато минава номера, що да не използва   Вече дори не се сеща да си поиска извънредно сукне (е, на обед и вечер си ги търси и е готова да се бори за тях). Сега си играем, търкаляме се заедно, гушкаме се и тя много ме мачкоти, а преди не можех да я гушна, все в деколтето се хващаше.
Пък как започна да ядеееееее.......... Обаче сме на странен режим - сутрин закусва късно, после няма много апетит за обед, но след сън си изяжда обяда, че и още иска. Към 16-17ч започва да яде каквото види и може да не спре два часа, но вечеря след 21ч. Ляга нормално към 22:30ч   На обед пък спи по 3 часа (понякога само 2). Знам, че сама ще го промени, ама мисля да й помогна   За сега изчаквам, че да не й се събират много промени.

А и да ви се похвалим - вчера съвсем случайно видях два нови зъба   Горни предкътници - и от ляво, и от дясно. До сега си бяхме само с предни, ама дъвчеше месо  

Здравейте всички мами,
Гардения, аз взимам пример от теб, много позитивно ми действаш, на мен като че ли ми липсва твърдост към деница, защото се страхувам да не я нараня нещо, ако съм много твърда,Тя също вече спи в леглото си но се буди през ноща и иска да идва на мойто легло,  аз отстъпвам и тя ми се качва на главата
Ще се стегна и ще опитам да действам като теб
Приятен и хубав ден на всички

Добро утро момичета!

При нас се заформя един странен проблем, който предполагам е непознат за повечето от вас. Тино се привърза особено много към баща си и иска все той да го гуши. Щом му се спи тича при него и ако аз в такъв момент го взема плаче и иска да е при баща си. До скоро успявах да се вреждам да го приспивам, тъй като и без това нямаме много време заедно, но последните дни съвсем не се получава. Ако сме излязли някъде и се приберем веднага се радва на баща си и му си хвърля в краката да се гушне. Вече започвам да се притеснявам че може да съм го отблъснала с нещо и ми е много тъжно, все пак съм му майка и винаги когато съм вкъщи му обръщам внимание.
Моля ако имате мнение да ме посъветвате какво да правя....

Люси, аz не zнам, но съм сигурна, че е моментно и както е дошло, така и ще премине. До тогава, може да е клише, но.. търпение и 

А аz искам да ви пусна една песничка(вероятно я zнаете), в която съм просто влюбена.. Но ви я пускам от ето тук , zащото има и превод на български, а си zаслужава човек да раzбере и какво се пее в нея. Е, и беz да zная ми харесваше много, но...
Таzи песен е не само перфектната песен, ами тя просто.. каzва всичко 

Здравейте, мамита! Чак сега стигам до компютъра и първо искам да ви кажа, че много ми липсвахте! Радвам се, че така добре сте изкарали празника, а снимките, които споделихте са прекрасни! Мире, ти направо си се стопила! Поклон за постигнатото! Вечи, Мирел добре ли е вече? Мина ли й очето? Моля те, не изчезвай повече така  Май Нейм, домът ти е празничен и винаги украсен с любов! Честит празник на цялото ти семейство, което истински те обича!
Ние изкарахме празника в един чуден хотел в Стрелча. Водата беше минерална, а леглото огромно  Заминахме в петък и оставихме малката при баба й в Пловдив. Слушкала е и за първи път си е играла с баткото 30 минути без да се скарат и сдърпат. Той е на 3,5г. и досега не се бяха заигравали съзнателно двамата самички. Иначе с яслата нещата не са много добре. Много плаче и седи встрани от дечицата. Днес за първи път я пуснах с бибка и е била по-спокойна. Лелката каза и утре да я заведа с бибка. Днес й беше 5-ти ден там. Решихме до края на седмицата да е на половин ден и ЖЗ другата седмица да я пуснем с преспиване. Няма да ви описвам колко ми е тежко. Малката няколко дни беше без глас от плач. Занесох й играчки, но не ги е погледнала. Само седяла на вратата и гледала кой идва. Не яде, не пие вода. Днес лелите са я оставили да се храни сама и е хапнала малко, но и цялата беше изцапана и омазана в супа Аз от понеделник се върнах на работа до обяд. Това поне ме зарежда и се чувствам добре. Липсваше ми предишния ми живот. Сега отивам да кача снимки от карнавала и пак ще пиша 

Силно гуш за всички от нас !

Деска, тази песен и още няколко подобни ме запалиха по салсата страхотна е !!!!

Люси, включвам се да те успокоя. Ние минахме през това. Всъщност от раждането си Маги беше обсебена от баща си...До преди 3-4 месеца. Тогава ме откри мен. Беше ми тежичко и не знаех какво да правя. Не даваше да я успокоявам, да я гушкам, а когато татко й беше в командировка (всяка седмица) просто ми идеше да се хвърля от някъде. Мислех дори да я давам на ясла. Просто беше невъзможно да съжителстваме заедно. Чувствах се не на място. Но всичко мина, сега дори ме обзема известна носталгия по онзи период. Сега си живеем една върху друга. Няма спокойствие никъде. Да ми е жива и здрава.
Нощна птичке, страхотна песничката. Така ми звъни телефона, когато ме търси сестра ми. Много я харесвам.

Здравейте милички.  
Пиша ви от Разлог, където дойдохме от неделя на почивка с Ради и Павчо. Всичко беше страхотно. Хотелът, басейнът, детският кът, снегът. Децата - щастливи. Ние - също. Снощи обаче стана голяма беля.  
Снощи ходихме до МОЛ-а в Банско. Ама наистина дяволът си няма работа. Слизахме по ескалатора. Аз с Павчо за ръчичка, за да не тича надолу. А тати с количката с Ради - зад нас. Всичко стана за секунди. Чух силен шум. Обръщам се и гледам Ради захлупен по лице под количката на ескалатора, паднал надолу с главата през 2-3 стъпала. Колелото се захванало в стъпалото на ескалатора и баща му не могъл да удържи количката. Поне го вдигнах веднага, че ако не бях отпред, той нямаше да може и да вдигне детето и щеше да стане още по-лошо и да се търкаля и влачи до долу, вързан в количката. Резултатът - голяма резка на челото. Лошо ударено носле. Мноооого кръв, много рев. Павел изпадна в шок и той. Не можах поне 2-3 минути да спра кървенето на чешмата. Някой изтича до аптеката, донесе марли и кислородна вода. Някой успокои Павел и му даде вода. Някой извика линейка. Всичко ми беше като в мъгла. Откараха ни в спешното в Разлог. Лепиха го. Сега го следя - не дай боже да е сънен и да повръща.  
Никога не качвайте количките с децата по ескалатори. Пазете се. Обичаме ви.
Пак ще пиша.  

Ох, Иринка първо кърлеж, сега пък това. Много ви се събра. Гуш от мен и стискам палци всичко да си е наред. Да е малкия дявол.

Ох, Иринко, наистина дяволът си е нямал работа Представям си какъв ужас си изживяла  Дано бързо се оправи близнето ни  Много гушки 
Люси, сигурно ти е тежко, когато виждаш, че Тино има предпочитания към баща си  На мен също ми се струва, че е нещо временно  и не е задължително да си го отблъснала с нещо. В тази книжка - http://www.colibri.bg/resultsb.php?book=245 пише, че момчетата в един момент оставят майките и последват бащите като ментори. Може за Тино този момент да е настъпил. Според мен - продължавай да го гушкаш и да му засвидетелстваш любовта си и всичко ще си дойде на място 
 
Иначе да дам отчет - ние сме добре, растем и дивеем (тук включвам цялото семейство ). Не ми остава време за писане тук, но чета редовно. Надявам се с повечето да се видим на партито ЖЗ 

Ирина, изправи ми се косата, голям ужас сте преживели и четирамата. Дано децата бързо забравят и да няма последствия физически и емоционални.  
Флу, мога да си представя колко ти е притеснено за адаптацията на Ели, дано стане по-бързо.
При нас ново няма, броя дните до пътуването, боря се с тръшканията на Ками и пуберските изпълнения на каката. Ками все още си спи при нас, цока си по цяла  нощ, ако отпусне нощ с 5-6 цокания аз се чувствам като пренаспана, има 16 зъба, като пробиването и поизрастването на горните кучешки се оказа доста мъчително за нея. Изтръпвам при мисълта за последните кътници, но поне сме на финалната права на зъбоникненето, та и тях ще ги избудуваме..
Сега е яхнала метлата - мрънкоти, тръшка се, хвърля играчки...демек ела набий ме..ама аз съм се заинатила и чакам да премина лошотията...
Отивам да отбивам ударите на съдбата   останете си със здраве.