На почивка без мен?

А какво значение има дали е лятна или зимна, когато е ваканция?  

Не пиша против самостоятелните почивки, а просто ми стана интересен фактът, че не за първи път чета, че "това не е лятна ваканция". Аз го разбирам така: ако не обичам ски, а мъжът ми обича - да, ще отиде без мен, ако аз обичам морето, а той не - да, ще отида без него. В крайна сметка, като сме се събрали, не означава, че трябва да се откажем от любимото хоби само заради това, че на половинката не й допада (само да не стане така, че единият постоянно да отмаря, а другият да бъхти като магаре  ), но ако и двамата обичаме дадена почивка - е, няма начин да го пусна да си прави кефа, докато аз само плакна очи по същата мечтана отмора!    Така че да говорите за "лятна и зимна почивка", е просто смешно. Говори се за предпочитания, а не за това, че зимата е оправдано, а лятото не е.    Ами смешно ми е!!!  

Иначе и аз предпочитам почивките да са съвместни (радващо е, че предпочитанията ни за тях съвпадат, а ако не съвпадаха, вярвам, че щяхме да се разберем така, че и двете страни да са доволни - компромисни варианти и самостоятелни прекарвания отвреме-навреме; или пък някакъв друг вариант удовлетворяващ и двамата в двойката), но това не означава, че смятам, че мъжът ми задължително трябва да прави само това, което ми харесва на мен.  

И все пак ми е много хубаво, че харесваме еднакви почивки и ми харесва в моето семейство да ходим на екскурзии и да си почиваме заедно!    Разбира се, не отричам и алтернативния вариант (мъжът и жената поотделно), ако и двамата във връзката са на една вълна!!!    А ако мирогледите им несъвпадат - или намират някакъв компромисен вариант, или единият е ощетен, или се разделят и всеки започва свой собствен живот без бившата си половинка!  

Ако познавах семейството нямаше да пиша във форума,а щяхме да си говорим с нея на кафе например
И не съм останала с впечатлението ,че тук трябва да се говори на Вие  

Ако човек има желание, може да съчетае нещата. Ако не иска да е с този човек, тогава дори да има вариант, ще направи всичко, за да си намери повод да го отхвърли. Ето отговорът ми от съседната тема по този въпрос:

Да, заради това писах, че се намира компромисен вариант, когато и двамата го желаят.    Виж, ако примерно тя лично предпочита все пак да не отиде на ските, а той много го иска, защото обожава този спорт - редно е "да го пусне". А иначе компромисни варианти, винаги могат да се намерят - стига и двамата да го желаят, разбира се!  

Но и на мен ми е странно едно - добре, някои нямат нищо против отделните почивки, но как така не се замислиха, че той (примерно, аз няма как да съм сигурна на 100% дали е така) не е помислил за нея, защото и тя има нужда от разнообразие, от разпускане и т. н.

Разбира се, както и ти самата смяташ - важното е двамата да са на една вълна! 

danidji,мнения като твоето винаги са ми били фаворити!Много обичам човек,който не познава другия,да го "милосва",да му обяснява как трябва да пуска някого и какво не трябва да прави.То по твойта логика излиза-"ми мила,пусни го да ти  изневери няколко пъти,знаеш ли после секса колко по-хубав става".

ама защо задължително трябва да изневери?ей тва никога не ми е било ясно?значи отива сам и задължително трябва да има изневяра,не може ли да приемете,че просто иска да бъде няколко дни с приятели? кое е толкова лошо незнам...или според теб е по добре да съветваме жената,/защото според мен тя тук търси съвет/ о ,нееее как ще го пуснеш ,не може,само с мен ,ти да не ерген че ще ми ходиш сам,ами децата?аз да не съм затворник?
айде нема нужда и никога няма да ми звучи правдоподобно такова собственическо поведение спрямо човека до мен;-)
ами тогава вдигайте скандали на мъжете си през ден,че са искали да "мръднат"без вас някъде...видиш ли зад ъгъла ги чака любовницата...
съвсем друго исках да кажа с поста си,но явно криво са ме разбрали някои.... 

Да, така е.  Аз съм ходила на ски с бебета.  
Но в случая не е въпросът защо тя да не отиде, а защо той отива.

Изчетох цялата тема, но отново само жени си изказваме мнението. И ей така от чисто любопитство да разбера каква е мъжката гледна точка дадох на двама колеги да прочетат поста на авторката (независимо един от друг),   гледах ей така, когато и двамата ми казаха "тоя няма да е само с приятели, отиват да "чукнат" по нещо чуждо". Попитах ги защо така мислят, а те ми отговориха, че това е мъжкото мислене, и че ако не успее нещо да "чукне", то ще е не защото не е искал, а защото не е имало какво. Не знам какво да мисля! Това означава ли, че няма верни мъже?
А сега и моето мнение. Напълно подкрепям авторката. Това със самостоятелните ходения на почивки на мен не ми се нрави, още повече при наличието на две малки деца. Освен това той поставя нещата така: Аз отивам на почивка с приятели, да разтуша няколко дена, пък ти си стой у дома да гледаш децата. Къде остава споделената отговорност? Авторката никъде не споменава дори да му е минало през ума за реванш - може би защото така или иначе знае, че тя няма с кого да отиде. Както madam каза няма приятелки, които да ходят отделно от мъжете си на почивки, за да тръгнат с нея.  

А, добър ден  Имаме верен отговор 
В повечето случаи мъжете не изневеряват, защото няма с кого или никой не им връзва. Такива дето не изневеряват, просто защото са моногамни, са на изчезване 

Така било значи. От днес никакви бири с приятели никакви почивки сам. Може и на работа да ходя с него. Да вметна, че мъжа ми е ски учител. Колко жени му минават през ръцете направо не ми се мисли колко ли ми е изневерявал. Дано е от изчезващия вид моногамни.

danidji,самоцитирам се:

това беше моя съвет към нея.Пред мен не стои изобщо дилемата да го пусна или не.Проблемът е друг.


И не си  разбрала-никъде не съм казала,че трябва да има изневяра.Следвах логиката на твоите разсъждения.

Забрави и типа " никой не ме иска,защото не ставам"    Моногамните може и да са изчезващи, ама грозновати има много (не говоря за твоя мъж естествено, само по принцип) 

Не е нужно човек да ходи на ски, за да изневерява.
А и нямам идея кой вярва, че няколко мъже ще се затворят няколко вечери в една стая нейде в планината в очакване на утрото да се пускат по пистите.

Човечецът иска да отпусне, това е. Лошо няма. Ако е ерген. И няма деца, особено - бебе. Хората имат право на личен живот, това не се оспорва. Въпросът е в приоритетите и отговорностите.
Днес са три-четири дни на ски, утре - седмица на колоезденето, след това...не се знае.

А! Браво!
Не става дума за система, не става въпрос за незачитане - прикарали му се на човека ски. Дори и да е след 7 години. Какво от това? Не може ли за толкова години да му се поиска нещо по-различно на един от партньорите? Не виждам драмата. Лошо ще е, ако се превърне в система - единият да си гледа интересите и щенията, за сметка на другия.
А сега, ако му споделиш, че и ти имаш нужда да мръднеш някъде, че искаш да прекараш малко време само с него, дали няма да се намери начин да си организирате един "меден уикенд"? Ако пък искаш сама, сигурно ще те "пусне" сама.

Оф, ти просто не искаш той да отива сам на почивка, а ти вкъщи с децата. Не е проблема времето, айде сега. Аз съм същата. Само дето не бих се чудила, а веднага бих заявила, кратко и ясно, че това няма да го бъде