Браво на вас.
Аз обаче предпочитам на почивка,без деца!
Въпрос на виждане.
Аз обаче предпочитам на почивка,без деца!
Въпрос на виждане.
- Публикувана: 18 ян. 2010, 15:07 ч.
- Последно мнение: 2 фев. 2010, 13:16 ч.
На почивка без мен?
Става, става - стига да искаш 
Става, става - стига да искаш
А аз ще си ходя без,да се забавлявам и почивам.
е, как става поотделно - пък заедно не 
Според мен това са неща, които стават ясни още в самото начало на една връзка със съвместен живот. Кой, как, къде и с кого излиза и прекарва свободното си време.
Тъпо обаче е след 7 или 10 години изведнъж да ти се прииска свобода и лично пространство. И ако така внезапно ти се прииска - има си причина.
Тъпо обаче е след 7 или 10 години изведнъж да ти се прииска свобода и лично пространство. И ако така внезапно ти се прииска - има си причина.
Аз съм доста либерална, но както по-горе споменах държа на личната си свобода също.
Това обаче е било така в самото начало на връзката ни, границите и правилата са били поставени предварително.
Ако след 10 години брак изведнъж половинката поиска да ходи на дискотека всяка седмица без мен, или да си почива с приятели, съвсем няма да си мълча и да му пожелая приятно прекарване.
Затова смятам, че е важно с какви очаквания встъпваме в една връзка за да не останем после разочаровани и да леем горчиви сълзи по форумите.
Според мен това са неща, които стават ясни още в самото начало на една връзка със съвместен живот. Кой, как, къде и с кого излиза и прекарва свободното си време.
Тъпо обаче е след 7 или 10 години изведнъж да ти се прииска свобода и лично пространство. И ако така внезапно ти се прииска - има си причина.
Тъпо обаче е след 7 или 10 години изведнъж да ти се прииска свобода и лично пространство. И ако така внезапно ти се прииска - има си причина.
Аз съм доста либерална, но както по-горе споменах държа на личната си свобода също.
Това обаче е било така в самото начало на връзката ни, границите и правилата са били поставени предварително.
Ако след 10 години брак изведнъж половинката поиска да ходи на дискотека всяка седмица без мен, или да си почива с приятели, съвсем няма да си мълча и да му пожелая приятно прекарване.
Затова смятам, че е важно с какви очаквания встъпваме в една връзка за да не останем после разочаровани и да леем горчиви сълзи по форумите.
Е, стигнахме до истината
Много ми е интересно как се поставят правила и граници за нещо, което не познаваш. Хората се развиват, променят се ... Значи преди сватбата си пишете на един лист - това и това може, това и това не- и така има няма петдесетина години- дай боже. Е как бе, м... му стара да знам какво ще ми се прави след 5-7 или 20 години. И повярвайте, на половинката не и се е приискало изведнъж след 7 или 10 години, много по-отдавна му се е приискало, ама като види листа със списъка от преди сватбата и се натиска човека, натиска се ама....до едно време.
А жени, които не могат да се отпуснат и да бъдат щастливи и без мъжете си, за мен са просто "пиявици" ще ме извините за израза - същото важи и за мъжете естествено. И за да не наскачат пак радетелките за семейна почивка - ще ПоТретя - не става въпрос за ежегодните - летни и зимни почивки, за запивки всеки уЙкенд и т.н. Става въпрос за излизане по "мъжки" и по "женски", с приятели и приятелки - от време на време. Много е лошо, който ги няма...
А жени, които не могат да се отпуснат и да бъдат щастливи и без мъжете си, за мен са просто "пиявици" ще ме извините за израза - същото важи и за мъжете естествено. И за да не наскачат пак радетелките за семейна почивка - ще ПоТретя - не става въпрос за ежегодните - летни и зимни почивки, за запивки всеки уЙкенд и т.н. Става въпрос за излизане по "мъжки" и по "женски", с приятели и приятелки - от време на време. Много е лошо, който ги няма...
Естествено, че не сме уточнявали с такива детайли-то и няма как да знаем на какъв акъл ще бъдем след 10 години.
Просто сходните характери се намират-хората се събират заради общи интереси, нагласи, виждания.., което не изключва да имат доста разминавания във вкусовете разбира се.
Няма как да предвидиш всичко-случаи много.
В началото мил, бял и добър, а после се превръща в някакъв изверг който пие, псува и бие/примери много, и тук, и в реалният живот/.
Ако се замислиш-винаги има някакъв минимум, който изискваш от бъдещият си партньор.
За един на първо място е чувството за хумор, уважението и съобразяването с желанията на партньора, за втори-невероятният секс и страстта,която събужда у теб, за трети е желанието му да споделя всички мигове със семейството си и да бъде домошар...и така нататък.
Първоначалните трепети и чувства са преходни и измамни.
Пърхането на пеперуди в корема може да остане и след много дълга връзка, любовта и грижовността също, но има индикатори в поведението на човек, които не се ли вземат предвид в началото,то след време неминуемо ни карат да страдаме и да се чувстваме нещастни.
А те са си там, просто често не искаме да им обърнем внимание или чисто по женски се надяваме да променим/нещо, което почти никога не се случва/.
Заради чувствата сме готови да правим компромиси и да понесем много неща, които не харесваме по принцип.
Всички го правим за любимият човек-откъсваме по нещо от себе си и приемеме нещо натресено ни от него.
И всички сме склонни да направим компромис до различна степен-това, което е малко за мен, може да е тотална жертва за друг.
Аз за себе си научих едно- мога да понеса много неща, но със стиснат или ревнив мъж не мога да живея.
Това е моят минимум.
Просто сходните характери се намират-хората се събират заради общи интереси, нагласи, виждания.., което не изключва да имат доста разминавания във вкусовете разбира се.
Няма как да предвидиш всичко-случаи много.
В началото мил, бял и добър, а после се превръща в някакъв изверг който пие, псува и бие/примери много, и тук, и в реалният живот/.
Ако се замислиш-винаги има някакъв минимум, който изискваш от бъдещият си партньор.
За един на първо място е чувството за хумор, уважението и съобразяването с желанията на партньора, за втори-невероятният секс и страстта,която събужда у теб, за трети е желанието му да споделя всички мигове със семейството си и да бъде домошар...и така нататък.
Първоначалните трепети и чувства са преходни и измамни.
Пърхането на пеперуди в корема може да остане и след много дълга връзка, любовта и грижовността също, но има индикатори в поведението на човек, които не се ли вземат предвид в началото,то след време неминуемо ни карат да страдаме и да се чувстваме нещастни.
А те са си там, просто често не искаме да им обърнем внимание или чисто по женски се надяваме да променим/нещо, което почти никога не се случва/.
Заради чувствата сме готови да правим компромиси и да понесем много неща, които не харесваме по принцип.
Всички го правим за любимият човек-откъсваме по нещо от себе си и приемеме нещо натресено ни от него.
И всички сме склонни да направим компромис до различна степен-това, което е малко за мен, може да е тотална жертва за друг.
Аз за себе си научих едно- мога да понеса много неща, но със стиснат или ревнив мъж не мога да живея.
Това е моят минимум.
Много ми е интересно как се поставят правила и граници за нещо, което не познаваш. Хората се развиват, променят се ... Значи преди сватбата си пишете на един лист - това и това може, това и това не- и така има няма петдесетина години- дай боже.
Ами не, просто не се женим седмица след като сме се запознали и имаме време да си опознаем характерите и нагласите. Ако имахме големи различия в очакванията си щяхме да го разберем отдавна и просто да не се женим, а да се разделим. Моято мъж никога, ама никога не е изявявал желание да ходи на почивка без мен - все едно дали за ден или седмица. Аз също. И сега ако той внезапно пожелае да ходи на ски с приятели това ще ми е странно, неразбираемо и неприятно. На мен също не би ми хрумнало да почивам без него. А това за пиявиците просто ще отмина, защото е смешно. Защо не приемете, че има хора, разсъждаващи различно от вас?