Откачате ли в къщи?

Аз дълго време съм вече у дома .И не ми е скучно.Дори,напротив,имам време за хобито си...
Отскоро открих и йогата...Обичам да чета много и имам време и за това...
Не скачам сутрин при звъна на будилника,не бързам,защото шефа щял да се мръщи,ако закъснея...
Не тичам по магазини,по пазари вечер ,набързо,по тази логика не ядем и полуфабрикати и всякакви боклуци...
Мъжът ми е доволен,аз съм доволна,децата също...засега.Докога-не знам.
Ами аз не знам да има някаква тайна...ако човек има желание,винаги може да намери какво да прави.Но ако седиш и гледаш само детето и сериалите и чакаш някой друг да ти направи живота интересен,мисля,че няма как да стане.  

Последно се пробвах да работя през 2004 .Е,тогава нямах време за нищо.Все бързах,все уморена, все ядосана...
Аз пък недоумявам как може цял ден да си на работа,после до градината,до магазина ,да сготвиш,да погледнеш детето, да поиграеш с него ,и да не си скапан и да го правиш с удоволствие.
Аз поне не можах...вечер исках само да ме оставят да отдъхна и да не ме занимават с нищо.

Много точно казано!
Особено,ако е като моята обсебваща,не е за приказване. Дяволите ме хващат

Красимира, това е чудесно, обаче се постига само, ако съпругът ти изкарва супер много пари. И второ - какво ще правиш, когато стигнеш до пенсия, а нямаш никакъв стаж?

Моя син е същия.Няма случай в който да идем двамата до магазина и той да не обсеби продавачката с историите си и въпросите си.Аз не мога да се вредя да попитам за нещо дали имат/ Накрая излизам изнервена и се оказва ,че съм забравила да купя поне 2 неща.Затова вече с него до магазина -НЕ! 

краси.мира, приемам, че има жени, на които им е добре да си стоят вкъщи и да се грижат за семейството. Децата ти предполагам са големи.

Тук обаче случаят е друг. Става въпрос за майки на деца до 3-4 годишна възраст, които ги гледат сами. И да искат да ходят на йога, да четат книги или да посещават курс по рисуване - няма как да стане.

Дори в случаите,когато съм си оставала в къщи,съм я пращала на градина.Съботите задължително!
За съжаление,тук в събота няма градина.

Я да си зададете по друг начин въпроса - бихте ли откачили вкъщи сами, ама сами, без деца?

 защо...на теб случвало ли се e

Ами,гледала съм сина си до тригодишна възраст в къщи.Не помня да ми е било скучно...е,вярно на моменти те изкарва извън нерви,но кое дете не го прави?
Никога не съм се затваряла в къщи...помня,първата зима /той е роден през ноември/, значи е било февруари може би,имаше сняг навън и беше доста студено,излизаме на разходка.Облечен,увит ,в количката.Отиваме и до аптеката ,не помня за какво...Аптекарката ,на около 50 години,ме пита на колко е бебето.Като й казвам ,че е на 3 месеца и ококорва едни очи...Внучката й била на 1,2 г и зимата не я изкарвали, да не се разболее.
При което аз се ококорвам.

Много рядко сме оставяли децата на баби .И то обикновено ,когато няма никакъв начин да са с нас,просто мястото не е за деца.
Големия са го гледали по време на сесии два-три пъти,за по две седмици...а малкия ,не помня точно,ама сигурно сме го давали на баба му за няколко часа не повече от 10-на пъти за първите му три годинки.
Все с нас са били децата .
Не мисля ,че възрастта на децата е проблем,а вътрешната нагласа на майката.

И все пак не ми отговори 

Е, да, но някой не могат и за сесии да си дадат децата на някого. Какво остава за 2-3 седмици...

ммм, да... сама и без деца - много яко! Хич няма да откачиш.

Ако правилно съм разбрала perunika, имаше в предвид в по-горния си пост, да си помислим как бихме се чувставали, ако децата ни ги нямаше въобще и сме сами в този период от живота си. Аз ,това си го мисля често ,когато съм изморена, недоспала, изнервана от ежедневието си с децата и умората ми става една такава като балсам за душата ми. Така, че момичета гледайте позитивно на ситуацията в която сте и ще се чувставате по-добре. А наистина има хора, който имат нужда от работа, за да се чувстават "себе си". За мен, да съм майка е всичко, което съм искала през последните 6 години. Трудно е, но е прекрасно.

Именно, как бихте се чувствали и ако децата ги няма! И си седите по цял ден вкъщи, без да има с кого дума да обелите! Готвене, чистене, то е минимално за двама. Е на туй му казвам аз откачане! ама години наред...

perunika - съвсем сама бих/и съм/ откачила също! По принцип има моменти, когато ми е било супер кеф да оставам съвсем сама и понякога имам нужда,но няколко часа или дни са ми напълно достатъчни. Повече вече си е жива мъка. Бях така като бременна - бяхме в София тогава,имах само една приятелка,която обаче беше изключително заета и за 2те години,които живях там,да сме се видяли 4-5 пъти,а сме наи-добри приятелки   Та така,нямах приятелки/познати,бащата на детето ми работеше от сутрин до късно вечер,рядко почиваше /то пък тогава все се карахме,де/ та така,пълна изолация! Там нямах компютър/интернет,даже и кабелна,а доста често и телефон. Финансите ни бяха доста ограничени,а и сега са. Та тази изолация продължава и сега - в осмия месец като бях,се върнахме в родния ми град,но от тук пък 90% от приятелите и познатите ми се бяха изнесли,така че същата работа. Общо взето имам само една приятелка тук,ма тя пък роди второ преди няколко месеца и общо взето рядко се виждаме. Така че - да,изтрещяла съм от всякъде! Ненавиждам изолацията в която съм от близо 4 години! И тук не става въпрос дали ти е скучно с детето вкъщи - то е ясно,че не е.   НО,за хора свикнали с по-динамичен начин на живот,социални контакти и прочее,седенето вкъщи,особено през зимните месеци, си е жива мъка!!! Откачам и още как! Писна ми "социалните" ми контакти да се свеждат до майка ми,баща ми,бащата на детето ми и детето ми. Чат-пат от време на време и сестра ми с племенника   Без да се надувам,но смятам себе си за интелигентен човек и този живот не ми е по вкуса! Нека си говорим честно - всяко странично действие за разнообразяване е свързано малко или много с пари. Не всеки разполага с "излишни" средства за странични занимания    
Така че споко,мила,не си само ти, изтрещели има и други   Нямам търпение да тръгне малката на градина - колкото и безмерно да я обичам, и да тръгна пак на работа!