Публикувана: 18 ян. 2010, 15:28 ч.
Последно мнение: 2 юни 2010, 10:38 ч.

Откачате ли в къщи?

12 427
161
1

# 150 11 фев. 2010, 15:57 ч.

Мнения: 27

Цитат на: Milla Elaine в пн, 18 яну 2010, 16:10

А защо седиш все вкъщи?
Излизайте заедно, запиши го на разни групи за игра, ходи и ти.
Има толкова неща, които могат да се правят, но си е занимаване.
Ако отделяш и за себе си време, може би ще бъде по-лесно.
Нещо,което аз правя - излизане вечер без дете, ходене на кино,театър,мюзикъл и пр.
Излизане с приятели, посещавам разни трейнинги...въобще намираш време за собствени занимания.

Никога не съм разбирала отглеждането на малкото ми дете като стоене вкъщи само и домакинстване.

само така СКУКАТА да се изхвърли на боклука....
има толкова неща да се направят - научи се на китайски - ще ти погълне поне още 3 години..ама ще се научиш да четеш етикетите в Илиенци , менюто в китайските ресторанти.
Научи се да свириш на духови инструменти... комшиите ще ти направят първи аплодисменти, забъркаи роднините в скандал... открадни си шоколад от магазина...
е защо да се скучае Laughing

направи си живота интересен кой друг ще ти помогне...

# 151 12 фев. 2010, 09:36 ч.

Мнения: 286

Ние също никога не сме го давали на ясли или градина. Аз през цялото време освен с детето като беше бебе се занимавах в къщи и с работа на компютъра. И все още го правя. После почнах и с градинарство. И никога не ми е било тъпо или скучно. Искам да кажа, че грижите за детето са важни, но е добре и майката, която е останала в къщи да си намери и някаква работа, която да може да върши в къщи, (ако е платена още по-добре Wink

), ако не - може пък нещо като хоби, градинарство, ако щеш, може да почнеш да се обучаваш в къщи на някакъв малък занаят, и т.н. Нещо, което е креативно и ти е приятно, и така въпреки, че ще си допълнително заета, някак си самата ти ще живнеш. Креативността е невероятна движеща сила ... А време винаги може да се намери. Моето дете от 3 годишно "градинарства" с мене (малко ми оплевява някои неща, но нищо...) - първо на балкона в апартамента, сега - в двора на къщата. Иначе малко зор винаги е било да върша работата ми на компютъра, но не съм се отказвала.

Разгледай форума за различните видове хоби, там са все родители.

# 152 26 май 2010, 23:48 ч.

София
Мнения: 1 395

Мен лично повече ме убива ежедневието на "вкъщи". Да, откаам вкъщи, и без дете толкова седене вкъщи пак щеше да ме подлудява. Излизаме по обяд и се прибиране в късния следобед всеки ден, но пак "вкъщи" е малко твърде много. А на който ходи на кино, театър и т.н. луксове - блазе му. Ние за годишнината отидохме за пръв път на кино тая година, тоя месец беше Rolling Eyes

# 153 29 май 2010, 19:45 ч.

Мнения: 170

И аз откачам в къщи...явно клубът се увеличава. Обичам си детето безкрайно много и ми е много приятно да сме заедно, забавляваме се, разглеждаме книжки, учим думи и разни други весели работи, но... не винагу се чувствам удовлетворена от ... себе си. Знам , че за детенце е важно да съм до него и знам, че може би правя най- доброто за него, но...просто понякога се събуждам и съм тъжна. От както родих живота ми се преобърна напълно, което знам, че не ви изненадва Crazy

Преди работата беше животът ми, бях свободна да ходя където и когато си поискам, имах време да полежа и до погледам тавана ей така, просто защото това ми се прави. Сега понякога се събират няколко дена, през които виждам лицето си в огледало само докато си мия зъбите. Няма да коментирам, че не мога да си оправя косата преди да изляза и ходя все вързана, като отиваща на нивата. Не съм слагала токчета ...пак от както родих...все дребни нещица, които са ме карали да се чувствам..жена. От както родих не съм се чувствала такава. Понякога просто ми омръзва...все едно аз съм само родителят. Бащата има време за приятели, има време за работа, има време да се погледне и да си прави нещо което му харесва...а аз не. Не е честно. Колко депресарски пост, нали. След ден два ще вляза да влея малко добро настроение, днес се чувствам изумително оттегчена и тъжна и сама и .... Ще ми мине, явно просто търсех тема в която да споделя колко нещастна се чувстам. Съжалявам момичета, съжалявам за грозния пост bouquet

# 154 1 юни 2010, 15:55 ч.

Мнения: 468

Хайде и аз сред "откачащите" в къщи. Ама май само аз съм от толкова години в къщи(цели седем) , сравнение с вас.
Тази зима беше доста дълга. Не , че не излизаме и в студа. Сега малката не е приета на градина и не ми се мисли колко време още ще стоя в къщи. Приятелки не останаха. Тези с , които излизах започнаха работа.Всичко на всичко две - три. Има и други мами около нас. Но те си се знаят отдавна. Събират си се сами и като , че ли не допускат никой друг до себе си. Скучно е . верно е като казват някой ами измисли си какво да правиш. Работа винаги има. Занимания винаги ще си намери човек , но като няма с кой да си кажеш една приказка е ужасно. по цял ден си говоря само с детето. И вечер като се върне мъжа ми с нетърпение чакам да си говорим. На него пък му се надула главата всеки цял ден да му говори в службата и понякога казва , че много говоря.
За това малко и ли много се изкуква в къщи.
Малко дълъг пост и не много подреден. Ама нали ви казах като започна.... , няма спирачка.

# 155 1 юни 2010, 16:21 ч.

Мнения: 2 089

И аз се чувствах по същия начин, докато бях в майчинство. Издържах две години, не ме питайте как, бях яхнала метлата още през първите шест месеца.

# 156 1 юни 2010, 17:03 ч.

Мнения: 7 873

Зависи от човека. Аз винаги съм била напред-назад, не съм домошарка особена. Затова ми тежеше много вкъщи /само по време на майчинството и то първата година/. Липсата на контакти, на разнообразие, на отговорности дори - ме убива.

# 157 1 юни 2010, 17:12 ч.

Мнения: 930

Откачам

а съм си взела само три дена отпуска Thinking

# 158 1 юни 2010, 23:16 ч.

Мнения: 3 179

Явно не съм за тази тема.
На мен ми е екстра. Сама си гледам детето, нямам помощници, но не откачам, дори ми е приятно. Натоварено ми е понякога, но не се оплаквам, ежедневието не ме смачква и депресира. Малкият е вече на 2г1м, не ми липсват контакти, емоции, напротив наслаждавам се на спокойствието и го оценявам. Това време няма да ми се върне никога, и мисля да му се насладя максимално, има достатъчно начини човек да си уплътни времето и да се чувства комфортно.........

# 159 1 юни 2010, 23:49 ч.

Мнения: 95

Аз откачах само първите 2 месеца! Сега да си призная си намирам занимания! Да, ежедневието и едно и същото изнервя, но нима като си на работа - не правиш едно и също?! Аз докато работех...ми ставане сутрин, работа, прибиране, нещо на бързо за готвене, душ и в леглото.... Мисля, че е по-убиващо ежедневие, сега поне виждам всеки ден нещо различно от детето и това ме радва! Усмивка, гукане, зъбче, първа дума.... По-добре от гадни шефове, колежки до обяд сърдити на себе си, след обяд на другите и т.н.

# 160 2 юни 2010, 00:49 ч.

Мнения: 1 761

Като ви 4ета колко отка4aте и си мисля-ами zashtо не се съберете тук пиsheshtите,да си направите една компания да не отка4aте?Един ден у вас,един ден у нас,един ден едната майка на фитнес,другата с двете деца за няколко 4aса,друг ден обратно-много е полезно...

Освен това така можете да си намерите наистина приятелки, на които да разчитате в трудни моменти.

# 161 2 юни 2010, 10:38 ч.

Мнения: 7 873

Да, да, ей сега ще си оставя детето на непозната от някакъв форум Joy

Препоръчани теми

Нервност при деца

Мъжът ми не си стои в къщи?

С деца на Панчаревско езеро

Сироп-Мента,глог,валериан - за дете на 4г

Причина:

Причина: