Здравейте. Дъщеря ми е на 2г. и 5 м. и тъй като не сме приети на ясла, а и няма кой да ми я геда все още си стоя у нас и вече не издържам. Много ми е тъпо, по цял ден едно и също, нямам ниакви нормални контакти, станах вечно намръщена и ядосана, отегчена, а по принцип съм много усмихнат и весел човек. Има ли идруги като мен? Моите приятелки, които си гледат децата в къщи казват, че им е много хубаво и приятно, а на мен не. Даже ми е много гадно. Вече мисля, че нещо на мен не ми е наред.
- Публикувана: 18 ян. 2010, 15:28 ч.
- Последно мнение: 2 юни 2010, 10:38 ч.
Откачате ли в къщи?
А детето добре ли се чуства с теб?Скучае ли?Може ли да общува с други деца или се притеснява?
Ние сме на същото дередже като вас,но моето дете е много притеснително в присъствието на други хора,крие се,постоянно ме търси,често се срамува даже от баща си.Затова мислим да го пуснем в една частна ясла на половин ден,а аз съответно си търся вече работа за 5 часа/ден.
Наистина е досадно всеки ден да правиш едно и също,да нямаш разнообразие и да си ,,роб'' на детето,но ако в случая при вас детето е добре,все има с какво да си запълниш времето-разходки(ние сме по няколко часа/ден),вкъщи му давам да чисти,готви,свири,чета му книжки и т.н.
Ние сме на същото дередже като вас,но моето дете е много притеснително в присъствието на други хора,крие се,постоянно ме търси,често се срамува даже от баща си.Затова мислим да го пуснем в една частна ясла на половин ден,а аз съответно си търся вече работа за 5 часа/ден.
Наистина е досадно всеки ден да правиш едно и също,да нямаш разнообразие и да си ,,роб'' на детето,но ако в случая при вас детето е добре,все има с какво да си запълниш времето-разходки(ние сме по няколко часа/ден),вкъщи му давам да чисти,готви,свири,чета му книжки и т.н.
Разбирам те напълно. Сигурна съм, че има много други в твоето положение и с твоето настроение.
И аз често се чувствах така като бях в къщи. Сега се питам как съм издържала през зимата.
Трудно е. На мен времето ми минаваше в домакинстване, занимания с децата , игри с тях и....пак така. С нетърпение чаках да се върне мъжа ми от работа.
Единственото спасение е да не си оставате сами. Канете си гости, ходете на гости. Аз така правех.
Сега вече , след като съм пак на работа, се чувствам вече човек -пълноценен. Гледайте да намирате повече време за себе си, това е най-трудното. Много е важно да има кой да ти помага.
Дано по-скоро намериш решение на проблема и се почувстваш по-добре.
И аз често се чувствах така като бях в къщи. Сега се питам как съм издържала през зимата.
Трудно е. На мен времето ми минаваше в домакинстване, занимания с децата , игри с тях и....пак така. С нетърпение чаках да се върне мъжа ми от работа.Единственото спасение е да не си оставате сами. Канете си гости, ходете на гости. Аз така правех.
Сега вече , след като съм пак на работа, се чувствам вече човек -пълноценен. Гледайте да намирате повече време за себе си, това е най-трудното. Много е важно да има кой да ти помага.
Дано по-скоро намериш решение на проблема и се почувстваш по-добре.
Същата работа.Само че ние сме на 3г.и половина и когато не е болен е на градина(рядкост).Аз не го пуснах на ясла и си бяхме заедно в къщи.Сега много боледува ,а и съм бременна в 6-ти месец не мога да започна работа,така че ме чака дълго стоене и откачане.Обаждай се да откачаме заедно 
Не си единствената, която се чувства по този начин в описаната ситуация. Нищо ненормално не виждам в това, което описваш.
Търсиш ли варианти за разнообразяване? Помисли за неща, които можете да правите двете заедно, но по възможност извън къщи и в по-голяма компания. Примерно, посещения в детски клубове, срещи с твои приятелки с малки деца (едва ли не ти е хрумвало, но да кажа...) Една чудесна инициатива е Плейцентър Приятели - виж къде и кога се събират и дали мястото те устройва.
Търсиш ли варианти за разнообразяване? Помисли за неща, които можете да правите двете заедно, но по възможност извън къщи и в по-голяма компания. Примерно, посещения в детски клубове, срещи с твои приятелки с малки деца (едва ли не ти е хрумвало, но да кажа...) Една чудесна инициатива е Плейцентър Приятели - виж къде и кога се събират и дали мястото те устройва.
А защо седиш все вкъщи?
Излизайте заедно, запиши го на разни групи за игра, ходи и ти.
Има толкова неща, които могат да се правят, но си е занимаване.
Ако отделяш и за себе си време, може би ще бъде по-лесно.
Нещо,което аз правя - излизане вечер без дете, ходене на кино,театър,мюзикъл и пр.
Излизане с приятели, посещавам разни трейнинги...въобще намираш време за собствени занимания.
Никога не съм разбирала отглеждането на малкото ми дете като стоене вкъщи само и домакинстване.
Излизайте заедно, запиши го на разни групи за игра, ходи и ти.
Има толкова неща, които могат да се правят, но си е занимаване.
Ако отделяш и за себе си време, може би ще бъде по-лесно.
Нещо,което аз правя - излизане вечер без дете, ходене на кино,театър,мюзикъл и пр.
Излизане с приятели, посещавам разни трейнинги...въобще намираш време за собствени занимания.
Никога не съм разбирала отглеждането на малкото ми дете като стоене вкъщи само и домакинстване.
ЯНА,не бързай да се връщаш на работа.После цял живот ще работиш.Детето ти сега е най-интересно и ти си му най-необходима.Аз се върнах на работа,когато синът ми стана на 3 год. и ако можех,още щях да го гледам.Аз излизах всеки ден,запознах се с много майки,още поддържаме контакти,канех си приятелки с деца на гости или ние ходехме на гости.Недей скуча в къщи.Никой няма да ти намери интересни занимания,ти сама трябва да го направиш за себе си.И не се изнервяй най-вече .Мъжете не харесват мрачни жени!Изживей пълноценно дните с детенцето си,ще видиш,че после ще ти липсват! 
.Мъжете не харесват мрачни жени!Изживей пълноценно дните с детенцето си,ще видиш,че после ще ти липсват!
По едно време и на мене ми беше доскучало, ама сега като трябва по цял ден да съм на работа, а нея да я помъкнем сутрин на някъде топличка и неразсънена с умиление си спомням как си бяхме по цял ден заедно. Радвай се на тези дни, те няма вече никога да се повторят. А душевното състояние нали знаеш че е въпрос и на самовнушение, като ти стане чоглаво си напомняй колко си щастлива всъщност с това мъничко човече. Що скучаеш, има толкова много неща, дето могат да се правят заедно, и навън и в къщи. Излизайте повече, има детски представления, детски центрове, кани си приятелки и ако си имаш някакви собствени любими занимания, няма никаква причина да се отказваш от тях. Принципно разбирам какво имаш предвид, и на мен ми се е случвало да чакам мъжа ми да се върне от работа и той какво да види човека, както е уморен, едно вкиснато същество, без да знае и то от какво. Накрая се взех в ръце и си прекарах чудесни безметежни дни, ех, да можеха сега да се върнат.
Никога не съм била "сама" с децата. Ходех в една градинка, където се запознах с много готини майки, с деца на възрастта на моите. Всеки ден се виждахме навън или си ходехме на гости. Чудно си живеехме. И мъжете ни се сприятелиха покрай нас, често излизахме големи компании с децата по заведения, ходим заедно на почивки. Така е и до сега.
Там е работата,че сега навън не е 15 градуса,не е и 10градуса 
Така че как ще седи навън по няколко часа
не я виждам тази работа.
Еми и ние се уговаряхме с майките началото на зимата да си ходим на гости,но досега никой не ни се е обадил....и аз не се обаждам.а бяха изрази "аууу какво ще правим зимата"...разменяхме телефони.Сега излизаме за половин час,детето да глътне въздух и се прибираме.
Еми какво правим и аз си седя вкъщи и по цял ден готвя и аз не излизам и не се срещам с приятели,нямаме баби и дядовци,мъжа ми по цял ден е на работа....но това е живота,по -нататък нещата ще се променят
Ще дойде пролет,после разходки,детска градина.Аз ще тръгна на работа живот и здраве и живота продължава
Така че как ще седи навън по няколко часа
не я виждам тази работа.Еми и ние се уговаряхме с майките началото на зимата да си ходим на гости,но досега никой не ни се е обадил....и аз не се обаждам.а бяха изрази "аууу какво ще правим зимата"...разменяхме телефони.Сега излизаме за половин час,детето да глътне въздух и се прибираме.
Еми какво правим и аз си седя вкъщи и по цял ден готвя и аз не излизам и не се срещам с приятели,нямаме баби и дядовци,мъжа ми по цял ден е на работа....но това е живота,по -нататък нещата ще се променят
Ще дойде пролет,после разходки,детска градина.Аз ще тръгна на работа живот и здраве и живота продължава
Еднообразието наистина може да бъде подтискащо.
И аз съм изпадала в лошо настроение от факта, че контактите ми са много ограничени и всичко в ежедневието се върти около детето.
Но всичко зависи от теб.
Седни и си помисли какво искаш да правиш и намери начин така да организираш деня си, че да имаш време и за себе си.
Например, време за спорт или кафе с приятелки.
Можеш да се запишеш на някакъв вечерен курс, а в това време мъжът ти да се грижи за детето.
Само не трябва да се подаваш на лошите емоции и настроения.
Успех!
И аз съм изпадала в лошо настроение от факта, че контактите ми са много ограничени и всичко в ежедневието се върти около детето.
Но всичко зависи от теб.
Седни и си помисли какво искаш да правиш и намери начин така да организираш деня си, че да имаш време и за себе си.
Например, време за спорт или кафе с приятелки.
Можеш да се запишеш на някакъв вечерен курс, а в това време мъжът ти да се грижи за детето.
Само не трябва да се подаваш на лошите емоции и настроения.
Успех!
А защо седиш все вкъщи?
Излизайте заедно, запиши го на разни групи за игра, ходи и ти.
Има толкова неща, които могат да се правят, но си е занимаване.
Ако отделяш и за себе си време, може би ще бъде по-лесно.
Нещо,което аз правя - излизане вечер без дете, ходене на кино,театър,мюзикъл и пр.
Излизане с приятели, посещавам разни трейнинги...въобще намираш време за собствени занимания.
Никога не съм разбирала отглеждането на малкото ми дете като стоене вкъщи само и домакинстване.
Излизайте заедно, запиши го на разни групи за игра, ходи и ти.
Има толкова неща, които могат да се правят, но си е занимаване.
Ако отделяш и за себе си време, може би ще бъде по-лесно.
Нещо,което аз правя - излизане вечер без дете, ходене на кино,театър,мюзикъл и пр.
Излизане с приятели, посещавам разни трейнинги...въобще намираш време за собствени занимания.
Никога не съм разбирала отглеждането на малкото ми дете като стоене вкъщи само и домакинстване.
Наистина е трудно,когато няма кой да помага. Аз съм с две деца,мъжът ми е по цял ден на работа,а и дори да е вкъщи,пак има някаква неотложна работа и аз пак съм сама с децата. Според мен една жена ,за да е пълноценна майка и съпруга, има нужда да остане сама и да се поглези ,за да се избегне именно това мръщене и цупене. Горе главата, когато дойде хубавото време с повече разходки,ще излезем от това състояние и ще сме по-усмихнати.